Ето една друга гледна точка за живота на Исус.
Теоритиците ако искат да вярват, практиците ако искат да проверяват:
"Ето накратко Исусовата история:
Вече писах, че при раждането на Исус неговата майка умряла и след смъртта й бащата дал детето на едно семейство /Йосиф и Мария/, за да го гледа. Освен Исус това семейство приело при себе си още четири осиротели деца. Мария родила от Йосиф две деца. Така че, децата в семейството на Йосиф и Мария са били общо седем.
Детството на Исус не било по-различно от това на другите деца… Бил е слабо и чувствително дете, което плачело за щяло и нещяло… Общо взето животът тогава бил много тежък за всички хора. Мизерията, прахоляците и недоимъкът били спътници в ежедневието както на босия, така и на обутия.
До 11-та си година Исус не се отличавал от хората с нищо запомнящо се и живеел като всяко дете… След 11-та му година обаче съдбата го сблъскала със смъртта на близък до семейството човек. Момчето станало свидетел на огромната мъка, облечена в неистови вопли, които излизали от устите на хората около него… Плачът сякаш нямал край… Тази болка и всичко, свързано с това събитие, толкова се запечатили в ума на Исус, че дни наред той задавал един и същ въпрос на своите родители:
- За това ли живее човек.., за да умре?!
С течение на времето болката утихнала и животът си тръгнал по стария начин. Но големият въпрос в Исус вече бил зададен и точно той до голяма степен предопределил неговото бъдеще.
Година по-късно Исус присъствал на събор, където духовни водачи разисквали и тълкували свещени текстове. Седнал помежду им и не след дълго започнал да дискутира с тях големите въпроси за живота. Почти целият ден за юношата преминал в дебати с тези непознати хора… Един от тях, доста различен от другите човек, забелязал изключителната прозорливост на детето при тълкуването на свещените текстове. Именно той след няколко дни предложил на Йосиф и Мария да отведе със себе си Исус при велики учители, за да го обучат и за да му дадат знанието за Бог. Разбира се, родителите първоначално отказали предложението… Но след няколкомесечно настояване от страна на странника, те склонили. Исус с радост приел новината - дванадесетгодишното момче вече знаело и разбирало какво търси в живота си…
И тръгнали чужденецът и Исус – посоката им била една - към… Индия!..
Вървели сами или прикрепени към някой керван. Странникът не губел и минута - подготвял почвата в Исус и постепенно го въвеждал в йогийските дисциплини. Обучавал го и на езика на индийските йогини. Така чужденецът станал първият учител на Исус.
След две години двамата спътници достигнали източната страна…
Исус вече бил на 14 години.
Първите хора, с които неговият учител го запознал, били няколко йогини от Индия.
После добрият странник оставил вече порасналото момче в един от манастирите там. Неговата мисия била изпълнена – той открил, когото трябва и го завел, където трябва…
Близо 7 години Исус живял сред монасите, изучавайки различни дисциплини, свързани с контрола върху тялото, дъха и медитацията. След 21-та си година напуснал манастира и поел към пещерите в Хималаите, където живеели мъдреците.
В много пещери бил.., при много велики мъдреци учил.., и много знания и умения усвоил от тях…
Всъщност именно през този период Исус постигнал всичко, което можело да се постигне чрез висшите учения на йога…
Но към 28-мата си година проумял Голямата истина – за абсолютната действителност на Непроявения Бог… И всъщност разбрал, че в сърцето му има скрито знание, което противоречало на общоприетото тогава…
…И започнал да го представя пред другите и, разбира се, да задава въпроси. Но вместо с отговори, йогите му отговаряли с раздразнение. Започнали конфликти между младия мъж и монасите - знанието, което той споделял, било неразбираемо за тях…
В продължение на повече от две години Исус обиколил много и различни школи – говорел и питал. И конфликтът между него и източните учители се задълбочавал…
На места го гонили от храмовете, дори на няколко пъти го пребивали от бой…
Изпълненият с ново познание и нов мироглед Исус решил да се оттегли от манастирите и се завърнал в пещерите.
