Автор Тема: Изповед на една самоубийца  (Прочетена 4110 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

firma

  • Гост
Изповед на една самоубийца
« -: Декември 27, 2005, 19:20:20 pm »
Аз съм на 38 години, имам висше образование, живея в Сибир, в Кемеровска област. Работила съм по вахтения метод в едно от газодобиващите управления на Томска област. Много ценях работата си.

Винаги съм се интересувала от аномалните явления, четях статии и често мислех за това. След време в продължение на няколко години и с мен започнаха да се случват странни явления: ту някакъв полтъргайст се "засели" в апартамента ми, ту се появяваха и изчезваха някои предмети. Не се страхувах и поощрявах "барабашките", като смятах, че те са проява на "симпатичен домашен дух". Поне някакво развлечение в не особено разнообразния сибирски живот. Тогава дори не можех и да предположа до какво ще доведе тази симпатия.
Родителите ми, които са кръстени в детските им години, не вярваха в Бога, като считаха, че църковният живот е предразсъдък от миналото. И все пак, когато съм била на пет години, баба ми ме завела в един храм и тайно от родителите ми ме кръстила. Оттогава душата ми някъде в дълбините си запазила вярата си в Бога, но аз се стараех да не мисля за Неговото битие и рядко влизах в църква.
Аз живеех, меко казано, не много праведно, което всъщност послужи и като повод за моето уволнение. Така загубих работата си, която, между другото, ми носеше добър доход. Уволнението ме потресе и аз престанах да спя, започнах да вдигам кръвно, а веднъж получих и тежък сърдечен пристъп.
И ето че на фона на това безсъние и униние аз чух успокояващи гласове, които ми предсказваха прекрасно бъдеще. Веднага си помислих, че или полудявам, или се разболявам от шизофрения. С нищо друго не можех да си обясня тези гласове, най-малко пък с нечиста сила. Щом се появиха мислите ми за полуда, "гласовете" започнаха да ме уверяват в обратното, а като доказателство например ми демонстрираха движение на минутната стрелка на часовника напред-назад. Тези движения на стрелката виждаха и приятелите ми. Те обаче ги възприемаха като фокуси, които уж съм правела с помощта на магнити или по други начини (преди време работех като шлосер на контролно-измервателна апаратура).
Отначало тези гласове се представяха като "енергоинформационни същности". Беседите ставаха нощем. И аз разговарях уж с "централния компютър на енергоинформационното поле" (такива названия, дори след като завърших следването си, бяха за мен неизвестни, загадъчни)."Те" разказваха как нощем "снемат" информация от хората, при което сърцето на някои контактьори не издържа и те умират от инфаркт. Аз се отказах да общувам, защото съвсем не ми беше до това . Загубих работата си, а тук ме преследва нещо ненормално. А и в "техните" разкази нямаше нищо ново и аз започнах да се надсмивам над "същностите", понеже бях съвсем уверена, че съм се побъркала.
Тогава "те" избраха друг, по-ефикасен вариант. Аз чух гласа на баба си, майката на майка ми, която ме е отгледала (бях кръстена от баба си по бащина линия), и гласа на една моя починала приятелка. Заплаках горчиво и окончателно повярвах, че това са гласове на мили на сърцето ми хора. "Близките" ми съобщиха, че се намират в ада: баба ми заради безбожието си, а приятелката ми - заради лошото си поведение (моето обаче не бе по-добро). Те ми предрекоха същата участ.
Започнаха да ме молят да напусна този живот доброволно. Казаха, че тук вече нищо не ме задържа, дъщеря ми е уредена, с мъжа ми няма да живея добре, а майка ми ще мога да прибера при мене, когато поискам... В края на краищата аз се съгласих.
"Те" ми заповядаха да се напия с водка и ми съобщиха, че през нощта най-сетне ще ме приберат при себе си. И ми демонстрираха как ще стане това. По тялото ми отгоре надолу се спусна някаква вълна към областта на сърцето. И в този миг то спря. Аз се опитах да извикам, но не можах. Тогава вълната мина към краката ми и излезе от тях, като продължи нататък. След секунда сърцето ми отново заби.
Едва тогава разбрах, че бях на косъм от смъртта. "Те" само ме попитаха: "Е, какво?! Успя ли да извикаш за помощ?" С това искаха да кажат, че могат, но не ме прибират насила. И като доказателство за силата си показваха различни фокуси: лицето ми в огледалото ту ставаше гладко като на дете, ту изсъхнало и набраздено от бръчки като на старица.
Предсмъртното си писмо написах под "тяхната" диктовка.
Напих се и заспах. Събудих се посред нощ в три часа със силно главоболие, но жива. "Гласът" ми съобщи, че сърцето ми е издържало, и това ме накара да размисля. Намерих сили да стана, да доближа масата и да унищожа писмото. Гласовете обаче не спираха. В стаята с тътен нахлу някаква сива, воняща мъгла, а главата ме стегна така, че ми се струваше, че още малко и ще изгубя съзнание. Аз затисках с длани ушите си, но тътенът не спираше.
Тогава ги видях. Те приличаха на лунната пътека по набраздената повърхност на някое плитко езеро. Тогава се досетих да ги свържа с нечистата сила и се прекръстих. Съществата веднага изчезнаха, стихна и тътенът, а аз отново легнах и веднага заспах.
