От високите нива на съзнание смисъла им се губи, както на едното така и на другото. Във Вселената всичко просто Е!
Тук виждам, че подаваш жокери от които може да се състави обща оценка на вашия мироглед. Ами да, общо взето съм се занимавал с медитативни практики и астрални проекции и стигнах до следните изводи.
Вътрешния свят, този който "свети" в мозъка, който възпроизвеждаш като си затвориш очите и въобще това, на което повече то хора викат "съзнание" е просто екран в мозъка, на който се прожектира информацията. Информацията може да идва отвън, директно от сетивата или отвътре от паметта. Всяка информация от паметта първо трябва да е минала през сетивата и да се е прожектирала в съзнанието, чак след което се записва в базата дани. Вътрешния свят е умалено копие на външния. В случай на медитация, сетивата се изключват или им се намалява интензивността, а в съзнанието се прожектира по-рано запаметена информация и се борави с нея - това може да изглежда и като да живееш във виртуален свят в който си правиш каквото си искаш. Факт е обаче, че всички съставни елементи на този вътрешен свят са влезли отвън през сетивата и са се запечатали в паметта.
Обектите, процесите и явленията, които съществуват в истинския свят отвън са подредени по точно определен начин, движат се в някаква точно определена посока и се подчиняват на някакви точно определени правила. Техните информационни копия, които имаме във вътрешния си свят могат да бъдат подредени както са отвън, но може и да са подредени погрешно. Когато живеем, ние живеем в реалния свят и в него извършваме действия и вземаме решения на базата на това какви смятаме че са взаимовръзките, тоест действаме така както са подредени във вътрешния ни свят, а получаваме резултати такива, каквито дават истинските правила навън. Ако нашите вътрешни елементи са подредени различно от тези навън, то ако съобразим тях при вземането на някакво решение, задължително ще сбъркаме и ще получим резултат различен от очаквания.
Освен това обектите и процесите навън, в своята истинска динамика се движат и протичат в някаква определена посока, имат някаква инерция или стремеж да се развиват в някакво направление. Съвсем условно, можем да приемем, че естественото направление на протичане на нещата са "добро". Съответно, ако взаимовръзките във вътрешния ни свят са изградени по различен от "доброто" начин и сочат друга посока, то значи ще търпим наказания във вид на получаване на неочаквани резултати, докато не "ъпдейтнем" базата дани или докато не загинем. В определени случаи можем да се движим с успех срещу течението, ако сме част от някакъв процес на приемственост на неправилния мироглед, в който случай обричаме последователите на провал, ако не се ъпдейтнат своевремено.
Поради тази причина, всеки, когато си вкарва някаква инфорамция, трябва да я подлага на сериозни проверки на съответствие с действителността и нейните потоци.
Някои вътрешни състояния без съмнение са приятни за изживяване, но те са вътрешния еквивалент на наркоманията. Веднъж залепнал, човека изменя взаимовръзките във вътрешния си свят, а резултата в 99% от случаите не е първоначално очаквания. Погрешни са и състоянията в които няма никакви очаквания и изживяваме каквото се случи случайно - това си е като наслаждение от падането при свободно падане.
