Да допуснем, че сте ученик. Първи клас е, лято е, играе ви се. Само че стоите в класната стая. За първи път ви е. Още не сте свикнали. Играе ви се. От време на време забравяте за урока и започвате да се забавлявате с нещо. Учителката се намесва и ви прекъсва, връща ви в урока. Един от първите уроци е, че трябва да внимавате. И, че ще бъде хубаво. Ако слушате, ще бъде хубаво. Поставят ви условия. Ако не слушате, няма да бъде хубаво. Така започва индоктринацията. Вече вие сте част от системата на образоване и социализиране. Знаете, че не бива да се отклонявате от предписанията, за да не ви се случи нещо лошо. Постепено, с възрастта изискванията се усложняват. И нарастват. Заедно с това и отговорностите стават по-сериозни. Обременява се и наказателният списък – предупреждение за последствията, които идват, ако рационалният човек спре да бъде рационален в своето поведение. Краят на този процес е плътно индоктринирания човек, който не е способен на никакво действие, освен предписано от системата на мислене.Предписанията са наложени от обществото като такова и нямат нищо общо с науката. А че методите на преподаване на много учители са скапани,така е. Но НАУКАТА е установила,че знание поднесено чрез игра се запомня най-добре,а обучението чрез наказание и страхът от него са крайно НЕ-НАУЧНИ и крайно социални. Обществото като такова не е рационално.
Да допуснем, че вече сте студент. Време ви е да се дипломирате. Както се полага на всеки завършващ студент, вие трябва да си изберете дипломна работа. Вече отдавна са ви приучили, че ако не говорите с подходящия научен стил, ако не се увличате в предписаните норми на поведение, с които се отличава вашият университетски факултет, професорите няма да ви обърнат внимание. Никой няма да ви приеме да напишете под негово ръководство своята дипломна работа.Установените понятия във всяка наука са там с цел улеснение,за да не се получават неточности и изкривявания,а ако знаеш за какво става въпрос "тежкият" научен стил е безкрайно прост и ясен...ако тръгнеш да пишеш и говориш с понятия без ясна дефиниция,то просто не заслужаваш да те поглендат
После, темата на вашата работа. На теория можете да пишете за всичко – каквото ви вълнува и каквото искате да обясните от позицията си на учен, на разбиращ от вашата специалност. На практика обаче студентът среща сериозни ограничения откъм възможността да избира една или друга тема. Вие трябва да се вместите не само в рамките на мислене, споделяно от вашия професор, но се задължавате също така да боравите с един нарочен арсенал от възгледи, понятия и стил на изразяване, който е възприет от вашата наука и без който казаното от вас “няма стойност”. Оказва се, че не само въпросът за какво ще мислите е предопределен, но и начинът, по който ще извършите своето мислене. Иначе – няма дипломна работа и няма диплома; няма и образование.По-горе обясних за понятийният апарат. Използването му показва познаване на науката,и че когато седнеш да пишеш неюо,то най-веорятно ще си запознат с това, какво е правено преди теб по тоя въпрос. А за това,че не можеш да пишеш по каквото искаш,ами зависиш от професора....той ако е свестен ще гледа начина покойто си направил нещата,структурата и дали успяваш да докажеш това,което твърдиш,а не дали е съгласен с това или не. При свестните професори личното мнение не важи. Ти си пиши за каквото искаш,стига да можеш да го докажеш,а доказателството се подчинява на изключително прости правила.
Да допуснем, че сте защитили отлично своята дипломна работа и – нещо повече – поканили са ви като младши сътрудник в лабораторията на вашия факултет. Както приляга на всеки един учен, вие също сте натоварен да работите по определен кръг от научни въпроси и да допринасяте за изясняването на някои проблеми в разгръщаната от вашия факултет наука.Освен ако не бачкаш към някой проект си свободен да изясняваш това,мкоето си искаш...Аз вече започнах да подготвям няколко проекта с "езотерична" насоченост и имам достъп до лабгоратория....
Предполага се, също така, че вие ще общувате със свои колеги от съседните факултети и със света, за да обменяте опит, концепции, достижения, и да формирате заедно с останалите онова, което наричаме ниво на научната мисъл. Да допуснем обаче, че вие се впечатлявате особено много от един специален проблем на науката, който сред последователите на доктрината не се приема за толкова важен, или се счита за изчерпан и вашата гледна точка – за частен елемент, може би дори заблуда. Да допуснем, че нещо ви кара да усещате, че в този интересен за вас проблем се крие разковниче. Никой от вашите колеги няма да ви обърне внимание за това разковниче, ако вие не успеете да му го назовете и покажете с ограничения терминологичен апарат, който науката е задала за себе си и да го демонстрирате в лабораторни условия и с процедурите, които науката е признала за “източници на знанието”.Терминологичня апарат на която ида е наука е всичко друго,но не и ограничен...единственото изискване е че нещата трябва да са ясни. А ако беше запознат с процедурите,които науката е признала за "източници на знанието" щеше да знаеш,че те а напълно естествени и семпли.
С други думи, науката се опитва да ви каже, че вашето мислене ще има стойност тогава и само тогава, когато премине през строго определените врати и коридори на опознавателната процедура, които тя, науката, е избрала и утвърдила за истинни. Естествено, знаем, че когато ни е позволено да преминаваме само през определени места на една територия, това означава, че други места от същата територия, през които не ни е позволено да минаваме, ще бъдат недостъпни за нас. И тук няма никакво значение колко важни неща може да има в забранените територии. Достатъчно е, че те са забранени. Това ги изважда от “списъка на възможнто” и ги превръща в “небитие”. Независимо, че небитие не съществува.Не. Науката се опитва да ти каже,че трябвада говориш просто,ясно,без противоречия и да можеш да докажеш нещата,които твърдиш по емпиричен и теоретичен път. Тва е като свиренето на пиано-първо се научаваш на основните неща,пък после правиш квото си искаш.
