Автор Тема: Зелена интелигентност  (Прочетена 7450 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Зелена интелигентност
« -: Октомври 16, 2008, 00:24:57 am »
Зелена интелигентност
Leonardo Vintini, Epoch Times

   Учените по света продължават да разкриват, че растенията са много повече от примитивни и пасивни същества, за каквито ги смятахме някога. Един такъв изследовател – Иън Болдуин (IanBaldwin) от Факултета по молекулярна екология към института “Макс Планк” в Германия – поддържа тезата, че растенията са не само способни да изпускат химически вещества при защита от хищни насекоми, но в действителност комуникират помежду си чрез сложен речник от нуклеинови киселини. 
   Професор Болдуин, наричан от колегите си “шепнещия на растенията”, открива, че тези форми на живот са не само способни да съобщават за свои наранявания на ботаническите си събратя, но дори да изразяват как и къде са наранени. Това ниво на сложна междуботаническа комуникация, проучвано по-задълбочено през последните години, посочва, че растенията вероятно притежават някакъв вид “зелена интелигентност”.
   Неотдавнашното проучване на Болдуин вероятно никога нямаше да се състои, ако не бе новаторската серия от експерименти на Клив Бакстър (Cleve Backster), започнала през 60-те години. Докато някои се подиграват на откритията на Бакстър, той предоставя недвусмислено за мнозина доказателство, че растенията имат не само емоции, но и напреднали телепатични способности. 

Експериментите на Бакстър

   От 1962 г. насам Бакстър обучава полицаи и други представители на закона как да използват полиграфа (детектора на лъжата). Впускането му в новаторските течения на науката започва с идеята да свърже един от своите детектори на лъжата с растението драцена, намиращо се в класната стая. След като свързва електродите с листата му, Бакстър полива драцената и полиграфът незабавно начертава крива, обозначаваща положителна емоция. Заинтригуван от това, Бакстър решава да стигне до пределите на това, на което току-що е станал свидетел. Опитвайки се да си представи каква заплаха би накарала растението да реагира, той се замисля дали да не изгори листата му. Растението изглежда реагира на тази мисъл, тъй като полиграфът изписва друга крива – такава, каквато нормално се получава, когато субектът усети опасност. Смайващото откритие подтиква Бакстър и други учени по света да извършат понататъшни експерименти, за да изпитат “съзнателността” на растенията. Много от тези експерименти са подробно описани в “Тайният живот на растенията” на Питър Томпкинс и Кристофър Бърд (‘The Secret Life of Plants’ – Peter Tompkins, Christopher Bird).
   “Когато [Бакстър] и сътрудниците му, използвайки други растения и други инструменти на други места по страната, успяха да достигнат до сходни наблюдения, въпросът даде основания за понататъшни проучвания. Бяха изследвани над 25 различни растения и плодове, включително марули, лук, портокали и банани. Наблюденията, всяко от които сходно с останалите, изискваха нов поглед върху живота с някои разтърсващи за науката значения.” (откъс от “Тайният живот на растенията”)
   Докато Бакстър успява да открие, че растенията наистина притежават мисъл и комуникират на нива, по-висши отколкото се е считало преди, Болдуин и останалите съумяват да дешифрират някои от механизмите зад тези сложни послания, изолирайки извършваните химични промени.

Да говориш на езика на растенията

   След като прочита за растителните експерименти на Бакстър, японски електронен инженер се залавя да създаде уред, който би могъл да даде глас на мислите на дадено растение. Той кара съпругата си – пристрастен градинар – да говори на един кактус и успява да го накара да говори … образно казано. Прикрепеният към електронния уред кактус издава променливи ниски звуци със забележим емоционален компонент в отговор на думите на жената.
   Докато растенията в действителност не комуникират по същия начин както другите организми – те не издават звуци и не правят забележими жестове – способността им да предадат ясно послание въпреки това се е доказала като ефективна.
   След години на проучвания учените откриват, че чрез малки рибонуклеинови киселини (smRNA) – вещества, аналогични на хормоните – растенията могат да отблъскват вредители или други опасности, както и да молят за помощ и дори да съобщават за проблемите си на зелените си събратя. Докато науката е установила, че smRNA са активни предаватели на генетична информация между ДНК и протеините, Болдуин и екипът му откриват, че тези сложни химикали могат да регулират процесите на развитие на растенията. Използвайки див тютюн, Nicotianaattenuate, изследователите установяват, че тези малки smRNA разкриват усъвършенстван речник за защита от хищници.
   След съставянето на целия речник на smRNA в дивия тютюн, екипът на Болдуин открива около 110 000 “думи”, съставени от рибонуклеинови киселини, всяка от които с дължина между 15 и 30 букви. Чрез този “речник” в редица експерименти те показват, че транскрипцията на smRNA – а оттам и изборът на “думи” се променя след нападение на насекоми; в резултат на което определени защитни гени се направляват по различен начин.

