Ирационалното и ние човеците

[konstantin2007]

Мисля си,че същинското знание,е цялостен сбор от онова за което говорите.И би трябвало да зависи не само от видовете съзнания,а и от степента им на развитие.Защото не смятам,че смъртта означава мигновено просветление.Няма логика просто.Тогава за какво да се раждаме,щом сме"наясно с всичко"?И ако след смъртта се завръщаш там до където си стигнал(условно казано),то по тая логика и базата данни с които разполагаш,е същата към момента на живота.
За мен"същинско знание"е по-скоро интуитивното знание..

[fishbone]

Това  съзнание   е   същинското  съзнание,  а   не  съзнанието  на   инкарнационната  личност.    Какви  са  възможностите  на  същинското  ни  съзнание  не  можем  да  знаем.

Нима същинското знание е просто някакво инфо от отминали животи?  И така да е това не ме късае в моментната ми инкарнация...Ти може да си музикант, поет, драматург и пр.  без да си бил такъв в предишен живот.
Примерно падаш удряш си главата, засяга се даден център мутира и  ето ти си станал гений или пък влизаш Раднево. Изобщо вариации хиляди.

P.S. Между другото в клиниката в Раднево има доста по нормални хора с ментални и др. отклонения, които са в пъти по в час от хора които срещам всеки ден по улицицата, в автобуса и т.н.

[eses]

Ами именно..изхождам от себе си и  говоря за себе си.Не за хората като цяло,просто щото не се наемам да твърдя,че съм ги опознала достатъчно.
Казваш,че и ти говориш от личен опит? Колко души ти лично изследва,че да твърдиш на какво е способен човекът или не?Ей това не можах да разбера.
п.п.Какво учиш не ме интересува.Желая ти успех в обучението.Също така,не ме вълнува особено какво казват"великите умове".В момента водим диалог аз и ти,не великите умове..

Защо го прие толкова лично това,след като смяташ ,че не попадаш в тая графа си е въпрос които стои пред теб.

[konstantin2007]

А лично..Не...Просто..говориш за хората като цяло,а не е коректно,защото нямаш база.Това е. Всъщност,това май е и препъни камъкът на каручката..

[fishbone]

За мен"същинско знание"е по-скоро интуитивното знание..

Съгласен съм в известен смисъл.
Там е работата обаче, че на физическо ниво не всеки разполага с що годе развита хипофиза , чрез която да черпи от океана от информация. То ако ставаше само с четене на "езотерични" бози, медициии и самовнушения всеки щеше да същински занещ, просвет осветен и прочее. Та възниква и въпроса с капацитета с който разполагаш. Всеки според възможностите си. Човек може да развие тези възможности но да ги надскочи не,  защото все пак хората не са богове. Е някои се имат и за такива но това е друга тема.

[mitko]

Там е работата обаче, че на физическо ниво не всеки разполага с що годе развита хипофиза , чрез която да черпи от океана от информация. То ако ставаше само с четене на "езотерични" бози, медициии и самовнушения всеки щеше да същински занещ, просвет осветен и прочее. Та възниква и въпроса с капацитета с който разполагаш. Всеки според възможностите си. Човек може да развие тези възможности но да ги надскочи не,  защото все пак хората не са богове. Е някои се имат и за такива но това е друга тема.

          Колкото  и  информация  да  почерпиш - това  са  знания  с  недоказана  емоционална  достоверност.  "Когато  се  приберем  в  къщи,  имиджа  (аурата)  ни  зависи  не  от  това  което  сме  знаели  като  инкарнационни  личности,  а  от  това  какво  сме  преживели  като  такива"   Относно  капацитета  на  интелекта,  то  той  се  определя  преди  въплътаването  съгласно  уроците  които  трябва  да  научим  и  не  можем  да  го  надскочим  в  никакъв  случай.
 

..............Защото не смятам,че смъртта означава мигновено просветление.Няма логика просто.Тогава за какво да се раждаме,щом сме"наясно с всичко"?И ако след смъртта се завръщаш там до където си стигнал(условно казано),то по тая логика и базата данни с които разполагаш,е същата към момента на живота.
За мен"същинско знание"е по-скоро интуитивното знание..

