Аз пък ставам все по-лош ... :) Мне сериозно, преди не бях толкова егоцентричен ...
Момчета (и момичета), след 2012та май няма да съм на едно и също място с вас ... помнете ме с добро :))
Oх, Тина, всеки да си пише както си го усеща. Някак се уморих да се надявам, че ще се уважаваме взаимно в хода на самите изказвания. По принцип всичко е чудесно, различни сме и това също е много хубаво, за егото - да, приемам че егото е нашата същност изразяваща ни като личности и уникалности, но виждам как в защита на егото се изразяваме нападателно, дори честно обидно за егото на другите - с квалификации. Това не го приемам, но днес ми е някак уморено и съм склонна да се примиря с всичко, включително и с грубичките изказвания на iti в езотеричните теми.
Oх, Тина, всеки да си пише както си го усеща. Някак се уморих да се надявам, че ще се уважаваме взаимно в хода на самите изказвания. По принцип всичко е чудесно, различни сме и това също е много хубаво, за егото - да, приемам че егото е нашата същност изразяваща ни като личности и уникалности, но виждам как в защита на егото се изразяваме нападателно, дори честно обидно за егото на другите - с квалификации. Това не го приемам, но днес ми е някак уморено и съм склонна да се примиря с всичко, включително и с грубичките изказвания на iti в езотеричните теми.
О Албинони и твоето Его страда!
А защо не помислиш, че Iti си има "багаж" и е в критичен процес? Но от друга страна щом неговите проблеми те вълнуват, какво е то, което те ядосва? Търси "ключови" думи в неговите изказвания и ще намериш това, което те вълнува и .... ще намериш разрешението...и ще се успокоиш!
... Накрая като прочетем какво са казали те, особено , ако е записано в книга с много интересно име, ние кимаме одобрително с глава, автоматично се съгласяваме и постепенно интереса ни към темата избледнява....Струва ми се , че единственото , което ни остава е да престанем да задаваме въпроси, тогава сигурно ще може да се опознаем по добре ;)
Въпросът е не да го убиваме, а да го укротим и да се възползваме от него, без да допускаме то да се възползва от нас, тласкайки ни все по-навътре в материята и карайки ни да предприемаме действия, които в крайна сметка са насочени срещу самите нас.Това е добре да се напише с по-големи букви, като се прилага не само към егото, а към всичко, което решаваме в един момент да променим. Промяна, а не унищожаване!
Аз пък ставам все по-лош ... :) Мне сериозно, преди не бях толкова егоцентричен ...
Момчета (и момичета), след 2012та май няма да съм на едно и също място с вас ... помнете ме с добро :))
НА запад за тези,които говорят само за любов,мир и хармония има един много специфичен термин-Fluffy Bunnies.
И тъй като нашият форум изобилства от тях у мен все повече се "активира" именно саркастичност,циничност и егоцентризъм. Споко това не са лоши чувства,помагат да запазиш хвата над реалността и най-вече да помагаш и на другите да го запазят.Най-малкото провокират само положителни емоции у теб.
За останалите-Драги мои заичета :) ,Егото е важно,Егото е полезно,Егото е необходимо.То изгражда личността ни,прави ни това,което сме.А тиова,което толкова не харесвате,и погрешно окачествявате като его се нарича Ид.
И за да допълним текста за психическото устройстяво на човек-тази част от ума,която тоговаря за моралното и духовно развитие се нария СВРЪХ-Его.Странно а?
Алби, права е Тина за критическите периоди. Аз се занимавам да пиша поне от 3 години по форуми. Не малък период. В началото бях повече от любезен. Знаеш ли какво получавах като отговор. Мълчание, защото нямаше закакво да ми се заядат и ли в най-добрия случай, простичкото... да, така е. И толкоз. Никакъв вътрешен усрем към нещо. Блаженна пустота. Така нито другия научава нещо, нито аз научавам нещо.
Не могат всички да бъдат еднакви. Това е най-важното в света на егото. Следващата точка е да можеш да се възползваш реално от това чуждо мнение. Без да си създаваш предразсъдъци към него. Без да отричаш и без да си даваш винаги готов отговор защо другия постъпва така. За да го прави, има причина.
Знаеш ли какво получавах като отговор. Мълчание...буквално означава, че на този етам в този форум не е имало един човек който да се интересувал от това което интересува Ити и той не е можел да вземе нито положително нито отрицателно мнение на проблема, които живо го интересува. Затова ги е предизвиквал.
Тина, голям анализ ми дръпна :)
Тина, голям анализ ми дръпна :)
? Аз бях вече на служебен съд за расизъм и ми писна на оная работа защото хора с промити мозъци си позволяват да бъдат "обидени" когато ние всички останали работим за техните социални помощи......и ток и вода и детски.... и не можем да си позволим повече дечица, защото не е политически коректно -трябва да плащаме данъци да отгледаме техните.... и какво става с моето Его? Моето Его, което би трябвало да е ОСНОВАТА на моята личност започвайки от материалния свят е УБИТО!
