Ще разкажа две случки. По-малко фрапиращата (ако изобщо може да се нарече така), се случи преди 8-9 години. Бях свободен, почивах този ден. Клепачите ми натежаха в онзи летен следобед и му хвърлих една дрямка. Близо до вкъщи се строеше сграда. Не беше шумно, дори тихо. Вече съм заспал и по някое време в просъница чувам ясно и отчетливо задно с дишането им, работниците от строежа и техните разговори. Когато се събудих този... мм... "ефект" отмина светкавично. Не съм запознат с фазите на съня, така че това "светкавично" може да е много относително. Излязох на терасата. Гледам строежа и на око той беше на около 50м разстояние. Чуваха се приглушени звуци, които по своята специфичност, човек няма съмнение, че е човешки говор. Въпреки това достатъчно ясно като да разбера, че това са двамата работници, чийто разговор чух + останалите приглушени звуци, които идваха отстрани.
Възможно е това де е някакъв ефект от съня, но никога преди или след този случай не съм имал "супер слух". Малко тъпо прозвуча това последното, но тогава висях няколко минути на терасата с увиснало чене и се опитвах да си подредя мислите. Обяснение нямам.
Втората случка или случки, защото е едно и също като действие, което става през последните десетина години минимум веднъж в годината. Винаги нощем. Като час нямам представа, но със сигурност след 23ч. Вечерям, мия си зъбите и си лягам - дотук нищо вън от рутината. Вече съм заспал. "Събуждам се" (в кавички, защото съм на 99%, че съм буден, но този 1%...
) с чувството на нечие присъствие. Има две фигури (никога по-малко, поне не си спомням да са били по-малко) в стаята, които са по-тъмни от самата тъмна стая. Не надвишават 160-170см височина. "Виждам ги" (отново в кавички, поради описаната по-горе причина) с периферното си зрение. При опит да се раздвижа резултатът е нулев. Вцепенен съм, крайниците ми не реагират на мозъчните команди. Паника и страх. В някои от случаите съм се концентрирал с всички сили да се раздвижа и когато съм бил на път да реагирам, нещо стяга хватката на контрола. Все едно имам менгеме в мозъка и някой го стяга по-силно при опита за съпротива от моя страна. После изведнъж отново "заспивам". На сутринта все едно нищо не е било, но безпокойството е останало. Единственото нещо като действие/я от въпросните посетители, което си спомням, като изключим чувството на контрол от тяхна страна, е това да стоят до леглото на не повече от 2м. - неподвижно.
Винаги е едно и също. "Събитието" се развива по един същи сценарии. Дори когато съм бил в чужбина се е случвало. В съответната стая, в която съм бил. Нямам спомен да се е случвало на друго място, нямам спомен за "пренасяне/преместване". Последният път бе преди около 2 месеца ако не бъркам.
Сега се сещам за още нещо, което може и да не е за тук, но все пак - аз го наричам за себе си "Контрол над/в съня". От време на време мислех защо винаги, когато сънувам хем съм там, но някак като страничен наблюдател и събитията в съня се случват без мое директно участие. Просто си сънувам и това е. Ами ако имах пряк контрол и мисловна дейност над случващото се? И малко по малко си ... как да го нарека... хайде да е "самовнушавах" или концентрирах преди сън с някакви шантави мисли от рода на "Ако сънувам ще контролирам съня си". И какво се получи на няколко пъти - не повече от 3 пъти. Най-яркият спомен - спя и сънувам. Улица. Автомобили. Хора. Деца. Домашни любимци. Слънчево време. Всички са ведри. Нищо необичайно. В един момент аз "превключвам" и съвсем "съзнателно" мислите ми се "събират", все едно съм буден. Образите се фокусират и изчистват. Движенията ми са осъзнати. Тогава приятната атмосфера взе да затихва. Когато казах "От тук аз поемам сънят си.", всички млъкнаха, спряха да се усмихват, звуковете изчезнаха. Всички ме погледнаха, но този път враждебно. Все едно ми казаха не гласно "Къв си ти и как се осмеляваш да правиш това?!". Такова бе чувството. След това казах още нещо, което не си спомням, но което още повече не се хареса и тогава се събудих.
Дали се е случило наистина или споменът е лъжлив - не знам със сигурност. Аз го чувствам до ден днешен като нещо съвсем реално случило се. Не съм се опитвал да правя подобно нещо повече. Защо - просто не знам.
А, да - първият път беше преди да излезе "Матрицата"...
;D