METAPHYSICA

[Дъвиан]

Основателен и съвсем уместен въпрос. Висшите Аз-ове са в пета плътност, а вече цитирах по-горе, че отвъд трета плътност няма технологии.

Аз не вярвам в историята с рептилиите, но искам да се включа като попитам защо след като казваш, че Висшите Азове са в пета плътност, то не се разбира в кое измерение СА, след като от Жоро разбрахме, че

Всяко измерение има "набор" от плътности, а от своя страна всяка плътност си има "набор" от фази (измерения)

?
Следователно пета плътност е част от някое измерение - кое е то?

[Xpuctoc Muxaul]

защо след като казваш, че Висшите Азове са в пета плътност, то не се разбира в кое измерение СА, след като от Жоро разбрахме, че

Всяко измерение има "набор" от плътности, а от своя страна всяка плътност си има "набор" от фази (измерения)

?
Следователно пета плътност е част от някое измерение - кое е то?

Ами нека Joro каже защо смята така. Аз цитирах текста, а което не открих там съпоставих с вече известни неща от други източници.

[Дъвиан]

Добре, а щом Висшия Аз е в пета плътност, колко още такива плътности има и какво има след Висшия Аз? Не беше ли Висшия Аз най-висшето индивидуално начало, което се слива със същността на Вселената...?

[IYI]

Напоследък извличам някаква много странна информация, която се отнася за честотите, всичко, което е написано е част от цялото, но в зависимост от честотите, всичко е възможно и реално и всичко е въпрос на честота.Благодарение на настройките на приемника/предавателя човек може да получи информация от най-високо ниво и от най-далечната точка на Космоса, а що се отнася до инкарнации, реинкарнации всичко е въпрос на честота и съответната чистота на честотата!

[Joro Velev]

Прекрасни мнения. Ще има какво да изследвам довечера на рабта (според способностите си)
За сега ще Ви напиша това което ми дойде днес докато бях на кафе в града.
....
За аналога със CD- технологията:
Ако приемем, че принципа и е напълно в сила разсъжденията ми са в следната насока:
Ако приравним всеки трак/файл с едно прераждане, т.е.  инкарнация, то при реализирането/прочитането му е необходимо време. Но всички съществуват едновременно на носителч. Записани са, и промяна е невъзможна (освен унищожаването на носителя или нарушаване на части от него). От това би следвало, че ние неможем да променяме самите тракове/файлове, и съдбата ни (като трак/файл - събития в инкарнацията) е предопрерделена и всяко планиране и осъществяване би могло да се сравни с коректно спомняне-прочитане на информацията. При неуспех, неточно разчитане казваме "Нямах късмет.", "Случайност." или "Той/Тя/Някой ми въздейства с Магия или Волята си."
Дали е така обаче?
"Кой, кой ще ми каже?" - както се пее в песента.
Да допуснем, че промяна е възможна - RWCD технология - и информацията е коригируема. Аналога с нашата 3Д технология при RWCD-то подсказва, чеможе да се коригира съдържанието на носителя като набор от тракове. Корекция на самите тракове/файлове е възможна разбира се, но не на този носител (като изключим форматирането му) а на другаде - в PC-то.
И възникват отново куп въпроси:
Кой/какво е трака/файла?
Кой е Носителя? Средата му?
Кой е коректора, средата, инструментите и правилата му? А техния Създател?
От наша гледна точка, сравнението със CD-технологията е максимално близка до реалността - погледнато от 3Д способностите на разума ни.
Разбира се, едва ли всичко е точно така, защото подобието не е абсолютна аналогия.
Но, в кое се наблюдават различията може би ще разберем едва когато сами преживеем процеса (или си го спомним) ако е възможно.
И тогава вероятно ще достигнем до максимално точния отговор на вековния Въпрос "Кой/Какво съм Аз?"
А поле?
Може би ще продължим с въпросите простиращи се извън новооткрития/новоопознат Аз?
Докато открием друг Аз?....
Докато разберем, че всички сме Едно?
Ами отвъд това Едно?...
Дали кръга ще се затвори или това "безначално и безкрайно" не е затворена система?
Спирала е добро обяснение/аналог/пдобие, но какво е извън нея?
Човешко любопитство...
Спирала в спиралата в спиралата......вортекси.....фрактал във фрактал във фрактал.....
---------------
Това ме споходи днес. Сега отлитам на работа.
И, ще мисля.