Ми к'во да правя - търсейки моя път, сверявам компаса си с другите - ти за какво мислиш, че вися в този форум....И да предизвиквай ме ако искаш - сигурно ще ми размърдаш мозъка.... :D Аз за разлика от друг много обичам да бъда предизвиквана и да споря защото в спора се ражда истината!
И много си прав за детството и за невинните и непосредствени неща, но човек може само да си ги позволи когато е ОВЛАДЯЛ МАТЕРИАЛНОТО - тоест е материално осигурен. И нека да се върна на темата (by the way) - егото работи на няколко нива -материално, енергийно и духовно....И аз като Гил се дразня от призивите "Обичай ближния си", защото (пак да повторя) - ако си убит и унищожен и не си в състояние да работиш на духовно ниво каква полза да обичаш ближния си.... Right
::) ::) ::)
Но когато става въпрос за Его, говорим по-скоро за онази тръпка в мозъка, която те кара да се наслагваш върху всичко, да проектираш навсякъде чувството за Собствена значимост и "важност".Тц.Това е Ид
Именно То се изражда у хората, и именно него трябва да убием, за да можем да се замислим за охолство на материално или духовно ниво...Да толкова е хубаво да убием егото си.Всички ще будем послушни овчици,щото няма да ни пука и ще сме щастливи,без да ни пука че някой ни използва.Всички ще сме равни,няма да има богати и бедни и ще има ток и вода за всички,за да можем чисти да посрещнбем светлото бъдеще
Защо да не застанеш с лице пред себе си? Защо да внасяш в това посредник - огледалото? Когато започнеш да се вглеждаш в своята собствена природа със затворени очи ти се движиш отвъд егото. А щом веднъж познаеш кой си - дори това да е един слаб проблясък - тогава ще започнеш да се смееш на цялата абсурдност на това: че си питал другите кой си. Те самите не знаят кои са, тъй че защо да ги питаш тях? Ти ставаш свободен, постигнал си свободата. Като го няма егото ти се връщаш към своята собствена природа.
Ошо - "Следвай ме" , на него 6+ :D
Ошо - "Следвай ме" , на него 6+ :D
Ти пък намери кого да дадеш за пример. :D Егото на Ошо се е простирало на километри край него - карал е най-скъпи коли, имал е много имоти, постоянно е сменял жените си и е бил безкрайно арогантен към последователите си които не са разбирали какво иска да им каже: "Това е моя път - ти следвай твоя си!".....Ха-ха...Его? Душа? Ошо? Ъ-ъ!
;D Ами ако Ошо е ходил по гащи и бос и е живеел на някой връх в най-забутаното чисто и свято място, дали щеше да е живял по свят живот и дали щеше да е без его laugh
Смятам, че материалното богатство - липсата или наличието му, както и ексцентричния начин на живот, не са никакъв белег за егото.
"Никой не може да помогне на човек който не иска сам да си помогне, и всяка обич неразбираща това ограничение, не е лишена от самоувереност и арогантност."
Както всички знаят, Бог си седи на небето и не идва да оправя кашите ни вместо нас. Тъй че трудно е да се научим на тази любов, адски трудно...
А Христос май, е бил посто поредният "глупак", неразбиращ този принцип, но е дал пример. (Сега няма значение дали наистина е съществувал или не, така е в нашите представи). И точно в тези представи ние го убиваме, а той ни спасява и прощава!? От де туй лицемерие, тоя егоизъм? От даването наготово.
Защото човек е същество което не разбира това да му се даде ей така, от сърце. Животното би го рабрало... човека - ц, невъзможно.
Христос го изтряха тук няколко години и го убиха, а Антихриста стои тук от еони...
И аз щях да го пиша, ама се сдържах да няма кризи пак :P Ошо е възможно най-голямото разминаване между слово и живот :P
И аз щях да го пиша, ама се сдържах да няма кризи пак :P Ошо е възможно най-голямото разминаване между слово и живот :P
ами естествено, той не говори за себе си. както има и големи разминавания в това, което говори, т.е. противоречи си, защото говори към различни типове хора. да не мислиш, че кришнамурти също живее според това, което говори? те са преминали този етап, за който са техните думи, и знаят, че каквото и да правят е все едно. просветлението няма цел и приложение тук.
те са преминали този етап, за който са техните думи, и знаят, че каквото и да правят е все едно. просветлението няма цел и приложение тук.Това, което изповядва човек, ако не го живее, все едно, че никога нищо не е направил - не само за другите, но най-вече за себе си. Духът се извисява и развива именно от равитието на добродетелност в характера, което означава, че двойнствена личност каквото и да проповядва, е само "кимвал, що дрънка"... Може да даде полезни съвети на другите, но да бъде безполезен за себе си, за съжаление.
Аха и просветленият червеугодничи и учавства в оргии. Добре.
Аха и просветленият червеугодничи и учавства в оргии. Добре.
За такъв вариант се споменаваше в неква източна притча за просветление ;) Не съм сигурен обаче от коя точно доктрина беше :P
много даже. но математиката не действа, защото духовното тяло е безгранично, а щом имаме безкраен източник на светлина тя нито се губи нито се печели.
