Системи на Движение на НЛО
Специално Издание в сайта
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Страницата Електрокинетично НЛО на Браун-Бансън (Адамски) разглежда електрогравитационните изследвания на Т. Таунсенд Браун и също патентите на Агню Х. Бансън, които намират прогреса си в доста от патентите на Браун. Най-напреднатала (публикувана) електрогравитация, която е на разположение.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Кратка библиография на полезните книги за НЛО-тата и преживявания на отвличания.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Някои части от книгата "Денят след Розуел" от Полк. Филип Дж. Корсо, който споменава технологиите на ЕТ, и как работи двигателната система на извънземните НЛО-та.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
В технологията на електрогравитацията диелектриците са не-проводими (изолационни) материали, които са жизненоважна част от електронния обръч на НЛО-то.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Хидростатиката е система, където аеродинамичното налагане може да формира кръгов аеродин (или НЛО), това в същността си е един електрохидродинамичен феномен развит първоначално през 1960-те.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Диелектриците/изолиращите материали, както се използват от Т. Таунсенд Браун, и от Патрик Фланаган в неговия Генератор на електронно поле, могат да се използват по подобен начин и когато те са енергийно възбудени, могат да създадат това, което е познато като електронна лавина в заобикалящия ги въздух. Това енергийно възбуждане на заобикалящата среда-въздух след това се използва от НЛО-то за създаване на движение.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Пълното съдържание, с много илюстрации, на патента на Т. Таунсенд Браун 3,187,206 Електрокинетичен апарат (1965). Предоставя много добра основа за разбирането на електрогравитационното движение.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Една от главните страници в сайта е Електрокинетично НЛО страницата, която дава кратка история и техническо обяснение на физиката и електрониката стоящи зад многообразните типове НЛО-та, включително и алтернативния поглед към НЛО-то на Боб Лазар, и типовете НЛО на TT Brown. Обширно обяснена с изследователски бележки, и технически диаграми.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Един тип от НЛО-тата използва електролитен поток (на течен проводим метал) за да генерира електрически заряди използвани в двигателния процес, тази страница предлага информацията относно как електрическите сили и магнитните сили взаимодействат една с друга , в магнитохидродинамичен поток.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
На допълнителна страница е показан ефекта на електронна каскада, който се използва в НЛО-тата за създаването на поляризиран електрически заряд и е показано как НЛО-то използва съсредоточаващото се не-еднородно магнитно поле за да транспортира този заряд в централната камера, където той взаимодейства.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Предполагаемият супертежък Елемент 115 е в основата на разработването на двигателя на спортния модел летяща чиния на Боб Лазар.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
В основата си, това е един извънреден патент на Таунсенд Браун (#3,296,491 - 1967), в който става дума за електрокинетичната тяга произтичаща от използването на заредени частици в съсредоточаващо се (конвергиращо) не-еднородно електрическо поле – познато също като електрофоретична тяга.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Докато НЛО-тата летят техните нива на енергия варират между ниски и високи нива на тяга, което им позволява да кръжат или да ускоряват с хиляди мили в час. Поради факта, че тягата е реакция на електрификацията на заобикалящия НЛО-то въздух вариацията на тягата съответно създава разлика във външността на НЛО-то – или по-скоро на въздуха около него, като променя цвета му. Някои хора са забелязали, че когато НЛО-то изглежда по ярко сякаш ще случи почти експлозия.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
НЛО-то от Grangemouth форографирано от Фил Тревис през 1991г. е било заснето от близък план (на около 200 фута над снимащия) докато то е пътувало много бавно и след това изчезнало в нощното небе. Тази страница показва, че това НЛО може би използва някаква форма на електрогравитация при движението си.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Великите Основни Сили обясняват как резониращото електромагнитно поле може да продуцира векторна сила, която да взаимодейства с гравитационната сила на планетата.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Според Боб Лазар, говорейки за една от двигателните системи на НЛО-то върху, което е работел, “апарата не създава ‘анти-гравитационно поле’, както някои предполагат: “Това е гравитационно поле, което леко изместено встрани от текущото, което е наоколо – но това е същата гравитационна вълна. Изместването (фазата) варира от 180 градуса до нула... по дължина.”
