„Ако вярвам на своите очи, то с правата на циганите в нашата страна всичко е наред. Има къде да живеят, има какво да ядат и да пият, даже техен театър им създаде Русия. Време е да почнем обсъждането на правата на не-циганите, живеещи на наша територия и да престанем с възхваляването на „волния цигански начин на живот” по телевизията и в печата. Почти цялата страна работи, а на циганите е дадено правото да плюят върху всеки, който не е циганин. Може би греша, но нека уважаемите да назоват името поне на един циганин герой на труда. На циганин – уважаван селски стопанин. На учен и изобретател, а не на цигански барон, търговец на наркотици, уличен измамник и т. н.” Същите думи може да изрече всеки европеец като се огледа около себе си. До вчера не го забелязвахме, днес положението почна да става нетърпимо. Циганите и техните покровители грешат, ако си мислят, че не търсим пътища и начини за справяне. Ето нещо, написано преди време. Всеки може да прецени дали написаното не е почнало да се сбъдва.
***
ВОЙНАТА ЗАПОЧНА
На 22 юли 2004 година в Ботевград автомобил блъска внезапно изскочила на пътя циганка. Циганката умира на място. Дотук нищо особено. Подобни случаи са всекидневие. Законовите процедури също са ясни. Установяване вината на шофьора, съдебен процес и т. н. Циганите обаче не са доволни. Те искат мъст. Те искат кръв. Те искат да ликвидират шофьора /в случая млада жена/ и цялото нейно семейство. Циганите не крият своите намерения, а ги заявяват на всеослушание. Каква е реакцията на държавните органи? Никаква. Организирана и въоръжена циганска глутница иска да ликвидира едно българско семейство заради нелепо пътно-транспортно произшествие, а държавните служби се преструват, че няма нищо. Че всичко е наред.
Когато българин волно или неволно причини зло на циганин, това е расизъм. Тогава службите се намесват, намесват се правозащитните кримизащитници и злодеят е наказан най-строго. Но тогава тръгват и циганските “отмъстители”, те никога не са доволни от наказанието. Те също искат да наказват. В Ботевград имаше пребити хора, принудени по-късно да се изселят от града. Имаше разгромени домове. Имаше българи, принудени да напуснат своя роден град, защото са се осмелили да се опълчат срещу циганската престъпност. Държавата, тяхната българска държава я нямаше никъде, за да ги защити. За кмета циганите са гласоподаватели и той си затваря очите пред мургавите безумия. Юристът на общината е виден циганозащитник, замесен в терористични действия. /За този господин ще имаме удоволствие да разкажем отделно./ Началникът на полицията никога нищо не знае. Известен цигански бандит заявява по местната кабелна телевизия, че всеки месец плаща на полицията да не го закача. Никаква реакция, ако не броим вилата-палат на полицейския шеф. Кой да защити българите от циганската вендета?
На практика циганските общности в България са държава в държавата. Живеят си по свой закон и не признават нашите закони. Имат си свой морал и не признават нашия морал. Правят каквото си искат и няма кой да ги спре, защото най-малкият дори отпор срещу циганските безчинства е обявен за нацизъм и расизъм. За проява на нацизъм е обявена дори думата “циганин”. Сякаш думата не си е тяхна собствена, и сякаш те са престанали да ни наричат “даса”, което в превод означава “слуга”. Впечатлението е такова, сякаш те са някакви висша господарска раса, а ние – роби на циганските роми. А нали уж законите трябваше да бъдат еднакви за всички?
Въоръжена циганска глутница издирва цяло българско семейство, за да го изтреби. Циганите в Ботевград започнаха открита война срещу българския етнос. Засега българите се спотайват, свиват се уплашено. Едва ли ще е все така, циганите с всеки изминат ден стават все по-нагли. И ако властта все така се преструва, че няма нищо, че всичко е наред – ще има кръв. Ще има много кръв и много трупове, защото когато насъбираната дълго ненавист избликне, става страшно.
Движение “Воини на Тангра” апелира към централната държавна власт да се намеси. Защото ако властта не се намеси, ще се намесят други. И тогава България отново ще е по първите страници на чуждите вестници. Ще е новина №1 на чуждите телевизии. Централната държавна власт едва ли ще реагира. Тя е твърде заета да изчислява печалбата от несекващия грабеж на държавата. Централната държавна власт прибира своя хонорар за геноцида над българския народ, затова няма да се намеси. Централната държавна власт има изгода от ненамесата. Затова кръв ще има. Насилието ще срещне контранасилие. Ние се обръщаме към държавната власт не защото й вярваме, а защото сме длъжни да се обърнем. Ние не вярваме и не се надяваме. Ние само вършим онова, което сме длъжни да вършим. Макар предварително да знаем какъв ще е резултатът. Властта ще продължи да мълчи както досега е мълчала, ще се пролее невинна кръв, но и кръвта на виновните, мръсната кръв най-сетне ще изтече.
Всъщност може би именно така трябва да стане. Все някой и все някак трябва да спре триумфиращото Зло. Българите в България също имат право на живот! Ако е нужно, те ще воюват за това свое право.