Ето нещо интересно, как се насаждат лъжи и невежество у нас, точно както преди.
http://evgenitodorov.blog.bg/politika/2012/09/01/za-bylgarskata-hunveibinshtina.995602Преди години великият китайски кормчия Мао Цзе Дун почти разруши държавата си, която управляваше, като създаде институцията „хунвейбини”. Млади момчета и момичета с червени книжки в ръце /сборник цитати от същия Мао/ тръгнаха да изпълняват всичко, което им посочеше Председателят. Техен основен враг бяха интелигентите, които просто първо мислеха, а след това изпълняваха.
Предварителният размисъл преди действието отличава човека от животното.
Е, сред съвременото човечество не са малко представителите с първосигнални реакции, но като цяло хората имат все повече източници за събиране на информация, за нейния анализ, за съпоставяне на различните мнения и гледни точки и чак след това за действие.
Великият Достоевски пък бил толкова умен, че не искал да натрапва своята гледна точка. Всеки от неговите основни герои си имал свой поглед върху събитията, своите оценки и послания. Достоевски оставя читателя сам да реши на чия страна е – да си избере един от братята Карамазови, примерно, или да оформи своето мнение като резултат от съпоставянето на различните гледни точки. След размисъл.
Наличието на различни гледни точки в едно произведение се нарича литературна полифония.
Така е работил Достоевски.
По друг начин действа Божидар Димитров – примерно. И още една многобройна армия от публични личности, които произнасят присъди и подтикват към действия по примера на Мао Цзе Дун.
Интересни резултати видях в една анкета в сайта potv.eu. На въпроса „След като не успяха да изхвърлят Ботев от учебниците, виновните трябва...”, отговори като „Да се уволнят”, „Да им се отнеме българското гражданство”, „Да се пратят в затвора” и „Да се обесят” събират общо 75%.
От тези 75 процента със сигурност никой не е чел злополучния доклад, никой не знае кой го е писал – най-много да са чули, че сред авторите има, о, ужас, една туркиня.
В този доклад има жестоки изводи за българската образователна система и точно те трябваше да станат обект на обществен дебат.
Нека авторите да бъдат разтерзани за злополучните си забележки за Ботев и Левски /макар и те могат да бъдат обект на дебат/, но защо се крие останалото?
Ами защото останалото иска размисъл. Иска анализи, спорове ,търсене на причини, търсене на решения.
А колко по-лесно е да напишеш „Искат да махнат Ботев от учебниците” и хунвейбините тръгват напред.
Смърт за борците срещу дискриминацията и особено на онази туркинята със сложното име!
Историята с т.н. „Мит Батак” беше същата.
Преди това имаше „Да не допуснем паметник на Сюлейман паша на Шипка”. Там тонът бе даден от Слави Трифонов и от „24 часа”, ако не се лъжа.
Тогава си загубих сума ти и време, за да разбера чия е идеята за такъв паметинк и се оказа, че такова нещо няма. Както няма и идея за изхвърлянето на Ботев от учебниците.
Повтарящите се ситуации обаче не може да не са направили впечатление на хората, които искат да управляват тълпите.
Може би те вече чертаят следващия сценарий. Нещо от типа „Черни цигани масово изнасилват бели български, ДПС ги подкрепя”.
И като тръгне тогава българската младеж – гледайте само сеир.
Между другото специалисти твърдят интересни неща за психологията на сегашните млади хора. Детският психолог Иван Игов казва пред Дойче Веле:”Днес на ход са поколения, които не могат да вземат решения”.
Вероятно става дума за разумни решения, а не за първосигнални реакции.
Между другото точно българската история дава простор за анализ на събития от различни гледни точки. За съпоставяне на различни факти и версии.
Само че министър Игнатов каза ясно: историята да не се пипа - било заплаха за държавната сигурност.
Министър Игнатов изглежда интелигентен човек. След като и интелигентните хора твърдят подобни работи, положението става сериозно. Хунвейбинско.