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Използването на имплозия от Виктор Шаубергер и вихровото суперзареждане на въздуха – дизайна на апарата разбуни духовете в науката. Уточняваме, че тук не става дума за неидентифициран летящ обект, а просто още необявен такъв. Такъв тип апарата променят плътността на въздуха над тях – за да създаде зона на ниско налягане, в която той просто се издига. Използва минимално количество гориво, като създава свои собствени двигателни сили от нормалния атмосферен въздух. Част от тази технология за различие в плътността е използвана от извънземните.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Йонната кинетика се стреми да обясни основата на електрокинетичното движение на Т. Таунсенд Браун на обкръжаващата среда-въздух около метален обек зареден с висок волтаж.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Това е много подробен доклад на американските ВВС от Джеймс МакДоналд от 1970 съобщаващ за среща с НЛО на екипаж на изстребител RB-47 на Американските ВВС, като се дава информация за детектирането на НЛО-то и следването му в небето над Далас, Тексас. И най-важното наблюдаването на двойните 3000 MHz електронни отпечатъци на НЛО-то. Този доклад е публикуван в авиационния журнал e "Астронавтика и Аеронавтика" (AIAA).
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
В НЛО-то, върху което е работил Боб Лазар в Зона 51, има вълнова капсула/камера, подобна на принципа на микровълновия насочвател. На притъпения край на апарата има три броя от генераторите на гравитация на Лазар, които са готови да изтласкат някакъв вид енергия в противоположна посока на капсулата. Обвивката на апарата изглежда е направена от ‘метален диелектрик/изолатор’, който позволява на електромагнитните вълни всъщност да минават през солидниа материал. Боб Лазар казва, че някои от НЛО-тата създават гравитационна вълна, която е ‘леко изместена’ от тази, която същестува на Земята.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
От доклата на Американските ВВС следва, че НЛО-тата използват 3 GHz милиметрова-вълна честотно електрическо поле, и това е едно обяснение как НЛО-то на Андреассон използва своята вълновонасочвателна структура за да излъчи тази високо честотна двигателна вълна.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Чрез гениално хрумване Т. Таунсенд Браун открива уникален източник на енергия, с който генерира милиони волтове така, че да произведе двигателня тяга – това е от неговия US патент 3,022,430 (1962).
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
НЛО-то на Андреассон използва електрическо поле, което е не-еднородно, и което се държи по определен начин за да премести електрически поляризираните частици към пространството в централната камера, които след това стават толкова силно енергийно възбудени, че се генерира отблъскваща сила. Тази отблъскваща сила след това се трансформира в контролирано движение на електромагнитните вълни. Не-еднородните полета с висок волтаж имат потенциала да предизвикат мощни реакции.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Основно това беше листа на патентите на Т. Таунсенд Браун, но тя беше увеличена за да се включат и следващите патенти относно устройствата за електрогравитационна тяга от А. Х. Бансън и Дж.Ф. Кинг.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Съобщенията относно работата на Т. Таунсенд Браун са малко и най-вече датират от началото и средата на 50-те години на 20. век, като този (Експеримент Филаделфия) от Уилям Муур, което е срамота защото голяма част от наистина интересните открития на Браун са се случили в края на 50-те до средата на 60-те.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
В следващата страница може да видите участието на плазмата при НЛО движението.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Изследователите на катастрофирали летящи чинии - както съвсем разрушени, така и оцелели, е позволило да се направи извод, че водородът се използва като гориво в особен тип термоядрен реактор, чието устройство не ни е известно. При това се случва примерно следното: теглото на водорода съдържащ се например в 32 тона вода (както в случая с фермера) се свива в сфера с диаметър около 3 см.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Тази нова концепция на електриеското НЛО движение е наречена Радио вълново контролирана двигателна система с електрично поле, този нов принцип на движение е бил изобретен от Майк Компетилло и е базиран около факта, че при НЛО движението се изпускат двойка супер високо честотни електромагнитни вълни, които установяват насочено електрическо поле с високо напрежение във въздуха.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Докладът Rose върху Летящата чиния на Т. Таунсенд Браун е всъщност написан за Rose от ядрен физик на име Брадфорд Шанк, бивш служител на Националната Лаборатория Лос Аламос– и той е много интелигентен човек. И наистина от обясненията на Шанк върху електрогравитационния ефект, той очевидно е знаел за какво говори (и дори успява да обясни нещата по-добре от Браун), а диаграмите му са направо отлични.