За Егото

[Tangrata_]

хаха, ами тогава виж темата за Страха. Току що и там написах мнение. Почерпи мъдрост от там и пак ще говорим. 

.. бъзикам се. Но наистина, човек трябва да се бори със страховете си. Това, което казваш е психологичен проблем, нерешителност, а не реален избор. Човек винаги в даден момент разполага с ограничени ресурси (информационни и логически), оттам взимането на решение никога не може да е перфектно. Както пишеше в една книга за древните българи (не знам до колко е истина) една поговорка:
преразказвам по смисъл:
"Ако чакаш да събереш всичката информация, и чак тогава да вземеш решение, то ти никога няма да го направиш. Затова Бог е дал на човека сърце, за да избира."

Сега, далеч съм от мисълта да проповядвам безмозъчните избори в живота, където да гледаш само какво емоциите и инстинктите ти казват, но и да не се луташ, да не се суетиш и да не трепериш в нерешителност, когато трябва да вземеш решение без налична 100% изчерпателна информация. Защото такава информация НЕ е ВЪЗМОЖНО да се набави.
Това е отново капан на егото:
"Ами какво ако усилията ми са напразни? = Ами какво ако времето ми замине напразно? = Ами какво ако времето ми отиде за туй, което не е чак толкова полезно/ценно за мен? = Ами какво ако избера грешния избор?"

[persefona]

Всички сте прави и не сте.  Прави сте за Вас си, от вашия си опит. Преценяте си- избирате си- мързелувате си- мързелуването пак е избор. Не е нужно да се `отчетем` във всички възможни предоставили ни се възможности. Понякога просто... трябва да изчакаме... следващия автобус. Аз не бързам. Пак ще стигна, за където съм тръгнала. просто вие ще сте изпили с един бърбън повече. Пак ще съм там. Но вие ще сте се напоркали и тъкмо ще сте в настроение да си `кажете всичко`, а аз ще съм тази, която ще ви изслуша. И на  другия ден ще ви припомня, че бяхме заедно. И че, всъщност, Зевс много е обичал Леда, но не е могъл никога да й го каже. И все пак от любовта им са се родили Кастор и Полукс.
Нещата не зависят от Егото. Сори. както и смъртта. Така че...пробвайте пак!

[алибаба]

  Ти пак го избиваш на състезание.Кой ще стигне пръв...и дали вече е там. Всички ВЕЧЕ СМЕ там и в същото време не сме. Както вълната в океана, не всички части едновременно стигат брега. На мен по-важен ми се струва въпроса докато сме тук заедно как да стане така, че да ни е по-добре заедно. Да се нараняваме по-малко и да се веселим повече. Ако един човек е пробуден той не би наранил никого, не би подвел никого и не би ощетил никого, не би консумирал безогледно, не би създавал напрежение в гонитба на това и онова. Би бил спокоен, доволен и радостен без някакви особени причини за това. Забиването по пътя на егото отдалечава хората от това състояние, прави ги невротични, психични и луди....дори аз да съм успяла да се откопча от хватката му трябва да живея сред луди хора, да се прикривам и да се правя на каквато не съм само за да не им се набия в очите, щото лошо ми се пише недай боже някой да ме заподозре, че съм радостна без причина...трябва да се преструвам, че ме вълнуват техните състезания, амбиции, постижения и пр. изобщо трябва да живея един двойнствен живот. Живот под прикритие.
И мисля, че маса народ правят точно това. Явно е неизбежно.

[persefona]

Ако го избивах на `състезание`- щеше да ми е много кофти, че сте изпили бърбъна  А на мен не ми пука, особено.
Говорейки за  ЕГО-то, е супер неуместно да се вплитат тези за всеобщо `хипарско` изживяване на живота на тази Земя.
Щото, аз обичам баклава, а ти баница. Но на купона има само ... баница. Мислиш ли, че ще ми е много кофти, че няма баклава? Ми не. Даже ще се радвам, да си изяла повече от баницата. Ама, това че ти се чувстваш добре от този ФАКТ, не е задължително мен да ме хвърли в няква депресия- че явно никой не ме обича, и не се е сетил да ми вземе баклава. Танцувам един блус със Зевс и отиваме в близкия денонощен да си купя баклава. Коя от двете ни ще е с по-задоволено ЕГО? как мислиш?
никъде няма страх, смърт, и подобни Силиииииии на настоящето.  си мисля.