Науката не е лошо нещо, което е предназначено да ограничава съзнанията. Науката става лошо нещо, когато си изгради формален апарат за извършване на процедурите и за изговаряне на истините. Самата истина не е изговорима по формула. С формула можеш да назовеш велики неща, да изведеш принципи и основни концепции. Самата истина обаче с формула не може да трепти. Истината е енергия от усещането и тъкмо тук науката на съвременния догматизъм се проваля, защото тя неволно отграничава “правилното”, “съобразено”, “полезно” и “необходимо” мислене от това, което според собствените й правила е “неправилно”, “несъобразено”, “безпредметно”.В науката няма безпредметно мислене,освен ако извън процеса на обнучение не тръгнеш да се опитваш да откриваш мнеща,които вече са открити, или да усложняваш неща,които са били сложни и вече са опростени. НЕправилно има дотлкова,доколкото това,което правиш няма да ти докара никакъв резултат,или ще докара такъв,чиито изход е съмнителен и изпълнен с противоречия.
После, това разделяне на същностите по-нататък се провежда като отправна точка за индоктриниране на самата обществена система. Заради това ние въдворяваме децата си да стоят мирно по класните стаи и да мислят в тях като възрастни, след това в университетите ги принуждаваме да се вместят в позволените им рамки, за да могат да си вземат диплома (разрешително за работа?) и накрая, в живота, хората се оказват вързани към своята професия, в едно с униформата, инструкцията за безопасност, служебния жаргон и една малка брошурка, представяща фирмата ви и вашия бранш. Няма мърдане! Защото другото е небитие.Тея неща с апродукт на управлението и обществената ситема,които рядко се съобразяват с научните постижения. Социумът и конформизъмт са тези,които карат хората да се вместват в определени рамки,а науката не търси това, и напротив работи за точно обратното
Казахме обаче, небитие няма. Следователно, онова, което науката очертава с черните полета на забранената територия, в действителност е живо пространство от явления и неговата ценност с нищо не е по-малко ценна от която и да е друга част от територията. По този начин не достигаме много трудно до идеята за магистралните потоци, в които човекът бива вкаран изкуствено и принуден да живее в един вид “социално общество”. Това извършва аналитичното, научно, дискретиращо мислене. (“Аналитично” в действителност означава “разчленяващо на части”; такова, което определя едни от нещата за битие, а други – за небитие; истина и неистина според логиката.)И ако Флай познаваше НАУКИТЕ психология и социология,щеше да знае че тези неща,тази индоктринация,която така се опитва да припише на науката,нямат нищичко общо с нея,както вече трети абзац повтарям. Но НАУКАТА е установила механизмите, по които това се случва и се бори да премахне тези процеси. Но не-учените се стърахуват от това,особено власт имащите,защото много от научнит знания противоречат на това,което те говорят,защото общество от учени хора няма да с еподдава на манипулиране.
В действителната реалност на природата няма отречение и утвърждаване. “Правилно” и “грешно” са категории на мислещата индоктринация. “Правилно” и “грешно” са категории от гледна точка на някаква предварително определила ги система. Побеждаването на този дуализъм и заменянето му с универсалистичното спокойствие на ненаучното мислене, на esoterisа, би дало разрешение на почти всичките несъответствия между научното и истинното.Факт установен от НАУКАТА е,че хора без образование или с ниско такова са склонни да създават дуалистични гледни точки за света и мислене тип "наши-чужди",докато хора с по-високо образование съзнават относителната природа на нещата.
Науката твърди, че е дала надграждане над религиозното мислене, като е предоставила “свобода” от предзададената задължителна догма. Можеш да знаеш каквото си поискаш, ако си учен, стига да го докажеш; за разлика от религията, в която се очаква да вярваш само каквото следва да се вярва. С какво науката е по-различна? Доказателството не е атрибут на истината, към която науката обявява, че се стреми. Истината не се сътворява чрез доказателства, нито се проявява чрез доказателства. Истината е положение на нещата, което стои вън от всякакво доказване. Доказателствата са продукти на scepsisа – на съмняващото се съзнание. Там, където има съмнение, там има раздвоение и истината отсътва. Доказването като атрибут на обследването на истината е върховната догма на науката. Вярвайки, че за разлика от религията позволява на ума да достига истината свободно, науката забранява това достигане до истината, освен през тесните коридори на доказателствата. По този начин науката изпада в ритуалното чинопоследование на своя инструментариум, изпада в храмовата хералдика на своите лабораторни възможности и методологии, въздига в култ “светите писания” на логическите закони и теоретичните построения, пълни с вълшебните думи на терминологията. Вън от това – небитие. А небитие, казахме, няма!Доказателството Е атрибут на истината. То е част от нея. Факт,които е там независимо дали на някой му харесва или не. Да приведеш доказателства означава да посочиш факти,истини.И макар истината да е положението на нещата,доказателствата са това ,което води до разбирането и до установяването на тази стина. При религията нещата са, че трябва да вярваш в това,което ти кажат, независимо колко е абсурдно...защото Бог така е казал или нещо от тоя род,докато при науката нещата се обясняват ЗАЩО са така. И никой не изисква да вярваш,на истината не и пука вярваш ли в нея или не. А целта на скепсиса е ИСтината таква каквато Е,а не каквато ти казват че е,но явно си пропуснал и НАУКАТА философия
Съществуват неща, които не могат да бъдат доказвани. И въпреки това съществуват. Радиация е съществувала и преди две хиляди години, когато хората не са знаели за съществуването на радиация. Кой знае какви неща днес съществуват, но някой, който се досеща за тях, дори не може да ги изкаже, защото няма терминология за тях, а също така и заради това, че общественото внимание е свикнало да се отнася само към такива обекти, които са изпълнили инструментално-методологичните ритуали на доказването на собствената им важност.Това,че хората не са знаели за радиацията не пречи на науката.като споменахме тя само установява истини и мисли как да ги ползва най-добре,а този,който се досеща за разни работи започва да търси,да учи и в крайна сметка да добавя нещо ново към съответната наука. Терминологията не е затворена,винаги има място за още един термн,стига той да не повтаря нещо друго.
