Всеки трябва да си избере какво го вълнува.
И след избора си, да се обърне към класиката.
Автора на темата (според мен) точно това не е направил.
Кой би попитал дали практиката му за развитие е контролирана от илюминатите, ако му харесваше заниманието? Ами никой.
Когато се стремиш само към способности, а си забравил най-важното - да помислиш ти какъв си, дали се познаваш достатъчно, дали си готов да дадеш всичко от себе си в заниманията си..ако не си обеден в тия неща, ще е шанс на съдбата дали ще успееш. Какво може да ти донесе 1 способност, след като си объркан за най-важните неща. Дори да си нямал за цел да си задоволиш егото и да го правиш само защото искаш да си нещо повече от другите, пак резултата ще е сходен, ако това ти е първоначалната цел. А резултата може би бил забавяне в развитието, както и неочаквана горчилка по пътя.
Няма общовалидна за всички Истина, всеки си търси неговата.
Ако си щастлив/а безпричинно(не благодарение на нещо или някого) значи си на прав път.
Поздрави.
Да така е! И тук възниква въпроса, всички ли истини трябва да ги откриваме самостоятелно, не можем ли да ползваме и чужд опит? Нали има такава сентенция: "Недоверчивият се учи от собственият си грешки, а будният ум се учи от чуждите." Ако приемем, че можем да се учим от чуждият опит, то на какви личности можем да имаме доверие, от чии опит да вземем поука? За мен лично доверие заслужават онези личности, които твърдо стоят зад убежденията си, даже и да са на диаметрално противоположни позиции спрямо моите! Защото тези хора заслужават уважение, да ме извиняват ветропоказателите!
Когато гледаш от чуждия опит и си направиш равносметка за себе си, не означава че може да избегнеш винаги подобен проблем, но може да ти е в полза за да го преодолееш по-лесно и да не се отчаяш. Ако не трябваше да гледаме и другите хора, нямаше да живеем на Земята. И наистина трябва да отбираш кръга от хора, защото все пак, всеки си е стигнал до някакво ниво и без да се усетят някои хора ти вредят. Когато гледаш чужд опит, макар и от човек който не е твърд в позицията си, винаги можеш да откриеш и нещо истинско в него, макар и по-малко. Като по-малко имам предвид по-незначително за теб самия.
Трябва да си гледаш интереса винаги, защото винаги ще има хора които ще ти кажат, че грешиш или ще те изманипулират, или пък Арри ти да не мислиш че твойте подигравки означават нещо? Да не мислиш, че си нещо повече? Направо по-мухлясал поуст от твоя няма ;D Поне да беше казал защо мислиш така. Какви са тия ехидни подмятания или може би си е чисто избиване на комплекси. Когато не искаш да застанеш зад думите си, по-добре си замълчи. Другите поне са казали в кое вярват, но и за това се изисква смелост.
"....Тук се дръж прилично, не ги опровергавай, не оспорвай, прави се, че си тъп, а те просветени...., ама не им чети каламбурите. Те се включват само по езотеричните теми Wink.....в другите ги няма...."
Защо пък да не опровергава?
Защото ти не можеш или може би пък си по-просветен и ние простолюдието нямаме право да знаем истината? Мисля че и двамата знаем какъв е отговора, но ако можеш отговори. Може малкия Буда да се е вселил в теб.
Разговора по принцип е многопластов и е хубаво примерно, когато казваш "всеки знае истината" или "никой не знае истината" да се обясни в каква насока е мисълта. Аз мисля, че всеки знае истината, но не всеки я осъзнава и я изживява пълноценно. Мисля също, че всеки има желание да го направи, но не всеки възпитава волята си, за да го направи.
Манипулациите по принцип са навсякъде и ако няма на кой да се довериш, потърси го в себе си. Може това да е по-добрия вариант. Друг е въпроса, че щом си останал сам да търсиш отговора може би вече го знаеш.