1. Колко бита информация съдържа една жива клетка?
2. Какво си мисли бебето в утробата на майка си, защото е научно доказано, че мозъка работи на високи обороти?
3. Какъв е този импулс който кара да се свие и разпусне една клетка (първата) от бъдещото сърце?
4. Кога възниква първата мисъл в главицата на бъдещият хомо?
5. И един въпрос който ти бях задал преди години - Защо се върти Земята около оста си! Все въпроси свързани с науката където ти си в свои води?
6. Смяташ ли, че близките ти хора (хората които те обичат) не се притесняват за теб, макар и да знаят със сигурност, че там където живееш е по-добре отколкото тук??
7. Не важно защо се прераждаме, важното е, че е възможно, и още по-важно е - ТИ се съгласи с това!
Извинявам се, че се наложи да повтарям въпросите си, но и на мен ми е приятно накой да ми чеше любопитството!
1. Не знам колко, но много. Щом от една клетка може да се клонира цял нов индивид. Гигабайти, терабайти, петабайти и не знам колко.
2. Какво си мисли бебето? Може и да медитира. Не знам.
3. Вероятно Бог. Или светият дух. Същото, което кара Живота да се заражда, поражда и ражда. (но аз никога не съм спорил дали той съществува. Говорихме само за прераждането.)
4. Нямам идея. Възможно е и да е преди раждането. А може и да е веднага след. Във всеки случай щом почне да плаче, определено мисли. Чувал съм, че неродените деца се радват на музика и ритъм. А също и ритат. Това също би могло да се брои за мисъл.
5. Защо се върти Земята? На опрделено ниво гледна точка, отговорът е "гравитацията". Но кой е създал и определи правилата, в това число и гравитацията, определено е въпрос от по-високо ниво гледна точка. Може би "онзи горе".
6. Да, определено се притесняват. Но именно защото вярват в преходността на моя и техния живот. Ако вярваха в преражданията, нямаше да се притесняват нито за тоя живот, нито за следващите. А и защо би се притеснявал човек? Ако няма какво да губи и само си играе на животи?
7. Че е възможно, възможно е. Но също е и възможно да не се прераждаме. Аз лично много искам да се прераждаме. Някак си ще е загуба на такъв ценен кадър (като мен). Но едно е да ти се иска, друго е да се случва. Може и да съм се съгласил, но винаги има доза съмнение. Нито регресиите са пълно доказателство, нито излизанията от тялото, нито наставниците.