Знаем, че области като рекламата, Public relations-отделите и щабовете за пропаганда целенасочено се занимават с изследването и внедряването на такива съобщителни кодове във вниманието на обществените нагласи. На по-дълбоко ниво това се върши с модата, стила на изобразяване и забавленията, маркетинга, културата, интерпретациите на традициите, дори езика!И това отново не е дело на науката...Въпреки че тези от ПР използват постиженията на науката,те не ползват самита науки...а за модата,традициите и т.н. вече споменах по-горе,ама явно не е ясно-тене са продукт на науката,а с апродукт на обществото,на хората, които поради липсата на образование остават конформни тъпаци.
“Краят на философията” от постмодернистичната епоха е обявен в момента, в който философията била сведена до идеята за езика и за възможността нещо да бъде назовано; да бъде философизирано чрез неговата вербална артикулация. Това знаково фрагментиране на света идва от научното мислене, признаващо терминологичния си апарат и правила за операционализиране на този апарат за единствен легитимен източник на знания.Единственият легитимен източник на знания е природата и процесите,които протичат в нея.Още един научен факт.
В действителност, в “диво състояние” терминологизъм и операционализъм не съществуват. Това са изцяло изкуствени построения, с които според науката следва да бъде достигана истината. Казахме, истината не е дуалистична и не следва да се смесва със съмнението, нито с доказването. Природата, вселената, времепространството – това са все неделими категории, съществуващи в холистична цялост и като такива работят в единен организъм. Човекът също е част от природата и в никакъв случай не е изкуствен обект. Тогава се появява въпросът каква е причината в него да бъде генерирана изкуствената материя на езика и изказа.Съмнението и истината вървят ръка за ръка...без съмнение няма истина,а ако познаваше наистина науката щеше да знаеш че тя си разглежда нещата като едно неразделно цяло...ама явно някои хора са ходили на църква вместо на лекции....Терминологизмът е просто описание на нещата,нещо създадено за удобство и да разчупи безкрайните редици числа характеризиращи света ни
Предписанията са наложени от обществото като такова и нямат нищо общо с науката.Да, това е вярно, но само до толкова, доколкото обществото не почива поне в официалната си част върху научно установени, "прогресивни" "истини".
Установените понятия във всяка наука са там с цел улеснение, за да не се получават неточности и изкривявания...На теория това е така. Но на практика... Тук е интересно да се запознаеш с писанията на Витгенщайн и идеите му за "Философията като език", като "ограничена от езика". За този въпрос споменах във фрагментарно цитирания от теб мой текст, но явно без резултат ;)
Ти си пиши за каквото искаш, стига да можеш да го докажеш, а доказателството се подчинява на изключително прости правила.Естествено. И ако не можеш да го докажеш, то е равносилно на неговата неистинност. Ето къде е голямата догма на нуката, за която подробно писах във фрагментарно цитирания от теб мой текст, но явно без резултат ;)
Терминологичня апарат на която ида е наука е всичко друго, но не и ограничен...Самата идея за терминологичен апарат формализира, а от там и ограничава. Единственото неограничено говорене е поетичното, но то излиза дълбоко над научната мисъл и нейната доказателственост...
...просто, ясно, без противоречия и да можеш да докажеш нещата, които твърдиш по емпиричен и теоретичен пътТочно така!: ето я великата догма на Науката! Слава! Слава? Слава! Тук ще преповторя фрагмент от пуснатия от мен горе текст: По този начин науката изпада в ритуалното чинопоследование на своя инструментариум, изпада в храмовата хералдика на своите лабораторни възможности и методологии, въздига в култ “светите писания” на логическите закони и теоретичните построения, пълни с вълшебните думи на терминологията. Вън от това – небитие.
Науката става лошо нещо, когато си изгради формален апарат за извършване на процедурите и за изговаряне на истините. Самата истина не е изговорима по формула.
НЕправилно има дотлкова, доколкото това, което правиш, няма да ти докара никакъв резултат, или ще докара такъв, чийто изход е съмнителен и изпълнен с противоречия.Един от големите "грехове" на науката и въобще на модерната мислъл е, че тя изхожда строго от гледна точка на ползата; моментната полза, която можеш да изядеш и изакаш Днес; [почти] нищо повече...
Не-учените се старахуват от това, особено власт имащите, защото много от научните знания противоречат на това, което те говорят, защото общество от учени хора няма да се поддава на манипулиране.И в този смисъл "власт-имащите", както ги наричаш, мислиш ли, че не са се опитавали да платят на научкнаиттае работници за това не само да не разпространяват достигнатите от науката Истини, но дори и да създават наука, която да бъде изгодна - и като инструментариум, и като резултати...
Факт, установен от НАУКАТА е, че хора без образование или с ниско такова са склонни да създават дуалистични гледни точки за света и мислене тип "наши-чужди", докато хора с по-високо образование съзнават относителната природа на нещата.Ниско образование = дуализъм, високо образование = относителна природа. По-голяма глупост трудно може да се намери във фрагментацията ти, Gil-Galadh ;D Първо, ниската образованост не означава непременно стоене надалеч от Истината, както и великата образованост не означава, че притежаваш Истината. Второ, да се твърди че нещата по природа са относителни си е доста голям предразсъдък и той най-малкото би трябвало да повали твоята така усилена дитирамба в полза на научната терминология и инструментариум ;)
Доказателството Е атрибут на истината. То е част от нея.Доказателството НЕ Е атрибут на истината. То НЕ Е част от нея. В истината няма място нито за доказване, нито за съмнение, понеже съмнението и доказването са частични, а истината е цялостна. Доказателството е необходимо там, където истина по принцип няма, за да може с помощта на някаква патерица да се достигне до истинност. Ако и ти, и аз знаем, че а e така, кой от двама ни ще има нужда от доказателства?; даже до степен, че да ги въздигне като част от а! Доказателства тук ще бъдат необходими само за онзи, който не знае за а, тоест, не притежава Истината и се нуждае от някакви патерици, за да се устреми към нея!
При религията нещата са, че трябва да вярваш в това, което ти кажат, независимо колко е абсурдно... защото Бог така е казал или нещо от тоя род, докато при науката нещата се обясняват ЗАЩО са така.Защо твърдиш, че например математиката обяснява коя да е от своите аксиоми? И защо твърдиш, че "божиите дела" са непременно абсурдни, а религията няма никакъв друг похват, освен голото твърдение? От начина ти, по който пишеш за религиите съм видял, че притежаваш доста повече знания, за да твърдиш подобни голословни неща!
