Черно море крие тайните на Атлантида
Индиана Джоунс от Варна разби историците
Bарненецът Никола Николов е на път да шокира историци и археолози със сензационното твърдение, че потъналата някога Атлантида била по нашите земи. Той проучва стари египетски текстове - стели и папируси, в които открива любопитки, свързани с нашите земи. В папирус Юмилхак според откривателя са описани днешните български земи като родината на Сет - бога на смъртта. Той съпоставя данните със съвременно изследване за това, че Главният инфраконус за въздействие върху земната природа се намира в Източните планини, на юг от Дунав. От стела Шабака открива, че разделната граница между невидимото Сет и човека Хор е Аян(тида). От древните науки разбира, че Аян(тида) е всъщност главният център между Озирис и Изида за обща връзка с хората. Най-голямото Око, това на Хор, е връзката между човек-създател и човека. На базата на своите търсения Николов проучва каменни плочи от античността. Върху една от тях, намираща се във варненския археологически музей и описана като Посветителен надпис на Херос Карабазмус от II в., открива "Аянтиди из ме", което в превод разчита като "Атлантиди ние сме". Паметникът е мраморна плоча с изсечени букви и ритуални рисунки, като в текста е обяснено, че това е послание от ирион, т.е. от говорител (жрец). Обяснението на варненския Индиана Джоунс за произхода на името Атлантида е, че то идва от по-старото Аянтида или от А до Я - Ида (Изида). По-късно се среща като Атлантида, от Ат - кон и Ланд - земя (Земя на коня). Съпоставяйки описанието на тези земи с името Тракия, което забелязва в древни текстове като Ракхива и което в превод на санскрит означава "етерно пространство" или "небесна твърд на земята", откривателят е твърдо убеден, че древната цивилизация е била в нашите земи. Такова наименование за Тракия няма в нито един документ освен по нашите земи. След време 59-годишният Николов открива същата символика в евангелските текстове на Библията, където е цитирано "Аз съм Алфата и Омегата" , което отговаря на "От А до Я" в Земята на коня, т.е. и в Светото писание се говори за Атлантида, стига добре да се чете. Може би американският изследовател проф. Балард е чел много по-добре от други, защото търси именно тук, в Черно море, Ноевия ковчег и изчезналата Атлантида, казва предизвикателно варненецът Николов. Следва въздишка, с която изразява съжаление за липсата на свръх прецизна апаратура, с каквато американецът разполага за проучванията си.
Никола Николов завършва математическата гимназия, а по-късно и технология на металите и машиностроене във ВМЕИ-Варна. Специализира "Управление на кадрите" в АОНСУ. През живота си е работил като шлосер, стругар, матричар, занимавал се е с радиотехника, бил е технолог, ръководител на научно звено. Животът му е преминал през завод "Елпром" във Варна, Химически заводи-Девня, Института по корабна хидродинамика и ВМЕИ-Варна. Казва, че хора като него вечно търсят обяснението на всичко, случващо се около тях. През живота си е успял обаче да събере, обработи и анализира изключително количество информация, което му дава право да твърди неща, които за мнозина изглеждат фантастични, шантави и неразбираеми. Може би затова и някои гледат на него като на чудак, а други открито не го приемат насериозно. Въпреки това затваря устата на завистниците, когато преди време разчита част от текст на "Илиада" в открития от Петър Стоянов край варненското село Оброчище меден свитък с руни и йероглифи. В момента е безработен и основното му занимание е четенето и самоусъвършенстването.