[алибаба]

 
Стигаме до същата точка, до която преди време с Invisible-ката. На теб лично може и да не ти пука осебено, че никой не се е сетил за баклава, а се е сетил за баница. Но идва някой с по-раздуто его и решава, че никой не се е сетил за баклава, щото никой не го еня за НЕГО. Обаче за баница са се сетили нале? Значи за НЕЯ са се стели, но не и за мен!! Така ли?! Ей сега ще им дам да разберат кой съм аз. Първо дай да я видим тая с баницата с какво е повече от мен. И докато аз кротко си похапвам баничка идва тоя и се опитва нещо да ме дразни. Алооо, ти дето ядеш баницатаааа. Ква си ти ма? А? За ква се мислиш ти, а? Аз лекичко се задавям и се опулвам насреща му. Викам ЪЪЪЪ? (щото съм с пълна уста)и малко съм ококрена. Онзи ми вика "Кво ми се кокрочиш ма, я се погледни...ядеш кат невидяла, ти за тва ли си тука, а? И...кви са тия маратонки дето си обула,а? И изобщо говори разни неща от които аз ставам все по-учудена и направо забравям, че обичам баница....и гледам да се махна. Обаче оня върви след мене и продължава "Какво, не ми обръщаш внимание, а? Мислиш се за моного НАД мен, а?" Аз вече съм готова да бягам и се моля просто да не ме докопа...Вече не се и питам "Тоя па кво иска от мене", а гледам да изчезна възможно най-бързо. Някакъв инстинкт ми подсказва, че ако осъществя по-дълъг визуален или недай боже словесен контакт с тази персона съм го закъсала яко....изчезвам (ако успея де).Тогава онзи отива да търси управителя. "Какво обичате моля" -казва управителят (средващата жертва). Ами обичам баклава!! "Ми добре, чудесно". Да, ама няма!! -Ауу, извине моля, пропуск ще го оправим. "Пропуск, а? Ама баница има нали?! Нея не я пропуснахте, нали?!". И пр. и пр. и пр.
Ето това е човешкото егоооооооооооооо...о...о...оооо!!

[алибаба]

И ще го кажа най-сетне направо, че нямам време за недомлъвки.
НЕОСЪЗНАТОТО ЕГО Е УБИЦ!
ОСЪЗНАТОТО ЕГО В НАС Е ПЪТ КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО.

[Visitor]

До какво си стигнала с мен, Алибаба?

Обясни по-разбираемо мислите си, че скоро пак ще заиграе бутончето delete.

[алибаба]

Не бе, нищо лошо не е....просто ти каза "Ами аз пък мога да си харесвам да си имам его, защо пък да си го премахвам". И е така. Права си. Защото става дума за его, което вече е доста разраснато, а не просто за его. ВСЕКИ има е го и това си е в реда на нещата.
Тогава аз ти казах, че темата е за случаи когато егото вече е проблем.

[why now]

А ако влезеш и видиш,че няма баклава и си кажеш,че най-вероятно е така,защото в магазина е свършила,но ти си си виновен,че не обичаш мазни баници,та затова ще си тръгнеш кротко и ще потърсиш в някой по-далечен ей-така,щото просто си свикнал сам да си угаждаш и да не очакваш това от другите?
Или пък заради разположението на Меркурий,водещо до изригването на Исландски вулкан самолетите не са летяли и нямало как да донесат от любимата ти турска баклава,тъй че запряташ ръкави и спретваш една...
Това какво е?

