Дианетика: за търсачите на изфабрикувано щастие
Ерих Фром,
„New York Herald Tribune Book Review“, 3-ти септември 1950г.
Превод от английски: А.М. Руткевич
Източник:
https://avidreaders.ru/read-book/dianetika-iskatelyam-sfabrikovannogo-schastya.htmlНикога досега хората не са били толкова заинтересовани от психологията и изкуството да живеят, както днес. Привлекателността на книгите по този въпрос е симптом на сериозна загриженост за човешките, а не само материалните аспекти на съществуването. Но сред книгите по темата има не само такива, които задоволяват нуждата от интелигентни
напътствия, но и такива, които се харесват на читателите, гладни за изфабрикувано щастие и чудотворно изцеление.“Дианетика“ е най-новата в тази поредица от книги и нейният автор използва всички съставки на формулата за
успех и с изненадваща липса на каквото и да е притеснение. „Създаването на Dianetics е крайъгълен камък за Човека, сравнимо с откриването на огън и превъзхождащо по значение изобретението на колелото и лъка.“ Авторът [Lafayette Ronald (Ron) Hubbard] твърди, че е открил не само „единствения източник на всички видове неврози, психози, престъпност и психосоматични заболявания“, но и терапия, която може да излекува всички тези заболявания. "Дианетиката лекува и лекува без провал."
Авторът първо представя обща теория относно структурата на психиката, а след това надгражда върху тази основа теорията за психичните разстройства и техниката на тяхното лечение. "Човек е мотивиран само от самосъхранението (оцеляването)." Той иска да оцелява за самия себе си, за секса, за групата и за човечеството и всеки от тези „целесъобразни подразделения на интегралния динамичен принцип“ се нарича „динамика“. Авторът прави разлика между „аналитичния ум“, „който възприема и съхранява опитните данни, води тялото по четири динамики“ и „реактивния ум“, „който помни и задържа физическата болка и болезнените емоции и се опитва да насочи тялото въз основа само на реакцията на тези„ стимули.“ Ако аналитичният ум е сравнен с изключително мощна изчислителна машина, мислещ с помощта на прилики и различия, то реактивният ум мисли само чрез идентичности.
Концепцията за реактивния ум е в основата на авторската теория за психичните разстройства и тяхното лечение.
В моменти на силна физическа и емоционална болка аналитичният ум не функционира, а думите, изречени в присъствието на „безсъзнателния“ човек, се натрупват като „енграми“. Тези „енграми“ не са достъпни за нормалния процес на запомняне. Без да осъзнава това,човек се определя от съдържанието на такива „енграми“ - подобно на поведението на някой, който е постхипнотично ръководен от предложения, получени по време на хипноза. „Ако дяволът някога е съществувал, тогава именно той е създал реактивния ум ... Той не прави нищо, но в същото време създава всичко, което откриваме във всеки списък с психични разстройства: психоза,неврози, принуди и репресии ... човек може да развие артрит, бурсит, астма ... и т.н., целият каталог на психосоматични заболявания ... Енграмата е единственият и изключителен източник на отклонения и психосоматични заболявания. "
От тези предпоставки следва диагностичната терапия. Пациентът („предчист“) е болен, защото „енграмите“ го принуждават към това. Когато всички най-важни „енграми“ се спомнят („върнат“), особено тези, свързани с пренаталния период, пациентът е завинаги освободен („изчистен“) от всички „аберации“, той надминава обикновения човек по своя интелект. Терапевтът („одитор“) улеснява това „връщане“ на „енграмата“, като привежда пациента в състояние на „унес“. Ако преброя от едно до седем, очите ви ще се затворят. Наясно сте с всичко, което се случва.Одиторът брои „бавно и убедително“, докато очите на пациента не се затворят. След това, по време на периода на "унес", на пациента се казва да се "върне" в ранните периоди от живота си, чак до момента на зачеването. В края на сесията той е „върнат“ обратно в настоящето. "Енграмите" трябва да се проговарят много пъти, докато не бъдат "изтрити" напълно.
Въпреки всички фантастични твърдения на автора, трудно е да се намери нещо оригинално в неговите теории, освен нови думи за една смес от слабо разбран и усвоен фройдизъм и експерименти по регресия от ерата на хипнотизма.
Други наистина "оригинални" думи не могат да не предизвикат учудване. И така, ние чуваме от пациента думите, които лекарят (уж) е казал на бременната му майка, или думите на бащата, казани на майката веднага след зачеването.
Четейки тези истории на случаите, човек се чуди: дали авторът не е искал да напише смешна пародия на други психиатрични теории и на лековерната публика?
Трудно е да се разглежда сериозно книгата на Хъбард като принос към науката за човека. Но напълно сериозно тя трябва да се счита за симптом на опасна тенденция. Ако беше просто изключително опростено популяризиране на ранните теории на Фройд, това би било нещо безобидно. Но „Дианетика“ е израз на дух, който е диаметрално противоположен на учението на Фройд.Целта на Фройд беше да помогне на пациента да разбере сложността на психиката си, а терапията се основаваше на факта, че като разбираме себе си, ние се освобождаваме от оковите на робството към ирационални сили, които ни водят до нещастие и психични разстройства. Тази визия е част от големите традиции на Изток и Запад, от Буда и Сократ до Спиноза и Фройд.Дианетиката не знае нито уважение, нито разбиране на сложността на човешката личност. Човекът е машина, а рационалността, ценностните преценки, психичното здраве, щастието се постигат чрез работата на инженер.
