Болшевишката революция
(Статията е извадена от книгата на Никола Николов - “Световната Конспирация”)
Всичко започва много по-рано от 1917 г. През 1879 г. Джон Рокфелер със своята компания «Стандарт Ойл» контролира 95% от американските петролни рафинерии с амбициите да постигне световен контрол.
През 1883 г. руснаците откриват големите петролни залежи в Баку и много бързо развиват това огромно богатство. Рокфелер среща сериозен конкурент от страна на Русия, която само след пет години -в 1888 г. завзема световния пазар. Производството им нараства много бързо. Докато през 1860 г. производството на САЩ е 70 000 тона, а това на Русия -1 300 тона, през 1901 г. САЩ имат 10 млн. тона производство, а Русия -12 млн. и 200 хил. тона. Това спомага Русия да стане една от най-индустриализираните страни в света и през 1913 г. тя надминава по индустриална продукция САЩ, Англия и Германия.
Болшевишката революция през 1917 г. заварва Русия в икономически прогрес, който развива до голяма степен средната класа -най-големият враг на конспирацията, което е и една от причините за Революцията. Втората причина е, че след разгрома на Наполеон и влизането на руски войски в Париж в 1814 г. много руски аристократи посещават Франция н възприемат революционните либерални идеи, в резултат на което се образуват двете тайни масонски ложи в Русия. Същите тези масонски ложи по-късно играят решаваща роля за революцията, специално с образуването на управлението, което напълно замества царя след неговото абдикиране.
Социалдемократическата работническа партия по-късно става Руска комунистическа партия с водачи Ленин и Троцки.
Най-решителният момент за Руската революция настъпва през 1905 г. в Лондон (Англия), когато Фабианската организация дава на болшевиките един голям заем за започването на революцията. Много от членовете на тази организация също им заемат големи суми. Един от тях е известният им член Жозеф Фелс -американски сапунен магнат, който лично отпуска големи суми за същата цел.
Якоб Шиф, Жорж Кенаи, Морга н и някои нюйоркски банки заемат на Япония 30 милиона долара, за да нададат Русия от изток и по този начин улесняват болшевиките, които на 1 май 1905 г. започват революцията, която не успява. Ленин е в Швейцария, Троцки -в САЩ, а Сталин -в Сибир. За услугата му японците награждават Кенан с два от най-големите им ордена «Златния военен медал» и «Свещеното съкровище».
Още през 1915 г. в Ню Йорк е образувана специална корпорация за координиране на помощите, специално тези за болшевиките. Организаторите са Рокфелер, Морган и Нейшънъл Сити Банк. Президент на корпорацията е Франк Вандерелип с директори Дюпон, Ото Кан и други представители на банките и известни банкови магнати.Никой не би могъл да помисли сериозно, че капиталисти от такъв ранг ще финансират една антикапиталистическа революция, но това стана и е неоспорим.факт.
Руското генерално командване получава от един свой агент в Ню Йорк рапорт с дата 15 февруари 1916 г. Същият документ става достояние на света чрез книгата на писателя Борис Брасол «Светът на кръстопътищата». А ето и част от рапорта: «На 14 февруари 1916 г. в източната част на Ню Йорк се състоя тайно събрание от 62 делегати. Петдесет от тях били ветерани от революцията през 1905 г., а останалите са били нови членове. Много от делегатите принадлежат на интелектуалната класа, като доктори, публицисти и т. н. Целта на събранието е била обсъждане начина на започване на голямата революция в Русия. Според повечето от делегатите условията в момента са били много благоприятни, с изключение на финансовия въпрос. При неговото поставяне на събранието е било веднага осведомено от някого от членовете, че този въпрос е подсигурен, във връзка с което името на Якоб Шиф е било многократно споменавано.»