[Дъвиан]

Според мен - едно жокерче от Дъвиан - на всички тези въпроси и на останалите покрай тях може да се отговори ако се отговори на въпроса безкрайна ли е вселената или има край. Отговорим ли си на този въпрос, ще разрешим останалите по-лесно. Въпрос, който сме разисквали в темата за Вселената. Но не Вселената като пространство от точката, в която се намирам аз до точката, която се разгръща до най-далечната позиция на нещата, до които нашата култура е достигнала, а Вселената като понятие за възможност на съществуване в мислите ни, в тази крайна мисъл, до която може да достигне мисълта и съзнанието ни, до която може да побере сама себе си..., като Вселена в абстракция - тук всъщност леко изразявам мнението си за Вселената - ще ми простите.

[milenski]

Много верни неща има в тази книга, както и много неверни. Неверността идва предимно и най-вече от това, че не се допускат други варианти, макар че самият автор на няколко места се е застраховал, че това е неговата истина и не се опитва да я наложи никому. Та, мисълта ми е, че това, което описва той, макар и недостатъчно ясно, е истина, но само част от истината. Това е истината, до която е бил допуснат той от своя висш аз (боравя с неговите категории, защото той си е избрал те да важат за него). Имам страшно много забележки както към фактологията, така и към изводите, които прави авторът и модела на поведение, който се опитва да утвърди. Да не говорим, че сам си противоречи, но който е чел внимателно, знае за какво става въпрос. Във всеки случай, шапка му свалям как се е застраховал срещу всякаква критика - който не приема написаното, не е узрял още за тази истина, пречи му телесната му ориентация, неговото манипулирано ДНК... Ха сега де, иди после че критикувай, начална инкарнация такава ))

[----------]

Много верни неща има в тази книга, както и много неверни. (...) Та, мисълта ми е, че това, което описва той, макар и недостатъчно ясно, е истина, но само част от истината. Това е истината, до която е бил допуснат той от своя висш.

Нима повече е възможно относно Истината да се напише на словесен и логически език?

...фрактал във фрактал във фрактал.....

Що се отнася до модела на CD - дадох го единствено като илюстрация на това как е възможно да съществува "време" и същевременно да съществува "нещо", което да бъде способно да преминава от една точка към друга точка в него по начин, който наподобява телепортиране; впускането в разсъждения за едно компютърно изобразяване на Вселената и метафизичните аспекти на реалността е вредно, насаждано със сила от съвременните тъмни сили и целящо да ни откъсне от потоците на Духа - всевишието не е компютърно, нито прилича на такова!

Ако се замислим за извечния философски въпрос - има ли съдба, всичко ли е предначертано (като на затворения компактдиск от размислите на Joro Velev) или, подобно на RW-CD, все пак е поправимо от някого, трябва да изградим още няколко експериментални визии. Да се върнем на нашето непоправимо CD, където, подобно на една окончателна и неизбежна "съдба" всичките животи от "албума" на някой висш Аз са записани и могат да се преглеждат един след друг, да се прескачат от четеца или да се прослушват на забавен каданс, наобратно или на loop. Тази визия е близка до истината от гледна точка на едно божествено възприемане "в края на историята" - тогава, когато всичко вече е изтекло и ние гледаме назад към случилото се с възможността да го върнем и повторим отново. Какъвто и свободен избор някой от вас да има, той ще извърши своето движение и след като го извърши, това движение ще бъде "записано" на неговия диск. В края на краищата всичките негови свободни избори" ще бъдат фиксирани в паметта на историята и тезите за Свободния избор и Неизбежното предопределение няма да си противоречат. В такъв "край на краищата" трябва да е гледната точка на всевиждащия, вседържащия и вездесъщ Бог.