"В инженерната наука като Дианетиката, ние работим чрез натискане на бутони." Нищо не трябва да се знае или разбира, изисква се да се прилага теорията на Хъбард за енграмите. Ако някой не приеме тази теория, тогава той или трябва да има скрити мотиви или е под властта на „отрицателя“, който е „всяка енграма, която кара пациента да повярва, че енграми не съществуват“. Това е толкова просто. Ако сте чели книгата на Хабард, знаете какво трябва да знаете за човека и обществото, защото знаете кои бутони да натиснете.
Няма проблеми с ценностите или съвестта. Ако "енграмите" се изтрият, тогава нямате конфликти. Всички велики учители по философия и религия са пропиляли времето си. Няма проблеми,които не са резултат от команди, идващи от „енграмите“. Няма смисъл да мислите за проблемите, ако не знаете за откритието на Хъбард. Въпреки че авторът казва, че „философските основи“ на неговото творчество са съчиненията на „древните индуси“, писанията на „ранните гърци и римляни“, включително Лукреций, писанията на Франсис Бейкън, изследванията на Дарвин и някои от мислите на Хърбърт Спенсър,трудно е да се повярва на това. Дианетиката несъмнено не е дом на тези учения. Откритието, според което „самосъхранението“ е единствената цел на живота“, по никакъв начин не е израз на духа на „древните индуси“ или „ранните гърци“, а на груб биологизъм, за който всички етични ценности са подчинени на желанието за самосъхранение (ако за тези ценности има изобщо някакво място).
Но най-лошото от всичко е начинът, по който е написана „Дианетика“. Смес от известен брой опростени истини, полуистини и чист абсурд, пропагандна техника за зашеметяване на читателя с величието, непогрешимостта и новаторството на системата на автора,обещания за нечувани резултати, постигнати просто чрез следване на Дианетиката- това е техниката, която води до най-злощастните резултати в областта на патентованата медицина и политиката.
Когато се прилага към психологията и психиатрията,тя ще бъде не по-малко вредоносна.
Този негативен поглед върху Дианетиката не е следствие от това,че рецензентът намира методите на съвременната психиатрия за задоволителни; има реална нужда от нови идеи и експерименти. За щастие, много психиатри и психолози са наясно с това, когато търсят по-ефективни методи за достигане на нивото на несъзнаваното (да речем, тестът на Шлезингер «Looking-in»).Но предпоставката за това търсене трябва да бъде засилването на отговорността, критичността и яснотата на ума на пациента.
*****
Принципно съм съгласен с Фром ,особено с последното изречение,където бих могъл да заменя думата "пациент" с "интересуващия се от езотерика".Всички специалисти(или самоназначили се за такива),както в науката,така и в езотериката,са склонни да се отнасят към своите системи от възгледи(концепции)следвайки принципа "нашето гардже е най-хубаво".
Това важи за Хъбард,но и Фройд не е изключение,бих казал аз.За някои психоаналитици фройдизмът е единствено вярната "партийна линия",дори се забелязва нещо като религиозна вяра.Дианетиката не е Библията на Истината,но пък и не трябва да бъде хвърляна "на кладата",затова я прилагам като прикачен файл.Който не я е чел,но има някакъв интерес,би могъл да опита дали ще намери нещо,което да му "резонира".Разбира се Хъбард ще славослави своята методология(с неизвестно доколко искрени мотиви),но с това далеч не е оригинален.
Моето незадължаващо ви мнение е,че в Дианетиката са описани и верни,действащи неща,но е нужно читателят да "пресява" материала (доколкото успее).
И за Бога,братя и сестри съпланетяни,не се плашете прекомерно от Сциентологията и Дианетиката.Има къде по-деструктивни сатанински секти и идеологии,при това много по-масови.
Имам предвид сатанинската концепция "Правителство","Върховенство на закона" и подобни.Това е такъв ментицид,че в сравнение с него Сциентологията(без да я подценявам) е малка скаутка,чукаща на вратата ви,за да ви продаде курабийки собствено производство.
Прикаченият файл е достъпен,ако влезете в профила си.Отдавна си свалих книгата и тогава си отбелязах някои неща в червено;който иска може да си го редактира всички букви да са черни.Хъбард казва,ако не сте разбрали някоя дума,да не я подминавате,преди да сте я разбрали напълно.Аз казвам,че това може да е задръстващо,защото човек може да е сигурен,че е разбрал нещо,а да не знае,че греши.Освен това съзнанието разбира чрез последователно усвояване на информацията,но по-цялостното разбиране става чрез т.нар. подсъзнание,а то работи паралелно на различни нива.
Така че ,ако нещо не ви е ясно,оставете го засега и продължете.После може да се върнете отново към недоразбраното.
(Само предлагам,но това е приложимо към всички концепции,"-изми" и прочие.)