Работата е там,че се опитваме да разберем безграничното,а мисленето,с което си служим винаги е ограничено.Съзнанието е безгранично-мисленето е ограничено.Когато казваме,че човек отваря съзнанието си,се има предвид свързване с безграничното.С мислене,с обличане в ограничени думи не се получава.Свързваме се с потока,усещаме и знаем.Не може да бъде обяснено.Може да бъде усетено.Мислим си,че имаме представа за безграничното,но всичко,което всъщност имаме е представата за една по-далечна граница.До където и да стигнем в разбирането си-автоматично там се появява границата.Опитваме да обясним Любовта,а всичко,което знаем е привързване.И погрешно считаме Любовта за по-висока степен на привързване.Опитваме да обясним смъртта с представата ни за Живота.Ние дори не познаваме Живота,но смятаме,че смърт и живот са противоположни.Кой познава Живота,за да твърди,че смъртта е липса на Живот.Искаме да обясним душата,а познаваме само физическото тяло.Познаваме само най-грубото-а искаме да знаем за финото.Кой е разбрал емоционалното до степен да може да го контролира съзнателно,преди то да намери израз във физическото?Астралното кой е овладял така,че да не сънува,а да има съзнателни видения?Това е пътя от грубото към финото,само той води до разбиране за душата.
