Възможностите или способностите си? Защото и двете не са неща, които са непроменими или твърди като циментов паметник. И двете се създават, първо с мисълта, после с действията. Понякога и случайно. Но човек може да има някакво усещане за тях, и да си насочи съзнателно енергията в тяхното търсене и създаване. Отчаян е може би, когато е някъде си, и не вижда никакъв изход оттам. Ако са го прехванали много и изключително отрицателни мисли. А "ефира" е пълен с тях, от масмедиите и от къде ли не. Всъщност май точно от тях и идва, от тия мисли. Защото ако намери и възприеме други мисли, то в съзнанието му ще се установи не отчаяние, а смелост, сигурност или каквото и да е друго положително чувство.
"Каквото не можеш да получиш".. Например някой млад човек. Вижда някакво хубаво младо момиче, иска я, но тя го отхвърля. Да приемем даже че се отнася лошо към него. Това повод ли е за отчаяние, тъй като иска нещо, което не може да получи? Не разбира се. Има стотици, хиляди и милиони други възможности. Само че той може и да не ги види в момента. И тъй като съзнанието му е блокирано от лошия отговор или мисли на това момиче, той може и никога да не ги види. Или пък да почне да обвинява себе си, което не винаги е правилното решение. Няма да помогне и връщането назад, тъй като не там е отговора и решението на тоя въпрос. Но каквото и да е - все са мисли, които ние намираме и взимаме на "въоръжение")). Същото е и в бизнеса.
Относно човека който се е мислил за торба с кокали или нещо като машина.. Да, има много такива хора. Но може би те се намират духовно в това си състояние на развитие. Не можеш да го промениш отвънка. Да, при теб понятието атеизъм е малко по-широко))
