Автор Тема: Държавно разрешително за вяра  (Прочетена 2762 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Държавно разрешително за вяра
« -: Януари 25, 2008, 20:47:46 pm »

Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще внесе промени в Закона за вероизповеданията, които ще ограничат регистрацията на верски общности, ако членската им маса е под определена бройка. Предложението е сериозна политическа, правна и социологическа грешка. Националната религия е феномен още от Римската империя. Това обществено-държавно явление е духовно-идеологически гарант за пълния контрол на управлението над народа. Императорът в езически Рим не е само държавен глава, той е обожествяван. По този начин се е гарантирало, че дълбоката човешка потребност да се свърже с Бога, с трансцендентното ще бъде обединена със свързването с държавата власт, за да й се осигури политически и национален монопол. В този смисъл българският обществен и законодателен живот, отнесен до въпросите на вярата в Бога, има традиции, които се доближават до римския езически модел.

В България по времето на комунизма ролята на национална религия се изпълняваше от комунистическата идеология. Религиозният елемент по подобие на християнския вечен рай беше "светлото бъдеще на зрелия социализъм".

Партията майка беше религиозна структура

с местни партийни (тоест църковни) организации. Партийният секретар беше локалният свещеник, чиято задача беше да осигури поклонението пред върховните жреци по времето на първомайските манифестации. С колапса на комунизма и навлизането на плурализма в политиката и мисленето този модел вече не можеше да съществува под егидата на комунистическо-атеистичната идеология.

Интересното е, че свободата заради изискването си за самоопределяне и отстояване на ценностна система се оказа трудно начинание. Наложеният светоглед има способността да гарантира ниво на ценностна сигурност, макар и с риска да предложи дебилност в духовно отношение. Нищо че ти казват в какво да вярваш, поне не ти се налага да се напъваш да откриеш истински ценности; те ти се предлагат наготово и това е удобно и дава чувството за принадлежност към общността. Това състояние води до привидно по-голямото единство на нацията и привидно по-лесното управление на държавата. Но всъщност това желание за удобство доведе до посткомунистически плурализъм, който не се зае да изследва множеството светогледни и морални алтернативи. Напротив, по-голямата част от обществото затъгува за "Тошовото време". Държавата остана кърмилница и наложител на ценности и стабилност. Въпреки че тя самата се разпада по шевовете като организация по липса на ефективност и човеколюбивост на бюрокрацията й, мечтата за силна държава храни надеждите на националисти и бивши комунисти и до днес.

Тоест в България се установи една посткомунистическа, "тоталитарна демокрация". Характеристиките й са: висока степен на бюрократизация, сливане на престъпност и държавна власт, имитация на истинска свобода и зачитане на човешките права, отсъствие на справедливост в системата за налагането й (правосъдие). Този тип посткомунистически режим е демокрация, защото народът гласува; тоталитаризъм е, защото държавната бюрокрация държи в контрол обществения живот, а гражданската инициатива е с незначително влияние.

В тази атмосфера през 2002 г. беше приет закон, който да урежда религията и вярванията на хората. Той беше половинчат, недодялан, конюнктурен, справедливо критикуван и беше използван за брутална намеса на светската държава в делата на православната църква. За щастие възможностите за терор над съвестта, които този закон предлага, не бяха осъществени изцяло. Сега Ахмед Юсеин и проф. Огнян Герджиков

смятат, че законът трябва да се "додраконовизира"

Герджиков се е загрижил, че много вероизповедания са били регистрирали. (Чудно дали се притеснява от регистрацията на дружества по Търговския закон?). Г-н Юсеин смята, че законът бил прекалено "либерален".

В тази "загриженост" прозира тенденция към поставянето на държавен контрол над свободата на хората. За да се регистрира вероизповедание, трябвало да има ограничения върху членската маса. Като за пример Юсеин дава практиката в Испания и Словакия. Защо Испания и една посткомунистическа страна са еталон, а не САЩ например? В САЩ няма закон за вероизповеданията, защото не e нужен. "Регистрацията" има смисъл единствено доколкото вярващите искат да имат свое юридическо лице и да се асоциират като нестопанско сдружение. САЩ имат традиция в опазването на свободата на религията. Испания е обратният казус - има зад себе си Инквизицията и управлението на Франко. Едва ли можем да очакваме силни традиции в свободата с такова наследство. Комисията по вероизповеданията при Народното събрание явно подбира чуждия опит с оглед на политическия интерес. Ако държавата се стреми да закрепи своята позиция чрез ограничаване на религията, логично ще търси системи, които са потиснически. А тези системи изискват членска маса от вярващите, за да им дадат "държавно разрешително за вяра".

Защо членската маса трябва да бъде критерий за регистрацията на вероизповедание? Правото на свобода на религията е лично, а не групово. Какво ще стане с вярата на хора, които са по-малко от законовия минимум? А какво да кажем за тяхната вяра? Тя ще е явно "по-ниска категория" от тази на хората, които вярват по-целокупно като брой? Техният бог ще е очевидно по-недостоен от този на регистрираните.

Членската маса е критерий за регистрация там, където не се зачита правото на вяра на хората. Идеята е: ако имаш регистрация от държавата, то ти си законно вероизповедание. Тази порочна схема е

най-брутално нарушение на свободата на хората

да упражняват вярата си. Държавата не е богословска институция, а светски механизъм за осигуряване на ред в обществото. Регистрацията не бива да е основана на държавната преценка колко души могат да вярват заедно, а само на волята на учредителите на дадена асоциация. Има ли изискване за лимит от членска маса за регистрация на лимит на дружеството на пчеларите, например? Това повдига въпроса за нуждата от Закона за вероизповеданията въобще.

Г-н Юсеин като представител на Движението за права и свободи "от години настоявал за по-строг режим". Мога да предложа модел на по-строг режим: в Саудитска Арабия е забранено да внесеш Библията, а за неислямска молитва дори в дома ти можеш да бъдеш арестуван. Знаем, че ислямът е "еднопартийна система" и дори в модерния си вариант е единение на национализъм, държавност и вяра. България е посткомунистическа, атеистична, православно-националистическа страна със силно присъствие на исляма. В тези условия г-н Юсеин и комисията би трябвало да търсят не "по-строг режим", а повече гаранции за легитимните права на вярващите. Мога да уверя държавниците, че националната религия, подкрепяна от държавата, е бита карта. Вярата на хората не може да бъде регулирана. Вярващите християни са добри граждани, спазват закона и уважават властта (1 Тимотей, 1 Петрово, Римляни 13). Но когато от тях се иска да се покланят на идола "държава" вместо на Бога, държавата може да смята, че е загубила лоялността им. Така че вместо да се занимават с неразумни законодателни инициативи, би следвало законотворците да се ангажират да гарантират правата на хората.


източник: в. Дневник
« Последна редакция: Януари 25, 2008, 20:57:31 pm от flyDragon »
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Спорт-Здраве3

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  • ако четеш това,значи един сириусец те хапе по гъза
Относно: Държавно разрешително за вяра
« Отговор #1 -: Януари 26, 2008, 20:39:50 pm »
Доколкото разбрах,а и доколкото претендирам да съм схванал идеята на flyDragon,това е човъркане в комунистическото настояще :) Колкото до моето лично виждане,всичко е едно - да се човъркаш във времето,значи да се човъркаш в нищото.А ако човъркаш едно нищо,значи човъркаш своеобразна холограма.Същественото е,че само' по себе си човъркането на холограма е все по-съществено.
« Последна редакция: Януари 26, 2008, 20:41:35 pm от Спорт-Здраве2 »
"Where am I" is the usual question... In this case "when" might be more apt.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27