10 години изучава Слънчевата наука
За да получи пълна картина на своите търсения и изследвания, Николов казва, че изучавал 10 години всички дисциплини, преподавани някога в древната Александрийска академия. Усвоявайки т. нар. Слънчева наука, той е приеман от чужди специалисти като енциклопедист от ранг, но у нас е подминаван като самозванец и лаик. Независимо от пренебрежението към него Николов продължава да изучава древната митология, библията по Фабер де Оливие - древната История на земята и народите. Според него в основата на невидимото въздействие е науката за Свещената музика, също част от Слънчевата наука. В Златните листи или т. нар. Златна книга е и програмата за въздействие върху хората в рамките на една цивилизация, разказва изследователят. Тук са включени всички тайни, свързани с желанието за власт, силата, парите и религията - Таро. След унищожаването на Александрия и избиването на учените изчезва не само богатството на науката, но и прилагането на древните закони, смята варненецът. Дори твърди, че може да докаже научно Закона за синтеза. Нещо, което векове наред било препъникамък за алхимиците. Сега, казва Николов, използвайки синтеза, съвременните учени предлагат открития, известни като космически технологии. Всъщност всичко е отдавна открито и използвано от древните атлантиди. На базата на древните науки и познания за устройството на Земята и на древните технологии Николов стига още по-далеч, като твърди, че атлантидите и техните наследници владеели и използвали лъчево оръжие, а древните бойни колесници били пригодени за него. Всичко това обаче е забулено от Закона на тайната на древните египтяни, казва Николов, като цитира част от него: "Не казвай тайната, защото глупавите ще полудеят от радост (когато научат тайната на синтезаторите, които са най-често за производство на злато), а злите ще използват само тази част, която служи за унищожение (лъчевите оръжия)." За тези оръжия Николов търси податки в древни документи, описващи битката за Делфи, в която трима жреци спират цяла войска. Тракийската колесница от Казанлъшката гробница била въоръжена с лъчево оръжие, твърди още Николов. Той смята, че лъчевото оръжие е известният в древността гръцки огън, и припомня, че с огледала Архимед едва ли би могъл да подпали вражеските кораби, като предполага, че вероятно го е сторил с лъчево оръжие. Варненският Индиана Джоунс е убеден, че е разгадал голяма част от загадките на миналото. Според него над 200 учени днес работят върху древната история, а изводите и заключенията им се четат на сбирките на Световния клуб в Рим.
Добромир РАДУШЕВ
Източник: www.standartnews.com
Черно море крие тайните на Атлантида
Индиана Джоунс от Варна разби историците
Явно не само той има такава теза. Някои са по- смели и твърдят на 100% че са намерили Атлантида на това място кажи речи ;)
(http://atlantis-motherland.com/images/DitchMap.jpg)
(http://atlantis-motherland.com/images/KerchMap.jpg)
Всичко подробно е описано в сайта ТУК (http://atlantis-motherland.com/home.html) Има и цяла издадена книга
Публикувам една моя статия показваща една по-различна гледна точка по темата различаваща се съществено от настоящите. Надявам се да ви хареса.
Aтлантида в светлината на Кабала
Автор zahary 17 Apr 2006
За пръв път митът за Атлантида се появява в двата диалога „Тимей” и „Критий” написани от Платон, около 360 г.пр. Хр. Според Платон става въпрос за „съвършено достоверно предание”, разкрито на атинския законодател Солон /640-560 г. пр. Хр./ от жреци на египетския град Саис, който потдържал оживени културни връзки с Атина.
В диалога „Тимей” четем: „Много и чутовни неща се говорят за вашия град. Но едно от тях превъзхожда всички останали по величие и значение. Записите разказват как вашият град някога обуздал силата, която изведнъж дръзко се била насочила откъм Атлантическо море срещу цяла Европа и Азия. Тогава по морето могли да плават кораби, защото пред неговото устие, което по своему вие наричате Херкулесови стълбове, се намира остров. Тоя остров бил по-голям от Ливия и Азия, взети заедно. ..Върху тоя остров на Атлантида съществувала велика и страшна държава на царе, властта на която се простирала върху целия остров, върху много други острови и върху някои части на материка...”
Вече повече от 2300 години преданието за тази потънала всемогъща държава продължава да вълнува съзнанието на хората. До този момент на тази загадъчна тема са били посветени хиляди книги, писани са неизброима количество коментари. Човешкият разум в неумолимото си желание за познание не се е спирал да търси различни начини за разгадаване на тази дълбоко скрита тайна.
Все пак би било добре да си зададем въпроса: какви са били мотивите на автора да предприеме разкриването пред широката публика на тази загадка. Какво всъщност се е стремил да ни покаже чрез нея. За да си отговорим на този въпрос е редно да се запознаем по-добре с личността на Платон – Божествения, както са го наричали неговите съвременници. Според данните е роден с името Аристокъл, в деня, в който се родил Аполон, в рода на Кодридите- царски род, стигащ по майчина линия до Посейдон, морския бог, а по бащина линия стигала до последния атински цар, линия стигаща директно до боговете. За да се разбере обаче Платоновото учение е добре да се проследи неговия път в Академията, на чиито порти стоял надписа: „Да не влиза незнаещия геометрията”. Предполага се, че Платон излага най-съкровените си идеи зад тези порти.