       
            След  смъртта  се  завърщаме  точно  там  докъдето  сме  стигнали  преди  раждането.  Придобитата  нова  опитност  се  прибавя  след  съответното  осмисляне  и   разбор,  просто  не  става  механично.
           Раждаме  се  за  да  превърнем  знанията  си   чрез  емоционалното  им  изживяване  в  опитност!
           Интуицията  е   гласът  на  същинското  съзнание.

[m2f]

Ако вземем например отказа от цигарите. Пушенето не е вродена нужда и въпреки това дългогодишните пушачи изключително трудно отказват цигарите с сила на волята. Тези който успяват са може би 1 на 100 пушачи. Въпреки ,че абсолютно всички са запознати с вредите и ги понасят всекидневно с усилия на волята не могат да откажат цигарите.

Малко "ОФ" /или пък не?/ на темата, но според мен няма нищо по - лесно от това да откажеш цигарите. АКО ГО ПОИСКАШ, ОБАЧЕ! Аз го направих "от раз" след 12 години здраво /до 2 кутии на ден/пушене. Целия номер е, че не става "със силата на волята" /срещу съществуващото ти желание да пушиш/, а става със "силата на собственото ти истинско Аз" /в синхрон с искреното ти желание да не пушиш повече/...Ще поясня: достатъчно е само да "превключиш" относно представата ти за самия себе си, ама на емоционално ниво. Докато в цигарите виждаш удоволствие, докато харесваш себе си пушещ и докато чрез тях си доставяш положителни емоции, може и да можеш да ги спреш, но в най - добрия случай ще ти коства много...
При мен сработи чувството за срам. Винаги съм знаела /с ума си/, че не е добре да пуша, но пушенето си ми носеше удоволствие и успокоение, признавам. Докато един хубав ден, след реплика към мен от страна на една колежка, изведнъж не се погледнах с вътрешните си очи и си казах: "Какво правя аз, бе, Господ ме е пратил тук да живея, а аз какво правя? Излагам се!"...И го почувствах именно така - като излагация. От този момент нататък ми беше по - трудно да запаля цигара отново, отколкото да не запаля. И нито съм ги сънувала, нито са ми липсвали, нито съм кашляла, нито изобщо съм имала каквато и да е абстиненция...

[fishbone]

          Колкото  и  информация  да  почерпиш - това  са  знания  с  недоказана  емоционална  достоверност.  "Когато  се  приберем  в  къщи,  имиджа  (аурата)  ни  зависи  не  от  това  което  сме  знаели  като  инкарнационни  личности,  а  от  това  какво  сме  преживели  като  такива"   Относно  капацитета  на  интелекта,  то  той  се  определя  преди  въплътаването  съгласно  уроците  които  трябва  да  научим  и  не  можем  да  го  надскочим  в  никакъв  случай.

    Имидж(маска) горе едва ли ще трябва. Тъй де разбрах те какво имаш впредвид. Само че зависи от  не само от какво но бих добавил 'как'. Как сме реагирали в дадена ситуация спямо нашите приятели примерно, врагове и т.н. На кое/кого сме разчитали в даден случай. Какво е било нашето отношение, което е и основна функция бих казал на еволюцията. 

Относно капацитета и аз това казах, че неможе да се надскочи просто става смешно, неестественно и абсурдно. Само, че това неможе да спре нарцистичните левитациии из облаците на някои хора.

[konstantin2007]

Относно капацитета и аз това казах, че неможе да се надскочи просто става смешно, неестественно и абсурдно. Само, че това неможе да спре нарцистичните левитациии из облаците на някои хора.

Аз никъде из темата не четох,някъде,някой да претендира,че е надскочил интелекта си,ти пък чак и нарцистични левитации съзря.
Както и да е..Прави сте за интелекта.Но донякъде..Чисто в инкарнационен план,може и да не станеш гений,но интелектът няма как да не"избие".


