Текстът "Призвание към народа ми" е написан действително през ръката на Петър Дънов, но той не претендира за неговото авторство. Според него това е текст, продиктуван от архангел Михаил, във връзка с встъпването му във власт над нашата епоха и особената роля, която той отрежда на народа на българите. В тази роля Петър Дънов има специална посредническа функция, като задава основите на едно учение, което ще бъде разгърнато в пълния си блясък за следващите 1000 години. В действителност, към духовното пълнолетие на Петър Дънов духът на това лице, според Учението, отстъпва място на духа на Истината - ето защо последователите Му го наричат Беинса Дуно - това е друго същество, което заема тялото на поданика на Българското царство Петър Дънов. С призванието на Архангел Михаил към българския народ всъщност започва работата на Беинса Дуно - от този момент нататък тялото на Петър Дънов е посветено на функцията да служи като "предавател" за информациите, спускани от... И така нататък. Този текст не е негов - стилът на Беинса е значително по-благ, смирен, изобразителен и тих.