Единственият легитимен източник на знания е природата и процесите, които протичат в нея. Още един научен факт.Аз не бих си позволил да постановявам монопол в легитимното извеждане на знания. За мен природата (Онова, Което аз наричам "природа") е достатъчно неизброимо и многоизмерно, за да може да се назове някакъв "единствен източник"! Догма!
Съмнението и истината вървят ръка за ръка... без съмнение няма истина...Съмнение и истина вървят по коренно противоположни улици. Там, където влезе съмнението, истината си отива и обратното - където истината се появи, раздвояващите се половини на съмнението се помиряват и съмнението изчезва...
Не оспорвам дума по дума,а логически фрагмент по логически фрагмент,като причината за да го правя,е че си осигурявам дъвка з аума,един вид упражнение,и за да покажа на пишещия слабите страни в това,което представя, за да може, оправяйки ги,това което твърди да стане още по-силно :):)):Много ме дразни подходът, Gil-Galadh, при който разчленяваш чуждия текст на фрагменти и започваш да го оспорваш дума по дума. Това ме кара да си мисля за дребнавост. На други места съм те питал, Gil-Galadh, какво утвърждаваш с твоето постоянно отрицателство, но ти не си отговарял... Сега ще поставя и аз няколко фрагмента от твоя текст и с коментара си върх тях за себе си приключвам този спор с теб.
Да, това е вярно, но само до толкова, доколкото обществото не почива поне в официалната си част върху научно установени, "прогресивни" "истини".В официалната си част не почива върху научно устъановени истини. Не е научно да се твърдят неща,като това,че хората са равни и всеки трябва да има равен шанс и т.н.
На теория това е така. Но на практика... Тук е интересно да се запознаеш с писанията на Витгенщайн и идеите му за "Философията като език", като "ограничена от езика". За този въпрос споменах във фрагментарно цитирания от теб мой текст, но явно без резултат ;)Всяка една дума,едно понятие, е само такова. А те носят в себе си нещо много повече,от това,което ще срещнеш като определение в речника. За това и да се прави речник на понятията в дадена наука,не еособено добра идея,. Трябва да се занимаваш с нея,да я познаваш за да можеш да хванеш богатството на смисъл,което всяко понятие носи.
Естествено. И ако не можеш да го докажеш, то е равносилно на неговата неистинност. Ето къде е голямата догма на нуката, за която подробно писах във фрагментарно цитирания от теб мой текст, но явно без резултат ;)Не е равносилно на неистинност,. Ако можеш обаче да докажеш,че не е вярнмо-ето тогава имаме неистинност. Логика-още една наука
Самата идея за терминологичен апарат формализира, а от там и ограничава. Единственото неограничено говорене е поетичното, но то излиза дълбоко над научната мисъл и нейната доказателственост...Терминологичният апарат систематизира,а не ограничава...винаги има място за още едно понятие. А ако се занимаваш с някоя по-абстрактна наука, без поетичен и метафоричен подход няма да стигнеш по далеч от барман в кафето на лабораторията.
Точно така!: ето я великата догма на Науката! Слава! Слава? Слава! Тук ще преповторя фрагмент от пуснатия от мен горе текст: По този начин науката изпада в ритуалното чинопоследование на своя инструментариум, изпада в храмовата хералдика на своите лабораторни възможности и методологии, въздига в култ “светите писания” на логическите закони и теоретичните построения, пълни с вълшебните думи на терминологията. Вън от това – небитие.
Един от големите "грехове" на науката и въобще на модерната мислъл е, че тя изхожда строго от гледна точка на ползата; моментната полза, която можеш да изядеш и изакаш Днес; [почти] нищо повече...Това е грях на модерната мисъл,но не и на науката. Науката се стреми към познание,към знание и разбиране,а от тях идва ползата.
И в този смисъл "власт-имащите", както ги наричаш, мислиш ли, че не са се опитавали да платят на научкнаиттае работници за това не само да не разпространяват достигнатите от науката Истини, но дори и да създават наука, която да бъде изгодна - и като инструментариум, и като резултати...Естествено, че се опитват. Но поради самото естество на науката подобно нещо е обречено на неуспех. Ако те разпространят резултати от изследване и после провеждането на същото изследване тук и там не постигнат същите резултати,то явно че има нещо сбъркано.
Ниско образование = дуализъм, високо образование = относителна природа. По-голяма глупост трудно може да се намери във фрагментацията ти, Gil-Galadh ;D Първо, ниската образованост не означава непременно стоене надалеч от Истината, както и великата образованост не означава, че притежаваш Истината. Второ, да се твърди че нещата по природа са относителни си е доста голям предразсъдък и той най-малкото би трябвало да повали твоята така усилена дитирамба в полза на научната терминология и инструментариумНе означава непременно стоене далеч от истината,означава,че ниско образованите са много по склонни да развият тоя дуализъм,именно поради ниските си познания и зле развита мисловна дейност...А за относителността...не е предразсъдък,но си прав,че именно тази ми гледна точка може да послужи за опровергаване на мнеието ми :):):))
В истината няма място нито за доказване, нито за съмнение, понеже съмнението и доказването са частични, а истината е цялостна. Доказателството е необходимо там, където истина по принцип няма, за да може с помощта на някаква патерица да се достигне до истинност. Ако и ти, и аз знаем, че а e , кой от двама ни ще има нужда от доказателства?; даже до степен, че да ги въздигне като част от а! Доказателства тук ще бъдат необходими само за онзи, който не знае за а, тоест, не притежава Истината и се нуждае от някакви патерици, за да се устреми към нея!A ти откъде знаеш,че А е истина? Как знаеш,че А е истина. За разбереш,че А е истина първо трябва да се усъмниш,селд което да докажеш,че А e wqrno
Защо твърдиш, че например математиката обяснява коя да е от своите аксиоми? И защо твърдиш, че "божиите дела" са непременно абсурдни, а религията няма никакъв друг похват, освен голото твърдение? От начина ти, по който пишеш за религиите съм видял, че притежаваш доста повече знания, за да твърдиш подобни голословни неща!Kъде съ мказал че божиите дела са абсурдни. твърдя,че съвременните патриархални религии са абсурдни,че догмите им са абсурдни и че ти казват разни неща без да обясняват защо и ти трябва да ги приемеш ей така, за да могат и те да те приемат и да се спасиш,от нещо,за което,те са ти казали,че трябва да се спасиш. Твърдя че божийте дела са божий дела и са тука за да се учим от тях.а основен похват на повечето религии е не голото твърдение,а социално желателно твърдение и промивката на мозъци.