Зов за оръжие


   Растенията комуникират не само помежду си – при нужда те призовават за помощ и други организми. Например различни биологични видове реагират на заплахи от насекоми чрез излъчването на молекулярни съобщения, които привличат враговете на нападателите. Освен това намиращите се наблизо растения също получават съобщения, които ги стимулират да отправят по същия начин призив към враговете [на нападателите], така осъществявайки реална защитна стратегия като група.       
   В света на растенията насекомите не са единствената заплаха; понякога враг могат да бъдат и други растения. През 2007 г изследователи от университета “Макмастър” в Хамилтън, Онтарио, откриват, че растителните видове също се съревновават за пространство. Изследването, публикувано в изданието на Кралското общество “Biology Letters”, успява да докаже това, което градинарите знаят от векове – че на определени видове не им харесва да бъдат в близост с други. Учените изследват вид плажен плевел, известен като “крайморско какиле” и откриват, че докато се радва да бъде близо до други от своя вид, той се опитва да избута съседите си от други видове, развивайки по-обширна коренова система. Когато прекалено разрасналата се коренова система на какилето отнеме всички заобикалящи я хранителни вещества и вода в почвата, “натрапниците” скоро измират.
   Докато тези открития могат да допринесат към бъдещото земеделие – засаждането на определени видове в близост до земеделските култури поради способността на първите да прогонват неприятели – сложните, будещи възхищение тайни социални взаимоотношения на растенията помагат да се сформира ново разбиране за начина, по който гледаме на нашия свят.
   Това ни кара да се запитаме какви други форми на комуникация съществуват. Как така без мозък растенията мислят и реагират на дразнения? И как без да притежават сетивни органи те могат да знаят за света около тях и да се адаптират към него?     

 http://www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-10-10_07_d.html


Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Re: Зелена интелигентност
« Отговор #1 -: Октомври 16, 2008, 01:04:49 am »
   Ще пусна един цитат от книгата "Хакери на сънища":

