Автор Тема: Литургика  (Прочетена 2510 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Литургика
« -: Февруари 25, 2008, 18:54:30 pm »
Л И Т У Р Г И К А

;D вярно и точно по оригинала

Литургията е основното православно богослужение, което във внушителен театрално-сценичен стил изобразява основните концепции на християнството и въвлича миряните в тяхното съпреживяване. Основната цел на литургията е да бъдат осветени парче хляб и чаша вино, които символизират “тялото” и “кръвта” на Христос, принесени в “жертва” за спасението на човешкия род. Изпросването на Тази жертва, покаянието пред Нея и дързновеното Й приемане са, които лежат в основата на литургията. Съществуват няколко вариации на тази церемония, по-често срещаната от които е Василиевата литургия – на откъс от нея ще се спрем тук. Този откъс е от най-възвишената част на литургията, когато се очаква спускането на Светия Дух и превръщането на хляба и виното в “тяло” и “кръв”. В този момент на очакване свещениците изобразяват християнското възхищение и преклонение пред божествената жертва, благодарят и молят тя да ги удостои. Току що те са приканили за внимание, поканили са вярващите “да издигнат сърцата си нагоре, към Бога” и да изпеят тайнствената формула: “МИЛОСТ НА СВЕТА Е ЖЕРТВОХВАЛЕНИЕТО!” – в смисъл, че Христос е дал най-голямата жертва и е освободил хората от всяка по-нататъшна жертва; сключен е Новият завет между Бога и хората, и единствената необходима жертва от тук нататък е прославянето на Бога, приемането на дадената от Него жертва. Такова прославяне и приемане е прочея и самата литургия.
По-надолу ще се спрем на една част от така наречения Евхаристиен канон. Това е най-свещената процедура, в която хлябът и виното се освещават, за да бъдат малко след това “принесени в жертва” с приемането им от свещеници и миряни като причастие. Първообразът на тази процедура е Тайната вечеря и знамението, което според писанията Иисус е извършил със Своите ученици, преди Сам Себе Си да предаде “като жертвен агнец” за разпятие и да извърши възкръсния подвиг. В някакъв смисъл, чрез съпреживяването на тези събития миряните се приканват да последват Христа в пътя Му, да преодолеят заедно с Него смъртта и да достигнат до вечен възкресен живот. Смисълът на литургията не е да смачка вярващия и да му набие в главата, че е виновен. Покаянието не означава унижение и угнетение. Напротив, литургията е възторжен химн на всеосветлението. Приемането на “жертвохвалението” се изобразява като величествен момент на победа над тлението и смъртта. Лошото и невдъхновено тълкуване на богослужебните текстове, често дори и от самите свещеници, не бива да изопачава дълбокия смисъл и езотерично съдържание на църковните процедури. Водени от това разбиране на православната служба, си позволяваме да postнем тук обещаната литургийна част, с надеждата, че любознателният читател ще даде някоя и друга бележка за своите чувства, асоциации, размишления.
     Текста четат: ( пеят: )

                           Свещеник
                           Първосвещеник
                           Народ (или Хор)
                           църковните указания за “сценичните действия”
                           са дадени в отличаващ се, намален червен шрифт.
Музика!

Небесните сили пеят, възкликват,
възгласят победната песен и казват:


Свят, свят, свят е Господ Саваот! Пълни са небето и земята с Твоята слава! Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне! Осанна във висините!

Заедно с тези сили и ние, човеколюбиви Владико, възкликваме и казваме: свят Си и пресвят Ти и Единородният Твой Син и Светият Твой Дух; свят и пресвят Си и великолепна е Твоята слава, защото Ти тъй си възлюбил Своя свят, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот; и Той, като дойде и изпълни всичко промислено за нас, в нощта, в която беше предаван, или по-точно сам Се предаваше за живота на света, взе в Своите свети и пречисти и непорочни ръце хляба, благодари и благослови, освети, разчупи и даде на Своите свети ученици и апостоли, като каза:

Приемете, яжте – тялото Ми – за вас сломявано,
за освобождаване от греховете ви.


