Oсновен, Първичен Наръчник отнасящ се до фундаменталните и неотменни разбирания на “Законът За Времето” (част първа)Събуждане на откровението (визията) за едно ново време Откритието на Законът За Времето постановява, че ВРЕМЕТО е ЧЕСТОТА. Съпрузите Хосе и Лойдин Аргуейес достигат до това заключение, осланяйки се на основните математически кодове и закономерности открити в календарите на Маите.
“Революцията на времето е революция на съзнанието, където единственото оръжие е ИСТИНАТА и причината е човешката духовна еволюция” Хосе Аргуейес – Валум Вотан
Президент и основен водач на фондацията (дружество) за Законът За ВреметоКакво е Законът За Времето?
Законът на времето не е нещо друго, а прилагане на природната честота на Времето изразена чрез пропорцията 13:20 и това не някакво изобретение, всъшност всички фази на еволюцията са управлявани от този принцип. Правилното разбиране на това знание ни отваря възможността да излезем от “космическото неосъзнаване” за да можем да влезем в следващото ниво наречено “космическо осъзнаване”. Целият универсум е направляван от тази връзка, която основава и построява “четириизмерното” синхронизиране с редът на живота. Този закон се изразява чрез функцията:
В (Е)=Изкуство Време (Енергия)= Изкуство
На английски:
Т(Е)=Art Time (Energy)=Art Енергията факторизирана чрез времето е равно на изкуство.
Ще рече: Колкото повече енергия се намира концентрирана в един времеви заряд толкова по силна и пряка е връзката със Източника (Създателят, Първичният).
Законът на Времето е наука известна като “Холономна”, “Наука на Цялостта”, или като изследване на цялостни системи.
Холономичният принцип определя универсумът като едно цялостно интегрирано създание (същество), където във всяка принадлежаща му част се разкрива отражението на цялото, основен фрактален принцип. Терминът “холономен” идва от гръцкото “холос” което означава “цяло, цялостно”. Знание което е едновременно интуитивно и рационално, научно и артистично.
Естество На Времето
Времето е атмосферата на нашето съзнание, то е четвъртото измерение*. Да се осъзнава четвъртото измерение означава да се живее в така нареченото “Тук и Сега”. Това е вратата за едно различно ниво на осъзнаване от това което наричаме “нормално” или “реално”, друго измерение на съществото ни, което може да бъде осъзнато и изпитано единствено чрез съзнанието и не чрез сетивата. Физическото пространство или третото измерение се осъзнава чрез сетивата заради което свързвайки се с природната честотата на Времето се отварят каналите ни към мулти-измеренията. Времето е в съзнанието, да живееш “Тук и Сега” означава да се срещнеш с “Не-Времето”. Да влезеш в “Не-Времето” означава да се свържеш с хармонията на Цялоста, да се почустваш интегриран със универсумът и с тоталността на природата.
Това разбиране ни позволява да открием “Природата на Времето” изразено като светлина, която информира живота. Така специфичната честота на Времето в която живеем излъчва живота ни като индивиди, групи от индивиди или човешката раса като цяло, определяйки еволюционното ни развитие.
За да може да се разбере тази информация съществуват различни инструменти според нивото на задълбочаване в материята. Сред тях се открояват:
Календарът (Синхронизатор) на 13те Луни с прилежащият му “Галактичен Компас”
“Омагьосването на съня”, на англ.: “Dreamspell”, (Цалостна програма за изучване и интензивно практикуване на “Законът За Времето”)
ТЕЛЕКТОНОН (цялостна програма за практичното използване на законът за времето за самостоятелно или групово изследване и взаимодействие с цялостната структура на универсума)
... и много други.
*В “Омагьосването на съня”, където “Законът За Времето” е само една част, има описани абсолютно подробно съществуването на 13 тотално независими и в същото време неизменно свързани измерения. Синхроничен и Цикличен ред на Времето
Календарът на 13те Луни,
Цикличен Ред
Хронологичен вид: Начинът за осъзнаване на Времето със физическите ни сетива, третото измерение. Откроява се в биологичният ред по цикличен начин и когато взимаме под внимание различните природни периоди: Ден и Нощ, годишните времена, Лунните и Слънчеви Цикли, биоритъмът, разстежът на разстенията и т.н. Този шаблон на Времето отбелязва природни ритми. Най важният и отнасящ се до нас цикъл е изместването на земята около слънцето за един период от 13 луни по 28 дена всяка една, което прави 364 дни плюс един ден наречен “Ден Извън Времето”, общо 365 дни.
Омагьосването на съня,
Синхроничен Ред
Времето на четвъртото измерение, “Радиалното Сега”, позволява синхронизирането с редът и движението на универсума. Синхроничният вид е вертикалният ред които поддържа всичко свързано едно с друго. Този е духовният “спиритуален” ред на Времето, обединява и свързва различните измерения. Този принцип за Времето може да бъде почустван и осъзнат единствено чрез съзнанието. Какво е Честота?
Честотата е ниво на вибриране. Вибрацията сама по себе си е пулсирането на вълна. Вибрация поддържана от цикъл на вълна, които познаваме като Ритъм, се превръщта в тон. Ритъм – Регулярни действия-събития на Времето които могат да се почустват или осъзнаят като равни интервали, например деня и ноща.
