Не съм казал, че те познавам, но казвам, че знам, какво е да копаеш.В копаенето няма медитация, ако не си имал за цел да я извършваш и ако преди това нямаш опит върху килим на пода. Мисля, че трябваше да бъдеш по-точен.
Иначе, копаенето е приятно физическо занимание, може така да те измори /особено при наклон на терена и при температура 30 градуса/, че все едно да си бягал километри наред, но пък и те скапва психически. Ако се извършва под медитация, тогава копаенето вече не е копаене, а става придатък на медитативната техника.
За човек, който си няма понятие от медитация, копаенето е бреме, тегоба за добиване на хляба с голи ръце. А това те скапва физически.
В предишния си пост исках да кажа, че възприятието определя копаенето дали ще е "с пот на челото" или "с усмивка в сърцето" - като медитация. Възприятието и мислите могат да съдадат медитацията при копаенето, а може и да те направят роб, който не съзнава, че е такъв.