Амин.

Също и чашата след вечеря, като каза:

Пийте от нея всички – ето я Моята кръв на Новият Завет,
за вас и за мнозина [други] проливана,
за освобождаване от греховете ви.


Амин.

И тъй, като възпоменаваме тази спасителна заповед и всичко, извършено за нас: кръста, гроба и тридневното възкресение, възнесението на небето, сядането отдясно на Отца и славното второ пришествие, ...

...свещеникът взема светия дискос
и светата чаша, издига ги...


Твоите [дарове], от Твоите [взети],
на Теб [пак ги] принасяме
за [полза на] всеки [един]
и на всяка [една]!


Тебе възпяваме, Тебе благославяме,
на Тебе благодарим, Господи,
и молим Ти се, Боже наш.



...в това време свещеникът тихо казва
същата молитва и продължава:

Още Ти принасяме тази словесна и безкръвна служба и просим, и молим, и умоляваме: изпрати Твоя Свети Дух върху нас и над тези прилежащи Дарове.


ПРЕСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СВЕТИТЕ ДАРОВЕ


Свещеникът посочва с ръка на Светия хляб
(Агнеца), благославя го и казва тихо:
И направи този хляб драгоценно Тяло на Твоя Христос. Амин.

Посочва на светата чаша, благославя я и казва тихо:
А това, което е в тази чаша – драгоценна Кръв на Твоя Христос. Амин.


След това благославя общо Даровете, като казва:
Като ги претвориш чрез Твоя Свети Дух. Амин, амин, амин.

Прави благоговейно три поклона
пред пресъществените Дарове,
след което тихо се моли:
За да бъдат на тези, които се причастяват, за бодрост на душата, за опрощаване на греховете, за приобщаване със Светия Дух, за наследяване на царството небесно, за дързновение към Тебе, а не за съд или за осъждане...
« Последна редакция: Февруари 25, 2008, 19:01:13 pm от flyDragon »
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Gurgel

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 25
Относно: Литургика
« Отговор #1 -: Февруари 27, 2008, 21:50:53 pm »
По-често срещаната литургия е тази на св. Йоан Златоуст. Василиевата се отслужва само 10 пъти в годината, докато Златоустовата се служи във всеки неделен ден. Освен тези има още няколко вида чинопоследование с малки различия в православния свят, както и други служби при католици, копти, етиопци, протестанти и т.н. Различия има и по отношение за възгледите дали хлябът и виното са наистинатяло и кръв Христови и по какъв начин Христос присъства/съставлява Причастието.

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: Литургика
« Отговор #2 -: Февруари 29, 2008, 21:51:54 pm »
Към края на ВЕЛИКИЯ ВХОД
                           
*някои по-специфични понятия надолу ще се обяснят под линия
Това, което изобразява Великият вход* в литургийния “разказ”, е идването на Иисус, “невидимо и тържествено носен” към Земята от ангелските чинове* и пресъществяването* Му като Христос спасител чрез Неговото разпъване, смърт и възкресение. Йерусалим почернява* в момента на смъртта. Сега идва ред да свалят тялото* на Иисус от кръста – тук заварваме литургията по време на “Великия вход”, за който ще ви говорим. Приканваме интересуваите се читатели да споделят свои идеи, въпроси, асоциации.

Бележките, с които описваме действията на клира
както обикновено ще бъдат изнесени тук и предадени
с мъничък удебелен червеникав шрифт.


Музика!

Народът довършва Херувимската песен*:

...За да прославим Царя на славата*, Когото ангелските чинове невидимо тържествено носят.
Алилуя, алилуя, алилуя.*

В това време свещеникът влиза в светия олтар*.
Царските двери и завесата се затварят*.
Свещеникът поставя върху светия антиминс*
първо светата чаша*, а след това светия дискос* –
в същия ред, както са били на жертвеника*,
като казва тихо:

Благообразният Йосиф сне от кръста пречистото Твое тяло*, уви го в чиста плащеница с благоухания, положи го в нов гроб и го покри. Ти, неописуеми Христе, Който всичко изпълваш*, Си бил в гроба с плътта Си, в Ада с душата Си като Бог, в рая с разбойника и на Престола заедно с Отца и Духа.