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Историите, че инженерите на тази планета са създали летящ апарат много наподобяващ НЛО, може би идват от изследователските програми, които последват метода на Виктор Шаубергер за гравитационна манипулация. Неговите открития ни предоставят ценна информация относно огромната енергия генерирана от нормалния атмосферен въздух.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Главно за да предостави детайлизирана информация за източника и допълнителни бележки към страницата за Електрокинетичното НЛО и страницата за НЛО насочването/движението е страница за бележки, която е пълна с подкрепителна информация.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Френската научна общност от доста дълго време е убедена в съществуването на НЛО-тата, и те излязоха на преден план през 1970-те, с връзка между магнетохидродинамиката и кръглите/циркулярните магнитни полета замразени вътре в разширяваща се плазна, която , която е генерирана в плазмения двигател на НЛО-то и е насочена извън НЛО-то за осигуряване на двигателна тяга.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
НЛО движение е една от главните страници от този сайт, с връзки към графически изображения, и покрива голяма част от двигателната физика на НЛО-тата, които използват системата на електромагнитното вълново насочване. Красотата на която система е, че се зарежда и разтоварва от заобикалящия я въздух – и следователно не хаби от собствената си енергия, но постоянно презарежда собствените си енергийни запаси.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Цитат от книгата "Мистериите" на Жак Бержие и Жорж Гале, се оказва много полезен източник в разбирането на системите за двитежение на НЛО.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Вортексът е много неизследвата натурална форма на енергийна маниупулация, въпреки че скоро време ще се окаже безценна в усилията за спестяване на енергия на Земята за бъдещите поколения.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Има огромно количество НЛО съобщения, от всяка точка на света, които се свързват от едно повтарящо се явление – това че НЛО-тата сияят с различни светове и че тези цветове са различни когато НЛО-то кръжи, когато се движи бързо, и когато се движи хипербързо. – в страницата Свидетелствал има съобщения взети от книгата на Budd Hopkins (1996) описващи типичните цветове, които съответстват на енергийния разход на НЛО-тата.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Благодарим на Admin за оказаната помощ при съставянето на флаша и в края на Ноември очаквайте видео към специалното издание също от него.
Линка към специалното издание в началото на темата вече работи. Заповядайте и приятно четене.
Системи на НЛО движение (http://www.xnetbg.com/special/ufopropulsion/)
Ооооо, до 2025 ще съм умрел.
ПС: А кога ще разкрият за бруталните експерименти дето правят в базата Дълси, Ню Мексико. Май никога...
Ти да не си някакъв 60 годишен ;D
Всичко за Зона 51 и S4 ще се разкрие тогава, а публиката ще се шокира от нещата, за които ще научи. Ще станат достояние причините за употребяването на токсини и няколкото десетки смъртни случаи в базата, и разбира се, властта ще си измие ръцете с аргумента, че става дума за национална сигурност, и че е трябвало да се подготвяме за война с агресивна извънземна раса, която цели унищожаване на човешкия род.
Да не забравяме какво казва Бен Рич малко преди да умре ;)
Бен Рич - "Можем да пътуваме сред звездите"
След дипломирането си от UCLA с отличен успех, Бен Рич беше нает от Локхийд Мартин. През Декември 1954 г. го изпратиха да работи в секретното разделение на Локхийд - Skunk Works. По-късно стана програмен директор на екипа, разработил двигателите на SR-71 Blackbird. Идеята за черния цвят на самолета е негова. По този начин се разсейва огромното натрупване на топлина по корпуса. Той е баща на първите прототипи на Стелт технологията и е допринесъл много за разработването на стратегическия стелт бомбардировач F-117.
(http://www.rense.com/general79/ddwn.jpg)
Реч на Бен Рич пред UCLA, 1993 г.
"Вече имаме средствата за пътуване до звездите, но тези технологии са заключени в черни проекти и само с помощта на божията намеса биха ги разсекретили, за да облагодетелстват човечеството... За всичко, за което сте мечтали, ние вече знаем как да го направим."
(http://www.centennialofflight.gov/essay/Evolution_of_Technology/Stealth_aircraft/Tech31G4.jpg)
http://www.rense.com/general79/among.htm (http://www.rense.com/general79/among.htm)
Летяща чиния с плазмено задвижване
От списание HiComm
От години човечеството се стреми да изобрети летателен апарат, който да има формата и възможностите на прословутите летящи чинии, които сме свикнали да бъдат идентифицирани като космически кораби на извънземни цивилизации. В тази насока вече има успешни разработки, някои от които дори вече са достъпни за масовия потребител (“чиниите” на Пол Молер). Повечето от тези апарати обаче имат скромни способности, летят прекалено ниско, използват традиционни двигатели и стандартни методи за придвижване в пространството. Съвсем различна от всичко това е летящата чиния на Субрата Рой от университета Флорида. Неговата машина вероятно ще се превърне в първото в света летателно средство, което се движи, благодарение на специалните свойства на плазмата.