След абдикирането на царя—15 март 1917 г. -се съставя временно правителство, оглавено от социалиста Керенски, който веднага дава пълна амнистия. Ленин, Сталин и Троцки се връщат в Русия и този път през есента на 1917 г. болшевишката революция успява. Троцки напуска Ню Йорк на 27 март 1917 г. с още 275 свои последователи на път за Канада. В Нова Скоча канадските власти) го задържат, тъй като откриват в Троцки десет хиляди долара -голяма сума за това време. Въпреки че Троцки е притежавал американски паспорт, канадците отказват да го пуснат, защото са знаели кой е Троцки и защо се връщам в Русия. По същото време Канада, САЩ и Царска Русия са във война с Германия. Революцията е била против;! интересите на Канада и САЩ, тъй като при успех, Ленин! ще сключи мирен договор с Германия, която ще освободи войските си от руския фронт и ще ги насочи срещу канадските и американските, както и става. Под натиска на американския президент Уилсън канадците пускат Троцки и придружаващите го.
Ленин също напуска Швейцария с 32-мата си привърженици в един военен германски брониран влак, преминавайки през военните германски линии и охраняван от германски войници. Предполага се, че Ленин предварително се е споразумял с германците веднага след като завземе властта да спре войната с Германия.
Защо американските банкери избират Ленин да сътрудничи в тяхната работа? Защото неговата програма предвижда национализиране на банките. Със създаването на една държавна банка се открива възможността управлението да знае във всеки момент какво влиза и излиза от банката, която вече се управлява и контролира от тях. Второ, строг контрол на работниците чрез работническите профсъюзи. Трето, национализиране на синдикатите, с което се премахват търговските Тайни. Четвърто, регулиране на консумацията и още много други ограничения, единствено в полза на големия капитал.
Аз лично бих възприел част от тази програма, ако тя в действителност служеше на народа и държавата, но точно, тя е в услуга на много богатите, които, премахвайки частната собственост, я поставят под контрола на държавата. А държавата се контролира от т. нар. «световен ред», който пък упражнява власт върху цялото човечество.
Парите, които германците отпускат за революцията, са набързо стопени в Русия. Ленин се нуждае от повече средства, тъй като революцията още не е свършила. Той се обръща за помощ към Уилсън, който веднага изпраща 20 милиона долара от специалния си военен фонд. Това е записано в регистрите на Конгреса под № HJ8714.U5 и показва за какво са изразходвани 100-те милиона долара, гласувани от Конгреса за военен фонд. Същата изразходвана сума е документирана и в регистрите на Конгреса на 2 септември 1919 г.
Веднага след революцията новото болшевишко правителство официално обявява, че е пленено цялото царско семейство: царя, царицата, престолонаследникът и четирите дъщери, както и че са убити в Екатерининбург и телата им са хвърлени в една изоставена мина. При многократни изследвания на мината и на други места не са намерени никакви следи, които да потвърдят горното изявление. Много са слуховете из цяла Европа, че царското семейство е невредимо, докато болшевишкото правителство продължава да твърди, че всички са убити. През 1961 г. един генерал от полското военно разузнаване на име Михаил Голониевски дезертира в САЩ и дава имената на стотици съветски агенти в западните правителства. Според Джон Норпел -агент на Федералното бюро за разследване —в показанията си пред сенатската комисия за вътрешна безопасност, всички сведения, дадени от Голониевски, са се оказали напълно верни и посочените от него чужди агенти са осъдени с изключение на един -Хенри Кисинджър, който не е даже и разследван. Подробности около името на Кисинджър са описани в книгата на Франк Капел «Хенри Кисинджър -съветски агент».
Друго, още по-интересно твърдение на Голониевски е, че никой от царската фамилия не е бил убит, както и че от 1918 г. членовете й живеят в Европа анонимно в една приятелска страна. Горното твърдение не се потвърждава напълно, но някои факти дават основание да му се вярва. През 1970 г. английското правителство разкри известни документи, които удостоверяват, че през 1917 г. президентът на САЩ Уилсън изпраща тайна делегация в Русия, която може би на следващата година спасява царя семейството му. Едно друго твърдение говори в полза н горното -пълният текст на Брест-Литовския договор, подписан на 3 март 1918 г., никога не е бил публикуван Твърди се от историци и изследователи, че в този договор съветското правителство гарантира живота на царското семейство.Най-учудващото изявление на Голониевски е, че самият той е престолонаследникът -синът на императора.Повече от десет години Централната разузнавателна служба прави пълни и всевъзможни изследвания и съпоставяния с малкия царевич, с чиито снимки разполагат.Доктор Александър Винер установява, че Голониевски има същата болест -хемофилия, от която е боледувал и малкият престолонаследник.