Аз не бих си позволил да постановявам монопол в легитимното извеждане на знания. За мен природата (Онова, Което аз наричам "природа") е достатъчно неизброимо и многоизмерно, за да може да се назове някакъв "единствен източник"! Догма!Ако я погледнеш като едно,като цяло, всички компоненти неразривно свързани....това я прави единствен източник на познание,а многоизмерността и неизброимостта просто го увеличават....
Съмнение и истина вървят по коренно противоположни улици. Там, където влезе съмнението, истината си отива и обратното - където истината се появи, раздвояващите се половини на съмнението се помиряват и съмнението изчезва...
В официалната си част не почива върху научно установени истини.В официалната си част обществото постулира "обективната научна проверка" като единствен достоверен способ за знание и точност. Всички практики в съвременното общество се планират и оценяват върху базата на "рационалността". Също и твоят мозък, Gil-Galadh, който не може да проумее, че истината няма нищо общо с доказването - рационалност и ограниченост в рационалността...
Ако можеш обаче да докажеш,че не е вярно - ето тогава имаме неистинност.Неистинност имаме тогава, когато то е неистинно. Доказването на този факт с нищо не променя характера на неистинност.
Терминологичният апарат систематизира, а не ограничава...Ограничава чрез разбирането, че трябва да бъде систематизирано; не е ли "рационално", не е както трябва.
За да разбереш, че А е истина, първо трябва да се усъмниш, след което да докажеш, че А e вярно.За да разбереш, че a е истина, трябва да бъдеш... да бъдеш "осенен" - ще го кажа със своя религиозен език. Ако се усъмниш, ще изпаднеш в колебание и раздвоение. А както казах горе, доказването не влияе на истинността, а единствено забожда хората в едно безмислено упорство - тъкмо като мене тук, който съм се заел да ти опонирам, вместо да пиша нещо наистина смислено...
основен похват на повечето религии е не голото твърдение, а социално желателно твърдение и промивката на мозъциСоциалната ориентираност и промиването на мозъци е всичко друго, но не и религия в истинския смисъл на думата. И това, че шайка "духовници" са се събрали да манипулират обществото и да колаборират с разни властови структури, далеч далеч не ги прави религия...
Съмнението води до истината.Съмнението води до раздвоение. Истината не е двойнствена - тя е единна...
В официалната си част обществото постулира "обективната научна проверка" като единствен достоверен способ за знание и точност. Всички практики в съвременното общество се планират и оценяват върху базата на "рационалността". Също и твоят мозък, Gil-Galadh, който не може да проумее, че истината няма нищо общо с доказването - рационалност и ограниченост в рационалността...А нима не е единственият достоверен способ? Априорната информация не може да бъде наречена истина преди да бъде проверена...Това,че обществото постулкира този начин,не значи че го спазва.Напротив-свидетели сме точно на обратното
Неистинност имаме тогава, когато то е неистинно. Доказването на този факт с нищо не променя характера на неистинност.НЕ променя характера на неистинността,но го установява. Ти твърдиш,че според науката,ако едно нещо не е доказано,то е неистинно. Което е невярно- ако не е доказано, от е просто такова,недоказано. Ако докажеш че е неистинно, едва тогава характерът му на неистинност е установен.
...Ограничава чрез разбирането, че трябва да бъде систематизирано; не е ли "рационално", не е както трябва.Напротив- понятието в науката с есъстои от основните характеристики на това,което описва. Така ти дава много по-голяма свобода на въображението,на представата за самото нещо,отколкото, което ида е поетично описание,не за друго,ами защото поетичното описание натрупва прилагателни,поставя ограничения върху това,което ти е във въображението
За да разбереш, че a е истина, трябва да бъдеш... да бъдеш "осенен" - ще го кажа със своя религиозен език. Ако се усъмниш, ще изпаднеш в колебание и раздвоение. А както казах горе, доказването не влияе на истинността, а единствено забожда хората в едно безмислено упорство - тъкмо като мене тук, който съм се заел да ти опонирам, вместо да пиша нещо наистина смислено...Ако получиш дадено знание априори,ако си осенен,че даденмо нещо е истина,няма как да знаеш,че това е така.Можеш да си вярваш спокойно,но вярата не го прави истинно или неистино.Прави нещата да изглеждат така сякаш е истина,вяра без проверка не е вяра. А доказването установява истинноста,доказванто би затвърдило вярата, иначе ниkой, който твърди че е БОг няма да си играе да прави чудеса.
Социалната ориентираност и промиването на мозъци е всичко друго, но не и религия в истинския смисъл на думата. И това, че шайка "духовници" са се събрали да манипулират обществото и да колаборират с разни властови структури, далеч далеч не ги прави религия...Toчно това ги прави,другото е вяра
Съмнението води до раздвоение. Истината не е двойнствена - тя е единна...и как точно води до раздвоение? При условие,че то е там за д апроеври и да установи. То може само да доведе до утвърждаване
Априорната информация не може да бъде наречена истина преди да бъде проверена...Априорната информация, както и която и да било друга информация МОЖЕ да бъде наречена истина, ако отговаря на едно единствено условие: ако е вярна. Уморих се да ти го повтарям, но явно някой от благословените ти догмати те спира в това да ме чуеш :D
Ако докажеш, че е неистинно, едва тогава характерът му на неистинност е установен.Дали е установен или не, характерът си остава все същият характер, който е бил преди това и ще си остане и след това... /за справка - вж.предх.бел./
Понятието в науката се състои от основните характеристики на това, което описва. Така ти дава много по-голяма свобода на въображението, на представата за самото нещо, отколкото което и да е поетично описание; не за друго, ами защото поетичното описание натрупва прилагателни, поставя ограничения върху това, което ти е във въображението.Това е най-зверската безсмислица, която успях да изкопая от текстовете ти. Моите съболезнования. Чети поезия, може и да се трогнеш някой път и да разбереш...