Безкрило летателно средство
Субрата Рой нарича своето изобретение WEAV, което е абревиатура на Wingless Electromagnetic Air Vehicles – в превод “Безкрило електромагнитно въздушно превозно средство”. Ученият дори е подал заявление за издаване на патент за необикновения апарат. Според него той може да бъде квалифициран като миниатюрна безпилотна летяща машина, предназначена за разузнаване, наблюдения и събиране на различни данни. Всъщност летящата чиния може да се използва във всички сфери на дейност, които изискват на борда й да се монтира и пренася известно количество специална електроника с неголямо тегло. Например камери и датчици. Те ще могат напълно безопасно да се транспортират, тъй като WEAV няма да разполага с никакви подвижни детайли, които да пречат на спец оборудването.
Исканията за издаване на патент съвсем не са безпочвени – Рой вече се е съсредоточил върху създаването на работещ прототип на плазмена летяща чиния, който успешно да демонстрира представените от него на теория възможности. Летателният апарат обаче ще е със съвсем скромни размери – той ще има диаметър от едва 15 сантиметра. Както се предполага, устройството ще е кръгло и с почти плоска горна и долна повърхност, като донякъде ще напомня любимото на малчуганите фризби. Според предварителните проекти машинката ще бъде достатъчно лека, ще използва при движението си енергията на вградена в корпуса й батерия и ще лети напълно безшумно. Строежът на апарата е стартирал още през лятото и учените се надяват до края на годината да представят пред света напълно функциониращ прототип.
Плазма и електричество
Както вече стана ясно, впечатляващото в летящата чиния на Рой е не нейната форма и външен вид, а летателните й възможности и “плазменият” й начин за придвижване. Устройството ще може да изпълнява всевъзможни въздушни маневри, каквито познатите ни летателни апарати не са способни да предприемат. Освен това, както се очаква от една типична летяща чиния, то ще излита и каца абсолютно вертикално и ще лети напълно безшумно. Всичко това ще бъде постигнато без наличието на каквито и да било реактивни двигатели, ротори, винтове или други широко използвани машинарии. Няма да бъде прибягнато и до никаква антигравитационна система.
Тайната на разработката се крие в т. нар. магнитохидродинамични ефекти. Казано по-просто – върху повърхността на апарата ще бъдат разположени десетки електроди, които ще йонизират най-близкия до корпуса слой въздух, превръщайки го в плазма. Едновременно с това през йонизирания газ ще преминава мощно електричество. В резултат получената при взаимодействието на плазмата и тока сила ще бъде използвана за задвижването на апарата. Нестандартната форма на WEAV в случая е благоприятна, тъй като е постигнат максимален контакт на повърхността на машината с въздуха и се гарантира стабилност на апарата, дори при непредвидени пориви на вятъра.
Реализъм и ентусиазъм
Въпреки миниатюрните размери на прототипа, Рой твърди, че може да бъдат изработвани и плазмени летящи чинии с по-големи габарити. Той дори не изключва и варианта за конструирането на пилотируема версия на летателния апарат. В противовес на неговия ентусиазъм обаче се прокрадват мненията на песимистично настроени учени, които смятат, че все още съществуват много въпроси за решаване, свързани с разработването на плазмено летателно средство. Сред тях е и проблемът с осигуряването на достатъчно мощен източник на захранване с достатъчно малко тегло. Неизяснен е и моментът дали комуникационната връзка между летящата чиния и евентуална наземна станция за командване ще протича безпрепятствено. Мотивите на критиците са, че има вероятност плазмата около WEAV да попречи на излъчването и предаването на информация между двете. Не е ясно също дали придвижването на четящата чиния в Космоса ще се осъществява без инциденти. Спорен някои учени в космическото пространство апаратът може да попадне на друга плазма или на частици от слънчевия вятър, които биха го отклонили от правилния курс на летене или биха нанесли непредвидени на този етап щети на машината.
Въпреки всички тези неясноти, Рой е категоричен, че WEAV е апарат със сериозно бъдеще и големи възможности. Той дори смята, че плазмената летяща чиния е особено подходяща за изучаването на други планети с атмосфера. “WEAV е идеален инструмент за изследване на Титан, спътникът на Сатурн, който се характеризира със слаба гравитация и атмосфера с висока плътност”, коментира ученият от Флорида.
