Много интересна находка, която показва на какво ниво на развитие са били дедите ни по онова време. Находка, която показва високата степен на държавност при българите.
Ето и цялата статия от
Тук . Направило ми е впечатление, че такива открития, осветляващи българската история, много бързо биват потулвани и просто изчезват от интернет-пространството, затова смятам за полезно да я има цялата статия и тук.
Митко Станков поднесе сензация - откри на търг в Ню Йорк златна монета на хан Аспарух19 Септември 2011
Иван Бакалов
Преди ден e-vestnik обеща сензация от живеещия във Виена нумизмат Митко Станков. Ето я - на търг в Ню Йорк на 14 септември тази година е извадена рядка златна монета, от т. нар. варварски подражания на византийски солиди, която е идентифицирана от Станков като монета на българския хан Аспарух и е купена от него по интернет.
Това е историческа сензация, до момента се смята, че българското монетосечене започва при цар Иван Асен Втори. И на учениците в началното училище у нас е обяснено, че по времето на хан Аспарух не са сечени монети, защото в държавата е преобладавало натурално стопанство и за разплащанията са били достатъчни налични византийски монети.
Затова, когато от Виена се обади Митко Станков да каже, че е открил и купил на търг в Ню Йорк монета на Аспарух, това изглеждаше невероятно. От e-vestnik съобщихме сензацията на нумизмати, които първоначално също проявиха недоверие. Но, след като видяха снимките от каталога на търга и обясненията на Станков, те реагираха по друг начин (коментари от нумизмати публикуваме отделно).
Живеещият във Виена експерт Митко Станков, от години е обвиняван от българските ченгета, че ръководи мафия за износ на културни ценности от България (виж за него повече тук). Противно на разпространяваните твърдения за Станков у нас, на Запад той е консултант на някои от най-големите аукционни къщи, за оценки и експертизи го търсят колекционери и търгове от цял свят. У нас някои нумизмати го смятат за най-големия български експерт в тази област.
Станков е забелязал монетата в каталога на търга на CNG - Classical Numismatic Group Inc. (виж тук)
Тъй като наистина става дума за сензационно разкритие и твърдение, мнозина ще се усъмнят, дали един колекционер просто не иска да вдигне шум около притежавана от него монета, затова първите въпроси са към него.Митко Станков: Нека излязат смелчаци, да кажат, че не е вярно.
- В каталога на търга монетата беше ли представена като принадлежаща на българския владетел Аспарух?- Не. Специалистите (нумизматите) от CNG я бяха определили като монета на неизвестно германско племе, но бяха я датирали най-общо в VI-VII век. В описанието се казва, че представлява имитация на солид на византийския император Константин IV Погонат.
- Защо твърдите тогава, че принадлежи на Аспарух? В такива известни аукционни къщи работят най-добрите учени и нумизмати. Възможно ли е да са допуснали грешка, неправилно да идентифицират монетата? Не мислите ли, че вие може да грешите?- Тук не става въпрос за грешка . Те не са я „познали“, поради обстоятелството, че в периферията на Византия (Източно римската империя, както е редно да се нарича ), от това време са известни на науката различни т. н.„варварски имитации“ на официалните емисии златни монети. Някои от тези имитации са сечени в провинциални монетни ателиета . Те се отличават по различния стил на изображенията , непълните си, а понякога и погрешни надписи, по-малка тежина от стандартната или с понижено съдържание на злато. Но има и такива, които се приписват на на различни „варварски“ племена- лангобарди, хуни, ломбарди , остроготи и други. Поради „варварския“ стил на монетата и „безсмисления“ надпис, нумизматите от CNG са решили, че най-вероятен издател е именно „неизвестно германско племе“.
- Добре. Противопоставяте се на тяхното становище, твърдите, че монетата е сечена именно от хан Аспарух. Така малко излиза, че пренебрегвате мнението на едни от най-големите нумизмати, с цел да „обогатите“ доказателствата за историята на българската държава?- Аз имах на разположение достатъчно време, за да анализирам и обмисля всичко, което би подкрепило или би отхвърлило твърдението ми, че монетата от аукционния каталог на CNG е сечена не от друг владетел, а именно от кан Аспарух.
