Като озаптиш човек с някое "трябва" не го правиш по - добър, а по - скопен. "Трябва" не се връзва със свободната воля. Пътя на хората криволичи...Така да бъде. Премахнеш ли свободната воля, спира процеса на учене.
m2f, Харесах изречението ти: "Като озаптиш човек с някое "трябва" не го правиш по - добър, а по - скопен." Подкрепям го!
Няма да пиша дълго. Ще споделя. Майка ми бе осиновена на 7 години, след като през целия си живот "търсеше любов" по всякъкви съмнителни за нейното щастие начини (" Пътя на хората криволичи...Така да бъде" ), преди смъртта си вече бе задълбочила липсата в себе си, и често влизах с нея в спор, тъй като тя твърдеше, че любовта е дълг.... Аз не съм на това мнение, но тогава, обичайки я, в желанието си "да и помогна" да разбере що е Любов, задълбочих проблема, щото изглеждаше, че я контрирам...а аз я обичах...сега след 10 години, щях само да я прегръщам, вместо да я убеждавам...но я няма, затова прочитаме последното ти изречение:"
Премахнеш ли свободната воля, спира процеса на учене."
П.П: Виж парадоксално звучи: Не трябва да казваш трябва.....
[/quote]
Пиша по метода на Олд!
Става въпрос за твоето вътрешно искам и трябва!
Детето ти тръгва към наркотиците - Какво правиш - налагаш твоето трабва или внимаваш да не го "скопиш" и го оставяш да си троши главата, за да добие опит? Не го прави!
Дел, наистина познанията са ти впечатляващи, но си много далеч от мъдроста на майка ти!
Да те попитам на какво трябва се подчинява обичта и подчинява ли се изобщо на понятието трябва?
За да искаш нешо то значи, че трябва да задоволиш някаква своя вътрешна потребност, нито повече нито по-малко. Тази потребност може и да не е осъзната!!!
Но какво да ви говоря, ще вземете да ме послушате и да се лишите от натрупване на личен опит.
Слушайки, четейки и възприемайки чужда опитност не се ли "самоскопяваш"