В реалностите над 3D не би трябвало да има време; времето не е нищо друго, освен пространството, в което се вместват материалните обекти, преместващи се един спрямо друг; извън (над) 3D такива точки на преместване не могат да съществуват, защото няма нужда от подобен процес при условията на всесвързаност: всеки е свързан с всеки, винаги и изцяло и, ако бихме могли да си представим протичане на някакъв процес, то моментът на неговото започване и този на неговото завършване е един и същ, а скоростта му е константна; подобно на размазването в снимката на бавен обектив обектът започва да ни се струва че стои и на своето първоначално място, и на последващото си, а също така и на всичките онези места, които делят двете пространствени позици; обектът е навсякъде. При такова положение пространството се свива до точка и изчезва, заедно с всичките атрибутивни и оценителни категории на логически съзнаващото мислене, за да остане една медитативна пустута и блажено облекчение от факта, че не е необходимо да има отговор. Тънннн!... ... ... ... ... ... ...

...фрактал във фрактал във фрактал.....

[milenski]

Коя е най-успешната лъжа - онази, която ще накара човек най-лесно да се хване на нея? Това е, когато се каже част от истината, онази част, която ще накара човек да си направи погрешни изводи. Напоследък това стана много модерно. Страшно много факти излизат на бял свят, но всички те са само част от истината и именно поради това ни въвеждат в още по-големи заблуди. Става така, че започваме да губим критериите си, отправната си точка, опората си. Тази книга ми помогна да наместя много парченца от пъзела, но наред с това възникват много нови въпроси, на които не може да отговори. Не искам да налагам мнението си никому. Аз знам докъде е истината и откъде започва лъжата, но тук нещата вече опират до свободната воля всеки да избира според вътрешния си глас. Само искам да помоля за едно - не приемайте нищо като чиста монета, прекарвайте всичко през сърцето си.

  МИСЛЕТЕ СЪС СЪРЦЕТО СИ 

[Mirotvorec]

Аз знам докъде е истината и откъде започва лъжата

Няма да ти се разсърдя, ако си по-конкретна 

[Xpuctoc Muxaul]

времето не е нищо друго, освен пространството, в което се вместват материалните обекти, преместващи се един спрямо друг

По същата логика отвъд нашето време не би трябвало да има пространство; пространството не би било нищо друго, освен времеинтервала, в който попадат моментите при съответна честота за 7,23 см (средна дължина на вълната за 3D обекти), дефазиращи се един спрямо друг.

Ако едното може да се изрази чрез другото, то и другото може да се изрази чрез едното. Затова време-пространството е континуум.

[Дъвиан]

времето не е нищо друго, освен пространството, в което се вместват материалните обекти, преместващи се един спрямо друг

По същата логика отвъд нашето време не би трябвало да има пространство;

Веремето всъщност не е ли движение, именно самото преместване в пространството. И ако времето е движение, нима след измеренията след Трето, няма движение? Мисля си, че има голямо сходство между нашето време, което разглеждам като интервали на премествене, движение, мърдане ако щете, дори миг до миг казано по-ясно, разтягане на инертността, и движението (страх ме е да го нарека време) в измеренията след Трето. За пространството дори може би е същото, защото нима етера или астрала не са едно пространство в неговия по-висш надмателиален, надземен смисъл.

[milenski]

Няма да ти се разсърдя, ако си по-конкретна 

По темата за Матрицата 5 ми е много трудно да бъда конкретна, защото това означава на практика да пренапиша книгата. Удивена съм, обаче, от ентусиазма, с който се приема. Ако я четяхме директно на английски, сигурно щях да си помисля, че в нея има заложени подсъзнателни послания. Но тя все пак е "филтрирана" от преводач и тази закодирана информация би се изгубила.
Иначе, както казах вече, много ценна информация е подадена и ако сме внимателни, тя може да ни е много полезна. Тук се получи хубава дискусия с много точни попадения. Страшно ми хареса аналогията, която направи flyDragon в началото на темата. flyDragon , не знам с какво се занимаваш, но имаш удивителната способност да обясняваш по прост начин сложните неща 
Обаче! Усещате ли как попадаме в клопката на логиката? Опитваме се да си обясним логически нещата и със самият факт, че успяваме, ги приемаме за чиста монета. Логиката е хубаво нещо до момента, в който започне да ни пречи да видим истината.
Ще изчакам тази приказна жена Еми Манолова (БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ТЕ ИМА! ) да довърши превода и едва след като съм прочела цялата книга, а също и книгите на Монро, ще седна и ще напиша за какво става дума тук. А дотогава се моля вътрешната ни светлина да ни води и да няма подлъгани нещастни жертви. Защото времената са такива, че ако не се вслушваме в себе си, не само че няма да си спомним, ами ще забравим и малкото, което знаем сега... 

