...1 март е древен български празник...
С ТАЗИ ДАТА СЕ СВЪРЗВА НАЧАЛОТО НА ПРОЛЕТНО-ЛЕТНИЯ СЕЗОН.
Обичаите на този ден са свързани със стопанката на къщата. Тя трябва да подпомогне възродителният процес в природата след тежката зима, като започне с обновяването на къщата. На всеки член от семейството се връзва мартеница. За разлика от другите първомартенски обреди, които отдавна са забравени и не се практикуват никъде в България, обичаят връзване и кичене с мартеница на този ден не само се е съхранил, но е претърпял развитие. Днес той е широко популярен в цялата страна.
Началото на обичая се свързва с легенда-"Провъзгласен за хан на славяно-българите, Исперих получава на 1 март по лястовица от сестра си в бащините Кубратови палати в Русия поздрав-китка, завързана с бял и червен копринен конец. Така хан Исперих пръв въвежда пролетния поздрав с мартеница и затова тя се среща само у българите".
Традиционната мартеница се прави от червен и бял вълнен конец. те се усукват поотделно наляво, след което двата конеца се свързват и отново се усукват - този път надясно.Носенето на мартеницата има магическа сила. Тя се възприема като амулет, който трябва да прогони злото и да привлече доброто В мартеницата е скрит и друг магически смисъл - да предизвика нов живот. Не случайно тя се изработва като се увиват в едно бял и червен конец. В българската символика червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белият - с женското. Тяхното свързване в едно означава зараждане на нов живот. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.
Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.
Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден. От 1 до 22 март всеки си намисля един определен ден от този период и по него съди каква ще е годината - ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо - ще има трудности.
Да съхраним българщината!!!