[алибаба]

А КОГА егото става проблем? Когато искаш да бъдеш съвършен. Искаш да бъдеш добър. Искаш да постъпваш правилно и да не грешиш. Искаш да си смел, почтен, точен, перфектен!!! Стремиш се към този ИДЕАЛ. Е, нищо лошо ще каже някой, та това е прекрасно. Да, но за да се постигне ти подхождаи избирателно и всичко, което не е баш според представата ти за съвършенство го натикваш в тъмните килери на съзнанието си, набутваш си кирливите ризки под килима. И тогава става проблема. Защото не осъзнаваш как набутвайки нещата, които не ти харесват в теб някъде по-далеч ти създаваш....неосъзнат тъмен образ, сянка, която започва да живее в несъзнанието ти. колкото по-голяма става тя, толкова повече отвръщаш очи от нея и отказваш да погледнеш. не случайно повечето хора казват, че се "СТРАХУВАТ ОТ СЕБЕ СИ".Защото я усещат. те не я осъзнават, защото са я натикали в несъзнаванат част, но я усещат, подушват дремещият звярррр!!!!
ЗВЯРЪТ, който ще става все по тлъст и огромен колкото повече отлагаш срещата си с негоооо!!!
Аз казвам! Не се плаши! Не отлагай. Не се опитвай да си съвършен, а потърси несъвършенството си, приеми го, прости си го, обикни се заедно с него и звярът ще се спука като сапунен мехур!

[mitko]

    Момичета,
     Грешно   ви  е  определението - Що  е  то  его!!  Многото  теория  ви  обръква!  "Егото  е  желанието,  стремежа  да  се  постигне  целта  поставена  от  душата  така,  че  да  се  осигури  доминираца  роля  на  индивида  в  заобикалящата  го  реалност"  Паалла - Хоол  
     Друг,  съвсем  друг  е  въпроса  как  ще  действа  Егото  с  помоща  на  егоизъм  насочен  навън  (ефекта  на  пуяка  вижте  ме  кой  съм,  може  да  се  стигне  до  краен  егоцинтризъм!!  Жените  си  падат  по  това  изразяване  на  Егото)  и  с  егоизъм  насочен  навътре  оформящ  скрита  личност  (може  да  развие  склонност  към  изграждане  на  свой  собствен  свят  и  да  се  откъсне  от  действителноста)!  Ако  Егото  изключи  егоизъма  от  арсенала  си  то  личноста  в  развитието  си  тръгва  по  пътят  на  алтруизъма!!!  
      Това  са  трите  пътя  водещи  до  крайности!  Истинският  път  обаче  е  средният - според  Буда  
      

И ще го кажа най-сетне направо, че нямам време за недомлъвки.
НЕОСЪЗНАТОТО ЕГО Е УБИЦ!
ОСЪЗНАТОТО ЕГО В НАС Е ПЪТ КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО.

[алибаба]

А ако влезеш и видиш,че няма баклава и си кажеш,че най-вероятно е така,защото в магазина е свършила,но ти си си виновен,че не обичаш мазни баници,та затова ще си тръгнеш кротко и ще потърсиш в някой по-далечен ей-така,щото просто си свикнал сам да си угаждаш и да не очакваш това от другите?
Или пък заради разположението на Меркурий,водещо до изригването на Исландски вулкан самолетите не са летяли и нямало как да донесат от любимата ти турска баклава,тъй че запряташ ръкави и спретваш една...
Това какво е?

Тогава си щастлив човек, егото ти е в норма, не е болно от рак. Поздравления!!

[алибаба]

Да, има разлика дали его-то е насочено навън или навътре.
И тя е следната. В първия случай УБИВАШ ближните си.
Във втория - предпочиташ да убиеш СЕБЕ си.
Само в това е разликата, което не променя факта, че егото е убиец.

[cassio]

Освен, че ми се дояде баклава. В темата не разбрах, много ясно позициите. Но най ме озадачава този "размер" на Егото. Защо си мисля, че Егото няма свойство като "размер".
След което, ако страха от смъртта е свързан с Егото (понеже става въпрос за някакви правопропорционалности и обратнопр.) то волята за живот с какво се свързва? В един момент да не излезе, че това всъщност е Божествената искра в нас- Егото?!УаУ. Покланям се. Че разбрах нещо толкова интересно.

[why now]

Тогава защо се оразмерява?
"Той има огромно его." е доста често срещан израз.

Супер,ако е така.
Направо ми иде да си сменя ника.Тъй като съм си типичният егоцентрик.