За много хора платонизмът представлява краен идеализъм, по причина на това, че ако съществуват обекти и явления в битието, то те се осмислят единствено в тяхния идеален, духовен аспект. От тази гледна точка възниква въпроса: кой е скрития смисъл на легендата за Атлантида, за кого и за какво е намеквал авторът?
Известно е, че още преди хилядолетия тайните на битието са били строго охранявани в херметични школи. Малцина са били щастливците да се доберат до съкровеното знание. Много от имената на Великите посветени остават забулени в тайна до ден днешен...
Такива школи е имало в Египет, Асировавилония, Индия, Юдея и на много други места по света, дори в България /Орфеическа школа, в по-късно време обществото създадено от Боян Мага и др./. Общото между всички тях е стремежът да се съхрани чистотата на Тайната и да не се допусне оскверняването на езотеричните знания от хора неподготвени в духовно отношение...
Нека да се върнем към тайната на Атлантида и да видим колко и какви аналогии бихме могли да открием в езотеричното тълкуване /чрез средствата на Кабала, най-ранната монотеистична мистична система/ на Херкулесовите стълбове и големия Материк „Атлантида”.
Според Кабала предметите и явленията в битието имат своя вътрешна /в света на идеите според Платон/ природа, независима от външната им обвивка. Ние сме в състояние, познавайки външната страна на обекта да си изградим понятие за неговото вътрешно съдържание чрез средствата на аналогията. Поради тези причини едно нещо преди да се реализира на физическа плоскост първо проявява рождението си в духовната област. За да се разбере пълноценно „рождението” на идеите и претворяването им на физическо равнище нека се помъчим да направим една виртуална структура на Вселената. Тази структура, този чертеж, древните кабалисти нарекли "Дърво на Живота". Върху това "Дърво" са разположени 10 сефири /сфери/ - символ на етапите на еманациите на Божествения Дух до изграждането на физическия носител на феномена. Тези сефири са следните: Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гебура, Тифарет, Нецах, Ход, Йесод, Малкут. Всяка сефира е етап от пътя на насочената енергия, съществуваща като фокус на концентрирана енергия, преливаща в необходимия момент за да създаде следващия център. Проследявайки този път на развитие на световете забелязваме геометрично подреждане на Силата под формата на Светкавица, спускаща се по посока на най-долната сефира, наречена Малкут /основа на Дървото/. Освен това забелязваме и дуалистичен признак на подреждане на сефирите- т. нар. Колони на: Строгостта и Милосърдието, символизиращи принципа на противоположностите в битието. Това са Бялата и Черната колони в Соломоновия храм, двата Стълба на Силата, пред които е изправен окултният ученик в своето духовно усъвършенстване- достигане до това състояние на равновесие на Духа, което е универсален стремеж на цялата Вселена /по друг начин наречена от древните окултисти Адам Кадмон/. Ето мястото на Херкулесовите стълбове!
Сега остава да уточним и следващия вълнуващ ни въпрос: Какво символизира Атлантида?
Според кабалистичната теория съществува и друго хоризонтално делене на Дървото на Живота. Тези пластове са: Ацилут- светът прототип, Брия- съзидателния свят, Йецира- формиращия свят, Асиа- материален свят. Светът Прототип се състои само от Кетер, мястото на първичния живот, семенния атом. Съзидателният свят се състои от Хохма и Бина, чистата сила и идеята за формата. Формиращият свят включва останалите без Малкут, който от своя страна е мястото на проява на физическата база. Всяко едно по-горно ниво е с по-финни честоти на трептене по отношение на долустоящето, като всички сфери съществуват едновременно една в друга.
Раждайки се човек на тази земя забравя до голяма степен опитностите си в миналите животи, като по такъв начин губи съзнателна връзка със собствения си Дух, понеже душата му вече не вибрира с тази честота, а приема честотата на материалната сфера, където са създадени условия за новораждане. От тази гледна точка духовния свят му изглежда загубен, потопен; така е с всички хора, загубили своето рождение в Духа, приемайки единствено материалните стереотипи на живот.
Според теософското учение след смъртта душата в желанието си да се приближи до Първоизточника, започва постепенно „събличане” на етерните и астралните си тела /обвивки/, до момента, в който тя остане съвсем гола, в духовния смисъл на думата. На нея се отрежда място в зависимост от достигнатата чистота по време на земния си живот. Освобождаването на душата от връзките на материята не може да се извърши за едно прераждане, за това са необходими редица инкарнации в различни времеви плоскости. Когато окултният ученик завърши обучението си в духовните класове, стане дух. абитуриент, той застава пред вероятността да се слее с необятния океан от Божествена светлина. Това е влизането в рая! А какво е раят? Място Бриа /съзидателен свят/ на цялото човечество от сътворяването си до сега. Свят, неподвластен на формата.