Явно увереността на Субрата Рой е съвсем основателна, тъй като към неговото изобретение интерес вече са проявили от NASA и от Военните сили на САЩ. А тяхната заинтересованост е достатъчно красноречив факт за значимостта на всеки проект или разработка.
Текст: Анна Маринова
Летяща чиния с плазмено задвижване
От списание HiComm
Wingless Electromagnetic Air Vehicle (WEAV)
http://www.mondolithic.com/?p=435
http://en.wikipedia.org/wiki/Wingless_Electromagnetic_Air_Vehicle
Да, видях НЛО с хипердвигатели!
от Кларк МакКлеланд, бивш служител в космическия център Кенеди, Флорида (от 1958 до 1992 г.)
(http://www.stargate-chronicles.com/images/belize.jpg)
За тези, посещаващи този прекрасен уебсайт, ще им кажа "да", имах щастието да зърна няколко НЛО при различни обстоятелства. Дали бяха от извънземен произход? За момента не мога да твърдя.
През ноември 1995 г. станах свидетел на две големи топки (или дискове отдолу погледнати) докато отивах на гости у един приятел в Република Белийз, Централна Америка. Докладвано е, че през годините над територията са прелитали много НЛО. Местните маи са виждали странни неща в небето над страната им. А и мястото е идеално за тестване на нови военни самолети и други летателни апарати.
Бях с четирима други свидетели, когато видяхме две ярки и бързодвижещи се светлини, които прелетяха между двете ярки звезди Кастор и Полукс от съзвездието Джемини. С астрономията съм запознат от 12 годишна възраст.
Двата обекта прелитайки от Северозапад към Югоизток, всеки един изстрелваше лъч светлина от ръба в посоката на полета. Лъчите бяха няколкостотин фута дълги, а може би повече, докато НЛО бяха на неизвестно разстояние едно от друго. Не чухме звук, но смятам по размери да са поне два пъти по-големи от американската совалка.
Обектите бяха или в ниска орбита, или в горните слоеве на атмосферата. Светеха в яркобяло и не изглеждаха метални. След като изстреляха следващия лъч светлина в посоката на движението, изглеждаше, че "яздеха на него", подобно на релса и достигайки в края, друг лъч се оформяше напред. Гледахме ги от 3 до 4 минути докато изчезнаха от хоризонта.
Въпросът е, ако тези летателни апарати "яздят" лъч светлина, значи става дума за напреднали двигателни системи, които преобразуват фотоните в инерция, като по този начин могат да бъдат достигнати скорости близки на светлината (или това, което днес наричаме Warp Drive).
(http://www.stargate-chronicles.com/oniondrive/beam.jpg)
Гледката беше особено интригуваща поради природата на поведението на тези "лъчи", които бяха в основата на техния двигателен механизъм. Бях удивен, предвид целия ми опит с ракетите и совалките. Години след това търсех без успех учен или физик, готов доброволно да ми разнищи теорията на видяното, особено това с енергийния източник. После потърсих в Интернет и попаднах на група, която се занимава с "Onion Drive Double Helix System". Това, което Джеф Саведж (инженер с интереси във физиката) и неговият екип ми разкриха за видяното от мен, се отнася до двигателната система "Онион".
По-късно много пъти ме питаха извънземни ли са тези НЛО или в тях има хора от ВМС и ВВС, които пилотират тези обратно конструирани кораби тук на Земята? Всичко, което мога да кажа е, че бях "информиран" от един близък човек, който живее в Централна Америка, да гледам небето над Белиз в една определена нощ и това, което видях, беше нова технология. Очевидно той е знаел, че нещо ще прелети по това време над тази територия. Освен това разбрах, че американски военни пилоти ще летят на тази чужда технология. Човекът ме помоли да запазя името му анонимно.