много даже. но математиката не действа, защото духовното тяло е безгранично, а щом имаме безкраен източник на светлина тя нито се губи нито се печели.
Пак си провери математиката...защото енргията на товоето същество не е безкрайна и ако се увеличи масата ти - тоест си дебел, то ти се намалява енергията и мисълта. Ако ти се намали енергията, ти се увеличава или масата или мисълта....Ако ти се увеличи мисълта безкрайно, ти се намалява и масата и енергията.... (виж състоянието исихия в БЪЛГАРСКИТЕ исторически справочници!)
Ниска вибрация, висока плътност, силно его.
Енергията е функция и следствие от синтеза на трите тела, а именно Егото е онова, което разделя и "въздава справедливост" в света.Енергията е енергия.Телата ти са просто съсъд,а егото е кондензатора.Щото ако ти нямаш личност,нямаш Аз,ти няма д аосъзнаваш нищо...няма да иа енергия.В този смисъл егоцентризмът е полезен защото помага за разбирането и "отварянето".
В този смисъл егоцентризмът е загуба на енергия, тъй като барикадира тялото/телата от естествения източник на безкрайна Енергия/Светлина...
Под въздействието на центробежните сили, отдалечавйки се от централната галактика сме формирали усещането за отделеност и самодостатъчност. Сега обаче, започваме да изпитваме центростремителна сила.
Постепенно с променящата се сетивност ще изчезне илюзията в т.ч. и манипулираната илюзия. Днес егото интензивно се стимулира, като последена възможност да се запази контрола над човечеството. Страх крепи егото, незнанието поражда страха. Истинското знание е забранено. Ниска вибрация, висока плътност, силно его.Егото е основната сила,която ПРЕЧИ на контрола.Мисли бе,човек.Нали като си егоист ще мисли за себе си и няма да искаш да те използват.И не страха крепи егото....абе в училищата трябва да почнат да преподават малко психология
Когато светът бъде видян от всички, в неговата многомерност, холографска, честотна и спираловидна същност, когато човешкия мозък започне да функционира пълноценно с пълния си капацитет, ще изчезне и потребността от свиване на съзнанието в тесните граници на егото. Времето на съня изтече, а с това и времето на тайните в тоалените.някой да пусне водата
Аз ще те освободя от егото ти.Няма да боли...много
Моето его също е силно. Въпроса който често си задавам е, докога?
Егото е основната сила,която ПРЕЧИ на контрола.Ако говорим за едно и също его(като определение) егото е основният инструмент за осъществяване на контрол.
Над себе си!ЦитатЕгото е основната сила,която ПРЕЧИ на контрола.Ако говорим за едно и също его(като определение) егото е основният инструмент за осъществяване на контрол.
... Себе-то не контролира дори себе си. Егото е контролът...
Енергията е функция и следствие от синтеза на трите тела, а именно Егото е онова, което разделя и "въздава справедливост" в света.Енергията е енергия.Телата ти са просто съсъд,а егото е кондензатора.Щото ако ти нямаш личност,нямаш Аз,ти няма д аосъзнаваш нищо...няма да иа енергия.В този смисъл егоцентризмът е полезен защото помага за разбирането и "отварянето".
В този смисъл егоцентризмът е загуба на енергия, тъй като барикадира тялото/телата от естествения източник на безкрайна Енергия/Светлина...
пример...ми айде-Алистър Кроули
бедността не е добродетел.Ошо - "Следвай ме" , на него 6+ :D
Ти пък намери кого да дадеш за пример. :D Егото на Ошо се е простирало на километри край него - карал е най-скъпи коли, имал е много имоти, постоянно е сменял жените си и е бил безкрайно арогантен към последователите си които не са разбирали какво иска да им каже: "Това е моя път - ти следвай твоя си!".....Ха-ха...Его? Душа? Ошо? Ъ-ъ!
И аз щях да го пиша, ама се сдържах да няма кризи пак :P Ошо е възможно най-голямото разминаване между слово и живот :P
Енергията е функция и следствие от синтеза на трите тела, а именно Егото е онова, което разделя и "въздава справедливост" в света.Енергията е енергия.Телата ти са просто съсъд,а егото е кондензатора.Щото ако ти нямаш личност,нямаш Аз,ти няма д аосъзнаваш нищо...няма да иа енергия.В този смисъл егоцентризмът е полезен защото помага за разбирането и "отварянето".
В този смисъл егоцентризмът е загуба на енергия, тъй като барикадира тялото/телата от естествения източник на безкрайна Енергия/Светлина...
пример...ми айде-Алистър Кроули
Хахаха, та Алистър Кроули се е "изпържил в собствената си мазнина", ако мога да се изразя образно... ;D
специално при някои жени, реакцията на коренната чакра - центъра за оцеляване, издръжка, притежания и сигурност - е много силен и те си действат само от него. естествено за това ниво на съзнание е да търсят партньор, който да удовлетвори тези желания. а също така не биха забелязали някое друго същество, което действа от малко по-висок център, например желанието за умствена работа, менталния център на сл. сплит, ще им стори като висене в облаците, защото за тях няма практичността и материалността на тяхното съзнание.