Времето е също една честота. Природните цикли са пулсации на ритмични вълни които се изразяват с еднакви честоти като например годишните времена, лунните фази, туптенето на сърцето, менструалният цикъл при жените, биоритъмът и т.н.
Естествена Честота и Изкуствена Честота
Биологичното време е естествено, натурално, нашият живот е воден от ритмични цикли които ни позволяват да еволюираме в хармония с Цялостта, Тоталността.
Естествените закони съдържат в себе си “космичният ред” и ако не ги уважаваме ще променим осъзнаването ни за действителност. Това биологично време е изразено като честотата 13:20. В човешкото тяло има 13 основни сгъвки (стави), 20 пръста (на краката и ръцете), освен това съществуват 13 Лунни цикъла в един Слънчев (1 година от 365 дни), 13 меструални цикъла от 28 дни и 20те слънчеви вибрации. Изкуственото време е “изобретение” на човека което ни откъсва от нашата природа, провокирайки сблъсаци с естественото време вътре в нас и околната среда.
Познаваме инструменти които претендират че измерват Времето като например актулно ползващият се грегориански календар или механичният часовник. Същите създават една изкуствена честота, 12:60, 12 месеца и 60 минути за един час.
Тази честота противоречиво използва една мярна единица за пространство за да уравновеси Времето, което е в измерението на психиката. Един кръг разделен на 12 части за да измерва елептичното изместване на земята около слънцето. На тази сгрешена мярна единица се приписва глобалното ни механизиране чрез употребата на часовника.
Какво е календарът?
Календарът е уравновесител между циклите, биологични и галактични, който настройва всички системи с шаблоните на Универсалното Време.
Календарът е инструмент за измерване на Времето, което програмира живота. Какво измерва?
Галактичният цикъл, Слънчев (365 дни), Лунен (28 дни), седмичен (7 дни) и дневен. Каква е функцията на календарът?
Има функцията да организира съзнанието ни и да ни настройва с действителните шаблони на времето. Освен това е подходящ и за нашта социална постройка. Чрез календарът запазваме социалните принципи, регистрираме нашите житейски и социални събития, т.н. Например: в сега изпозваният грегориански календар имаме 5 работни дни, 2 почивни, работни месеци и месеци за почивка, национални и международни чествания, религиозни чествания, Нова година и т.н.
Знаеш ли кой е произходът на думата “календар”?
Calenda е латинското наименование дадено от римляните на една книга за сметки където всеки първи ден на всеки месец се отбелязвали данъците сметките и глобите които трябвало да се плащат. От тази дума произтича фразата че “Времето е пари”. По подходяща дума за регистриране на времето би била тогава, хронометър или може би просто отчитане или отчет. Знаеш ли кои са известните досега измервания на времето?
ОТЧИТАНЕ СЛЪНЧЕВО-ЛУННО:
Праисторическа система, полинезия, келти, инки, основавайки се на средната продължителност на 13 месечният лунен цикъл от 28 дена. 364 дена + 1 аз да се завърши земната орбита около слънцето.
ОТЧИТАНЕ ЛУННО:
Японско, китайско, мусюлманско, еврейско, основавайки се на 12 те синодски цикъла на луната от 29,5 дена, общо 354 дни за една година. Една лунна година от 354 дни не взима пред вид орбитата на земята около слънцето.
ОТЧИТАНЕ ГЛАКТИЧНО-СЛЪНЧЕВО-ЛУННО:
Най сложната система за отчитане на времето позната ни от историята защото взима за начална точка, започването на годината, звездата Сириус и изравняването и с нашето слънце всеки 26ти юни на всяка година.
Това отчитане на времето се е използвало само от 2 известни ни култури; Маите и Египтяните с техният календар Тот. Грегориански календар:
Произход: Вавилонски
Шаблон: Слънчев
Започване на цикъла: 1ви януари, ден посветен на слънцето
Мерна единица: Самоналожени мерки , неточни и изкуствени
Разбиране за Времето: Линейно измерение, минало,сегашно и бъдеще. Хронологично, времето е функция вътре в пространството на триизмерността.
Ефект-последици: Конфликти, неточности, разделение, индивидуализъм, неравенство, забързване, стрес, текносфера.
Философия: Времето е пари Отчитане (календар) на 13те Луни:
Произход: Универсален
Шаблон: Галактично – Лунно - Слънчев
Започване на цикъла: 26ти юни, изравняването на слънцето с централната галактична звезда - Сириус
Мерна единица: Еднакви мерки , естесвени и хармонични 28 дни - 13 месеца.
Разбиране за Времето: Мултидименсионално, центрирано вертикално Тук и Сега, Радиално и Синхронично, Времето е функциа на съзнанието, Четвърто Измерение.
Ефект-последици: Доверие, Хармония, Точност, Интегриране, обединено съзнание, Припомняне и Развитие на Телепатията, Вечно сегашно, Биосфера, Ноосфера.
Философия: Времето е изкуство превод от испански:
Делян Христов
( www.oium.org )