Ако някой (физик, учен или който и да е), четейки този доклад, има желание да ме пита нещо относно "Onion Drive System", нека го направи по електронната поща: [email protected]
http://www.stargate-chronicles.com/case_hyperdrive_ufos.html
Информацията, предложена в този уебсайт, дава ново разбиране за методите на задвижване на НЛО, което ще обясни хипербързите им полети, по време на които изстрелват лъч светлина в посоката на движението, върху който яздят - и по този начин биват дърпани вместо бутани. Видео материалът от 90-те, направен от Кларк МакКлеланд (бивш служител на НАСА) и излъчен по британските ТВ програми, показва дърпащата сила на тези летателни апарати. Детайлите са обяснени от изследователската група The Double-Helix "Onion Drive" System, начело с Джеф Саведж (инженер/изследовател) и неговият научен сътрудник Ричард Робсън (физик). Те се свързаха с мен на 18 май 2003 г. Някои от техническите изводи по проекта не са могли да бъдат направен без помощта на Уорен Йорк и д-р Хол Пътхоф (Institute For Advanced Studies - Остин, Тексас) особено нещата около енергийната система.
Двигателна система "Онион"
При тази двигателна система създадената сила на дърпането от плазмата може да бъде хиляди пъти по-ефективна от тази на тласъка на реактивен двигател. Горивото е въртящо се плазмено поле в посоката на движението, което прави кратки импулси, създаващи асиметрия в гравитационното поле, а то буквално "изсмуква" кораба.
(http://www.stargate-chronicles.com/oniondrive/egg8es.gif)
Какво да кажат хората, наблюдавали тези чинии над Европа, Мексико и Белиз, които са заснели и показали на света в кратки филми една нова и грандиозна двигателна система, за която повечето учени изпитват болка, когато трябва да обяснят, че не се подчинява на Нютоновите закони (както ще видите документа на д-р Хол Пътхоф в дъното на страницата). Може би Онион методът е ключът към обяснението на различните НЛО двигатели, появили се в пространството около Земята.
След изследването на обширната техническа инфорамция, предоставена от Джеф Саведж и Ричард Робсън, става ясно въпреки много дизайни на НЛО, че почти всички те споделят общи черти, касаещи енергийния поток и конфигурация, който използват за движение в небето. Вследствие на всичко това, изглежда, че повечето двигателни системи, независимо дали апаратите са дискове или сфери, генерират въртящо се ЕМ поле, което започва от центъра на кораба и се извежда навън, а това разпада атомните частици, създавайки асиметрия респективно позитивните и негативните заряди и също респективно пространството извън кораба. В същото време динамичното ЕМ поле - което се преобръща в поляризирано електрично поле (в центъра на чинията/сферата) - се ускорява и образува вихър или "влакно" в посоката на движение на НЛО.
(http://www.linux-host.org/energy/ppotfig17.gif)
Според законите на електромагнетизма, веднъж вихровото влакно е създадено, то става много стабилно, заради прищипването на полетата на плазмата (подобно на калъфа на едно току-що образувано торнадо).
(http://www.linux-host.org/energy/ppotfig7a.gif)
Вихровото влакно с неговия потенциален "електрически вакуум" реагира със заоблената метална част на тавана на чинията, за да предизвика реакция в заобикалящия я въздух, съответстващ на формата и ъгъла му (на влакното). Контролът над този важен процес позволява взаимодействие с етерното поле (ZPF/ZPE). Това дава възможност на кораба да манипулира гравитацията.
Пространството пред чинията наподобява на една черна дупка, която я дърпа с чудовищна сила. Но в случая с Онион системата се създава черната дупка от вихровото влакно, съществуваща за мигове, която след изминатия кратък път на чинията изчезва и се заражда следващата... и така нататък до безкрай.
Оттук следва, че свидетелите на този ефект ще наблюдават как чинията изстрелва "енергиен лъч" в посоката на летене - тези последователни снопове лъчи са импулсите на елекрически-поляризираната въртяща се плазма и нейната луминисценция поради екстремно високите температури и високоенергетичните електрични заряди.
(http://www.stargate-chronicles.com/oniondrive/ship.gif)
Защо само кратки импулси? Нашата планета е кръгла и ако НЛО иска да се движи в орбиталното пространство или горните слоеве на атмосферата, трябва да изстрелва кратки импулси, модифицирайки тяхната насока напред - няколко стотин метра, почти до края на лъча преди следващият (който чинията "язди") от плазменият вихър се зароди, но вече с изменен ъгъл на посоката.
От това което съм виждал до момента, има 3 конфигурации на полет: небесната крива (когато НЛО свети в червено или оранжево); конфигурация на въртящата плазма; конфигурация на свиване на пространството-време чрез гравитационна манипулация (служи за междузвездни свръхсветлинни пътешествия).
Гравитационни сили в самия кораб? Създава се самостоятелно гравитационно поле около самия център на чинията.