Христе, Твоят гроб, извор на нашето възкресение*, наистина се показа живоносен, като рая прекрасен и по-светъл от всеки царски чертог.


Вдига покровците* от светия дискос и светата чаша,
сгъва ги и ги слага встрани. Снема покровеца-въздух*
от раменете си, покадява* го и покрива с него Даровете*.
Взема кадилницата, покадява три пъти Даровете,
като казва тихо:

Господи, стори добро на твоя Сион* по Твоето благоволение*; въздигни стените йерусалимски*; тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата*, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци*.

Бележки под линия

* Великият вход изобразява идването на Иисус сред човеците; раждане Му и Неговото приношение за човеците като Христос

* пресъществяване – “от Иисус да Се превърне в Христос”; да Се принесе в жертва и да даде живота на човеците

* ангелските чинове са част от небесните войнства на същества, служещи според християнската традиция на Бога

* Йерусалим почернява – говори се, че когато Иисус издъхнал на кръста, слънцето почерняло и внезапно настанала нощ. Последвал трус и Соломоновият храм бил разрушен, сасно и целия Йерусалим. Точно това е било и описано според християните в по-стари текстове на юдейската религия – че еврейският народ ще се разпръсне, когато предаде Месията си. (В юдеизма е застъпена вярата, че Израил е избраният народ, на когото Бог ще изпрати Месия за спасение и поучение на света; за разлика от християните, които разпознават Месията в лицето на Иисус, днешните юдеи продължават да очакват друг, “истински” Месия, който според християните ще бъде самият Антихрист; визираме предателство, което юдиното коляно извършва срещу своя Спасител и което може да е по-цялостен исторически процес – това във връзка с обстоятелство, че масонство, илюминатизъм и други тайни ложи се свързват с влияния на еврейското върховенство

* да свалят тялото – след като Иисус издъхва на кръста, според писанията няколко от приближените Му Го свалят от кръста и го погребват по еврейския обичай, който се е почитал по онова време. Със смъртта на Иисус, когато всичко притъмнява и според писанията се разтърсва, жертвата е принесена и победата над смъртта е удържана. От тук нататък “небесната църква” тържествува божествената победа над смъртта, удържана от Христос, докато “земната църква” все още войнства срещу злото и смъртта, защото победата на Христос все още не е отекнала в триизмерната видимост. Това дава основание на юдеите, които продължават да очакват обещания Месия, да твърдят, че Иисус всъщност не е истинският Месия, защото истинският ще бъде “цар на царете”, а не разпънат с разбойници. Тогава християните отговарят с обяснението на нравствената, метафизична концепция за вселенския Христос и победата на Любовта – най-свещеното проявление и качество на единния истинен Бог


* Херувимската песен е тържествено църковно песнопение, което настройва присъстващите в църквата за “явлението на Христос”, което изобразява литургийната церемония

* Царя на славата – едно от имената, с които християнската традиция нарича

* Алилуя, алилуя, алилуя. – тържествен израз на прослава, останал от еврейския богослужебен стил; “Хвалете Бога!”


* светия олтар – високопоставено място в черквата, което символизира божествения свят и осъществяването на знаменията, за които религията учи, че са се случили. В това пространство свещениците извършват най-възвишените процедури в богослужебните церемонии

* Царските двери и завесата се затварят. – отварянето и затварянето на завесата и дверите символизира дозволението на Бога хората да надникват в тайните Му. Счита се, че Бог е безкраен и умонепостижим, но в определени моменти, поради милостта Си към хората (милостта е едно от Неговите характерни качества) позволява някои от Неговите проявления да бъдат видени и от простосмъртни. Те свидетелстват за знаменията, които им са се показали и това е един от нашите източници на знание за Бога. Друг такъв източник са пророчествата – “channelingи”, в които Бог или Неговите помощници диктуват съдбините на човечеството за поучение и за направление. Съществуват и други източници, от които богословието извежда понятия за Бога и за отношението между Бога и човеците (religio – отножение; връзка; свързване). Отварянето на дверите и завесата “открива” олтара, докато затварянето им прави олтара отново скрит. По този начин се изобразява идеята за дозволението на Бога да покаже на хората определена част от Своите истини (тайни), преди те да бъдат подготвени да узнаят и следващи тайни. Тук често духовенството е обвинявано в това, че укрива част от тайните. Възможно е някои духовници да злоупотребяват с информация, други я крият, за да не се изопачи с погрешно разбиране, а трети всъщност нямат информация и често някои миряни знаят много повече от тях. Всяка от тези версии за тайните и духовенството е частично вярна

