Еднорогът в традицията на юдаизмаВ
Талмуда се разказва как еднорогът се избавил от потопа, прикрепен за външната страна на ковчега, тъй като поради исполинските си размери не могъл да се побере вътре. По същия начин оцелял и Ог, царят на Васан. Ето и съответния пасаж:
„Този, който казва, че израелската земя не е била залята от потопа, лесно ще обясни как се е запазил еднорогът - но как се е запазил еднорогът според онзи, който казва, че и тя е била залята? Раби Янай отвърнал: „ Прибрали са младок в ковчега." -Но раби бен Бар Хана разказал, че видял млад еднорог, който бил голям колкото планината Табор; планината Табор е дълга четиридесет парасанги, обиколката на шията му пък била три парасанги и главата му - една и половина парасанги, а когато се изхождал, Йордан се задръствал. Раби Йоханан отвърнал: „ Прибрали са главата му в ковчега." - „ Но нали учителят каза, че главата му е една и половина парасанги?" -„ Може би са прибрали само върха на носа му." - „ ... Но нали ковчегът се е издигнал (на повърхността на водите)?" - Реш Ладиш отвърнал: Привързали са рога му за ковчега." - „Но нали раби Хисда каза, че те са съгрешили с горещото и били наказани с горещина?" - „ А как според тебе се е запазил ковчегът? И къде се е задържал Ог, царят на Васан!По-вероятно се е случило чудо и (водата) около ковчега е останала студена."
Сходна версия на същата история намираме в сборника мидраши
Pirke R.Elizer (VIII в.).
Според нея Ог пътувал върху една стълба,закрепена отвън на ковчега (гл. XXIII).
Според
Targum Pseudo -Johnatan, където се тьлкува Битие 14:13, Ог се задържал върху покрива на ковчега.
Според една легенда, разказана в Талмуда", Ог бил потомък на един от падналите ангели, споменати в глава 6 на Битие, които си вземали за жени дъщерите човешки:
„И запомни, Сихон и Ог били братя, защото учителят каза: "Сихон и Ог бяха синове на Ахия, син на Самхазай "." В коментара на
Раши се казва, че Сихон и Ог били синовете на Ахия
," който произхождал от Шемхазай и Азазел, двата ангела, които слезли на земята по времето на Енох".Исполинският ръст на Ог е описан на много места в
Талмуда, ала може би „ най-исполински" е описан в трактата
Nidda:„Абба Саул, според други раби Йоханан, казва: "Бях гробар. Веднъж преследвах сръндак и се оказах в бедрената кост на мъртвец; три парасанги го гоних, ала не успях да го хвана и не стигнах до края на костта. Когато се върнах, ми казаха: тя е на Ог, царя на Васан.'"
Не е изключено да съществува вътрешна връзка между Ог и еднорога: и двамата са се избавили от потопа, като по някакъв начин са се задържали за външната му повърхност, и двамата са исполини.Освен това видяхме, че еднорогът се сравнява с планината Тавор, а Ог също се асоциира с планина - той изтръгнал една планина, за да я
хвърли в лагера на израилтяните. Дори в един мидраш аналогията отива още по-далеч: еднорогът е планина, застрашена от един лъв, а в предишната история се разказва, че Ог бил убит от Мойсей, „раба
на Яхве", който в Стария завет много често се сравнява с лъв.
Мидрашът гласи:
„Раби Хуна бар Иди каза:, До времето, когато Давид още пасял стадото, както си вървял, намерил еднорога (re'em) заспал в пустинята и като говзел за планина, се изкачил върху него да пасе (стадото). Но ето че еднорогьт се раздвижил и се изправил. Тогава Давид го възседнал и се издигнал до небето. И тозчас казал Давид (Господу): 'Ако Ме свалиш от този еднорог, ще Ти построя храм, дълъг сто лакти, колкото е рогът на еднорога." ... Какво направил тогава Светият, да бъде благословено името Му, за Давида? Той направил да се яви един лъв и когато еднорогьт видял лъва, побоял се от него, снишил се пред него, защото лъвът е неговият цар, и Давид слязъл на земята. Но когато Давид видял лъва, побоял се от него. Затова е казано: 'Избави ме от устата на лъва, както чу молбата ми и ме избави от рогата на биволите."'