Пред него вече стояли огромни въпросителни: Не знаел какво да прави и как да живее. От една страна било придобитото от йогите знание, а от друга, новото му разбиране за действителността на Непроявения Бог. Исус се потопил в дълбока медитация и съзерцание, но отговорите не идвали… След няколко месеца в него се родила велика мисъл, че всички висши светове в небесата заедно с трите основни Бога и целият този блажен и неограничаван от нищо океан на Съзнанието трябва да имат някакъв Управител или Създател. Тази мисъл го отвела извън океана на Съзнанието и така се изправил срещу… Отеца!
Радостта му от тази среща била неописуема, защото на практика Исус опознал действителност, която дотогава никой мъдрец или простосмъртен не бил преживял.
След като постигнал реалността на Отеца, един мъдрец от пещерите дошъл при Исус и го посъветвал да се завърне в родната земя. Казал му, че няма какво повече да научи от аскетския живот и съзерцанието.
…Исус бил преполовил 32-та си година, когато стъпил отново в земите на дедите си…
Срещнал се със семейството си, поживял малко в различни домове, сприятелил се с други хора… И точно на тези свои приятели Исус започнал малко по малко да обяснява знанието за Бога /Атман/, криещ се в сърцето на всеки човек.
Тези хора всъщност били описаните в не една християнска книга последователи и ученици на Исус...
Въпреки че го следвали неотлъчно и слушали внимателно всичко, казано от него, учителят усещал, че те не разбират неговото знание. Някои наизустявали притчите, разказвали ги на други хора и така след Исус тръгвали нови и нови последователи… Но знанието му оставало неразбрано! Единственото, което впечатлявало следващите го били високоразвитите му умения да лекува хора и да „прави чудеса”. Всъщност обученият в Индия Исус просто демонстрирал способностите, придобити в манастирите и пещерите, за да илюстрира една или друга истина за живота, за материята, за силата на Съзнанието и пр. Но околните възприемали всичко това като тайнства, мистерии и чудеса, а Учителя си като човек със свръхчовешки способности, т.е. като Бог…
А целта на Исус всъщност била една единствена - да остави на хората знанието за Бога, който живее в сърцето на всеки човек!.. Хубава цел!.. Но…
Така Исус живял до 39-та си година.
На тази възраст се разиграла и историята с неговото разпване от римляните …
Нея вече я познаваме почти в детайли – реални или митологизирани, все тая …
Това е…
По-важна е истината за „Възкръсването”!
Какво се случва:
На третия ден след разпването, тялото на Исус вече изглеждало безжизнено. Римските пазачи решили, че той е мъртъв. Но всъщност, животът все още не бил напуснал изнемощяло тяло на учителя. Т.е., когато го свалили от кръста, той е бил жив, но в безсъзнание…
Неговите близки го положили в изсечения каменен гроб. След като си тръгнали, там пристигнали хора - близките на заможен човек – последовател и приятел на Исус. Пратениците извадили Исус полужив от гроба и го отнесли в дома на Исусовия приятел…
Лечението на разпнатия учител продължило повече от 3 месеца … След като оздравял, Исус потеглил отново към… Индия.
Живял до дълбока старост. Напуснал света около 90-тата си година!
Това е накратко животът на Исус.
Ето нещо интересно и за неговия ученик Юда.
Всеизвестен е библейският факт, че когато свалили Исус от кръста и го положили в каменния гроб, тогава Юда решил да се самоубие… Това наистина е било така, но какво всъщност се случило в нощта на неговото „самоубийство”?
Било непрогледен мрак, когато Юда отишъл до едно дърво, преметнал през един от клоните му въже с примка, след което седнал и зачакал. Зачакал да изгрее Слънцето, за да може чрез лъча му да напусне този свят…
Част от ученици на Исус успели да видят само подготовката на Юда за самоубийството – премятането на въжето през клона и седящия под примката „разкайващ се” изменник. Това им било достатъчно, за да разберат какво ще се случи…
Когато на сутринта отишли отново на същото място, открили обесен на дървото човек с обезобразено лице…
Но всъщност какво се случило през остатъка на нощта?