* антиминас – някое място в олтара, не знам точно; по принцип там има маса и разни поставки наоколо, служещи по време на богослужението

* светата чашата е пълна с малко вино и вода, символизиращо кръвта на Иисус, а по време на литургията или малко преди това там са поставени и малко трохи от ритуалния хляб. Сместа ще послужи за приемането на причастие от християните след като трансформацията от “хляб и вино” в “тяло и кръв” бъде извършена символно по време на литургият

* светият дискос е подносът с хляба, символизиращ тялото на Иисус. От този хляб първоначално са взети трохи за причастието в чашата, а след това той самият ще бъде начупен на парченца и всеки от присъстващите в храма ще може да си вземе парченце като “дар от трапезата на Христос”

* жертвеник – друго място в олтара; Престол


* пречистото Твое тяло – човешката персонификация на Христос чрез назарянина Иисус; въплътеният Син, Който е извършил всичките чудеса на Христос, описани по евангелията; Бог Син, в смисъл, че е детето, родено според християнската традиция от жена, в качеството Му на Бог истинен, на Богочовек; една от трите ипостаси на Троицата “Отец, Син и свят Дух”

* Който всичко изпълваш – едно от основните качества на Бога; Той е вездесъщ, в смисъл, присъства на всички места едновременно и непрестанно във всичкото време; Бог Отец, в смисъл, Творец на всичко и присъстващ във всичко; една от трите ипостаси на Троицата “Отец, Син и свят Дух”

* Твоят гроб, извор на нашето възкресение – това е същинският залог, правещ християнството Християнство. Това е религия, която проповядва “великото смирение на Бога” – решението Му да умре, принасяйки сам Себе Си в жертва, но да спаси по този начин човеците и да ги дари с живот. Ето защо истинското християнство разпознава в смъртта обещание за живот; още повече, че Христос с умирането Си умъртвява уморимостта на хората и ги прави безсмъртни. Това е в действителност голямата новина на Евангелията: не толкова, че Иисус Се е родил, а това, че Христос е възкръснал и е обърнал смъртта в живот вечен. Отхвърляйки по този начин страха от смъртта, истинското християнство дарява безстрашие и свобода на всички, което са приели дадената от Бога жертва и са се възрадвали за дето се е случило възкресението на “мъртвия” и възнасянето Му. “Аз съм пътят към истината за живота.” или, както е по-популярно сред църквите – “Аз съм пътят, и истината, и животът


* покровците са кръстовидни кърпи-покривала, с които се покриват чашата и дискосът; символ на “девствената неопетнимост” на даровете, прибрани под тях, също и на спускането на Светия Дух, както и на “покриването с божия милост” на всички, заради които “жертвата е била принесена”

* Снема покровеца-въздух – това е ритуална кърпа, която свещеникът полага върху своите рамене, като извинение за това, че в своето човешко несъвършенство ще пристъпи символно в божествения свят и ще изобразява литургийно състояния и действия от живота и същността на Христос. Така нареченият Евхаристиен канон е върховната част на литургийната церемония, където символно се изобразява превръщането на Човека в Христос, изпълен с Духа и пожертван за наше общочовешко възкресение. В това “чудо на трансформацията”, изобразявано по време на Евхаристийния канон, свещеничеството изобразява върховното себесмирение, възнася символно жертвата и показва истинското тържество, носено от самия Христос към Земята и към всички

