Тази информация, смятам, има общо и с много други тук дискутирани теми, но в нея все пак водещата идея е за пречистването на водата, така че реших да я постна тук.
Озонът - съвременната алтернатива на хлора.Защо озон, а не хлор при пречистване на питейни води
1. Хлорът в реакция с органичните съединения, намиращи се във водата, образува силно токсични съединения (хлорамини).
2. Озонирането няма алтернатива при подобряването на физико-химичните и микробиологичните показатели на водата, а именно:
Бактерицидно действие – след озониране на вода с дози до 0,3 мг./л общият брой на колониите бактерии след 24-часово прорастване в хранителна среда при температура 37 градуса С не превишава 5 в 1л. вода. Бактерицидното действие на озона се обуславя от бързото разрушаване на бактериалните протеини в процеса на каталитично окисление. За разлика от озона, хлорът извършва само избирателно бавно блокиране на жизнените центрове на бактериите, и то доста бавно, поради продължителното време на дифузия в цитоплазмата.
Антивирусно действие на озона – озонът оказва силно изразено, бързо и радикално въздействие върху вирусите. Механизмът на това явление се обяснява с пълното окисление на вирусната материя.
За сравнение: Разтворът на газообразен хлор или хипохлорид с остатъчно съдържание на хлор 0,5 мг./л. не осигурява неутрализация на вируса LE (легионела) при разтвор 1/1000 след 90-минутен контакт.
Съдържанието на остатъчен озон 0,45 мг./л. прави бездействен вируса LE при разреждане 1/1000 за две минути.
При прагова концентрация на озон 0,3 мг./л., поддържана в продължение на 4 мин., коефициентът на унищожаването превишава 99,99 % за всички съществуващи в началото вируси.
Хлорът и хлорният двуокис не осъществяват антивирусна обработка, тъй като унищожаването на вирусите от съединенията на хлора изискват много висока концентрация и значителна продължителност на контакта – от порядъка на 48 часа.
Антихидробионно действие – озонът е много пъти по-ефективен за отстраняване на микроводораслите и едноклетъчните организми, отколкото хлорът.
Обезцветяване – озонът обезцветява водата чрез окисляване на почвените хумусни вещества кото фулвокиселини, колоидни частици, хуминови киселини без да създава мирис и привкус на водата, докато хлорът създава с някои вещества сложни съединения, предизвикващи появяване на много остри миризми – хлорфенол и др. В тези случаи хлорираната вода придобива много неприятни миризми, даже ако фенолът е в нищожни пропорции – 1:100 000.
Отстраняване на желязо и манган – обикновено желязото и манганът се съдържат във водата като органични съединения или колоиди и обезжелезяването и обезманганяването и чрез традиционните методи (аерация, варуване или катиониране) не е удачно. За целта е необходимо предварително окисляване с озон, след което става възможно отстраняването на желазото и мангана посредством филтруване.
Действие на озона върху микрозамърсители – различни феноли, въглеводороди, вещества, екстрахирани от хлороформ, анионни детергенти, пестициди и т.н. Върху тези микрозамърсители на водата озонът действа с концентрации, прилагани обикновено за обеззаразяване на вода.
3. Универсален характер на действието на озона.
Озонирането представлява единствения съвременен метод за обработка на вода, който действително е универсален, тъй като той проявява своето действие едновременно в бактериологично, физикохимично и органолептично отношение.
От бактериологична гледна точка съществено е, че всички микроби- патогенни и сапрофитови, срещащи се във водата, се унищожават с озон, при това тяхното оцеляване е изключено. Озонът притежава висок спорициден ефект, който се намира в пряка зависимост от количеството озон, пропуснат през водата, и в обратна зависимост от органическото замърсяване на водата.
Установени са предимствата на озона за неутрализиране на вируса на полиомиелита в сравнение с обикновените средства за обеззаразяване (хлор и хлорен двуокис), така също цисти и съпътстващи бактерии. Благодарение на значителното намаляване на съдържанието на органични вещества в озонираната вода, тя по-малко се поддава на последващо замърсяване.
От физична гледна точка след озониране водата претърпява значителни качествени изменения. В достатъчно голям слой вода тя придобива красива синкава окраска, присъща на изворните води. При озониране водата добре се аерира, което я прави по-усвояема и приятна за пиене.
Аерирането на водата е особено важно, защото така тя се насища с по-голямо количество кислород. Човешкото оцеляване и съществуване изисква храна, вода и кислород. Недостатъчното снабдяване с кислород се нарича “хипоксия” и може да причини симптоми като: недостиг на енергия и обща отпадналост, задушаване, намаляване яснотата на ума и затормозяване на мозъчните функции, пренатоварване на имунната система, болки в ставите и мускулите. Следователна можем да приемем, че колкото човешкият организъм е по-богат на кислород, толкова той е по-здрав и по-защитен от множество болести и неприятели.
От органолептична гледна точка в озонираната вода не само не възникват никакви привкуси и миризми, което е неизбежно при хлорирането, но напротив, отстраняват се всякакви следи на привкус и миризма, съществуващи в обработваната вода.
От химична гледна точка основните вещества, разтворени във водата и определящи някои минерални свойства, не се изменят след озонирането и по време на обработката с озон не предават на водата никакви допълнителни странични вещества и химични съединения. От водата се отстраняват само продуктите от тези вещества, които са и предавали цвят, привкус и миризма.
Традиционните методи за пречистване са не особено ефикасни спрямо микрозамърсителите и влошават качеството на крайния продукт.
Даже адсорбцията с активен въглен не осигурава необходимата ефективност на пречистването. Активният въглен, макар че дава удовлетворително решение за отстраняване на пестицидите и въглеводородите, не може да се конкурира с озона за пречистване на водата от феноли, детергенти и вещества, екстрахирани от хлороформа, към които главно спадат въглеводородите. Освен това, методът на очистване с активен въглен има висока цена, тъй като изисква големи разходи на скъпия адсорбент.
Всички тези факти са предпоставка за използването на озон при обработката на питейни води и в България.
От
http://www.akvamodul.com/application.html