специално при някои жени, реакцията на коренната чакра - центъра за оцеляване, издръжка, притежания и сигурност - е много силен и те си действат само от него. естествено за това ниво на съзнание е да търсят партньор, който да удовлетвори тези желания. а също така не биха забелязали някое друго същество, което действа от малко по-висок център, например желанието за умствена работа, менталния център на сл. сплит, ще им стори като висене в облаците, защото за тях няма практичността и материалността на тяхното съзнание.
Ей тва трябва да са сложи в рамка - много добре казано ;) (http://smilies.sofrayt.com/fsc/clap.gif)
напротив, правило е, което има малко изключения.Пошегувах се ;)
... има няма 1 % или по-малко.
Albinoni, теб съм те запомнил с триене на постове. Я кажи, какво искаш да изтриеш толкова и от живота си, защото вече ми се струва, че отрицанието при теб е в по-големи дози от нормалното. Опитай се изтриеш това което не ти харесва, да го заличиш, да го забравиш, но знай, че живота пак ще те върне към него. Той не е концерт пожелание.
А относно теорията... Ако не си рабрала, говорех за граденето й върху практиката. Опит-> мислене. Не обратното, не само едното, не липса на знак и връзка между между двете.
Мен ми е интересно следното. Върху главата на Нютон паднала ябълка и той измислил теорията за гравитацията на базата на която която се гради физиката. Обаче, как не се роди жена, на чиято глава да падне нещо и тя да не каже - "горката аз!"...
Albinoni, не се притеснявай за нас... мислещите... все ще се оправим някак... А сега си изтрий и този пост, забрави и за него и затова което съм ти отговорил... Полети с крилете на самоизмамата, дано те не изгорят когато стигнеш Слънцето към което си се отправила. Дано не паднеш толкова тежко и отвисоко след това, че да не можеш да станеш.
Мнооого теория :D, iti, изтрих си постовете, защото виждам, че си продължаваш все в този "транжорно"-философски стил. Моят съвет ;) и към двамата с Tangrata е - действайте!, теориите няма да ви дадат опита... Написани са хиляди томове, поезия, литературни шедьоври... но опита си е личен... Това е от мен. :)
Не искам нещата, които мисля да бъдат овъргаляни или снижени по някакъв начин, а ти това правиш с всичко, което пишат ... жени.необяснимо е защо смяташ така. Не е ли редно всеки да каже своето мнение, дори и да се различава от друг. Не е ли редно човек да прави разлика между това което му се иска да е реалност и това, което в действителност се случва около нас.
необяснимо е защо смяташ така. Не е ли редно всеки да каже своето мнение, дори и да се различава от друг. Не е ли редно човек да прави разлика между това което му се иска да е реалност и това, което в действителност се случва около нас.Разсъждавайте си :) , разбира се, че това няма отношение към мен, аз се изключвам от темата, не защото ми е неприятно заради вас, разсъжденията ви са много интересни.
Относно прекаленото мислене ... прекаленото мислене винаги се проявява, когато има външен стимул за това. Т.е. нещо от живота засяга човек, и той започва да мисли, защо така става. Не любов към мисленето, като абстрактен процес, а именно нуждата от друга любов провокира мисленето. Мисля това е пределно ясно, че е в сила и за мен и за Ити, а и за повечето мъже, мислещи по тези въпроси.
Че повечето жени не понасят мислещи хора, и предпочитат, и даже обичат "мъжкари", които без много мислене си взимат своето и от жени и от мъже, a дали причиняват болка или неудобство на хората около тях не се замислят много.
Прав си Танграта, хората са си хора и всеки си живее живота по начинът по който намери за добре и от който има нужда. Това по какъв начин ще се изразяват - физически, душевно или духовно, не е определящо колко разбират живота.
Обикновено по-дълбоките хора, страдат от по-големи проблеми тук. Имат много по-силни илюзии. Виждал съм го и по себе си и по познатите ми. Един по-повърхностен човек, не може да си създаде силна илюзия и да попадне толквоа дълбоко в нея. Но пък той няма особен потенциал за израстване.
>>>
Ама нали тоя форум, всички са все духовно извисени, аз не мога да разбера какво толква се обиждат. Моите грешки са си мои, не е ли тъй? Другото е част от самомнението на егото.
Раят не може да бъде на земята. Радвам се за тебе, че си намерила своето щастие и сегашното ти съществуване те устройва, но не при всички хора е така. Едва ли единствения проблем е, че ти преди да се родиш си си пожелала щастие, докато други не, и за това и страдат. Абсолютно щастие в сегашното ни състояние не е възможна. Колкото, обаче се застояваме с някакви илюзорни форми на щастие тук, толкова по-бавно ще се придвижим до там, закъдето сме тръгнали. Не случайно някои си пожелават тежък живот, със сериозни уроци.