Цитат
   -Твърде много неща. Погледни насам! - Рада посочи саксията със сциндапсуса. - Това цвете е хищник и не се препоръчва да бъде в спалнята. В момента е тук само защото изучавам енергетиката на растенията. Сега то е красиво, но хайде да слеем обикновения и съновния свят. -Рада с усмивка погледна растението.
   Нищо не се случи.
   Максим вече искаше да попита защо е така, когато изведнъж забеляза, че цветето помръдна. Вгледа се по-внимателно - наистина се раздвижи! Красивите петнисти листа бавно се обръщаха, сякаш душеха пространството, върху гъвкавото стъбло се появиха тънки хищни мустачки. Те шареха по стената, впиваха се в тапетите - и пред очите на Максим растението започна стремително да се удължава нагоре, като разгъваше все нови и нови листа.
   Цареше пълна тишина.
   За около две минути хищното създание обгърна почти една трета от стената.
Сърцето му биеше лудо, той стискаше силно креслото. Всичко това му изглеждаше истинско чудо.
   -   Протегни ръка към него! - заповяда Рада. - Не се страхувай, нищо страшно няма да се случи. Впрочем името му е Хектор.
   Максим бавно се изправи, отиде до стената и протегна ръка.
   Цветето явно почувства приближаването му. Внезапно замря, листата му се обърнаха насам. Усещането беше доста неприятно, защото изведнъж разбра, че растението го гледа. Не знаеше как го прави, но чувството за студен, внимателен поглед не го напускаше.
   Максим гледаше цветето.
   Цветето гледаше Максим.
   -   Докосни го! - предложи Рада. - По-смело!
   Изобщо нямаше желание, но и не можеше да й откаже. Протегна ръка към едно от листата, то леко се отдръпна. В този миг цветето напомняше не растение, а някакво странно животно.
   Максим се приближи и докосна листа. В същия миг извика и отскочи назад. Едно хищно зелено мустаче се разгъна стремително - сякаш острие се плъзна по пръста му.
   -   Дявол да го вземе - промърмори той, докато разглеждаше ивицата от ситни червени петънца, които внезапно се появиха върху пръста му.
   -   Мисля, че засега е достатъчно - каза Рада.
   Максим отново погледна цветето и трепна. Буйната зеленина, обхванала голяма част от стената, беше изчезнала, а в саксията сциндапсусът беше възвърнал нормалните си размери. Единственото, което напомняше за случката, беше тъпата болка в пръста.
   -   Извинявай, но ти нещо не му хареса - усмихна се Рада. - Хектор не обича чужденците. Не бой се, скоро ще ти мине! Сядай.
   Максим седна и отново погледна червените петънца върху пръста си. Взря се в цветето, после бавно премести поглед към Рада. Тя кимна:
   -   Виждаш, че растението въобще не се е променило. Но пръстът те боли. Именно това е битие-в-съновидение -сливане на двата свята, на двете светоописания.
   -   Всички цветя ли се държат така?
   -Не. В случая то просто отразяваше моето намерение. Ако бях поискала, можеше и да ти откъсне ръката. Защо съществуват такива възможности? - Тя го погледна внимателно. - Защото в пространството на тази стая ти си гост, а аз домакиня. И именно аз решавам какви са правилата тук. Разбираш ли?
« Последна редакция: Октомври 16, 2008, 01:05:55 am от Joro Velev »
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re: Зелена интелигентност
« Отговор #2 -: Октомври 20, 2008, 20:28:42 pm »
Пчелите – природни математици

Оказва се, че пчелите пазят в паметта си подробна карта с маршрута на полета, който вече са изминали

   Медоносните пчели са принудени да летят на голямо разстояние от кошера, за да открият храна. Пчелата, която е открила храна се връща в кошера и съобщава на другите местоположението й. Как се предва тази информация? Медоносната пчела започва да изпълнява танц, чрез който предава цялата информация – посока и разстояние. Всеки път обаче пчелата подава малко по-различни “координати”.

   Учените смятат, че тази промяна или неточност е изгодна за кошера, понеже отклонението от зададения маршрут помага да бъдат открити нови източници на цветен прашец. Сега обаче изследване на Дейвид Танер (David Tanner) и Кирк Вишер (Kirk Visscher) от Калифорнийския университет в Ривърсдейл оборва тази теория.

   Танер и Вишер наблюдават поведението на пчели “обучени” да посещават изкуствени захарни примамки. Изследователите откриват, че вместо избор на определена траектория на полета, основана на конкретно указано направление, пчелите изминават път, който повече отговаря на различните промени в направлението, извършени преди това от пчелите-разузнавачи.

   “По всяка вероятност пчелите имат в паметта си подробна карта на целия маршрут, който са изминали и го предват чрез своя танц, като дават точни указания, - коментира Танер. – Това е забележително. При относително простата организация на мозъка на пчелата той е способен на нещо, което е доста сложно математически”.

   Пълните данни от изследването са публикувани в списание Behavioral Ecology and Sociobiology.

http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=16814
http://www.springer.com/life+sci/behavioural/journal/265
http://www.citeulike.org/journal/klu-265


Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re: Зелена интелигентност
« Отговор #3 -: Октомври 20, 2008, 21:33:07 pm »
Букурещ започна зелена кампания

Жителите на Букурещ няма да могат да се женят, ако не засадят по едно дърво. Идеята е включена в проект на столичното кметство и има за цел увеличаване на зелените площи в града и е част от кампанията на ЕС за защита на гората, съобщава телевизия "Реалитатя", цитирана от БТА.

