Нашият климат става като гръцкия, страната ни упорито се движи към тропично време, съобщиха географи и геофизици, обсъждайки промените в климата на конференция тази седмица. България се е придвижила на юг с около 150-200 км, заяви проф. д-р Рангел Гюров от НБУ. Движението е в резултат на изместването на земната ос с 1,5 до 3 градуса, при което Слънцето вече огрява страната ни под друг ъгъл. В резултат в рамките на един живот климатът у нас може да стане тропичен. Дори сега затоплянето вече ни е белязало с изместени сезони, поясни проф. Гюров. Според него не е разумно да сеем есенниците преди ноември, а в близко бъдеще и преди декември. Твърде е възможно след тридесетина години да засяваме житото в началото на следващата година.
Месеците от август до октомври ще са идеалното време за почивка, защото тогава ще имаме над двадесетградусови температури. "Разумно е да се възползваме, че придобиваме средиземноморски климат и да инвестираме в туризъм, за да привличаме гости от Централна Европа, където есента ще е настъпила. Туроператорите без проблем могат да изместят сезона с два месеца по-късно, защото през май и без това клиентите ще попаднат в наводнения", казаха от НБУ. Според проф. Рангел Гюров до двадесетина години българите вече ще отглеждат маслини и портокали. "Но едва ли ще берем банани от дървото, така че няма опасност да станем пак бананова република", пошегуваха се колегите му.
Истината според Гюров е, че българинът поне 7-8 месеца ще живее в дъжд и мъгли. Иначе казано, в този период София ще прилича на Лондон. "Всъщност промените в климата не са неблагоприятни за нас. Оставаме с два сезона, които обаче се изместват, така че можем да приемаме туристи. Когато в Централна Европа се топи снегът, у нас ще караме още ски - през март и евентуално април. Когато там вали на поразия, тук ще напича. Българинът ще трябва да свикне с мисълта, че през по-голямата част от годината водата ще му идва в повече", казва проф. Гюров. "Изходът от това е не да се тръшкаме и да закриваме икономиката си, а да създадем система за предупреждения на населението, така че да не рискуваме човешкия живот. И да видим как да се възползваме от климатичните промени. Ако има сортове, които могат да бъдат посадени, нека земеделците го направят. Ако има нови начини за строителство, устойчиви на наводнения, нека го направят инженерите, след като ги информираме къде ще са основните валежи."
Според проф. Гюров градушки се очертават предимно в Северна България, както и в котловинните селища като София. "Столицата допълнително е много замърсена, което означава, че град ще пада изключително често, дори през зимния период", обяснява професорът. Градушки даже могат да се очакват по-често от снеговалежи. Ще има обаче и значителни заледявания в най-замърсените градове и традиционно топлия Пловдив.