Какво обичаме, какво мразим

[radon]

Представи си, че Ип Ман, те спуква от бой  и ти троши гръбнака на 6 (шест) места в името на спорта и бойните изкуства. Аз съм тренирал Киокушин и си направих травма на коляното, боля ме години и се чудя що ми беше галимацията, да тренирам на минус 15 градуса зиме и на +38 лете.Детски му работи, Брус Лий ша стаам ръйш ли . Обаче много обичам да гледам как се млатят на К1

[Tangrata_]

Съдби разни. Киокушина е наистина сравнително твърд. Познавам системи, където се калява бавно и по много, преди да се премине към спаринги. Разбира се не са популярни масово. Една такава система ми помогна да се влюбя в изкуствата по принцип. Мечтаех си да я тренирам професионално, по 10 часа на ден. Е така и не стана (за сега).

Последните 2 години не се занимавам с бойни изкуства. Занимавам се с танци. Преди 2-3 дена имах и представление. Разбира се да започнеш на 30, не е същото като да започнеш на 10. Едва ли ще стигнеш особено ниво. Но за забавление става. Човек може да има много много хобита. Най-различни. И да ги обича всичките. Някои повече, други по-малко.

[Спорт-Здраве3]

А към спорта и здравето искам да запитам (щото той твърди, че щом обичаш нещо, трябва и да го мразиш),
та искам да запитам как така след като обичам спорта, баскетбола, танците, бойните изкуства, после бих могъл да ги мразя?
Ами аз пък не ги мразя! А и те са толкова абстрактни, (нямат и его), така че не виждам какво в тях (или пък у тях), бих могъл да мразя !?
Може ли да ме осветлиш/просветлиш по въпроса ?

Не.

Не мога и да мисля вместо теб.Щото - неам нерви.Това го кажи и на баскетбола и на системите там уотевър.

[Спорт-Здраве3]

Всъщност не съм съгласен,че някакви емоции идват отвън,или се внушават.Тука чак се направи разделение между чувства и емоции,тоест между наша дума и чуждица,но както и да е.

Не е ли толкова логично,че даже става очевидно - силата на всички чувства е в свръхсъзнанието.В подсъзнанието също.Силата на любовта,силата на омразата,силата на радостта и силата на болката...всичко се помещава в свръхсъзнанието.

Въпросът е да бъде изстискано навън.Природата се стреми да намалява енергията си,да я отдава навън.Всеки елемент се разпада с времето,няма вечна материя.Колкото повече енергия се отдава,толкова по-бързо се разпада материята,необратим процес.Но може да бъде ускорен.


"Не заради есенните студове падат листата на дърветата,а заради горещите страсти на лятото" - Атанас Далчев.
Колкото повече изстискваш човека - колкото повече го караш да обича,да мрази,да чувства,да действа...толкова повече го доближаваш до неговата амортизация.Накарай го да отдава енергията си, за да се разпадне за по-кратко време.

Повече предмети, повече държави, повече хора, повече места, повече ситуации, повече разнообразие, повече занимания, повече работа, повече войни, повече роби, повече любов, повече неща...Изстискай го като крава, за да клеяса.Нека да изгние като ламарината на завод ВАЗ.


Ако пазаши омразата си, ще мразиш по-силно,когато трябва.Ако пазиш любовта си,ще обичаш по-дълго,когато се наложи.Ако отдаваш всичко - ще си слаб навсякъде.За да не можеш да ги мразиш силно,когато се появят, за да не можеш да се обичаш достатъчно, за да не можеш да им се опреш,когато действат.

[insomnia1304]

  Родствена/семейна визия. Част 1 (Синтиа Питърс)
Каква е сферата на родството? Какво се случва в нея?

http://www.zcommunications.org/znet/viewArticle/3853
http://www.lifeaftercapitalism.info/kinshipvision

[vallex]

Интересно ми е следното:

Защо и в двата случая:

Обичам да мразя
Мразя да обичам

.. смисъла е все отрицателен и омразата печели?

Може да се формулира и така:

Обичам омразата;
Мразя обичта.

[vallex]

Интерсно ми е и това:

Мразя да мразя;
Обичам да обичам;

...тук пък печели любовта, отново в двата случая.

То може да се свърже с математиката: (-)*(-) = (+)*(+) = (+)

Но пък Любовта нали трябва да изключва Омразата - и не е добре да се мрази каквото и да било - независимо дали е самата омраза (Мразя да мразя)
.. май много задълбах

[neven]

Аз пък обичам простите неща и не понасям техните заместители!

[mitko]

Здравейте,
ЛЮБОВТА няма аналог защото тя е енергия и не може да се обясни с думи. Единствено раздялата е по-силна от нея по простата причина, че единственото условие за съцествуването й е взаимност (обмен на енергия). Няма такова нещо като несподелена любов. По-точно е да се каже: желание.
Обичта е чуство производно на любовта и ако тя е придружена от чуството за отговорност то съвеста няма да има много работа.
Защо говорите за човешките емоции без да включвате съвеста, а именно тя е съдника ни тук на земята, разбира се който я има.
Колкото по-емоционална е дадена личност, толкова е по-човечна!
Мразя ли? Да - неблагодарниците защото не ги разбирам.
Обичам ли? Да - обичам да анализирам емоционални личности. Силно емоционалните са пламък - може да те изгори, но може и да те стопли и никога няма да разбереш що е то скука. Това правя и в момента.
Тангра имам дете на твоите години. И макар много късно разбрах каква е емоцията пораждана от любовта - имам внуци и когато викнат дядо и се гушнат в мен чуството е неописуемо. Пожелавам го на всеки и особено на онези които смятат омразата за нещо градивно!! Някой написа, че емоциите са по-слаби от мислите тотална грешка дано е в изказа. Някой написа: Обичам да мразя и мразя да обичам, абе има ли нещо човешко в тебе, ако откриеш макар и да ти бъде трудно сподели го!! Туров