Ако трябва да сме точни този лъч на двигателната система на НЛО не е "антигравитация", а работи като създава гравитационно изместване на вълната.
(http://www.stargate-chronicles.com/oniondrive/onion3.gif)
Ако Repulsine на Шаубергер го прави по механичен път, то Онион и конфигурацията с лъча прави същото, но с ток, което му дава предимството да манипулира гравитацията по-далеч. Повече се доближава до Inverse Gravity Vehicle на Джон Сърл и въпреки това е с по-голяма възможност за контрол и същевременно с много по-голяма мощност.
Пол Е. Потър (13 януари, 2004 г.)
Източник: http://www.stargate-chronicles.com/oniondrive/onion.htm
Превод: Peacekeeper
Редакция: H.
Етерни вихри и антигравитационни ефекти в тороидални бобини
(http://3.bp.blogspot.com/_i4NZ1RPy7Qo/Smj_YFIY4vI/AAAAAAAACgg/w2-cYI3Xtm4/s400/Stan_Deyo.jpg)
Бяха ми показали тороидалните намотки на съвместната научна група, която ги създава в края на 50-те. Използваха плосък проводник за техните две бобини, които бяха позиционирани различно от тези при експеримента на Телос.
Сърцевината беше с квадратно напречно сечение и куха, а коаксиалните намотки навити около нея само по един ред. Едната намотка беше навита наклонена надясно, а другата срещу нея наляво, като в резултат се образува знакът "Х". Кухият профил на сърцевината бе във формата на пръстен по средата с въздушна междина.
(http://img21.imageshack.us/img21/7791/hollowmumetalsquareseqt.jpg)
Две други плоски намотки бяха навити върху главните намотки в противоположна на тях посока, след което са свързани над главните тороидални бобини , за да оформят полето на навигационния механизъм. Всичко това бе захранено с пулсиращ прав ток (DC) и тороида с диаметър 9 метра създаде поле, което беше 244 метра в диаметър.
(http://img44.imageshack.us/img44/3095/antigraviticcraft.jpg)
Що се отнася до проекта на Лазар, напълно съм запознат с неговите изследвания, но не мога да си спомня името на проекта. Енергийният източник беше от инфрачервените честоти, които директно се преобразуват в електрически заряд чрез трайболуминисцентен оксид, реагиращ в инфрачервения спектър. Субстанцията освобождава електрони, когато е изложена на инфрачервено лъчение. То е един вид директно преобразуване на ядрена енергия (спин, транслация и радиация) в движещи се електрони.
Времето и пространството могат да бъдат повлияни от динамично EM поле, създадено между две захранени с пулсиращ прав ток (DC) тороидални намотки, действащи като "вихров кондензатор" (мечтата на Фарадей). Зарядът на кондензатора по дефиниция е статичен (qq'/s), но когато кондензатора е вихров, то тогава тока е в движение или имаме вече динамичен заряд. Вихровият кондензатор трябва да бъде динамична верига, която съхранява енергията (qq's/t). За да се постигне това, токът трябва да протича в специална реверсивна верига, където слоевете на полето да се наслагват един над друг, оформяйки движещо се поле. Токовете във всички намотки тече в една посока, но с различен вектор на фактора време, така че да не си взаимодействат едни с други. Намотките са навити около плоска повърхност, 6 инча широка, половин инч дебела. Навивките на намотките са с ъгъл 90 градуса една спрямо друга и тока пулсира отначало през първата, а после през следващата. Времето на пулсацията позволява на тока да създаде перфектен на вид индуктор с 0 ома съпротивление (въпреки че не е точно 0, тъй като излъчва енергия).
Вътре в полето малък кораб/чиния с 30 фута в диаметър (9 метра в диаметър)/ ще изпита специфично изкривяване на времето и пространството. Това се случва, когато полето покачва своите нива, така че енергийната плътност на пространството вътре в полето е много по-висока от тази извън него. Колкото по-висока е тя, толкова повече времето се разширява и започва да протича по-бавно от това извън полето. Ако енергийната плътност се намали, се наблюдава обратния ефект .
