Л И Т У Р Г И К А
;D вярно и точно по оригинала
Литургията е основното православно богослужение, което във внушителен театрално-сценичен стил изобразява основните концепции на християнството и въвлича миряните в тяхното съпреживяване. Основната цел на литургията е да бъдат осветени парче хляб и чаша вино, които символизират “тялото” и “кръвта” на Христос, принесени в “жертва” за спасението на човешкия род. Изпросването на Тази жертва, покаянието пред Нея и дързновеното Й приемане са, които лежат в основата на литургията. Съществуват няколко вариации на тази церемония, по-често срещаната от които е Василиевата литургия – на откъс от нея ще се спрем тук. Този откъс е от най-възвишената част на литургията, когато се очаква спускането на Светия Дух и превръщането на хляба и виното в “тяло” и “кръв”. В този момент на очакване свещениците изобразяват християнското възхищение и преклонение пред божествената жертва, благодарят и молят тя да ги удостои. Току що те са приканили за внимание, поканили са вярващите “да издигнат сърцата си нагоре, към Бога” и да изпеят тайнствената формула: “МИЛОСТ НА СВЕТА Е ЖЕРТВОХВАЛЕНИЕТО!” – в смисъл, че Христос е дал най-голямата жертва и е освободил хората от всяка по-нататъшна жертва; сключен е Новият завет между Бога и хората, и единствената необходима жертва от тук нататък е прославянето на Бога, приемането на дадената от Него жертва. Такова прославяне и приемане е прочея и самата литургия.
По-надолу ще се спрем на една част от така наречения Евхаристиен канон. Това е най-свещената процедура, в която хлябът и виното се освещават, за да бъдат малко след това “принесени в жертва” с приемането им от свещеници и миряни като причастие. Първообразът на тази процедура е Тайната вечеря и знамението, което според писанията Иисус е извършил със Своите ученици, преди Сам Себе Си да предаде “като жертвен агнец” за разпятие и да извърши възкръсния подвиг. В някакъв смисъл, чрез съпреживяването на тези събития миряните се приканват да последват Христа в пътя Му, да преодолеят заедно с Него смъртта и да достигнат до вечен възкресен живот. Смисълът на литургията не е да смачка вярващия и да му набие в главата, че е виновен. Покаянието не означава унижение и угнетение. Напротив, литургията е възторжен химн на всеосветлението. Приемането на “жертвохвалението” се изобразява като величествен момент на победа над тлението и смъртта. Лошото и невдъхновено тълкуване на богослужебните текстове, често дори и от самите свещеници, не бива да изопачава дълбокия смисъл и езотерично съдържание на църковните процедури. Водени от това разбиране на православната служба, си позволяваме да postнем тук обещаната литургийна част, с надеждата, че любознателният читател ще даде някоя и друга бележка за своите чувства, асоциации, размишления.
Текста четат: ( пеят: ) Свещеник Първосвещеник Народ (или Хор) църковните указания за “сценичните действия” са дадени в отличаващ се, намален червен шрифт.
Музика!Небесните сили пеят, възкликват,
възгласят победната песен и казват:Свят, свят, свят е Господ Саваот! Пълни са небето и земята с Твоята слава! Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне! Осанна във висините!Заедно с тези сили и ние, човеколюбиви Владико, възкликваме и казваме: свят Си и пресвят Ти и Единородният Твой Син и Светият Твой Дух; свят и пресвят Си и великолепна е Твоята слава, защото Ти тъй си възлюбил Своя свят, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот; и Той, като дойде и изпълни всичко промислено за нас, в нощта, в която беше предаван, или по-точно сам Се предаваше за живота на света, взе в Своите свети и пречисти и непорочни ръце хляба, благодари и благослови, освети, разчупи и даде на Своите свети ученици и апостоли, като каза:Приемете, яжте – тялото Ми – за вас сломявано,
за освобождаване от греховете ви.Амин.Също и чашата след вечеря, като каза:Пийте от нея всички – ето я Моята кръв на Новият Завет,
за вас и за мнозина [други] проливана,
за освобождаване от греховете ви.Амин.И тъй, като възпоменаваме тази спасителна заповед и всичко, извършено за нас: кръста, гроба и тридневното възкресение, възнесението на небето, сядането отдясно на Отца и славното второ пришествие, ......свещеникът взема светия дискос
и светата чаша, издига ги...
Твоите [дарове], от Твоите [взети],
на Теб [пак ги] принасяме
за [полза на] всеки [един]
и на всяка [една]!Тебе възпяваме, Тебе благославяме,
на Тебе благодарим, Господи,
и молим Ти се, Боже наш....в това време свещеникът тихо казва
същата молитва и продължава:
Още Ти принасяме тази словесна и безкръвна служба и просим, и молим, и умоляваме: изпрати Твоя Свети Дух върху нас и над тези прилежащи Дарове.ПРЕСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СВЕТИТЕ ДАРОВЕ
Свещеникът посочва с ръка на Светия хляб
(Агнеца), благославя го и казва тихо:
И направи този хляб драгоценно Тяло на Твоя Христос. Амин.Посочва на светата чаша, благославя я и казва тихо:
А това, което е в тази чаша – драгоценна Кръв на Твоя Христос. Амин.След това благославя общо Даровете, като казва:
Като ги претвориш чрез Твоя Свети Дух. Амин, амин, амин.Прави благоговейно три поклона
пред пресъществените Дарове,
след което тихо се моли:
За да бъдат на тези, които се причастяват, за бодрост на душата, за опрощаване на греховете, за приобщаване със Светия Дух, за наследяване на царството небесно, за дързновение към Тебе, а не за съд или за осъждане...