Митко, не разбирам разликата. Би ли прочел отново.
Именно фиксацията къде отиваме за мен е без значение. Въпроса е дали сме действали в пълнота. Цялостно, а не дали тълкуваме нещо като добро или лошо, това е нарицателно. То не ми се вижда реално да можеш да си наравно добър и лош в смисъла на постъпки, и да ги отсъждаш, а като осъждение за добро и лошо - имаш ли осъждение за себе си. Ще са с равен знак ако нямаш осъждение, значи си невинен.
И ето В центъра- Везните=Невинноста, неосъждаща, а Оставаща личноста да има думата – волята - да се произнесе, сама със себе си, на вътрешния закон за правда, който всеки има, не външен съд, а дванайсетте старци, са дванадесетте изначални човешки форми-прояви, които са свидетели, всякога на ставащото и присъстват у всеки,12 съдника съгласувано мълчат, 12 гледни точки-отношения, прояви в нас, мълчат, когато се изправим в себе си пред висшия си Аз и се запитаме защо , кои сме и какви са постъпките ни, наши, или водени от формата и преценката за добро и лошо..., защото ако е нашата преценка, тя ни изкушава да се защитим, че сме добри в името на цел и нещо, което, погледнато Свише е без значение за Аза ни, и обратно лошото, може да е неразбрана, недоосветена, неприета, неразвита от нас проява, която е била в полето на волята ни и ние по външни белези за преценка на добро и лошо сме отрекли и сме се лишили от момента ни за израстване, и сега В „ада си” престояваме да се приемем, да се осмислим, сами с нашата присъда, в нещата, които сами сме произвели и призовали, чрез собственото си осъждане.