Вече подчертах, че през нощта, приятелите на измъчения, но жив Исус го извадили от гроба и го откарали в къщата, за да го лекуват. Веднага, след като Исус се освестил, му разказали всичко, което се случило след като той припаднал на кръста - как са го свалили от разпятието, как близките му го положили в гроба… Споменали и онова, което научили по-рано от Учениците, проследили Юда до дървото. Исус помолил приятелите му да отидат при Юда и да му кажат, че е жив и че го моли да не напуска още този свят, защото имат още работа на земята; трябвало бързо да напусне града и да замине за Индия, където им предстояло отново да се срещнат…
Хората, спасили Исус, изпълнили молбата му. Отишли при Юда, съобщили му голямата новина, дали му нови дрехи и храна, и Юда последвал заръките на своя учител…
Приятелите на Исус обаче знаели, че след бягащия мъж ще тръгне потеря от разгневени последователи на Учителя. Вече се развиделявало, когато намерили друг човешки труп, облекли го в парцаливите дрехи на Юда, обезобразили лицето му и го сложили в примката, окачена на дървото.
Това именно видели и Учениците в онази паметна сутрин...
А Юда… Юда, вече знаете, поел към Индия… След няколко месеца Исус изпълнил обещанието си. Пристигнал в далечната страна и се срещнал с най-добрия си и най-доверен ученик… На Исус му предстояло да намери още отговори на важни въпроси, а на Юда - да бъде близо до своя учител – да се учи и да му помага в трудната мисия…
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Защо Исус избрал да живее отново в Индия?
Той търсел отговор на един важен и отдавна поставен пред него въпрос за Царството Небесно…
Преди да го подчертая, нека припомня какво е било разбирането на мъдрия човек допреди второто му идване в източната страна:
Дотогава Исус знаел: Царството Небесно се намира в човешкото сърце /Атман/. В Космически аспект същото това Небесно Царството е така нареченото… СЕДМО небе! – това е определението за Рая, за който говорел на хората! И над Седмото небе бил Отецът…
Голямата загадка обаче била: какво има Отвъд, т.е. има ли нещо, което да съществува извън Отеца? Ако има каква е формата му. Съзнание ли е или не?
Тези важни въпроси, както и великата мисъл за Отеца били поставени в неговия ум от един… Премъдър Човек още по време на първото му пребиваване в Индия, докато Исус бил сред мъдреците в пещерите.
Затова, веднага след повторното си пристигане в Индия, Исус се заел с постигането на Отговорите. И посветил на това няколко години от живота си…
По време на последователните си медитации той получил отговори на своите търсения. Те му били предадени от същия Премъдър Човек, който му поставил преди години въпросите. От него именно Исус научил за царството на Великия Невидим Дух, за Самогенерирания и за всичко, което е извън океана на Съзнание! Исус получил и знанието за другото поколение от хора, „което не е сега в земното царство” /поколението на Премъдрите/, както и за Саклас с неговите Адам и Ева и прочее неща, описани в… „Евангелие от Юда”.
Да, Исус записал всичко, получено от Премъдрия Човек по време на своите търсения. Дълго преработвал текстовете, за да остави в разбираемо, писано слово нечуваното знание…
Когато текстът бил готов, Исус изпратил верния си ученик да занесе писанието на приятелите си в Йерусалим, които го спасили след разпването.
Юда предал безценния текст – като благодарност за стореното и най-вече, за да научат истината и да я предават на други хора, готови да приемат истинското знание. Знание, което никой друг дотогава не бил чел, виждал или чувал…
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Така че в заключение мога да кажа, че самото заглавие на Евангелието /"Евангелие от Юда"/ пояснява, че то е занесено от Юда, а не че е писано от Юда. Разликата е огромна!"
http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=3&t=141&start=110&sid=6a6ce81e82766eba295448c59fd104ba