Свързвам Светия Граал със Сърцето. Ще разберем дали сме го открили именно ако го осъществим със сърцето. Не бездруго е свързано с чаша, вместилище на всичко, ако чашата е "чиста" и делата като проява са. "Чистата кръв" е мит, доколкото няма как, всеки сам "измива" чашата си и я пълни с това, което опита му предполага, съответно и сърцето му е заето със святост или със "злост". Предполагам, че проблема с "чашата" идва от там, че за едни тя е "горчив опит", а за други горчивината е дар, който с радост преглъщат. Символиката на кръвта, която по думите на Спасителя пием, за да се съединим с него е именно познанието, за мен опита, преминал през сърцето, двигателя на тялото, оживотворявайки тялото, добивайки Христос в нас в живо съзнание, споделено с поколенията. И защо да търся деспосините ако намеря Христос. Дали едни се раждат носители на Граала, а други превръщат чрез отношението си и осъзнатостта си и най-простата чаша в Свети съсъд, мисля второто е по-ценния опит. Самия Христос не дели според никъде хората на роднини и други, единствено по Дух говори за родство, което за мен означава, че не в присъствието на деспосините, не в тях трябва да диря Граала, а отвъд пристрастията и формалността на битието.