Можеш да си вярваш спокойно, но вярата не го прави истинно или неистино; прави нещата да изглеждат така, сякаш е истина, [но] вяра без проверка не е вяра. А доказването установява истинноста - доказванто би затвърдило вярата, иначе никой, който твърди, че е Бог няма да си играе да прави чудеса.А това, колкото и да го редактирах, не успях да го дотътря до някакъв смисъл! Както и да е, оставам с впечатлението, че се опитваш да говориш за вярата и за това, че тя няма свойството да превръща нещо в истина. Същото на равно основание аз твърдя за доказването-установяването. Но (О, велика глупост!) да твърдиш, че вярата без проверка не е вяра си остава въпиюща глупост, или разкрива действителна липса у теб на представи относно същността на вярата. Сигурен съм, че ти много добре разбираш, поради което оставам със заключението, че просто си чешеш езика с откровени безмислици, което обаче не говори благосклонно за твоята добронамереност 8) Това, че Бог бил правил чудеса, в никакъв случай не може да се разглежда като стремеж от Негова страна да Се доказва. Това наистина е налудничаво. За онези, които не знаят, ще обясня, че в същността на вярата е да не се интересува от доказване и установяване на своите положения. Вярата е достатъчна сама по себе си. За разлика от науката източниците на знание във вярата са съвсем други и в една или друга степен са далеч по-неформални и недогматични от тези, които науката установява като гаранции за непогрешимост.
И как точно води до раздвоение?Когато вярваш в нещо, възприемаш една представа за истина и считаш, че това е истината. Когато се съмняваш, виждаш пред себе си поне два варианта, изключващи се един друг. Ето го раздвоението в съмнението по един много елементарен начин представено. Направо се учудвам защо питаш!
;D
"Това не е доказано, това са глупости, ние с глупости не се занимаваме."
Гил-Галад, а какво ще кажеш за това, че докато официалната наука отрича някои неща като ненаучни, зад кулисите се работи усилено по тях?Ще се радвам на примери
Априорната информация, както и която и да било друга информация МОЖЕ да бъде наречена истина, ако отговаря на едно единствено условие: ако е вярна.И КАК точно ще установиш, че е вярна?
Дали е установен или не, характерът си остава все същият характер, който е бил преди това и ще си остане и след това...Да, така е. Но докато не го устрановим, ние не знаем какъв е този характер...
Това е най-зверската безсмислица, която успях да изкопая от текстовете ти. Моите съболезнования. Чети поезия, може и да се трогнеш някой път и да разбереш...Именно защото чета поезия смея да го твърдя
Както и да е, оставам с впечатлението, че се опитваш да говориш за вярата и за това, че тя няма свойството да превръща нещо в истина. Същото на равно основание аз твърдя за доказването-установяването. Но да твърдиш, че вярата без проверка не е вяра си остава въпиюща глупост, или разкрива действителна липса у теб на представи относно същността на вярата.Не е вяра,а е фанатизъм...само фанатизмът отказва да провери обективно вярата си
Това, че Бог бил правил чудеса, в никакъв случай не може да се разглежда като стремеж от Негова страна да Се доказва. Това наистина е налудничаво. За онези, които не знаят, ще обясня, че в същността на вярата е да не се интересува от доказване и установяване на своите положения. Вярата е достатъчна сама по себе си. За разлика от науката източниците на знание във вярата са съвсем други и в една или друга степен са далеч по-неформални и недогматични от тези, които науката установява като гаранции за непогрешимост.Гворим си не за вярата,а за религията. Във почти всяка религия...и особено в Християнството и производните му, фигурата на Бог се стреми да доккаже божествеността си чрез разни чудеса.
Когато вярваш в нещо, възприемаш една представа за истина и считаш, че това е истината. Когато се съмняваш, виждаш пред себе си поне два варианта, изключващи се един друг. Ето го раздвоението в съмнението по един много елементарен начин представено. Направо се учудвам защо питаш!Което води до търсене на доказателства и елиминиране на единия от двата варианта и в крайна сметка затвърждаване на вярата със знание
Ще се радвам на примериВиж секция "Конспирации" на нашия Форум - примерите са изобилно количество...
Но докато не го устрановим, ние не знаем какъв е този характер...Вие може би да. Аз и по други начини знам, не само чрез установяване... Пътища към истината - много!
Именно защото чета поезияДа не би да я четеш като инструкция за управляване на електронноизчислителна машина :P
само фанатизмът отказва да провери обективно вярата си"Обективната проверка" е прийом само на философския обективизъм. Извън това доста спорно учение философите твърдят, че "-измът" е единствено субективен... Обективната проверка на лабораториите е обективна само на вяра, не на друго... Тук е точката на пресичане между религиозно вярване и научно знаене.
фигурата на Бог се стреми да доккаже божествеността си чрез разни чудесаТака ли? Аз цял живот се занимавам с християнство и някак си друго съм усетил за "фигурата" на Бога!...
Виж секция "Конспирации" на нашия Форум - примерите са изобилно количество...ДА,но в много от тези "примери" липсват доказателствата,които биха ги направили поне достоверни,да не говорим, че са изпълнени с откровени глупости на места.
Вие може би да. Аз и по други начини знам, не само чрез установяване... Пътища към истината - много!И как точно знаеш по други начини? Има да ва начина за знаене, т.нар. априори и постериори...при първите знаеш нещо,без да си го проверил и е много, много възможно да грешиш, при вторите вече си проверил....няма как по друг начин да се достигне до вярно знание
Да не би да я четеш като инструкция за управляване на електронноизчислителна машинаДаам. Да не би да има и други начини на четене?
