Много често изчезват неща, към които сме твърде привързани: за урок, за да ни се покаже, че можем и без тях, или за да бъдем спасени от някоя самозабрава. Истинският търсач трябва да може да съществува в добро настроение без коя да е своя вещ или идея, без кой да е човек до себе си... Той постоянно се изисква да може да се откаже от всичко, за да продължи по пътя си.
Много често мисловната ни вибрация се качва до такива размери на лудостта, че струва ми се, тя просто "изтрива" някои предмети от нас.
Реалността не е много по-твърда от този форум, където някой модератор или бъг може да изтрие туй-онуй. Но в това изтриване (или необяснимо появяване) винаги се пази свещеното равновесие: никой не бива ощетен, нито прекомерно облагдетелстван. Ако си награбил необосновано много (вещи или дори само ламтежи), ще понесеш загуби, които да компенсират нещата. Ако замислиш някое злодеяние, което би те смъкнало много надолу по еволюцията, твоите възвишени помощници може би ще се опитат да те спасят, като например ти изгубят пистолета, с който се готвиш да убиеш. Ако ли някой те ограби и нямаш ни къде да отидеш, ни с какво да се нахраниш, може би твоите помощници ще ти изпратят няколко лева на тротоара или среща със стар приятел, която никак не си очаквал...
При всички положения, трябва да се откажем от чувството си за собственост и от предразсъдъка за имущество! Нямаш нищо, освен идеите си, а всичко останало само за малко е в ръцете ти, заедно с цялата отговорност за какво възнемеряваш да го използваш.