Е, сега можем много ясно да разберем притчата на Платон за „потапянето” на съзидателния свят, наречен Материк Атлантида, свят непригоден за сетивата на тогавашния, а може би и на днешния бездуховен човек.
Гуанчите
Канарските острови са архипелаг намиращ се на запад близо до Африканският бряг и Западна Сахара. Температурите рядко падат под 15 градуса и мекият климат позволява събирането на две, че и на три реколти. В древността наричали Канарските острови "Острови на благоденствието" и "Щастливите острови". През 1312 г. няколко генуезки кораба първи достигат до архипелага, който днес е известен под името Канарски.
Европейците остават смаяни когато откриват, че островите са гъсто населени с хора от непозната раса - високи и атлетични с бяла кожа, руси коси и сини очи. "Пред тях изглеждахме дребни и жалки" - записва в дневника си един от монасите, съпровождащи експедицията. Така Европа се сблъсква с една от най-големите загадки на историята.
Гуанчите, както по-късно испанците нарекли коренното население на островите (те самите се наричали "винчери"), все още живеели в каменния век. Не познавали металите, основните им оръжия били каменните брадви и дървените копия. Говорели странен "свистящ език", чрез който можели да общуват по между си на разстояние от 14 километра (!). Жителите на островите нямали никакво понятие от корабоплаване и очевидно били прекарали хилядолетия в пълна изолация, твърдо убедени, че са единствените хора на света. Но въпреки това те имали добре изградена обществена система с крал, аристокрация, простолюдие. Островът им бил заселен също и от огромни глутници от диви кучета, които местните използвали за храна. Там обитавали и особена порода птички които после в Европа били наречени канарчета по името на островите. Канарските острови обаче носят името си не от красивата птичка, а от кръвожадните кучета (на латински "канис").
Извършените през миналия и началото на този век изследвания показват, че антропологичния тип на гуанчите няма аналог на хиляди километри от островите им. Има поразително сходство между черепите на древните гуанчи и тези на кроманьонците. Открита е и очевидна близост между расовия тип на гуанчите и населението на Скандинавия. Когато европейците се появяват на островите, цивилизацията на гуанчите се е намирала на стадия на неолита. Но има неща, които говорят, или за контакти с други древни цивилизации, или за съхранени знания от време, когато предците на гуанчите са били на далеч по-високо културно и цивилизационно равнище. Макар, че по-голяма част от коренното население живеело в пещери, археолозите намират на някои от островите каменни постройки напомнящи рицарските замъци от ранното Средновековие, остатъци от стени, храмове и дори постройки, за които се предполага, че са древни астрономически обсерватории наподобяващи мегалитните строежи в Европа. В същото време гуанчите били един от няколкото народа на планетата, които са мумифицирали своите покойници. Те са използвали за тази цел същите растения, които и индианците живеещи край езерото Титикака. На острова са открити следи и от неизвестна писменост.
Гуанчите изчезнали напълно още в началото на ХVІІІ в. По-точно казано - били изтребени. Още през 1391 г., когато островитяните, които са слънцепоклонници (с жреческа каста и дори нещо като монашески орден, съставен от девици посветили се на бога Слънце), убиват 9-ма католически мисионери, по лична заповед на папа Урбан VІ испанците устройват първото масово клане на Канарските острови. В началото на ХV в. тук се установил френският кондотиер Жан дьо Бетанкур, решил да превърне островите в свое кралство. Започва жестока война, която трае повече от един век, преди да бъде смазана съпротивата на почти невъоръжените аборигени. останалите живи гуанчи се смесили със завоевателите, което е потвърдено от антропологичните изследвания на днешните островитяни, и били претопени. Най-новите изследвания показват, че населението на архипелага включвало няколко антропологични вида - един сходен с този на населението от Северна Африка през неолита, другият - средиземноморски. А именно хората от третия тип са господстващата каста, от техните среди била и местната аристокрация.