"Обективната проверка" е прийом само на философския обективизъм. Извън това доста спорно учение философите твърдят, че "-измът" е единствено субективен... Обективната проверка на лабораториите е обективна само на вяра, не на друго... Тук е точката на пресичане между религиозно вярване и научно знаене.Явно наистина по времето когато сте учили за лабораторните проверки си ходи лна църква,вместо на лекции. Обективната проверка е прийом на всяко търсене на истината,което иска да открие истината а не да зацикли в собствени заблуди. А лабораторната проверка е обективна независимо от това дали вярваш в нея или не. Тук е пресечната точка на истината и науката. Лабораторията з атова е лаборатория за да може със сигурност да установи верността на дадено нещо,без да се влияе от външни фактори, и при това нещата се правят така,че всеки може да си го провери ако иска. Релгията нне иска от вярващите да проверяват нещата. Иска те да вярват безрезервно
Така ли? Аз цял живот се занимавам с християнство и някак си друго съм усетил за "фигурата" на Бога!...Значи толкова и си се занимавал с Христянство. Ти изобщо Библията отварял ли си я някога?
липсват доказателствата, които биха ги направили поне достоверниОт понятието "достоверност" мен ме вълнуват само последните седем букви. Останалото ми стои като залъгалка на атеистите и честно казано, не ме блазни. Това, че липсват доказателства, не прави едно твърдение повече или по-малко истинно.
И как точно знаеш по други начини?
Има два начина за знаене, т.нар. априори и постериори... при първите знаеш нещо, без да си го проверил и е много, много възможно да грешиш, при вторите вече си проверил...Науката е дала милиард примери за своята научно обоснована, проверена и доказана истинност, без това да й пречи да изпада в какви ли не велики грешки... И продължава да има самомнението, че нейният емпиричен способ е единствената възможност за истина ;D
няма как по друг начин да се достигне до вярно знаниеНима? Нима си въобразяваш, че научните способи са обходили целия многоизмерен свят?!? Тук религиите са забележително по-скромни и смирени в своите претенции за познаване на мировите Тайни!
Обективната проверка е прийом на всяко търсене на истината, което иска да открие истината, а не да зацикли в собствени заблуди."Да нямаш други богове освен Мене!" Никакви други прийоми :P Иначе Науката ще те накаже и ще гориш в колбите на лабораторното невежество!
Ти изобщо Библията отварял ли си я някога?Като всеки истински христолюбивец внимателно избягвам да се задълбочавам в брътвежите на тази силно изопачена книжка...
От понятието "достоверност" мен ме вълнуват само последните седем букви. Останалото ми стои като залъгалка на атеистите и честно казано, не ме блазни. Това, че липсват доказателства, не прави едно твърдение повече или по-малко истинно.Абе явно някъде по линията нещо куца,щото не можем да се разберем. Аз също не казвам,че липсата на доказателства прави едно твърдение вярно или не. Нито наличието. Доказателствата са факти, които произтичат от истинността на дадено твърдение,за това и от наличиетона дадени доказателства можем да съдим за даден нещо.
И сподоби насъ, Владико,Извини ме,но съм скаран с църквнославянския ;););)
со дерзновение и неосужденно,
сме Ти призивати Тебе -
небеснаго Бога Отца
и глаголати
Науката е дала милиард примери за своята научно обоснована, проверена и доказана истинност, без това да й пречи да изпада в какви ли не велики грешки... И продължава да има самомнението, че нейният емпиричен способ е единствената възможност за истина ;DНейният емпиричен способ е единият от няколкото възможни способа. Другите са статистичен и още някъв беше...
Нима? Нима си въобразяваш, че научните способи са обходили целия многоизмерен свят?!? Тук религиите са забележително по-скромни и смирени в своите претенции за познаване на мировите Тайни!Наистина очаквам примери за други действащи способи....
"Да нямаш други богове освен Мене!" Никакви други прийоми :P Иначе Науката ще те накаже и ще гориш в колбите на лабораторното невежество!Тя науката няма да те накаже,ама природата ще те накаже като си гръмнеш лабораторията защото вярваш,че това и онова вещество няма да гръмнат ;););)
Като всеки истински христолюбивец внимателно избягвам да се задълбочавам в брътвежите на тази силно изопачена книжка...Тва ме изкефи на макс ;D ;D ;D Поклон!
Доказателствата са факти, които произтичат от истинността на дадено твърдение, за това и от наличието на дадени доказателства можем да съдим за даден нещо.Съществуват много неща, за които не могат да се изведат доказателствени факти, но въпреки това са такива, каквито са... В света на науката пример за такова нещо са аксиомите.
църквнославянския
И сподоби насъ, Владико, | И удостой ни, Владетелю, |
со дерзновение и неосужденно, | с дързновение и без осъждане, |
сме Ти призивати Тебе - | както Те призоваваме Тебе - |
небеснаго Бога Отца | небесния Бог Отец, |
и глаголати | да говорим |
примери за други действащи способи...медитация съзерцание осенение вглъбение телепатия ясновидство прозрение вдъхновение etcetera
Самите прийоми на науката произтичат от природните закони и са съгласувани с тях, иначе няма наукаЗначи май по-скоро няма наука, защото законите на Природата са едно велико тайнство, което още не се е открило в действителния си вид на хората... Още по-малко на техните изчислителни апарати!
Съществуват много неща, за които не могат да се изведат доказателствени факти, но въпреки това са такива, каквито са... В света на науката пример за такова нещо са аксиомите.Разликата е там,че от аксиомите произтичат неща,които подложени на проверка се оказват ИСтинни
медитация съзерцание осенение вглъбение телепатия ясновидство прозрение вдъхновение etceteraДа речем получаваш видение по време на медитация,че в другата стая има топка. Докато не отидеш и не провериш дали е така не можеш да твърдиш че информацията ти е Истинна
Значи май по-скоро няма наука, защото законите на Природата са едно велико тайнство, което още не се е открило в действителния си вид на хората... Още по-малко на техните изчислителни апарати!Тайнство са да,и науката е разкриването на това таинство
Аксиомите произтичат неща, които, подложени на проверка, се оказват Истинни.Догмите в теологията произлизат от Неща, Които, подложени на вяра, се оказват Истинни.