Друг мидраш представя еднорога - който тук изрично е наречен „еднорогьт" (ha-unicorius), а не „ ге'em"—в борба с лъва. Ето и съответния пасаж:
„И в нашата страна се среща еднорогьт, който има голям рог на челото си. А има и много лъвове. И когато еднорог види лъв, подмамва го към някое дърво и иска да го прободе. А лъвът се измества така, че еднорогьт удря с рога си към дървото и рогът прониква толкова дълбоко в дървото, че вече не може да го измъкне оттам, и тогава лъвът идва и го убива, но понякога става и обратното."
В Химическата сватба, както и върху герба на Англия, лъвовете и еднорогьт са представени заедно.В алхимията и двете животни са символи на Меркурий така,както в Църквата са allegoriae Christi. Лъвът и еднорогьт изразяват
вътрешното напрежение между противоположностите у Меркурий.Като опасно животно лъвът се сближава с дракона. Драконът трябва да бъде убит - на лъва поне трябва да се отсекат лапите. Еднорогьт също трябва да бъде укротен, ала като чудовище притежава още по-голяма символична стойност от лъва и има по-духовно естество. Но както посочва
Рипли, лъвът може да заеме мястото на еднорога.Двете исполински същества, Ог и еднорогьт, напомнят донякъде бехемота и левиатана-двете същества, чрез които се проявява Яхве.
И четирите същества са персонификации на демоничните сили на природата като еднорогото магаре в Бундахис. Очевидно силата на божеството не е само в духа, но и в дивата животинска стихия на природата вътре и вън от човека. Божеството е амбивалентно, докато човек е във връзка с природата. Ясно е, че еднозначното тълкуване на Бога като summum bonum ( най-висшето добро или благо) е цонтра натурам (против природата). Ето защо амбивалентният Меркурий разкрива тайното езичество на алхимията. Обратно, андрогинностга на Христа се схваща само в духовен и символичен смисъл, тоест извън връзката с природата. Но съществуването на противника -„ господаря на този свят" - издава загатнатия чрез андрогинностга антагонизъм в божеството, което се е разкрило в Сина.
Еднорогът в КитайЕднорогът се появява и в Китай. Според Ли-Ки (Книга за обредите) има четири благосклонни или духовни животни: еднорог (к'и-лин)76, феникс, костенурка и дракон. Еднорогът е най-висшето от четириногите животни. Има тяло на сърна, опашка на вол и копита на кон. Гърбът му е обагрен в пет различни цвята, а коремът му е жълт. Той е приятелски настроен към другите животни. Казват, че се явявал при раждане на добър император или на голям мъдрец. Лошо предзнаменование било да бъде ранен. За първи път се явил в градината на Жълтия император (2697 г. пр. Хр.). По-късно в Пинг-янг, столицата на император Яо, живеели два еднорога. Един еднорог се явил на майката на Конфуций, когато била бременна с него, а като поличба за смъртта му един колар ранил еднорог . Трябва да отбележим, че мъжкият еднорог се нарича
к'и, а женският -
лин, и от свързването на двете думи се получава родовото название
к 'и-лин. По този начин на еднорога е придадена до известна степен андрогинна характеристика. Връзката му с феникса и с дракона е отразена и в алхимията, където
драконът представлява най-нисшата форма на Меркурий, а фениксът - най-висшата.От приведените по-горе цитати видяхме, че рогът на носорога се смята за алексифармакон (противоотрова). Затова и до днес той представлява ценен артикул в търговския обмен между източното крайбрежие на Африка и Китай, където от него изработват чаши, предпазващи от отравяне. Във
Physiologus Graecus се разказва, че когато змия отрови водата при мястото на водопоя и животните забележат отровата, изчакват, докато дойде еднорог и пие от нея, за да изчезне силата на отровата - „защото символизира кръста с рога си".