* покадява – кади, окадява; раздвижва кадилница, която съдържа тамян и въздвижването на горещия въглен, поставен в горящата кадилница, разгаря тамяновата смола, за да изпари от нея дим и благовония. Каденето с тамян изобразява менталната енергия, също молитвите, придобиването на съвършенство или присъствието на светия Дух

* даровете – “кръвта” и “тялото”; виното и хляба, които ритуално са поднесени по време на литургията като “жертва”; като въплътения в човек Иисус и всечовешкото възкресение


* стори добро на твоя Сион – християните сочат планината Сион като мястото, където Бог дал десет заповеди на Своя народ, за да ги следва и да се поучава в тях; после евреите се отклонили и Бог ги поставил на пост, за да могат да се пречистят от своето отклонение и да се върнат в божественото. Накрая, за да отмахне напълно греха от хората, Бог принесъл великата Си жертва, която християните разпознават като Христос. От тогава се пее за Сион като за съвкупност от хората, които спазват простичките десет заповеди на Бога и които, молят се християните, ще приемат спасителната жертва на Христа и ще получат освобождение. (Юдеите още очакват да дойде Месията, тъй като не считат, че това е Иисус.)

* по Твоето благоволение – да сториш “добро” е доста сложна категория, която свещеникът дълбоко в себе си не се наема да определя. Смирението на християнина изисква от него да остави промисълът на Бога да говори, понеже Той по премъдър начин намира най-добрия път за всичко. “Човек предполага, а Бог разполага.”

* стените Йерусалимски – в Йерусалим, в Соломоновия храм, няколко десетилетия преди този храм да бъде разрушен, влязло едно дете. Свещениците-фарисеи заговорили това дете, като приятелски го питали от къде е, защо е само и какво мисли за Бога. Детето им дало премъдри отговори и те разбрали, че това не може да бъде обикновен човек. Той знаел в детайли “светото учение”, познавал тайните предания на юдеизма и отговарял на равините като да е високопосветен свещеник. После майка Му и баща му, разтревожени за изгубения си син в големия град Йерусалим, Го намерили в храма сред свещениците. Това бил Иисус, който просто ги попитал: “Защо Ме търсите, като Аз съм Си у дома?” (Храмът според всички монотеистични религии е своеобразен “дом” на Бога.) Малко след като евреите предават своя Месия на разпятие (Според християнството те точно това са направили с Иисус) храмът на Соломон се сринал. Писанията учат, че Йерусалим и храмът ще се въздигне отново, когато Христос Се върне за обещаното второ пришествие. Само че това няма да бъде географският Йерусалим, а един кристален ключ за “избрания народ” – вече не евреите по род, а повярвалите по свобода

* угодни жертви на правдата – всички жертви, които се правят за правда, да бъдат угодни; свят, в който правдата е угодна, а не утопия

* на Твоя олтар ще се възложат телци – в смисъл, че истинният единен Бог ще бъде почитан. Цитатът е остатък от старата еврейска традиция, при която “почитали Бога” чрез заколване върху олтара на жертвено животно. Когато Иисус идва в храма, хвърля клетките с гълъби, приготвени за заколение, като твърди, че Бог ги е направил живи и ги обича повече живи, отколкото мъртви; твърди, че Той идва за живот, а не за смърт и ще Се принесе в жертва за спасението на света. Тогава всички приемат приказките му като бълнувания на луд – дори и учениците Му не са подготвени за предстоящия сценарий. По-нататък Христос говори още за жертвата, в посока на това, че с принасянето на божия Син друга жертва не бива да бъде вършена, защото всичко е “изкупено” и простено. От тук и ключовата фраза на християните “Милост на света е жертвохвалението” – в смисъл, че единствената необходима “жертва” е вярата и молитвата към Бога, както и свидетелстването за Неговия подвиг. Това е “безкръвната жертва”, която се изобразява и в литургийната церемония – в същността си един красив и изтънчен символен ритуал, разказващ в какво се състои християнството и правещ го с внушителен, художествен стил.

« Последна редакция: Февруари 29, 2008, 21:53:49 pm от flyDragon »
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27