Докато не отидеш и не провериш дали е така, не можеш да твърдиш, че информацията ти е ИстиннаМоже и да можеш. Тази възможност е свързана с качеството на медитация, с опита ти, с другите ти умения... Иначе, ако трябва да сме честни до край, това, че стоиш на вратата на съседната стая и гледаш - вътре има топка - не означава наистина със сигурност, че топката е вътре, както и не означава, че стаята съществува, както дори и не означава, че ти седиш на вратата й, или пък, че си ти(!)... "Животът е илюзия лъжлива" - казва свещеният Коран.
науката е разкриването на това тайнствоДе да беше! Тогава Ashaman може би нямаше да се притеснява за толкова много неща, при това съвсем бегло и неизчерпателно изброени... Може би в главите на някои независими и добронамерени учени науката е наистина нещо подобно, но официалната, правителствено платена и масово разпространявана наука е същият този въпиющ shit, какъвто е и официално поддържаната, склерозирала клирикална пасмина!~
А тези 1500 градуса могат ли да се получат при открит огън?В открит огън,не, но в закрит такъв преспокойно,а да напалиш огън в дупка не е сложно...Тая керамика не е нещо невероятно и си се вписва напълно във времето
Темата е за това, че предисторическото време всъщност не е предисторическо. И ако си прав, какво е отношението?
Хм, реализма на скалните рисунки? "Преоткрит" през ренесанса. Но използван и в Крит. И същият Крит, който е бил отричан, или Троя. Или списъка на шумерските владетели?С Ренесанса историята е по-друга.А отричането на Троя и на Крит са проблеми на учените на Викторианската епоха,които според мен ас донесли повече лошо на науката отколкото добро
Да не говорим за главата датирана на милион години, която откриха у нас.Защо да не искат да чуаят за тея неща учените? Нали именно те са датирали въпросната женска фигура. да не говорим че изобщо не отричат че египтяните са преплували океана, просто го смятат за трудно и малко вероятно,а Тур Хейердал показа че е възможно.
Женската фигура е датирана на до 30 000 години.
Ех, те не щат да чуят за не толкова неприемливи неща, като кока в египетските мумии. Понеже египтяните не може да са прекосили океана. А той всъщност е прекосяван много по-рано. Картите на Антарктида... още от времето когато е имало растителност и благоприятен климат.
Хайде кажи ми ти къде са основанията? Въобще къде са очите на писачите на история да си мерят силите със безпристрасната геология, например?
Невижданата красота на Сара.Не е поради съвсем други причини - прочети малко културна натропология или нещшо в тая сфера.
Невижданата красота на Нефертити.
Авррам нарича Сара, "моя сестра".
В Египет "сестра" се използва за "любим човек".
Сара е последователно жена на Фараона и на Авраам.
Нефертити е последователно жена на Аменхотеп III, баща на Ехнатон. И съпруга на Ехнатон.
Нефертити няма деца от Аменхотеп.
Сара няма деца от Фараона.
След като Сара бива дадена на Авраам, тя не успява да му роди мъжка рожба.
Сара предлага на Авраам да легне със слугинята Агар, която зачева.
Нефертити също не успява да роди син на Ехнатон, а само шест дъщери. Ехнатон обаче има първороден син, роден от друга негова жена. Вероятно Кия, една от многобройните дъщери на баща му.
Сара гони слугинята.
Нефертити изгонва Кия.
Кия е дъщеря на Аменхопет III, А слугинята Агар е дъщеря на Фараона.
Дъщерята на фараон, би могла да бъде дадена само на принц или съуправляващ, който принадлежи към кралското семейство.
Като добавка, името Сара, означава царица
Тай, една нормална логика не идва ли да каже, че за образа на Библейската Сара е изпозвана историческата личност Нефертити. Явно е така.
Но явно за официалният историк това не е така.
Догмите в теологията произлизат от Неща, Които, подложени на вяра, се оказват Истинни.Напротив,произлизат от неща,които ХОРА са казали че са истинни,и ако бъдат проверени,се оказва че истинността им липсва. Догма е да вяреваш,че в съседната стая има топка,щото религията казва така.
Ха сега да видим разликата
Може и да можеш. Тази възможност е свързана с качеството на медитация, с опита ти, с другите ти умения... Иначе, ако трябва да сме честни до край, това, че стоиш на вратата на съседната стая и гледаш - вътре има топка - не означава наистина със сигурност, че топката е вътре, както и не означава, че стаята съществува, както дори и не означава, че ти седиш на вратата й, или пък, че си ти(!)... "Животът е илюзия лъжлива" - казва свещеният Коран.Не означава...затова трябва да провериш...а за да тръгнеш да проверяваш трябва първо да се усъмниш...ти самият проявяваш съмнение в това си твърдение.
Де да беше! Тогава Ashaman може би нямаше да се притеснява за толкова много неща, при това съвсем бегло и неизчерпателно изброени...Които най-вероятно са грешки на незнаещи нищо от археология хора,които са зарибени да търсят конспирация
Може би в главите на някои независими и добронамерени учени науката е наистина нещо подобно, но официалната, правителствено платена и масово разпространявана наука е същият този въпиющ shit, какъвто е и официално поддържаната, склерозирала клирикална пасмина!
Явно просто трябва да се подвижиш малко из научните среди...Ако не друго,то поне самата конкуренция би извадила евентуални тайни наяве
Само един мил въпрос, Gil-Galadh: Ти провери ли Бог дали съществува? И ако си проверил, каква методология употреби?ЦитатДогмите в теологията произлизат от Неща, Които, подложени на вяра, се оказват Истинни. Ха сега да видим разликата ;)Напротив, произлизат от неща, които ХОРА са казали, че са истинни и ако бъдат проверени, се оказва, че истинността им липсва.
(...) Ако не друго, то поне самата конкуренция би извадила евентуални тайни наяве (...)
В науката е абсолютно същото - конкуренцията е отново на принципа "гарван гарвану око не вади". Критиките са ограничени в определени параметри и могат да се съобразяват само със статуквото. (...) Всички тези, които противоречат на първоначално зададените рамки, се осмиват напълно. (...) Важно е в "научните бюлетини" какво пише.
Получава се така, че докато алтернативните неща се разискват навсякъде, те не се разискват само в официалните среди. Защото добре е известно как бързо може да угасне една многообещаваща кариера на някой си, приел да изследва и обнародва необичайни хипотези.