За пръв път видях тази монета преди повече от осем години. Показа ми я човек, който имаше и други монети. Обясни ми, че са намерени в Добруджа. Какво ли не му предлагах, за да ми я продаде, но не се споразумяхме .
След време я видях в аукционен каталог на „Фрийман и Сиър” (Freeman & Sear 10, 11 February 2004 г.), под номер 511. За съжаление това стана след като търгът вече беше минал. И там тя беше описана, както сега в каталога на CNG – неизвестно германско племе. Опитах да науча кой е щастливият купувач, но както всички колеги от бранша, така и Freeman & Sear отказаха да издадат своя клиент. За мое щастие, преди около два месеца получих аукционния каталог номер 88 на CNG и видях, че същата монета отново се предлага за продажба. Оценката на монетата беше 1500 долара. Чаках търпеливо до датата на търга. В последните секунди изпратих по електронен път моето предложение - бях написал една значително по-висока цифра. Спечелих монетата за 3750 долара.
- Какво доказва, че е на хан Аспарух?- Ето първия аргумент: местонамиране - Добруджа. През седми век там няма германски племена. Добруджа се намира в границите на държавата на кан Аспарух. Дори и да нямаше никакви надписи, една хипотеза за квалифицирането й като българска не би била по-малко логична , отколкото като германска.
Втори аргумент: На реверса (опакото) на монетата ясно се четат буквите С, А, N и V . На аверса (лицевата страна) – буквата А, монограм и V. Моето четене на надписа като цяло (опако и лице) е CAN CV A(SPAR)V. = ASPARV(H) . На известния златен медальон на кан Омуртаг надписът е CANE SYBHГI WMORTAГ. Васил Златарски казва: От официалните надписи на гръцки език, дошли до нас от езическо време, ние узнаваме, че така е изписана титлата на българските канове на известните каменни надписи, носещи техните имена.
Трети аргумент: Солидите (златните монети) на византийския император Константин IV Погонат (668-685 г.), които са прототип за монетата от аукциона, са сечени в периода 674-681 г. След 681 г. този тип никога повече не се произвежда в монетарниците на империята. Науката нумизматика го е доказала по безспорен начин, но не е тук мястото да го коментирам. Това е гарантирано. Следователно „суверенът“, който е сякъл „имитациите“ е бил съвременник на този източно римски владетел. Както коментира византийският хронист Теофан: В невъзможност да се противопостави на българите, император Константин IV “сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък, за срам на ромеите”. Чудно било този (т. е. императорът), “който направил свои данъкоплатци всички, на изток и на запад, на север и на юг, да бъде победен от този мръсен и новопоявил се народ”. Според историците мирният договор между Източната римска империя и българският владетел бил сключен през лятото на 681 г. С този акт Византия санкционирала едно незапомнено поражение и за пръв път признала възникването на една нова държава – България.
Това е и дата на отсичане на златните солиди на кан Аспарух. Сеченето на солидите на кан Аспарух е започнало веднага след сключването на мирния договор през лятото на 681 г. Качеството на металното съдържание е чисто злато. Тежината й отговаря на тегловния стандарт и нормите на съвременните византийски монети (на Източната Римска империя) . Новооткритата монета е безпрецедентна научна сензация.
Ще спомена и няколко други, вече известни паметници, които имат някои съществени общи елементи с новооткритата златна монета:
1. Оловният печат на кан и цезар Тервел . На лицевата страна Тервел е представен по същият начин , както и неговия баща кан Аспарух.
2. Златният медальон с образа хан/кан Омуртаг, намерен във Велико Търново , на който се чете надпис :CANE SYBHГI WMORTAГ. Титлата е както при златния солид на кан Аспарух.
Ако на мен самия ми бяха казали преди години, че има монета на хан Аспарух, щях да се изсмея. Но, ето, тя е факт.