Източник: http://rendeto.ucoz.ru/publ/4-1-0-169
Легендата за Атлантида започва в две творби – Тимей и Критий (писани около 355 г. пр. н. е.) от великия гръцки философ Платон. Както и в неговата по-ранна творба – Републиката, Платон ги пише като диалози между 4 мъдри мъже включващи учителя на Платон – Сократ. По време на дълга беседа над философски въпроси от всякакъв тип, Критий, историк и пра-прадядо на Платон разказва история, която приписва на своя прадядо, който я чул от своя баща. Около 600 г. пр. н. е докато пътувал в Европа, Солон (историческа фигура запомнена със своя законодателен и поетически гений) научил за велика цивилизация, която съществувала 9000 години по-рано.
Тя била ситуирана в Атлантическия океан отвъд Стълбовете на Херкулес (в днешно време протока Гибралтар) на остров по-голям от Азия и Северна Африка взети заедно. Според информатора на Солон, египетски жрец, Атлантида станала арогантна и военно настроена. Управлявала много други острови и части от това което сега е Европа. Но когато Атлантида нападнала Атина и други гръцки градове тези общества събрали сили да отблъснат завоевателите и да ги изтласкат обратно в Атлантида освобождавайки и други острови от тиранията в процеса. Но когато битката била доведена до собствените брегове на Атлантида, унищожителни земетресения и наводнения унищожили континента-остров само за едно денонощие. Гръцките войници загинали заедно с атлантските, а Атлантида потънала на дъното на океана.
(http://www.xnetbg.com/new/images/stories/Mystic/atlantis-map-1882.jpg)
Илюстрация на местоположението на Атлантската империя: Света преди потопа от Игнатиус Донъли, 1882 г. (Библиотека на Конгреса)
Не само това споменават диалозите обаче. Повечето от дискусиите, голяма част от които сложно детайлизирани, описват цивилизация, която била почти перфектна преди гордостта да я поквари. Атлантида се предполага да е мястото което е модел за управление. В своя пик тя оперирала на принципите установени в Републиката. Няма друг древен документ, който да съдържа независима трактовка за Атлантида. Всички референции към изгубения континент цитират Платон като източник.
Някои приемат описанието на Платон като историческо, докато други го виждат като алегория, която не трябва да се приема буквално. Самият ученик на Платон, Аристотел споделял последното мнение. През XVI и XVII в., по време на които европейските изследователи намерили път към Америка, няколко писатели, най-забележителен от които сър Франсис Бейкън (1551-1626 г.), съживили мита за Атлантида и дали теорията че неговите останки могат да бъдат намерени в Новия Свят. Това било само начало от нов рунд спекулации. „По едно или друго време” за Атлантида се говори че се намира в Арктика, Нигерия, Кавказкия регион, Крим, Северна Африка, Сахара, Малта, Испания, Централна Франция, Белгия, Бахамите и още много различни местоположения в Северна и Южна Америка. (Ellis, 1998).
Сред най-впечатляващите книги които изобщо са писани по тази тема е, „Атлантида, Света преди потопа” (1882 г.) и била творение на бившия конгресмен на Минесота Игнатиус Донъли (1831- 1901 г.). Донъли изследвал това което той представял за доказателства от дисциплини като археология, геология, биология, лингвистика, история и фолклор, за да твърди уверено че Атлантида не само е съществувала, но била мястото където човешките същества станали цивилизовани. Атлантида изпратила своите хора по целия свят да заселят земята. Великите богове и богини от античния свят били базирани на лидери и герои от Атлантида. Легенди по целия свят за велик потоп дължат своя произход на замъглените спомени от катастрофата която погълнала Атлантида. Историческата цивилизация повлияна най-много и директно от Атлантида била Египет.
Тези разкрития придобили международен интерес и книгата на Донъли била преиздавана много пъти. За известно време дори някои уважавани учени били склонни да приемат че легендата е истина. Все пак Донъли бил избран в Американската Асоциация за Развитие на Науката. Не след дълго обаче критици изложили някои грешки, преувеличения и други научни недостатъци в книгата и вярата в Атлантида се придвижила в окултните кръгове, подкрепена от основателката на теософията Елена Петровна Блаватска както и други езотерични философи. Преди края на XIX в. нарастващ брой окултна литература свидетелствала, че Атлантида била развита не само за стандартите на своето време, но и по стандартите на модерните времена. Тя притежавала супер наука, която наред с други прекрасни постижения изобретила телевизията и самолетите.