Херман Кимзи -началник на Централното разузнавателно управление и други служители под клетва свидетелстват, че Михаил Голониевски действително е престолонаследник Алексей. През 1977 г. една жена твърдеше, че е Анастасия -сестрата на престолонаследника Алексей.
Тези твърдения е много трудно да бъдат доказани в съда, тъй като други съображения не биха позволили това. По това време руският император е бил най-богатият човек в света и е оставил всичките си богатства в американски и европейски банки. Тези авоари днес възлизат на стотици милиарди долари, които наследниците би трябвало да получат.
Един от най-осведомените хора за събитията в Русия преди революцията, по време на революцията и след нея е кореспондентът на «Таймс» Роберт Уилтон, който е живял в Русия и там е получил образованието си. В книгата си «Последните дни на Романови», издадена на френски, той дава списъка на хората, управлявали Русия през 1918 г. по националности. В английския превод на същата книга този списък е умишлено изпуснат.
Това са страниците 136, 137 и 138 от същия автор Роберт Уилтон:
Централен комитет на болшевишката партия, учреден през 1918 г.
Бронщайн (Троцки), Апфелбаум (Зиновиев), Лури (Ларин), Уритцки, Володарски, Розенфелд (Каменее), Смидович, Свердлов (Янкел), Накхамкес (Стеклов)
Всички гореспоменати - евреи 9 Улянов (Ленин), Кириленко, Луначарски -руснаци 3/12
Всички чужденци на високи постове и участници в комитета са си променили имената с руски.
Ж. Свердлов е брат на председателя на Централния изпълнителен комитет.
Блюмкин и Александрович са физическите убийци на граф Мирбах.
Всичко 36 членове, от които: 1 поляк, 1 германец, 1 арменец, 2 руснаци, 8 латвийци, 23 евреи.
От 1918 г. до 1938 г. повечето от ръководителите на болшевишка Русия са чужденци, предимно евреи. Няма комитет или комисариат, в който те да не са били болшинство от най-малко 75%.
Според официална информация от Русия в 1920 г. от цялата болшевишка администрация (545 членове), 447 са евреи, което представлява огромен процент в сравнение с еврейското население в Русия по същото време — около 8 милиона души или само 4%.
Централният комитет на Комунистическата партия в Москва през 1936 г. се състои от 59 членове, от които 56 са евреи, а останалите трима — женени за еврейки.
Следва списъкът:
Руснаци, женени за еврейки: Сталин, С. Лобов и В. Осински. Останалите 56 са евреи: Балицки, Бауман, Варейкис, Гамарник, Егов, Заленски, Кабаков, Каганович, Кнорин, Литвинов, Мануилски, Носов, Пятницки, Аазу-мов, Рухимович, Риндин, Хитаевич, Чудов, Шверник, Аихе, Ягода, Якир, Яковлев, Грядински, Камински, Уншлихт, Еулин, Калманович, Бейка, Зифринович, Трачтер, Битнер, Канер, Лео Крихман, Лепа, Лозовски, Позерн, Дерибас, Стривски,Н. Попов, Шварц, Вегер, Мехлис, Угаров, Благонравов, Розенголц, Серебровски, Щайнгарт, Павлуновски, Соколников, Бройдо, Полонски, Вайнберг.
Още по-очебиещо е положение в съветския Съвет на цензурата през 1935 г. в Москва. В него не влиза нито един руснак или Представител на друга националност. Всички членове 100% са евреи.
Много от руснаците започват да се оплакват помежду си и да се мълви, че болшевиките работят за юдеизма. Анархистите предприемат по-смела стъпка. Започват да правят научни и литературни събрания, на които известният анархист Лев Черни обяснява, че болшевиките не са откровени социалисти или комунисти, а са евреи, които работят тайно за юдензма. Всички анархистични клубове,в Москва и Петроград са унищожени по най-жесток начин. Дори сградите са разрушени с оръдия и членовете им избити.