Един час в поле с висока енергетична плътност се равнява на няколко дена извън него. Това е така, защото времето се измерва с различни пропорции. То няма реално измерение в сравнение с енергийната плътност. Времето е относително като понятие. Ние го изчисляваме по изминатото разстояние (без значение дали е линейно, кръгово или ъглово), за да установим "времевите" единици. Една секунда може да се отнася към разстоянието, изминато от една стрелка, вибриращ кристал или разпадаща се атомна структура - но всички те са относителни разстояния, ако някой ги сравнява с време. Когато наблюдавате кристал да вибрира "n" пъти, той е покрил разстоянието "х". Докато е покривал дадено разстояние, друго нещо е покрило друго (било атомни спинове или движение на голям макро обект). Ако някой каже, че е изминал 1 миля за 1 секунда, тогава той сравнява промяната на неговото енергийно състояние и позиция към разстоянието, което кристалът е покрил, вибрирайки. Времето е чисто съотношение на дължини в относителната маса-дължина-време система.
Всеки може теоретично да прескочи "светлинната бариера" чрез несиметрични двигателни системи. Бариерата (подобно на звуковата) съществува само за тези, които използват симетрична Нютонова тласкаща система. Линейният експеримент Майкълсън-Морли беше направен много пъти и по-късно бе проведен ротационен вариант, който доказа съществуването на етерна ”течност”. Обяснил съм грешката на линейния вариант в моята книга "The Cosmic Conspiracy". Било е просто човешка грешка. И така, докато не се научи човек да създава асиметрично ускорение в течност или поле, не може да се надява да създаде свръхсветлинен двигател.
Лоренц и Фитцджералд са създали преобразуващ фактор след грешно интерпретирания линеен експеримент на Майкълсън-Морли . Намерили са начин как да покажат ограниченията на Нютоновия свят. Айнщайн го е използвал за своята Е=МС^2 формула. Това може да се докаже чрез елементарна алгебра, както съм го написал в споменатата книга.
За да се движим по-бързо от звука в атмосферата без ефекта от преминаването на звуковата бариера , единствено трябва да се създаде зона на ниско налягане пред кораба, така че той никога да не изтласква въздуха пред себе си. Колкото и трудно е за вярване земната пчела се движи точно така. Това е обратно на всички стандартни тласкащи методи на задвижване. Реактивната система изтласква материя (газове например) в посока обратна на посоката на движение, а асиметричните двигатели използват тънък енергиен пулсиращ слой в посоката на движение. Така реактивната система си проправя път, а асиметричната система на задвижване бива приета в зоната с ниско налягане.
Замислете се, корабът излъчва тънък пулсиращ енергиен слой пред себе си и бива засмукван в разреденото пространство, като част от слоя се завърта и добавя към следващия. Така могат да бъдат достигнати невероятни скорости с все по-малко енергия! Това е много по-добро от предложения вариант на Джин Роденбери в Star Trek. Полето изкривява пространството около кораба и позволява преодоляване на светлинната бариера и скорости много, много над нея.
В една книга за НЛО майор Кейхо спомена мистериозния учен, работещ за правителството, който е открил антигравитацията и е отговорен за всички опити с американски антигравитационни летящи чинии. Бил познат като "Лоренцо".
Години наред хората смятаха, че човекът действително се е казвал така, но тези в програмата се смяха на изказванията. Той не е бил г-н "Лоренцо", а Лоренц-О (Lorentz-O). Това е оригиналната плазмена летяща чиния, построена от американци и наречена по този начин, защото горещата плазма около кораба бе ускорявана от Лоренцовите сили, генерирани в тороидалните намотки. Лоренц-О беше наелектризиран, приличащ на поничка летателен апарат, отдалеч изглеждащ като светещо димно кръгче.
Може да експериментирате с Лоренцовата сила, използвайки чаша солена вода, медна или алуминиева лента, оформена като цилиндър, игла и правотоков (DC) източник, 20 ампера (като на електрожена) и силен пръстеновиден магнит близо до средата на чашата, но извън нея. С щипката хванете тръбичката, а отгоре леко потопете иглата.
(http://img142.imageshack.us/img142/8690/lorentzowaterexperiment.jpg)
ВНИМАНИЕ: водата се нагрява изключително бързо. Ще започне да се йонизира и върти, като ще излизат мехури. Образува се нискотемпературна плазма и трябва много да се внимава. Аз използвах магнит от високоговорител и кварцова тръба. Това е най-близко до оригиналния дизайн на плазмената чиния. С тази конфигурация водата ще се върти в тръбата като торнадо.
Източник: http://www.bibliotecapleyades.net/archivos_pdf/antigravity_deyo.pdf
Превод: Peacekeeper
Редакция и оформление: integrall