Чашата от еднорог
Целебната чаша несъмнено е свързана, от една страна, с „чашата на спасението" - чашата за причастието, а, от друга - с оракулската чаша.
Мин споменава, че кардинал Торквемада винаги държал на масата си чаша от еднорог: „Чашата от еднорог предпазва от магии". Гърците наричат „ небесен рог на Луната" „Герион, трителесния". Но като резюмира учението на наасените,
Иполит казва, че Герион е „Йордан",„хермафродитният човек във всяка твар", който „е създал всички неща". В същия контекст
Иполит споменава и за чашите на Йосиф и Анакреон:
„Но думите „ без Него не стана нито едно от онова, което е станало" се отнасят за света на формите, защото е бил създаден без Негова помощ от третото и четвъртото (елементи начетворичност). Защото това е... чашата, от която царят вади своите предсказания, когато пие от нея(Става дума за чашата на Йосиф (Бит. 44:4-5): „Защо заплатихте зло за добро? Защо откраднахте сребърната ми чаша? Нали с тая (чаша) пие господарят ми, той гадае с нея...") . И гърците са загатнали за тази тайна в Анакреоновите стихове:
"Чашата ми каза какво трябва да стана,
говорейки с безмълвно мълчание.
Това стигало, за да познаят хората чашата на Анакреон, която безмълвно изрича неизказуема тайна. Защото казват, че чашата на Анакреон е безмълвна, и все пак, казва Анакреон, тя му говори с безмълвен глас какво трябва да стане - и то духовно, а не плътски, - когато чуе скритата в тишината тайна. И тази тайна е водата, която Иисус преобразил на онази хубава сватба и я превърнал във вино. Казват, че това е великото и истинско начало на знаменията, които Иисус направил в Кана Галилейска, и така възвестил Небесното царство. Това (начало) е Небесното царство, което е вътре в нас като съкровище, като мая, скрита в три мери брашно".
Вече разбрахме, че съществува най-тясна връзка между „рога на Луната" и еднорога. Тук „рогът на Луната" означава не само трителесния Герион , но и Йордан, хермафродитния човек, който се идентифицира с логоса на Йоан. „Третото и четвъртото" са вода и земя. Според алхимическата представа тези два елемента образуват долната половина на света в ретортата и
Иполит ги сравнява с чаша . Това е чашата за гадаене на Йосиф и Анакреон. Ако я сведем до елементите, съдържанието на тази чаша е водата, а съдържащото, тоест самата чаша, е земята. Съдържанието е водата, която Иисус превърнал във вино, и тази вода се представя и чрез Йордан. Йордан пък означава Лотоса, което изяснява аналогията с чашата за причастието. Нейното съдържание дарява живот и спасение като чашата, за която се говори в
Трета книга на Ездра 14:39-40:
„Аз отворих устата си и ето, бе ми подадена пълна чаша, напълнена като че ли с вода, но цветът на това нещо приличаше на огън.
Тогава взех и пих и когато пих, в сърцето ми закипя разум и в гърдите ми растеше мъдрост, понеже духът ми се подкрепваше от паметта."
Тайната на чашата е и тайната на рога, който на свой ред представлява същността на еднорога, символ на сила, здраве и живот . Алхимиците приписват същите качества на своя камък, който наричат „carbunculus" (гранат). Според легендата, разказана от
Волфрам фон Ешенбах, този камък се намира под рога на ликорната:
"Еднорог наричат този звяр:
чистите девойки с лекота открива
и във скута на девойките заспива;
грабнахме сърце от звяра
срещу болките на царя.
Ние взехме и граната -той на звяра е в главата,
скрит е под единствения рог"
Като признак на мощ и сила рогът носи качества на мъжкия елемент. Но същевременно той е и чаша, която като „съдържащо"има женска характеристика. Следователно той е „обединяващ символ", който изразява биполярността на архетипа .
Краткият очерк върху символиката на еднорога има за цел само да даде като пример един фрагмент от крайно преплетените и объркани връзки между езическа натурфилософия, гностицизъм, алхимия и църковна традиция, които от своя страна са оказали най-дълбоко влияние върху представния свят на средновековната алхимия.