През средните векове съботният ден се пази от различни реформаторски общества в Европа. Най-известното от тях е движението на валдензите, за което се предполага, че съществува още от апостолските времена. Тези смели реформатори разпространяват евангелието главно в Италия и Франция, особено в Алпите. За разлика от официалните църкви, които се опират на църковните събори и така наречените "църковни отци", валдензите приемат Библията като единствен пътеводител във вярата и живота. Заради това са подложени на жестоки преследвания от католическата църква и нейната инквизиция. През XVI век те се вливат в редиците на реформацията в Германия и Швейцария.
Поради пазенето на съботния ден, на някои места валдензите често са наричани "съботяни". За преследванията, на които са подложени валдензите заради пазенето на съботата, можем да съдим от указа на испанския крал Алфонсо, издаден през 1194 г:
"В името на нашите предци и заради подчинението на заповедите на църквата, ви заповядваме относно еретиците, а именно валдензи, съботяни и тези, които се наричат "бедняците от Лион", и всички останали еретици, да ги изпъдите от лицето на Бога католиците, и да наредите заминаването им извън кралството."
В това, че съботяни и валдензи са едни и същи хора, можем да се убедим от думите на главния идеолог на инквизицията Бернардо Ги в неговото "Ръководство на инквизитора":
"Съботяни е името, дадено на валдензите."