Засега ще спомена само едно нещо и нека всеки си направи извода сам. Защо никъде в книгата до момента не се споменава ЛЮБОВТА? За любов се говори само на едно място и то в смисъл на страст. А за онази любов, която е в основата на цялото мироздание? Онази любов, с която ни обгръща всеки миг Всемирната душа? Няма и думичка за нея. Това е все едно да се опиташ да опишеш Слънчевата система, пренебрегвайки изцяло Слънцето! Помислете над това 

[Mirotvorec]

Извинявай, грешката е моя     Сметнах, че предишното ти мнение е по повод книгата на Чорбаджийски, а не за Матрицата 5.

[Albinoni]

Каквото и да четем трябва да сме мноооого внимателни и особено да не забравяме  ролята на Христос за успеха на изграждане на всяка душа, тръгнала по пътя на израстването и преобразяването.  В много от книгите днес са заложени твърде саморазрушителни идеи, които само биха довели духа до падение, но не и до прага на Трансформацията. Вече трябва да бъдем много внимателни какво четем, защото са се активизирали всички възможни сили и 90% от написаното напоследък може да се окаже една подхлъзваща информация с цел да бъдат оплетени колкото може повече души и възпряни от своя стремителен копнеж и път да се променят , да пораснат, да се обновят към доброто и светлината на един чист характер изпълнен с обикновени (на пръв поглед) неща - като добродетелите, благочестието и чистата съвест, спокойната увереност, че живееш полезен за другите живот. Без Христос и осъзнаването на НЕГОВАТА РОЛЯ в живота на всеки един от нас, повярвайте всичко ще се окаже пагубна лъжа.  Моля ви, простете ми че ви пиша по-този малко твърд начин, но се безпокоя за хората тук, тъй като много от нас поглъщат почти всяка информация и в търсенето си оставяме в съзнанието си много неверни неща, които МОГАТ да ни попречат. Просто няма време за много експерименти. Времето сега е за изграждане на нова мисловна основа и преструктуриране на мотивациите ни, за изчистване и дори самопознание на нашето вътрешно Аз, за реално признаване на нашите недостатъци и търсенето НЕ НА НОВИ  духовни категории за подражаване, а на ЕДИНСТВЕНО важната за нас земните жители - ХРИСТОС - примерът (не случайно изпратен ни) във всичко. Той е универсалният характер, истината понякога е простичка и толкова, ама толкова близо до нас. Тя често е обикновена и непопулярна, изтъркана от догми и повтаряне от хора без реални морални стойности и принципи през вековете. Но и това не би могло да изтрие проблясващата красота на висшата Любов зад поизбелялите форми и какви ли не ограничения в които е била поставяна, ...познайте защо?.... за да бъде ВЪЗПРЯНА нейната действена сила да преобразява и спасява хората от земята. Простете ми, ако някой се почувства засегнат, просто призовавам да сме вече много внимателни и будни, нищо да не се приема на доверие, а да се преценява през призмата на съвестта - там (ако има нещо), то там е заложен Божественият заряд за разпознаване на Истината.  Обичам ви  и си позволих тези думи към вас. Аз самата се боря и отсявам... Сещам се сега, че ние всъщност приличаме на златотърсачи, нали ? 

П.С. Нямам предвид само тази конкретна книга (моите уважения към писателите),  а  и  всичко което бълва книжния пазар в последните години  -  Еон е прав > винаги  1  на ум