След Първата световна война 1919-1920 г. за евреите настъпват предсказанията на техния месия: Русия попада изцяло в техни ръце. Унгария е под управлението на Бела Кун; Австрия -под опеката на Ото Бауер, който дълги години ръководи външната и вътрешната политика на страната; Източна и Южна Европа, Северна и Южна Африка са тяхна Ханаанска земя, както и цяла Америка.
Още през 1929 г., веднага след отстраняването на Троцки, Сталин постепенно започва да премахва неговите привърженици, повечето от които са евреи. Много са избити, а други са в затворите. Янкел, главата на политическия отдел към армията, е убит. Евреинът генерал Якир също е убит. Ягода е в затвора, а още много други изчезват, като на тяхно място застават руснаци. През 1938 г. повечето от старите ръководители, генерали и политици на болшевишка Русия, са изправени пред съда за предателство, шпионство, измяна на родината не са ликвидирани от Сталин. Много историци, критици и писатели твърдят, че Сталин прави тази голяма чистка единствено от страха да не го свалят от власт. Това действително е една от причините. Но той е имал достатъчно време да види и разбере какво става около него и че самият той е попаднал несъзнателно в мрежата на това Световно невидимо управление, и е станал негова пионка, затова прави опит да се отърве от неговото опекунство. И той, както много други преди него, не преценява добре силата на противника си. В потвърждение на това е загадъчната му смърт през март 1953 г.
Вярно е, че Сталин е бил груб и страхлив, но не е бил глупав, както го представяше международната работническа класа. Настъплението на чужденците интелектуалци по време на революцията й след това, го плаши. Неслучайно той отново отваря вратите на руските православни църкви, .когато германците са пред Сталин град и апелира към Матушка Русия. Сталин официално заявява, че руската култура не трябва да изчезне.
Идвайки на власт, Никита Хрушчов напълно отрича Сталин и специално чистката след 1930 г. Кой е Хрушчов? Няколко дни преди отстраняването му от власт имал 4 часова среща с Рокфелер. Предполага се, че неговият «бос» му е наредил да се оттегли без съпротива.
Много отдавна, пък и сега много хора си задават въпроса защо Сталин сключва през март 1939 г. пакт за ненападение с най-големия си идеологически враг -Хитлер. Този! пакт за известно време се отразява отрицателно върху отношенията между Съветската и другите комунистически партии. Отговорът е следния -програмата на Комунистическата партия подтиква капиталистическите страни към въоръжени конфликти между тях.
На една сесия на Третия интернационал през май 1938 г. Сталин казва следното: «Възраждането на революционни действия от голям мащаб няма да бъде възможно, докато не успеем да използваме разногласията между капиталистическите страни, тоест да ускорим въоръжен конфликт между самите тях. Доктрината на Маркс-Енгелс-Ленин ни учи, че всяка война автоматически трябва да завърши с революция. «Тези, които не разбират това, не знаят нищо за революционния марксизъм.»
Съветският вестник «Правда» от 7 ноември 1938 г. помества едно изказване на Георги Димитров, генерален секретар на Коминтерна: Ние трябва да предотвратим едно криминално споразумение между фашистките агресори и британската и френската империалистическа клика.»
Може би най-съществената причина за сключването на този пакт е да се включат САЩ във войната. Германия, освобождавайки войските си от съветската граница, ще може да ги използва срещу Франция и Англия, които сами не биха могли да удържат на германския напор и неминуемо ще се наложи САЩ да се притекат на помощ, както и стана. В предизборните ей речи Рузвелт непрекъснато обещава на американския народ, че в никакъв случай няма да позволи американски синове да се бият и да гинат по европейските фронтове. Натискът. от Англия н Франция върху Рузвелт е голям. Германците напредват по всички фронтове и съдбата на Европа е поставена на карта. Рузвелт търси удобен момент, за да промени американското обществено мнение, което е против войната и самия той създава един прецедент с Пърл Харбър.