Интересно ми е този тип мъже как биха отговорили на този въпрос: Има ли духът пол? Духът, който се проявява в мъжа или в жената не е по-малко дух в единия или в другия. Според мен хора, които се асоциират първо с пола си, а после с духа си, спекулират твърде безплодно с понятията за мъжкото и женското начало и им липсва фундаменталното разбиране за взаимодействието на двете начала във всеки един индивид. Не се учудвам, че такива хора смята, че материялното и духовното не се допират, както прочетох някъде по-горе в темата.
За мен преди беше тайна защо при деца, родени във вода или под упойка, при цялото им външно благополучие, често се получава деформация на структурите, свързани с живота и желанията. Сега всичко ми стана ясно. Обезболяващи хапчета може да взема здрав човек, а на болен те са противопоказни. По друг начин погледнах отношенията между мъжа и жената. За да се роди здраво дете, всички ние трябва да преодолеем в себе си първородния грях, тоест, да усетим, че любовта към Бог е по-важна от живота, желанията и продължаването на семейството, особено за жена на която й предстои да роди. Тъй като всяка жена може да запази любовта си към Бог в момент на унижение на желанията и живота, доколкото тя е готова да прости и да запази любовта си към онзи, който я е обидил, разбирайки, че той няма нищо общо, а чрез него й се помага да преодолее първородния грях и да усети любовта към Бог като висше щастие, дотолкова ще й бъде позволено децата й да бъдат здрави и щастливи.
Лазарев С. Н., "Диагностика на кармата", част 7
А за жените... Не мисля, че можеш да се похвалиш с големи наблюдения относно жените. Явно си свикнал да общуваш с определен тип жени. Я се огледай, в света има всякакви двойки.Не, всъщност точно с тоя тип жени за съжаление не общувам, макар да ми се иска. Иначе мога да се похваля с доста големи наблюдения относно и мъжете и жените. Също така има от къде и да чета и да получавам информация извън опита ми.
Прави ми впечатление, че като се говореше за инстинктите при жената това едва ли не я приравнява към първобитието във вашите очи и определено не звучеше положително оценено. A инстинкта примъжете,казваш, не е лошо. Ти прилагаш двоен стандарт катко и повечето мъже на твоето равнище, каквото и да е то - няма да раздавам квалификации.Виж сега, знаеш ли къде му е лошото ?
А и още нещо. Много е странно това, че това понятие "духовен" се ползва като нарицателно... Единствените илюзии, които трябва да разбиеш са твоите, така ми се струва!С удоволствие. Ако ми посочиш и обясниш илюзиите, ще съм признателен. За мен е ключова цел, да бъда адекватен, т.е. да нямам илюзии и да знам истината, и да действам съобразно с нея. Ако имам някакви илюзии по отношение на каквото и да е, ще приветствам горещо този, който ме избави от тях!
Първо, прочети пак какво съм писал за избора, който избират част от жените.
Не знам защо хората се дразнят толкова от други хора, които са силни и се чувстват уверени. Предполагам, че има общо с чувството за малоценност. Обикновено такъв тип хора не могат да понесат увереността на другия и без да искат се опитват да го приравнят към нивото си или да го заклеймят. Та този тип хора се чувстват застрашени от уверените хора, защото подсъзнателно им се струва, че другия иска да доминира над тях,но това си е чисто тяхна психологическа слабост!
Определено има истина в наблюденията ти, Bell !!! Просто конструкцията, наречена Его не е нищо повече от прикриване / захранване на чувството за малоценност - това че всички ние сме дребнички и незначителни хорица, от които нищо не зависи, освен тесния кръг на нашето дневно обкръжение. В капана на ужасното противоречие между необходимо и достатъчно, във всякякъв план ( емоционален, материален, мисловен ), се изпада не от слабост или отсъствие на духа, а именно от неправилно боравене със Силата - в използването й за доминация, контрол, обществено уважение, майчина обич, и какво ли още не...Ние сме всичко и не сме всичко !!! Нека приемем, че ние сме отделни частици от едно цяло. Аз примерно съм една отделена частица и за да продължа да съществувам като такава, то Аз трябва да се само поддържам като такава и тук именно Аз създавам своя свят въртейки се около самия себе си създавайки Силата, с която аз привличам, улавям, контролирам и укрепвам тесния кръг на моето обкръжение. Това е капана, за който става въпрос, а именно, че Аз се въртя около самия себе си в опит да избягам от илюзията за собствената си незначителност :)
В този цикъл са зациклили може би 99% от хората на Земята, и в момента когато се разпадне илюзията за човешката незначителност, проблемът с Егото ще отпадне завинаги.
какво е това полемична? звучи ми като поетична, ама сигурно не е това.
Как мислите дали егото е имплант, който трябва да отхвърлим в процеса на еволюцията? Според мен това е едно от най-трудните за преодоляване качества на човека в процес на развитие и урок на Земята.Не е имплант. Без Его ти няма да си нещо повече от гъба... Проблема с егото е ,че в съвременния свят егото е безкрайно фрагментирано и човек проявява само отделни черти на личността си и не може да изпита цялостност.