След това в душата ми се появи някакво умиротворение и спокойната увереност, че това повече няма да се повтори. Но към вечерта отново започна да ме обхваща познатият див страх, който обикновено предшестваше появата на нечистата сила. Наложи се дори да извикам бърза помощ, за да ми направят успокоителна инжекция. Тази нощ спах като пребита.
На следващия ден, неделя, си спомних за баба си и реших да отида на църква. Помолих се, както можех, по молитвеника, който неотдавна ми беше подарила братовчедка ми, и купих икона на Богородица.
Не рискувах да нощувам сама - поканих при себе си две приятелки. Учудващо е, но тътенът, който съпровождаше появата на нечистата сила, чуваха и те, но не му придадоха особено значение: решиха, че шумът идва от тръбите на централното отопление. Не ги разубеждавах и не започнах да им разказвам за проблемите си, защото и самата аз се съмнявах в реалността на ставащото. Късно след полунощ те си отидоха, но обещаха, че ще се върнат след известно време.
Като останах сама, аз отново започнах да изпитвам ужасни атаки от страна на нечистата сила, която неочаквано заговори с мен от името на Господа. Железният глас започна да изброява греховете ми, а после започна да изисква от мен да избера: или смъртта, или лудостта. В невежеството си аз повярвах! Пак се появи натрапчивата мисъл за самоубийството, но аз не се съгласявах да сложа край на живота си. Тогава гласът ме заплаши, че вместо мен ще прибере дъщеря ми или майка ми. Главата ми се завъртя от тежките мисли: "Аз не желая злото на никого. Трябва да избирам. Дали да остана луда? Кому ще съм нужна такава..."
И най-сетне се реших и със сълзи в очите, подчинявайки се на гласа "свише", взех ножа. Приличах на робот: съзнанието се съпротивляваше, но ръцете сякаш се подчиняваха на някой друг и рязнаха гърлото ми.
"Сега умирай - чух аз. - След два дни ние ще те посрещнем." Губейки съзнание, аз попитах: "Къде?" Отговорът бе страшен: "В ада. Нали си самоубийца." След това се чу истеричен смях и едно възклицание, което ясно прозвуча, преди да пропадна в черната бездна. Ужасни четири думи: "Надсмиваше ти се дяволът."
И досега се учудвам как успях да изпълзя на стълбищната площадка, където ме откриха съседите.
В болницата три дни лежах в безсъзнание, а след това започнах да идвам на себе си. Щом състоянието ми се подобри, аз отново изпитах атаката на бесовската сила. Бесовете отново започнаха да ме заплашват, като ме караха да извадя иглата на системата от вената си и по този начин да сложа край на живота си. Но - чудно нещо! - аз владеех ръцете си и намирах сили да се боря.
Силите обаче отново започнаха да ме напускат, като отстъпваха място на познатия страх, но изведнъж някъде отблизо един тих и ласкав глас ми заповяда да не слушам бесовете. Заплахите им нямали сила, докато не им се поддавам. По-късно свещеникът ми обясни, че това е бил гласът на моя Ангел пазител.
Нечистата сила дълго се съвещаваше, спореше за нещо, страшно викаше и... реши да ме остави на мира. "Хайде - казаха, - да умъртвим човека, който те изгони от работа." Като не получиха моето съгласие, гласовете се отдалечиха, а не след дълго затихна и неприятният тътен. В пълната тишина ласкавият глас каза: "Наташа! Гледай да не се срамувам заради теб." Аз обещах да не греша повече и в същия ден започнах да оздравявам.
Преди да бъда изписана от болницата, ме прегледа психиатър, който не откри някакви отклонения. След известно време аз се изповядах и се причастих със Светите Христови тайни. Оттогава редовно посещавам храма, моля се и чета духовни книги. Сякаш очите ми отново прогледнаха и виждаха ослепително бяла светлина, като след дълги години живот в мръсно подземие.
Мина повече от година, но понякога все още чувам някъде далеч познатия тътен. Веднага се ограждам, както ме учи свещеникът, с кръстно знамение и тътенът изчезва.
Безкрайно съм благодарна на Господа, че ми остави живота за покаяние.

Раба Божия Наталия

(Писмо в редакцията на вестник "Православный Санкт-Петербург").

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Отг: Изповед на една самоубийца
« Отговор #1 -: Декември 27, 2005, 19:40:34 pm »
Това много ми прилича на майнд контрол...

firma

  • Гост
Отг: Изповед на една самоубийца
« Отговор #2 -: Декември 27, 2005, 19:47:26 pm »
В момента из интернет има толкова информация,къде разбираема къде не.Колкото е полезен толкова и може да е опасен е интернета .На всяко действие има равно по сила противодействие 8)

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Отг: Изповед на една самоубийца
« Отговор #3 -: Декември 27, 2005, 20:47:16 pm »
Това е от една творба дето общо взето оплюва всякакви нецърковни действия  и върви в комплект с още две "изповеди" със същото качество .И колко пъти трябва да казвам е такива статии са само за Фън или да коментираме доколко може да ти промие мозъка църквата
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27