Автор Тема: Белият имел е свещен паразит  (Прочетена 4248 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Белият имел е свещен паразит
« -: Август 22, 2010, 10:28:03 am »
Белият имел е свещен паразит
 :yes:
Друидите са го събирали със златни сърпове, влюбени се целуват под клоните му, вдига кръвното, гони мързела

По клоните на тополи, борове и диви круши често се срещат кълбовидни зелени образувания, които отдалеч приличат на птичи гнезда. Малцина се досещат, че става дума за вечнозеления имел. Той паразитира по дърветата, но дарява здраве на човека. За него известната билкарка от Австрия Мария Требен казва: „Кой не знае лековитото растение, без което нашият живот вече е немислим?”

Белият имел (Viscum album) е особен във всяко отношение. Той е любимото растение на жреците от древни времена. Наричали са го „пентаграм“, „гръмотевична метла“, „магьоснически знак“, „дърво от Божия кръст“. Това подсказва употребата му от векове насам и намеква за необичайните му способности.

В съвременната медицина вечнозеленото растение е признато като пръв помощник при справянето с високото кръвно налягане. „Той е ефективен при подобни проблеми, защото разширява кръвоносните съдове, особено у възрастните хора с
атеросклероза“, казва българският специалист по природна медицина проф. Христо Мермерски. Неговата австриийска колежка Мария Требен отива дори по-далеч с хвалбите към имела.

Тя му приписва уникалната способност да понижава високото и да повишава ниското кръвно


Като съпътстващ ефект изчезват световъртеж, главоболие, гадене, замайване. Предполага се, че лечебните му свойства в тази насока се дължат на токсина с белтъчна природа – вискотоксин. Освен него в растението се съдържа витамин С, смолисти вещества, олеинова киселина и танини. Благодарение на тях изсушените листа и стебла на имела са много полезни за стабилизиране на хормонален дисбаланс, особено при жени на прага на климакса.

Препоръчва се от проф. Мермерски за забременяване и при намаляване на млякото у кърмачки. Билката влияе положително върху вегетативната нервна система. Народната медицина открай време го използва за лечение на епилепсия и хистерия.Мария Требен го предписва на всички мързеланковци, демотивирани и отпуснати хора. Тя вярва, че

с настойка от имел дори заклетият лентяй ще придобие желание за действие,

-ще захвърли дистанционното и ще се втурне да работи, окрилен от идеи.Кой знае, не пречи да се опита! Други пък го пият като любовен еликсир. Чашка с настойка от имел на ден – и в партньорското ложе ще цари вечна хармония. Не случайно и до днес по Коледа влюбените се целуват под клонка от вечнозеления храст. Целувката под имел е описана от Чарлз Дикенс в „Посмъртните записки от клуба „Пикуик“ през 1837 г. Символиката на мистичното растение вдъхновява творците от течението арт нуво, достигнало своя връх през последните години на XIX в. След магическата целувка обаче

клонката трябва да бъде изгорена, или влюбените ще се превърнат във врагове

Стеблата и листата на билката се берат по Коледа и през март – април. Те се изсушават, нарязани на ситно, плодчетата се отделят. От изсушения имел се приготвя студен извлек. При запарване с вряла вода той губи своите лечебни свойства. Затова билката се залива със студена вода и престоява една нощ. Световноизвестната билкарка уверява, че след неколкоседмична терапия кръвното се нормализира. Рискът от апоплектичен удар при редовната употреба на чашка от ароматната напитка става нищожен. В същото време конвенционалната медицина бявява прекомерните дози като вредни за здравето. Затова найдобре е да се консултирате с вещо лице преди започването на лечение с имел.

Едно със сигурност се знае – плодовете са силно отровни при вътрешна употреба. Те старателно трябва да бъдат почистени, ако събираме растението сами. От тях обаче може да се направи мехлем против измръзване и студова алергия.

Плодчетата не приличат на никои други.

Не покълват нито във вода, нито в пръст

Природата им е отредила уникален метод за размножаване. В него главната роля имат птиците, особено дроздовете. През зимата, когато храната е кът, семенцата на имела услужливо тъкмо узряват. Те са дребни, белезникави, стъклени, лепкави и със сладък вкус. Във всяко има 2-3 ситни семенца, които полепват по клюна или по крачетата на пернатите. По този начин или чрез изпражненията те неволно пренасят имела от дърво на дърво.

Още от древността плодовете са били използвани за направа на лепило за лов на птици, описано още през I в. от римския учен Плиний Стари. Неузрелите плодове на имела се изсушават и накисват във вода. След около 12 дни ферментиращите плодове се смачкват и измиват с течаща вода. Остатъкът от плодовете и техните люспи стават много лепкави. Когато това се смеси с олио, се получава безотказното лепило за лов на пернати.

Попаднало веднъж върху кората на гостоприемника семето покълва много бавно. Минават няколко години, докато новото растение стане видимо за човешкото око. Но веднъж тръгнало, нищо не може да го спре. Неговите смукала, наречени хаустории, попадат надълбоко в дървото. Чрез тях полупаразитът извлича наготово необходимите му сокове, захари, вода.

Келтите вярвали, че белият имел държи в плен душата на дървото гостоприемник

Интересна е способността на паразита сам да произвежда хранителни вещества. Това е възможно благодарение на зелените му кожести листа. По тази причина е класифициран като полу-, а не като тотален паразит. Като тарикати в оцеляването някои екземпляри живеят до 40 години и достигат чудовищни размери. А изкореняване няма. Ако се отреже, от същото място покарват двойно повече разклонения. В някои случаи се стига до толкова масово размножаване, че белият имел пониква върху свой себеподобен. Подобни случаи се наблюдават в Германия и Австрия. У нас имелът е разпространен предимно в Източна България в умерени количества. Ако тръгнете на лов за кукувича плюнка (както още се нарича у нас – бел.ред.), оглеждайте се да е върху дъб. Този имел е най-рядък и с най-силни лечебни свойства.

Именно тях древните келтски жреци са берели със златни сърпове

За този обичай Плиний Стари пише: „Друидите, както галите (келтски народ, древните французи – бел.ред.) наричат своите магьосници, не смятат нищо друго за толкова свещено, колкото имела и дървото, върху което расте – дъба.“ Той описва как в шестия ден от новата луна, който племената смятали за начало на месеца, се устройвал пир под дървото. Принасяли в жертва два бели бика. Жрецът друид, в бяла мантия, се покачвал на дървото и със златен сърп отрязвал имела и го поставял в бял плат.

Друидите вярвали, че напитка от имел носи плодовитост на всяко ялово животно и че е антидот за всяка отрова.

В скандинавската и германската митология имелът се свързва с бога на гръмотевиците Тор.

В поемата „Енеида“ на Вергилий се описва историята на троянеца Еней, родоначалник на Рим. Той трябвало да се спусне в подземния свят, за да търси баща си Анхис. Прорицателката Сибила го подучила да вземе със себе си „златната клонка”, която да го защити при преминаването през света на мъртвите. Тя е описана като имел със светли листа.

В западното християнство за имела се разказва, че някога бил истинско дърво, от което бил направен кръстът на Иисус Христос. След разпятието на човекобога обаче имелът се свил до познатия днес полупаразит.

http://www.ossem.eu/article.aspx?pg=arl97

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27