обикновено избягвам да отговарям на нещо, което си писал, защото е пълна безсмислица или енергията зад него е куха, но този път поне ще ще трябва да напиша, че съм потресен :'( точно така, потресен. покажи ми една-истинска-източна книжка (обратното на псевдо-източна псевдо-мъдра книжка), която да доказва, че съществува его.:o WhiteRider ,Не беше ли ЕГО-то онова,което ни кара да бъдем злобни,материални,груби,убийци,клеветници,крадци ,лъжци и какви ли не още? :-[Грандоманията не е ли следствие на ЕГО-то? :-[ Та нали медитирайки се опитваме да избягаме точно от зависимостта си от ЕГО-то, или не???
Не, просто почти всички източни източници твърдят, че Егото е илюзия и трябва да се шкартира един вид :P Т.е. - да не му се обръща особено внимание, докато не изчезне. По-скоро това имаше предвид Райдъра като чеНе, просто почти всички източни източници твърдят, че Егото е илюзия и трябва да се шкартира един вид :P Т.е. - да не му се обръща особено внимание, докато не изчезне. По-скоро това имаше предвид Райдъра като че ли.Админ, когато медитираме се качваме над ЕГО-то смятам,че за това става дума в източните религии. Още повече,че има ЕГО там където няма любов пример:(предимно всяка майка поставя своето дете преди себе си)! цитат:„Където и да ходя, винаги съм следван от едно куче, наречено 'Его'.“ Фридрих НитцшеТози цитат за мен е показно,кое точно в материалният свят хората са поставили да пази техните материални интереси=ЕГО-то разбира се.И си го отглеждат старателно. :-[ :-X
психологията, макар да зове себе си "наука за душата" няма концепция или наченки на разбиране за душата. психологията разглежда психичните процеси само от болната им страна или като степени на някакво изкривяване без да има реална база какво е нормално.http://www.pown.it/2652?r=1930312 (http://www.pown.it/2652?r=1930312)
много често при старите школи, които вече рядко се споменават като източник на дълбоко разбиране, има пълно припокриване между обществения морал и психичното здраве - за справка фройд (крайно консервативно разбиране на личността и юнг (в чието леко бунтарско поведение и склонност да се различава от учителя си мнозина днес продължават да откриват своите истини или поне интерпретират неговите лекции и разбирания от гледна точка на съвременните отношения или дори често - като какво им се иска да е казал).При Фройд абсолютно няма никакво припокриване между обществен морал и психично здраве. Той направо си го критикув аи атакува като източник на неврози и всякви други гадости. А това,че не споменават в момента...виж горното линкче...
трябва да разберете себе си и да се развиете, като осъзнаете, че не сте личността си - не сте своето тяло, не сте своите мисли, не сте своите емоции.
Спроред мен личността, тялото, мислите, емоциите, чувствата не трябва да се отричат, а да се хармонизират и балансират, да бъдат абсолютно пречистени и поставени под контрол,...Как точно мислиш да стане това?
Алдонеа, на тебе 90% от понятията са ти объркани.:)О колко мило ме прати да правя секс и да не умувам относно хармонията!
Кашата в главата ти е почти безнадеждна.
Не знам има ли смисъл да се изясняваме и то по интернет.
Ако хората, които не умеят да се контролират са най-хармонични, то значи американците, дето са по 300кг сланина и лой са в най-голямата хармония.
Също и наркоманите, дето все не се стърпяват и си ходят за дозичката да се боцкат.
Също и мутрите, дето не се контролират, и като им кефне пребият някой, а като им кефне просто го застрелват.
Изобщо хармония без край.
Мисленето не ти се удава много, съсредоточи се върху секса. Белким там с липса на контрол достигнеш хармония.
??? Ха...Хармония<>Контрол, нещо ми се струват диаметрално противоположни.А това кой го каза? ???
...
??? Ха...Хармония<>Контрол, нещо ми се струват диаметрално противоположни.Хармонията не е единство между еднаквости, а единство на базата на нещо общо.Изсвири нотите до, ми и сол едновременно – те не са еднакви, но си хармонират. Ако изсвириш на три еднакви инструмента нотата до, то звученето им ще се слее, но това не е хармония, а еднаквост. По отношение на човека, хармонията е вътрешен контрол (самоконтрол), а що се отнася до обкръжаващата ни среда, хармонията е контрол на начина по който си взаимодействаме с нея. Но ти може би погрешно свързваш контрола единствено с контрола върху другите, т.е. с нарушаването на тяхната свобода. Последното обаче е само една възможност, която разбира се трябва да се избягва.
Мислех,че хармонията е единство м/у еднаквости ,а контролът не е ли на основата на все пак агресия???