Същността ни"горе"не зависи от нищо.Как така зависи?Какъв имидж?Това което съм тук,това съм и там..Е,без име..без физическо тяло..Обогатена с малко повече мъдрост може би..Но съм аз..Моята същност.С всичките "+"и"-"...С всичко което съм успяла да постигна в този живот..или пък не..Просото Аз.Не имидж..Не маска..

Там е работата обаче, че на физическо ниво не всеки разполага с що годе развита хипофиза , чрез която да черпи от океана от информация. То ако ставаше само с четене на "езотерични" бози, медициии и самовнушения всеки щеше да същински занещ, просвет осветен и прочее. Та възниква и въпроса с капацитета с който разполагаш. Всеки според възможностите си. Човек може да развие тези възможности но да ги надскочи не,  защото все пак хората не са богове. Е някои се имат и за такива но това е друга тема.

Дори да разполагаше с най-развитата хипофиза,тя ти позволява да черпиш само от собственият си океан!Или иначе казано,от там,докъдето сам си стигнал в  съзнанието си.И естествено,че не става ни с езотерични бози,ни с библейски,ни с нищо,освен с използване на собственият си ум и възможности.

[mitko]

Чисто в инкарнационен план,може и да не станеш гений,но интелектът няма как да не"избие".


Същността ни"горе"не зависи от нищо.Как така зависи?Какъв имидж?Това което съм тук,това съм и там..Е,без име..без физическо тяло..Обогатена с малко повече мъдрост може би..Но съм аз..Моята същност.С всичките "+"и"-"...С всичко което съм успяла да постигна в този живот..или пък не..Просото Аз.Не имидж..Не маска..

           Проявата  на  интелекта  се  изразява  в  нещата  които  те  вълнуват  и  можеш  ли  да  ги  осъществиш.  Въпросите  са  тези  които  определят  нивото  ти  в  еволюционен  план,  а  не  това  което  си  достигнала  като  отговори. 
           Важни  са  въпросите!!
 
          Не  вярно,  че  това  което  си  тук  това  си  и  горе  (без  кавички).  Не  можеш  да  сравняваш  частицата  с  цялото.  Инкарнационната  личност  няма  нищо  общо  със  същинското  АЗ  до  момента  на  "смъртта"   Така,  че  тук  на  земята  съм  аз  Митко,  а  горе  сме  ние  -  Митко,   Стоян,  и  още  с  много  други  инкарнационни  личности  изграждаме  цалото  известно  с  името  Дик.       
 
 

    Имидж(маска) горе едва ли ще трябва. Тъй де разбрах те какво имаш впредвид. Само че зависи от  не само от какво но бих добавил 'как'. Как сме реагирали в дадена ситуация спямо нашите приятели примерно, врагове и т.н. На кое/кого сме разчитали в даден случай. Какво е било нашето отношение, което е и основна функция бих казал на еволюцията. 

            Нека  да  не  е  имидж,  нека  да  е  авторитет  изразен  като  цвят,  наречен  аура  на  душата
           Това  което  си  подчертал  е  правилото  по  което  се  определя  дали  дадено  преживяване  ще  се  превърне  в  нов  кармичен  урок  или  в  усвоена  опитност!    "Не  е  важно  действието  а   мотива  подтикнал  ни  да  го  извършим."    От  това  следва  един  много  важен  извод,  че  добро  дело  може  да  се  тълкува  в  доста  негативна  светлина  и  обратното.
 
 
 

[Tangrata_]

Цепят мрака някои мнения. Ама няма да коментирам, че ще стане мазало. 

Значи щом някой бил студент по филсофия, следователно трябва автоматично да почне да генерализира "ние хората".
Ми то ти точно така си генерализираше и преди да станеш студентка по филсофия.
Леле мамале, да се смея ли, да плача ли. Или да гледам тъпо. 

Както много много пъти съм казвал в тоя форум (и съм го виждал в реалността), промяната става с ПРАКТИКА. В РЕАЛНОСТТА.
Със самоубеждения и самофилмиране се постига само това: Самоубеждения и филмиране.

А някои хора седят, самоубеждават се, филмират се, седят, самоубеждават се, филмират се.
Повтарят си "това е най-голямата далавера! Така се развива човек!".
Натякват и на всички във форума, че това било най-голямата истина и така ставало развитието.