По едно дърво ще трябва да засаждат не само желаещите да сключат брак, но и тези, които искат да регистрират автомобил в Букурещ, пише още в проектозакона. Дървото трябва да бъде засадено в точно определен район заедно със служител, отговарящ за озеленяването в града. След засаждане на дървото ще се издава сертификат, с който букурещяни ще могат да се оженят или да си регистрират автомобила.

Жителите на Букурещ ще купуват дървото, което ще засаждат, от кметството.

Заместник-кметът на Букурещ Роберт Йонеску, който е инициатор на проекта, се надява той да влезе в сила до края на годината или най-късно в началото на 2009-та. С това той се надява броят на дърветата на стигне 100-150 хиляди.

 :D ;D :D ;D :D ;D

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Зелена интелигентност
« Отговор #4 -: Юли 21, 2009, 23:26:23 pm »
Необятен Космос

 Г-н Хонг Джанг

Здравейте и добре дошли в програмата "Необятен Космос".

В днешното издание на програмата ще Ви покажем и дискутираме с Вас един особен феномен в нашата Вселена, различните време-пространства и човешкото тяло.


Става дума за един много странен феномен. В предишното ни издание въведохме понятието "специални способности".

Известно е, че чигонг бе много популярен в Китай през 1980-те години.

През този период в Китай бяха направени много научни изследвания върху специалните способности на човешкото тяло...

http://english.ntdtv.com/ntdtv_en/ns_Bulgarian/2009-07-12/258628990326.html

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Зелена интелигентност
« Отговор #5 -: Април 19, 2010, 22:47:38 pm »
„Първичното възприятие” – тайният живот на живота (Част 1)
Интервю с Клив Бакстър и поглед върху творческия му труд над първичното възприятие

Съществува значително количество проучвания, предназначено да разбие съвременните ни парадигми – разкривайки съзнателност на места, които може да са неочаквани за нас, и връзки между формите на живот, които изглеждат стряскащи и невъзможни… Бакстър, сърдечен и ентусиазиран човек на 85-годишна възраст, е бивш специалист по детектора на лъжата към ЦРУ и е участвал усилено в научните изследвания в полиграфските среди, където е високо ценен. Той открива редица необикновени неща, като например, че растенията „имат чувства”, както и че клетките ни реагират на нашите емоции, когато са извън телата ни, дори отдалечени на над 160 км…

Представете си, че влизате в лаборатория с приятел и експериментаторът ви казва просто да започнете разговор. След известно време той ви спира и ви показва запис на разговора ви. Звукозаписът е на казаното от двама ви, но видеозаписът е на крива, наподобяваща сеизмограф – като всъщност е измерване на електрическата активност на растение, стоящо в ъгъла на стаята.

Виждате, може би за ваше удивление, че с всеки емоционален момент между вас и вашия приятел растението проявява реакция, съответстваща на пораждането на изненада, отвращение или смущение, например.

И реакцията изглежда много подобна на човешката реакция на същото събитие.

Съществуват множество експерименти, демонстриращи явлението на това, което бе наречено „първично възприятие” от Клив Бакстър (Cleve Backster), направил откритието през 1966 г. в серия от експерименти с растения и други форми на живот. Проучванията му предполагат, че между всички форми на живот – от бактериите и съставните клетки до по-големите организми – съществува една базова форма на комуникация, която следователно може да бъде „първична” в сравнение с общопризнатите форми на възприятие като зрението и допира.

Бакстър, сърдечен и ентусиазиран човек на 85-годишна възраст, е бивш специалист по детектора на лъжата към ЦРУ и е участвал усилено в научните изследвания в полиграфските среди, където е високо ценен. Той развива т. нар. зонова сравнителна техника на Бакстър в края на 50-те години – техника, която все още е основната използвана във военните и правителствените агенции за разчитане на полиграф, и е ръководител на Бакстър школата за полиграфисти в центъра на Сан Диего, Калифорния, за последните 30 години.