:hi:Не знам какво точно очакваш да ти отговоря. При всички случаи за да говорим за самоконтрол, то трябва да имаме идеал, за това, което трябва да бъдем; необходимо е да сме наясно към какво се стремим, защото самоконтролът без цел, всъщност не е никакъв контрол. Разбира се нашият идеал и нашите стремежи не са нещо неизменно, а подлежат на развитие. Самоконтролът се изразява в цялостен начин на живот, включващ мисли, желания, чувства и действия, съответстващи на избрания идеал. Разбира се всичко си има степени и самоконтролът не е изключение. Пълно следване на избрания начин на живот, през цялото време, през абсолютно всеки миг от деня (а и в съня) е непосилно за огромната част от хората (и мене включително). Най-малкото на хората им липсва необходимата концентрация и будност на съзнанието и те неусетно, въпреки желанието си губят контрол над мислите и действията си и се връщат към вече установените модели на живот, несъответстващи на избрания идеал. На хората им липсва търпение, устойчивост, твърдост, постоянство, сила, устрем, равновесие и други качества на волята и мисълта, необходими за успешен самоконтрол. Освен това самоконтролът не трябва да бъде насилие над себе си, потискане на нежеланото, несъответстващото на идеала, а трансформиране, превъзпитаване на всичко неотговарящо на избрания идеал.
ИРИС как се случва самоконтрола при теб?
И кво стана? За 10 страници Fluffy bunnies напълно окупираха иначе правилно насочената тема на Gil.Правилно насочена, неправилно насочена... кой може да определи със сигурност?
Gil-Galadh : Fluffy bunnies - 0 : 1
И кво стана? За 10 страници Fluffy bunnies напълно окупираха иначе правилно насочената тема на Gil.Правилно насочена, неправилно насочена... кой може да определи със сигурност?
Gil-Galadh : Fluffy bunnies - 0 : 1
Може би правилното за теб, няма да е съвсем правилно и удачно за други, а „неправилното“ може да се окаже доста полезно.
По-скоро ти си изградил определена представа за някои от пишещите и им вменяваш разбирания, които те не споделят.
Gil-Galadh : Fluffy bunnies - 0 : 1Хахаха, тва ми оправи деня. И си напълно прав. Уви, флъфита не отбират от логика...
:hi: Ирис именно поради изброените от теб липсващи качества у нас хората продължаваме да си отглеждаме успешно ЕТО-то. Мислим за самоконтрол, като за магическа пръчица, но струва ми се,че придобиването на необходимите качества ще доведат до свеждане ЕГО-то до минимум и сериозно повишаване духовността на човечеството(или поне повече индивиди) :) Ето тези мои мисли зададоха въпроса към теб. Но знам ли може би не вървя в правилната посока???
Ако целта ти е да намалиш егото си и да повдигнеш духовността на човечеството, вървиш в тотално грешна посока.Защото, както каза Гил, самоконтролът повдига егото.На всичкото отгоре без да повдигнеш егото няма засилване на духовността.Досега би трябвало да разбереш, че просто Алдонеа влага различен смисъл в понятието „его“. Както казах има висше и нисше его. Тя очевидно свързва егото с нисшата му част, а висшата (индивидуалността) предпочита да нарича душа или нещо друго. Когато имаш желание да разбереш, ще разбереш, дори и да има различия в използваната терминология.
Ако целта ти е да намалиш егото си и да повдигнеш духовността на човечеството, вървиш в тотално грешна посока.Защото, както каза Гил, самоконтролът повдига егото.На всичкото отгоре без да повдигнеш егото няма засилване на духовността.Досега би трябвало да разбереш, че просто Алдонеа влага различен смисъл в понятието „его“. Както казах има висше и нисше его. Тя очевидно свързва егото с нисшата му част, а висшата (индивидуалността) предпочита да нарича душа или нещо друго. Когато имаш желание да разбереш, ще разбереш, дори и да има различия в използваната терминология.
:hi: Ирис именно поради изброените от теб липсващи качества у нас хората продължаваме да си отглеждаме успешно ЕТО-то. Мислим за самоконтрол, като за магическа пръчица, но струва ми се,че придобиването на необходимите качества ще доведат до свеждане ЕГО-то до минимум и сериозно повишаване духовността на човечеството(или поне повече индивиди) :) Ето тези мои мисли зададоха въпроса към теб. Но знам ли може би не вървя в правилната посока???Ако целта ти е да намалиш егото си и да повдигнеш духовността на човечеството, вървиш в тотално грешна посока.Защото, както каза Гил, самоконтролът повдига егото.На всичкото отгоре без да повдигнеш егото няма засилване на духовността.
"Тези ти мисли" представляват опит да отпушиш мазно запушен кенеф със сода каустик.Правиш сапунена тапа и ще трябва много вода да изтече, докато се разтвори.
В интернет форум аз мога само да ти се подигравам, да те упреквам и да ти давам акъл...само че не мога да направя нищо смислено, за да ти помогна да разбереш механизма на нещата.Ти неминуемо ще ги разбереш, след като си счупиш главата, всеки ги разбира така.
Но поне докато това не стане, стига флъфи флуд!
И все пак това е форум - място,където всеки пише мнението си свободно, за да се достигне до истината, а не място, където всички си хвърлят грешките, надъхват се от грешките на другите и се утешават от всеобщото затлачване.
