За искам и трябва
"(To Be or Not to Be) - Да Бъдеш или Да Не Бъдеш? Шекспир -"Хамлет""
(Кое Определя ИСКАМ?)
Кога искам не отразява свободната воля:
1. Общественото мнение и средата.
- Въпрос: Аз ли определям целите си? или
Целите ми са определени от средата, „близките”, Общественото мнение?
• Варианти за отработка:
Самостоятелност, самосъзнателност, самонаблюдателност.
Търсене на причините, определящи необходимостта от подобна обвързаност и предопределеност. Вглеждане в себе си и съзнателно определяне на вътрешните нужди и търсения.
• Поява на трябва, в този случай:
Освен ако някой не ни е Въздействал върху Личността, на едно вътрешно подсъзнателно ниво, няма друг случай Личността да възприеме негодни за нейното естествено развитие ценности и искания. ( Пример: Всички искания породени по един или друг начин, чрез TV внушения, реклами, религиозни, с неизяснен произход догми, други обществени твърдения, без оглед на тяхната основателност, често служещти на интереса и благото на някой друг, но не и на нас. Както и искания, породени от интересите на близки, когато последните действат несъвместимо с нашите вътрешни ценности, изискващи служене, без деликатност и прекрачващи границите на Личността ни по един или др. Начин – манипулативно) – Тук може да се описва надълго и широко, за механизмите на подобни влияния. По-важното е Всеки сам за себе си да определи ценностите си. Да разгледа издълбоко съмненията си. Да ревизира с търпение проявите на Външните въздействия, опознавайки себе си.
Да определи: Дали мислите са в синхрон с чувствата, както и с действията (енергийно - дали действа в съгласуваност (ментално, чувствено, физически) или чувства В себе си „отрицание” и да се запита „Защо?”, с цялото търпение и обич, на които е способен).
Ключа е: СЪЗНАТЕЛНОСТ - не изтлкаскване на отрицанието - „несъгласието” с външното въздействие, на ниво ПОДСЪЗНАНИЕ. Ще го усети при всички случаи като дискомфорт .. като минорна проява... Има ли и най-малко отклонение от същността си, Човек изпитва, макар и несъзнавано тези „външни влияния”. Задачата е да РАЗГЛЕДА ВНИМАТЕЛНО „знаците”, породени от натиска на външното вмешателство, пораждащо вътрешен дисбаланс в душата си и да действа решително – На това ниво е нужна воля, мъжество, за да опази човек своята ЦЯЛОСТ.
Тук „ТРЯБВА” се появява като изискване, задължителност, с което ние се приучваме да живеем в съгласие, независимо от сигналите идващи от нас самите и указващи, че нещо не е наред: болестни симптоми, сънища, промяна на емоционалните ни състояния, всякакви форми на несъзнаван дискомфорт. Чувството за вина, чувството за това, че не сме достойни, красиви, силни и всякакви определения, които нито могат, нито е правилно да се съотнасят към вътрешното ни естество, тъй като по никой начин не изчерпват неговото многообразие, а напротив „рамкират ни”. Чувстваме се сякаш историята ни има две измерения. Eдното е без време, което е било и в детството ни, което ни разглежда непредубедено, и в които ние сме ние. Другото е проява на „ОПРЕДЕЛЕНИЕ за правилност”, чуждо на естеството ни, пораждащо ИСТОРИЯ - МАТРИЦА, в която ние вече сме определени като някой присъстващ – имаме „роля”, и според тази матрица нямаме право да се изменяме, съобразно вътрешното ни безвремие. Биваме контролирани за действията ни. Има наказание и похвала –...това се отразява така – Всяка история има начало и край. За съжаление тази изкуствена определеност до толкова нетолерантно ни ИЗМЕНЯ, че ние сами се явяваме предатели на собственото си право ДА БЪДЕМ себе си, Личност, изява, воля... Лечение, промяна, радост от нас самите, каквито сме си, както и от другите, каквито са. Този тип вмешателство, се промъква като червей и диктува мислите ни и поражда действията ни. И понеже има изисквания, към които налага да се придържаме (говоря, в смисъла на горенаписаното!) ние се чувстваме задължени да се справяме, дори когато сме вече „тежко болни”от опита да отговорим на нуждите на „червея”.... Лошото е, че така историята ни има край ... Още по-лошото е, че ние не сме се разгърнали, не сме участвали пълноценно, а сами сме допуснали да се самоунищожим стъпка по стъпка.
2. Всички останали форми на несигурност, оказващи влияние върху нашите избори аз лично определям като следствие на Казаното в точка 1., ...:
- Всеки вид усещане за нищета,бедност, нужда, изместват полезрението ни и съответно водят до принуда да извършим нещо, което не съответства с вътрешните ни пориви. „ Бедността не е порок, но води до всички пороци”.
Подтиснатия не само не може да направи избора си, съобразно личните си нужди, но често избира заместители, в необходимостта си да се почувства по-удовлетворен...
Диктатора си го е казал: ” Дай на народа хляб и зрелища”, и - ще го лишиш от способността да се извиси, да прояви воля, та да вземе да се събуди и да действа съзнателно. Вярно съвремието ни предлага „богат асортимент”от забавления и изкуствени храни, всякакви стимули, подклаждащи удоволствието, които по един или друг съмнителен начин, уж способстват за нашето по-богато светоусещане и съвсем ни лишават от връзка със себе си. Прехвърляме същия модел и в отношението към Земята на която живеем, така щото сме свикнали да ползваме, без да се замисляме за енергийната си взаимовръзка с нея. Превръщаме се в изкуствени чуждоземци и дори не можем да понасяме естественото, щото не е с етикет и не е на промоция, а трябва да обработваме, да обичаме Земята, но ние сме забравили как става, защото сме направили избора си - Да се лишим от себе си...
Когато написах, че всеки, който за зло говори щом от себе си го казва, (а не харесва проявите на "злото"), да изпере душата си, имах предвид горепосочените причини. Говорех за това, всеки да види за себе си Кой е. И ако не му харесва, да реши и да промени - да не го манипулират, съответно да не манипулира. Когато не иска да спорят с него – Да не спори. Наполеон Бонапарт е казал едно мъдро нещо, (то от диктатора ще чуем най-добре как да се справим с него) – „Не прекъсвай врага си, когато греши. „
Аз казвам на себе си – Не се вглеждай в сенките, защото ще те погълнат. Гледай ги с очите, с които те те гледат – Не ги приемай навътре, да не им хареса и да им станеш убежище. Защото веднъж да се случи, от там на сетне средата е готова за прием на сходни елементи... Същото е с болестите.
"Да бъдеш или не? Туй е въпросът…
Кой търпял би инак
безчетните камшици на века ни:
неправдите на наглия подтисник,
високомерието на рода,
сълзите на oтритната обич,
бавежа на закона, произвола
на тлъстия чиновник, злия присмех,
със който недостойния заплаща
на тихата заслуга – всичко туй,
когато едно бодване тук вляво
очиства сметките ни? Кой би пъшкал
под бремето на отмилял живот,
ако не беше този страх пред нещо
зад гроба, в неоткритата страна
отдето никой пътник се не връща?
Той смазва волята ни и ни кара
да се мирим с познатите беди,
наместо да летим към непознати..."
из "Хамлет"
/Превод-Валери Петров /