Шотландския фолклорист и окултист Луис Спенс, който подходил сравнително по-консервативно написал 5 книги за Атлантида между 1924 и 1943 г., цитирайки Донъли и неговата методология като основно вдъхновение. Подчинявайки се на консенсусното виждане сред историците и археолозите, които твърдели че човешките същества са живели в пещери девет хиляди години преди времето на Платон, Спенс твърдял че Атлантида е съществувала деветстотин години преди Платон. Междувременно твърдения, слухове и дори измами с археологически „открития” на атлантски артефакти изпълнили популярната преса и запазили мистерията жива.
Доста циркулярните ченъли на Едгар Кейси (1877-1945 г.) наречен „спящият пророк” поради нивото на съзнание, в което той вокализирал своите психически тълкувания, често споменавал Атлантида. Много хора дошли при него за психически напътствия научили че са били атланти в свои предишни животи. В изчерпателните видения на Кейси за изгубения континент, Атлантида се намирала там където Платон я бил поставил: между Мексиканския залив и Средиземно море. За разлика от Платон Атлантида на Кейси била развита колкото Америка от средата на XX в. и в много отношения дори по-развита. Атлантите според Кейси първоначално били духовни същества. После те еволюирали в такива от плът и кръв. С тяхното общество се свършило когато избухнала гражданска война.
Комбинация от природни катаклизми и злоупотреба с атлантска технология причинили разбиването на континента и потъването му в океана. Кейси пророкувал, че в края на 60-те години западната част на Атлантида ще се появи отново в околностите на Бимини при Бахамите. Когато времето дошло почти две десетилетия след неговата смърт, няколко експедиции търсили за атлантски руини в местността и дори обявили че са намерили железопътни линии и архитектурни артефакти, които в крайна сметка се „оказали” естествени подводни скални формирования.
В ерата на летящите чинии, някои писатели свързали НЛО с извънземните технологии, които атлантите познавали защото имали чести срещи с приятелски настроени космически хора. Споделящите теорията за „кухата земя” вярвали че атлантска технология и дори самите атланти могат да бъдат намерени в определени каверни по света. Ню Ейдж контактьори комуникирали със стотици а може би хиляди безтелесни атланти. Едно столетие от окултно знание твърди че Атлантите и Лемурите (от Лемурия еквивалента на Атлантида в Тихия океан) имат колонии в Планината Шаста – на границата между Калифорния и Орегон.
С навлизането на интернет – сайтовете посветени на Атлантида и свързаните с нея материали станаха изобилни. Един такъв сайт управляван от базирания в Хавай Департамент по Интерпланетарните Въпроси доставя детайлизиран образ на мита за Атлантида еволюирал в края на ХХ в. В тази версия Атлантида е буквално златна цивилизация, в която златото е толкова изобилно, че било срещано колкото и стоманата в днешното строителство и инфраструктура. Атлантите пътували по целия свят с фантастични летящи кораби. Същите кораби ги отвеждали на други планети, включително Марс където те оставили свидетелства за тяхното присъствие в гигантска структура („Марсианското лице”) и известен брой пирамиди на марсианската повърхност. Луната също била колония на Атлантида. Съвременните астронавти намерили руини на стени и пътища, но им била запушена устата от правителството, което било решено да скрие истината за Атлантида от масовата публика.
Департамента по Интерпланетарни Въпроси описва атлантите като живеещи живот на охолство и просперитет докато „национална работна сила от роботи, андроиди и хуманоиди от генетично инженерство” извършвали тежката работа.” Атлантската наука създала и някои странни създания – те намерили начин да кръстосат същества така че да получат русалки, циклопи, еднорози и т.н. Същото това генно инженерство дало на атлантите големи размери и голяма сила. Всичко се сгромолясало буквално и фигуративно когато населението се предало на преследването на хедонистични удоволствия. В това време зли атлантски учени установили тайната на контрола върху съзнанието и опитали да управляват Земята и дори Слънчевата система. В определено време злоупотребата с психическата и материалната технология довели до геофизически катаклизми, които унищожили континента.
Но това не било всичко. Според Департамента за Интерпланетарни Въпроси, проблемите на Атлантида генерирали световна война, която се разпространила в космоса. Атомни удари унищожили лунната колония. Лъчи от антиматерия изпарили близо половината от градовете и сградите на Атлантида. „Счита се че един от тези лъчи все още оперира в Бермудския триъгълник и е причина за изчезването на самолети и кораби. Днес този лъч е извън контрол”. (Omar, 1996).
От книгата "Невероятни срещи" на Джером Кларк
Превод:Alien
Редакция:H.