Бакстър популяризира труда си в книгата „Тайният живот на растенията” (The Secret Life of Plants), издадена през 1973 г., въпреки че първоначално публикува откритията си през 1968 г. След публикацията й Бакстър се появява в няколко ТВ-шоута и други медии, представяйки своите възприемащи растения. Изнася усилено и лекции по време на научни конференции. Неговото проучване кара хората да започнат да говорят на растенията си и поощрява явлението „домашно растение”.

Отвъд растенията

„Увлекателната страна на всичко това – каза ми той – [е че] може да е започнало с растения, но свърши с човешки клетки. Вземайки образец от човешки клетки в епруветка и извършвайки върху тях тестове от разстояние, тези клетки се нагаждат към донора и за мен това е удивително; имам предвид, че изводите от това са всевъзможни.”

Действително – Бакстър е открил, че клетките ни реагират на нашите емоции, когато са извън телата ни, дори отдалечени на над 160 км. Когато донорът преживява емоционална промяна е налице съответна реакция в клетките, която се проявява електрически.

„Растенията наистина бяха просто препятствие, което ми позволи да се препъна над явлението, и след това продължих да вървя по дирите на всичко, което изглеждаше, че причинява реакция у растенията, било то бактерии в киселото мляко, яйца и т.н.”

Бакстър открива, че чупенето на яйце или потапянето му във вряща вода предизвиква реакция у растенията – като че ли те са чувствителни към близко разположени организми, на които е нанесена вреда. Докато някой може и да не смята яйцата за притежаващи живот, те изглежда може да притежават някакъв вид биологична активност.

Любопитно е и откритието му, че растенията реагират, когато хората използват тоалетната в съседство с офиса му – което той проследява обратно до встъпването на урината в контакт с тоалетния дезинфектант.

„Казах, че ако то може да предизвика реакция, самото то би трябвало да реагира; оставете ме да измисля как да свържа нещата – казва той, смеейки се. – И така, ето какво ме накара да се заема.”

Бакстър продължава с наблюдения над бактерии, откривайки реакции, подобни на тези при растенията. Също така измерва електрическата активност в яйцата, установявайки, че и те изглежда да реагират на заобикалящата ги среда. Накрая той измерва активността в човешки клетки като белите кръвни телца. (Следва Част 2).
Превод: Цвета Петкова

http://www.epochtimes-bg.com/2010-02/2010-04-18_01_d.html

 

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Зелена интелигентност
« Отговор #6 -: Юли 17, 2010, 11:20:08 am »
 
Откриха наличие на нервна система при растенията

Когато светлината предизвика химични реакции в клетките на листата, сигнали за това мигновено се разпространяват от особен вид клетки

Полски учени от Варшавския университет твърдят, че растенията са способни да помнят и да реагират на светлина, с помощта на своебразна нервната система.

Ръководителят на изследването Станислав Карпински и колегите му проучили реакциите на светлината при растенията от рода Arabidopsis. Те открили, че химичните реакции, причинени от светлината, продължават и на тъмн. На светлината, попадаща само върху един лист реагира цялото растение.

"Ние осветихме само долната част на растението, но наблюдавахме промени на върха. Тези промени продължиха и след като изключихме светлината. За нас това беше голяма изненада", казва Карпински.

Според резултатите от изследването, когато светлината предизвика химични реакции в клетките на листата, електрически и химически сигнали за процеса мигновено се разпространяват от особен вид клетки.

Учените сравняват този механизъм с нервната система при животните.

"Реакцията на растенията се променя в зависимост от цвета на светлината: в експеримента са наблюдавани различни сигнали при червена, синя и бяла светлина", коментира Карпински.

Учените смятат, че растенията могат да използват получената информация, за да започнат защитни химични реакции. Тъй като светлината в различни дни има различни свойства, чрез нея растения може да настройват собствените си защитни системи срещу сезонните вредители и болести.

"Когато осветихме на растение в продължение на един час, а двайсет и четири часа по-късно го заразихме с бактерии или вируси, той успешно им се съпротивляваше. Но след като първо заразихме растението и след това му изпратихме светлина, то не можа да се защити", допълва Карпински.

Според независимия експерт от университета в Лийдс Кристин Фойер, това изследване е крачка напред за науката, понеже показва как точно растенията се адаптират към ситуацията и как предават сигнали за промяната й.

 http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=22621

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27