А сега изведнъж ми теглят локуми, че със самофилмиране не става, и със самофилмиране се постигало само самофилмиране, следователно В ЦЕЛИЯ ЧОВЕШКИ СВЯТ РАЗВИТИЕТО Е НЕВЪЗМОЖНО.

Уникална логика!
Евала
 
Аз ако бях професор по философия, и си имам такива дедукто-способни колеги, щях да се затворя в някоя бъчва. (както Доиоген май, или кой беше).

[eses]

хем нямаше да коментираш,хем си изкоментира.
Заради това не само ,че не си професор по философия ами и студент не си, а иначе не познаваш и едно мое мнение преди да съм станала студентка.Но отново си позволих да забравя,че тук има тенденция не да се обсъжда това което е тема на разговор ,а другия.Който обикновенно е много под вашето ниво. Тези хора са ми любими,те никога не демонстрират това което са, те могат единствено да изтъкнат другите колко са зле и по този начин да се самоиздигнат в собствените си очи. Но явно това ,че съм студент по философия ти се стори заплашително за собствената ти репутация, защото зад думите ми стой основание за претенции, нещо с което ти не можеш да се похвалиш.  Експерте по чуждите недостатъци ,вземи и порастни.

[Princess_Deja]

Малко като "помощ от публиката" ще се включа.
 
Не съм изчела останалите мнения (моля да ме извинят участниците, че малко ще импровизирам и ако повтарям някого да се приеме като допълнение  ), но като цяло, за да няма генерализиране (аз го наричам "унифициране", че другото много генералски ми звучи) и прекалено словоблудстване с наливане от пусто в празно, мисля че и-рационалното няма такава връзка с инкарнации и Его-Азовете. Абсолютно обратното на унифицирането е може би субективирането, или разглеждането на една единствена личност, която има възможности, потенциал и среда за развитие, но дали успява и ако не, защо не?

Опитът е важен, съгласна съм. Интересен е опитът преди и след знаенето и разбирането. Но като цяло е важна и интенцията на разбирането, което се основава или `тръгва` от някакъв опит.
За това "филмирането" може да е доста полезно, ако `режисьорът` и `сценарият` е добър. От теб се иска да си изиграеш добре и убедително ролята.
(така бих отговорила, ако бях на мястото на esess, за да се придържам към темата и да не намесвам личното си отношение към някого, с каквато и информация да имам за него/нея, без да го познавам лично и той/тя да са ми позволили да разполагам с тези `данни` )

[eses]

Интересна е логиката на проблема с "множественото число",който се развихря.
От една страна ако някой говори в единствено число и си позволи да пратендира,че знае, ще бъде разпнат публично,тъй като неговото знание ще бъде разбрано като единствено, а той като единствено знаещ.
Когато същия този говори отново в единствено число ,но казва че не знае,тогава всички ще се стекат на помощ " да му влеят" акъл.
От друга страна ако говориш в множествено число и казваш ,че всички знаят ,се приема, но ако говориш в множествено число и казваш ,че всички не знаят отново биваш разпнат.
Извода е ,че проблема не е в това какво и как говори който и да е, а в това,че другия чувства зплаха. Друг е въпроса,че тази заплаха е въображаема ,неоснователна, невъзможна. Това е заплаха към собственото самоуважение ,а не към способностите, знанието и възможностите. Тази заплаха си я отправяме сами на себе си.

[Princess_Deja]

"Когато същия този говори отново в единствено число ,но казва че не знае,тогава всички ще се стекат на помощ " да му влеят" акъл." - eses (извинявам се за едното "s" вповече отпреди малко)
Не. Не може да се "влива". Някакви древни хора са казали, че "умът не е течност, която да се налее, а огън, който да се разгори".
А от края на мнението, разбрах, че се чувстваш заплашена или някой заплашва самоуважението ти ... или, абе май нищо не разбрах отивам да си преговоря Аристотел, че нали той решава да измисли тая "логика", после и Хегел ще погледна, обещавам.