Световната банка: България е най-неподготвена за климатичен шок България не е достатъчно подготвена за вече наблюдаваните и за задаващите се промени в климата на Балканите. Негативният ефект от глобалното затопляне ще усети в следващите 10-20 години много по-силно, отколкото се смяташе досега. Основната причина е слабото управление на проблемите с околната среда и лошата инфраструктура. Горещите лета ще убият повече хора, отколкото ще бъдат спасени в топлите зими.
Това твърди специален доклад на Световната банка за периода до 2050 г., разпространен във вторник, в който се обобщава, че целият район с 29 държави от Централна Европа през Балканите до Централна Азия страда от "дефицит на адаптирането", пише в. “Дневник” .
Според оценката на банката от десетте нови членки на Европейския съюз най-неподготвена за предизвикателствата е България, а Словения - най-подготвена. В целия регион най-тревожно е бъдещето за Русия, Албания, Турция и Армения и донякъде за Македония и Таджикистан.
Нещата ще стават още по-лоши в следващите десетилетия, дори при умерени промени в климата, предупреждава авторът Мариан Фрей. Тя е директор на доклада на банката за развитието на света през 2010 г.
Противно на масовата представа, че "няма страшно", районът в действителност е силно уязвим и вече усеща последиците - повишена застрашеност от крайности във времето, по-високи температури, променяща се структура на водните източници и запаси, суши, наводнения, горещи вълни и горски пожари, се казва в текста. Представянето на доклада стана на протичащата в момента конференция на ООН за климатичните промени в навечерието на 5 юни - Световният ден на екологията.
Към средата на века страни като Полша и Унгария ще имат в повече от три до пет седмици на горещи дни с температури над 30 градуса, т.е. времето там ще е като в днешните Испания и Сицилия, посочва докладът. За последните сто години средните температури в Източна Европа са се повишили с 0.5 градуса по Целзий в южните части, а към 2050 г. повишението ще е с цели 1.6 градуса. На север положението е още по-тревожно - там за един век затоплянето е средно с 1.6 градуса и в следващите 20-40 години ще достигне 2.6 градуса, а през септември ледената шапка ще е с 40% по-малко. Иначе казано, в Мурманск или Сибир трябва да очакват с 2 до 4 мразовити седмици по-малко.
Това също засяга България, защото топенето на ледовете в Русия и стичането на водата в Черно море започват да покачват нивото му и да застрашават над 120 хиляди българи, живеещи по брега на не повече от 10 метра над морското равнище. Вече се усещат проблеми с черноморски пристанища в Русия, Украйна и Грузия, а явлението може да увеличи просмукването на солена вода в крайморските водоизточници. Презастрояването по морето и особено строежите непосредствено до плажа пък увеличават риска от излагане на цели курорти на удар от буря.
Прогнозата на банката е за намаляване със средно 6% на годишните валежи и "драматичен срив" с 25% на водните запаси в Югоизточна Европа в следващите 40 години. 
Това не означава, че ще намалеят наводненията - напротив, според доклада тук ще има още повече внезапни порои,
а в България и Румъния лошото състояние на речните корита ще е причина за нови трагедии.
Затоплянето на времето усложнява нещата, защото наводнения може да има и през зимата. Фактът, че покрай реките има много сметища и зони с опасни отпадъци, които не са рекултивирани, заплашва при порой те да бъдат залети или дигите им да се скъсат и да предизвикат екокатастрофа. Някои си мислят, че по-топлото време само по себе си ще е добро за земеделието, животновъдството или за горите, но това е измамна представа, казва Фрей. Районът е с ниска ефективност на земеделието и на места напълно е разбита напоителната система, а ползите от добро управление на горския сектор са между 6 и 8 пъти повече, отколкото ако само се разчита на времето.
Все още не се осъзнава напълно, че топлото време ще докара на Балканите насекоми и вредни растения, които ще атакуват горските масиви и ще нанесат съвсем реални загуби на земеделието, посочва Световната банка.
Районът може да се подготви за задаващите се проблеми, ако подобри инфраструктурата и състоянието на жилищата, управлява по-добре водните си ресурси, ако се заеме по-сериозно със замърсяването и инвестира в справянето с кризи, мониторинга на времето и водните ресурси и подкрепи усилията на земеделските фирми. "Всички трябва да участват в това - от правителствени агенции през бизнеса, до научните среди и гражданското общество", препоръчва Джейн Ебинджър, старши специалист по въпросите на енергетиката. Ф
актът, че една страна има висок потенциал за адаптиране, не означава задължително и реални промени, нужни са незабавни действия, допълва тя. Докладът обаче предупреждава да се внимава за баланса между частни и обществени интереси, свързани с ефекта от климатичните промени.
http://-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/51597
