Много интересно се е развила темата.
Аз докато се наканя да се включа вие сте стигнали до любовта. Чакайте малко, де. Да ви "догоня".
Всъщност, преди няколко дни исках да пиша по тази тема, но нещо ... не ми се получи
"отблъсква" ме този форум от време на време и това си е. Не ме иска.
И тогава исках да напиша нещо за "хармонията".
Поради репликата на Еон, че красотата е относителна. Относителна е, ако е сложена в рамки и ограничения. Ако е в предразсъдъците. Ако е декларирана и популяризирана като ... че трябва да харесвам картините на Пикасо, а аз не ги харесвам, защото не са ми красиви. Защо не са красиви (за мен). Защото в тях няма грам хармония.
Случвало се е реално грозно лице, част по част от него да не е правилна и хармонична, но да ме впечатли и да запомня ...цвета на очите, примерно. И обратно- супер красиво само по себе си лице - външно хармонично и с правилни черти, да го забравя на мига. Затова хармонията и красотата за мен, не трябва да са само външни, а дълбоки. Т.е. хармонията трябва да е на ниво външно и вътрешно. И тогава вече, нещо някой някога определено ще се спасят, защото ще останат в съзнанието.