[aldonea]

ЛЮБОВТА няма аналог защото тя е енергия и не може да се обясни с думи. Единствено раздялата е по-силна от нея по простата причина, че единственото условие за съцествуването й е взаимност (обмен на енергия). Няма такова нещо като несподелена любов. По-точно е да се каже: желание.
Обичта е чуство производно на любовта и ако тя е придружена от чуството за отговорност то съвеста няма да има много работа.
Защо говорите за човешките емоции без да включвате съвеста, а именно тя е съдника ни тук на земята, разбира се който я има.
Колкото по-емоционална е дадена личност, толкова е по-човечна!
Мразя ли? Да - неблагодарниците защото не ги разбирам.
Обичам ли? Да - обичам да анализирам емоционални личности. Силно емоционалните са пламък - може да те изгори, но може и да те стопли и никога няма да разбереш що е то скука. Това правя и в момента.

  Да Митко, така мисля и аз, че емоцията извира от сърцето и по тази причина е много истинко поведение.
Само ми е трудно да разбера хората,които обичат, а се страхуват да покажат любовта си Защо лииии? Вероятно някой ще ми каже,че се пази да не го наранят... Ами тогава да си седи у дома като го е страх
 

[хадзапи]

Любовта е над раздялата. Може да си разделен с човека, когото обичаш (да е извършил Прехода преди теб), но това не значи, че се спира да се обича този човек. Тогава вече връзката става само чрез ЛЮБОВТА.

[mitko]

  Алдонеа,
  Много е трудно ако си емоционален да превърнеш нещо реално в спомен особено ако то ти скъпо и мило!! Това е раздялата. Страхът от това любовта да не се превърне в спомен е пречката да кажеш: Влюбена съм!! Страхът това е очакване на отказ, а така "обичат" само егоистите, те не могат да дават без да получават и забележете задължително в повече. Но когато ти владееш егото си, тоест желанията си в частност желанието да притежаваш страхът да споделяш изчезва. Нима майката обича детето си о очакване то да й отвърне със същото? За любовта задължително е нужна взаимност енергия е, обичта, обаче не се нуждае от взаимност, а само от обект за обич.
   Хадзапи,
   Любовта по никакъв начин не може да бъдепо силна от раздялата тя е всемогъща на нея са подчинени всички чуства.
   Когато бях млад и красив влюбих се до уши, но съдба. След много, много години се срешнахме в град далечен и не се познахме. Говорихме повече от час и когато се разбрахме кой от къде е ме попита за мене и тогава я познах. Отговорих й с един от онези нищо незначещи изрази които използват влюбените като пароли. Видях сълзите й сигурно и тя моите. Още обичам онова строино момиче, но то се бе превърнало в много скъп спомен, но само спомен.
   Хадзапи какво е това същество което няма пол?       

[aldonea]

  Казваш,че си пораснал, а научи ли се да ОБИЧАШ? 
Задавам ти този въпрос защото по-горе си написал, че: "любовта се е превърнала в скъп ,но само спомен".  И само още едно питане, сигурен ли си, че обичаш по правилният начин (безрезервно, всеотдайно,с всеки миг повече, обичта ти прави ли другият по-жив)

[mitko]

Здравей,
Умна си!! Мога да обичам, даже и да не срещам взаимност, но дали обичам правилно и в достатъчна степен аз нямам възможност да преценявам. Не може да си обективен ако си вътре в ситуацията. Дали са доволни околните? Не знам, досега нямам забележки. Отговорноста това е водещото чуство при мене, отговорност за всичко и всички. Край мен живота не тече, не ври, а клокочи, затова наоколо няма мъртви души - живее се на пълни обороти.
    С уважение - Туров

[хадзапи]

Аз имам впредвид любов, а не краткотрайно влюбване или страст. Любовта е над раздялата, тя е всичко, което обхваща, това е енергията, която е основна във Вселената. И пак казвам, че когато любимия ни човек извърши Прехода (т.е. отида си у дома, в финия свят), то тогава връзката е само чрез любовта, не като спомени, не, а реално усещане и връзка между тях, но и всеки продължава да живее иска не иска живота си, там където е отишъл или останал.

Ето това имах в предвид.

Питаш ме, Митко и какво е това същество, което е без пол? Ами в другите измерения няма пол, това е в 3-измерното пространство, може би има и полова разлика в долните части на 4-тото измерение, но от там нататък просто такова нещо вече няма. Стремежа е да се уравновеси мъжката и женската енергия, които ги има всеки един от нас, било то като мъж или жена в сегашните си или предишни инкарнации, тези две енергии да бъдат в равновесие (баланс), а не разбалансирани.

Физически същество, което има и от двата пола се нарича хермафродит, двуполово. Такива са били лемурийците преди разделянето на половете.

Същество, което е безполово, т.е. средно състояние, се размножава чрез партеногенеза. Охлювите са такива, при тях няма мъжки и женски пол.