Забога, в този форум сте за да търсите истината и нещо ново, или за да пречите на това!? Или се опитайте да намерите истинта в думите и на други хора, или си направете невеж mirc канал, където да си настоявате за заблудите колкото си искате!
Защото:
Аз до сега съм с впечатлението, че във форума се пише всичко кажи речи и че всеки, който пише, също така чете и мисли по думите на другите.Само че все повече потребители започват да разгръщат словесни битки, в които просто си налагат мнението, а не го споделят с другите.
По този начин дори тези, които са убедени, че говорят правилни неща, са изкарвани като неизслушващи, нечетящи и неприемащи друга гледна точка.
Кой би приел грешна гледна точка, когато неговата Е правилна !!!
Разбирам да си говорехме за недоказани понятия и за теории, но по дяволите - не си говорим за теории, говорим си неща с математическа точност! Хора, които не знаят какво е Его, не знаят какво е Аз (АзЪТ) и не правят връзка между сила на личността и сила на духовността (ученическа психология и философия), говорят пълни глупости навред и обвиняват наред, че не били изслушвани!
:hi:О съжалявам ,че ти създадох толкова грижи,но все пак Его-то не е ли онзи пласт от човека,който ни кара да искаме по много и от всичко за себе си?И по този начин ни отдалечава от ЕДИНЕНИЕ С ВСЕЛЕНАТА? :)Ако целта ти е да намалиш егото си и да повдигнеш духовността на човечеството, вървиш в тотално грешна посока.Защото, както каза Гил, самоконтролът повдига егото.На всичкото отгоре без да повдигнеш егото няма засилване на духовността.Досега би трябвало да разбереш, че просто Алдонеа влага различен смисъл в понятието „его“. Както казах има висше и нисше его. Тя очевидно свързва егото с нисшата му част, а висшата (индивидуалността) предпочита да нарича душа или нещо друго. Когато имаш желание да разбереш, ще разбереш, дори и да има различия в използваната терминология.
Когато вие с Алдонеа имате желание да разберете, ще разберете, че няма висши и нисши части, а има неделима цялост без вътрешни граници, и ще си дадете сметка, че човешкото същество е неделимо на самостоятелни области - то винаги е цялост.
Но вие си мислите, че само аз трябва да разбирам вас.
:hi:О съжалявам ,че ти създадох толкова грижи,но все пак Его-то не е ли онзи пласт от човека,който ни кара да искаме по много и от всичко за себе си?И по този начин ни отдалечава от ЕДИНЕНИЕ С ВСЕЛЕНАТА? :)
Егото започват да го изграждат мама и тати още от първият ни ден с любезното съдействие на всички роднини, близки хора и цялото общество.
...за да можем да обикнем всичко и всички трябва да обикнем първо себе си (това включва и нашето его).
Едното е средство за проявление на другото. Същността винаги трябва да почитаме и да изпитваме любов към нея. Но проявлението й може да е доста далеч от същността. Един престъпник е проявление на всичко друго, но не и на духовната си същност. Думите „Обичайте и враговете си“ се отнасят за същността им, а не за проявлението им, т.е. престъпленията, които извършват. Значи можем да обичаме външното проявление, доколкото то отразява духовната същност. Разбира се тази оценка извършваме субективно според нашите си представи за това, кое е духовно и кое не е.
Любовта не може да бъде избирателна в стил -ще обичам божествената си същност, защото е вечна и непреходна, но няма да обичам личността и тялото, които съм избрал.
Това автоматично ще стане -ще обичам божественото във всичко и всеки, но не и техните проявления.
Това любов ли е?
Едното е средство за проявление на другото. Същността винаги трябва да почитаме и да изпитваме любов към нея. Но проявлението й може да е доста далеч от същността. Един престъпник е проявление на всичко друго, но не и на духовната си същност. Думите „Обичайте и враговете си“ се отнасят за същността им, а не за проявлението им, т.е. престъпленията, които извършват. Значи можем да обичаме външното проявление, доколкото то отразява духовната същност. Разбира се тази оценка извършваме субективно според нашите си представи за това, кое е духовно и кое не е.
Любовта не може да бъде избирателна в стил -ще обичам божествената си същност, защото е вечна и непреходна, но няма да обичам личността и тялото, които съм избрал.
Това автоматично ще стане -ще обичам божественото във всичко и всеки, но не и техните проявления.
Това любов ли е?
...Човек в повечето случаи действа силно повлиян от външни фактори, обществено мнение, общоприетото от средата, традиции, внушения, навици, зависимости и т.н. (не ми се навлиза в подробности). Това не е човешката същност. Последната можем да разберем, като се абстрахираме от изброените неща, които я заглушават. Все едно да се опитваш да гледаш през опушено стъкло. Светлината си е светлина, и една малка част ще премина през стъклото, но тя ще достигне до нас силно изкривена и отслабена. В случая с престъпника: неговото съзнание е замърсено подобно на опушеното стъкло поради различни причини, като например средата в която е израснал, възпитание, предразположения от миналото, незадоволени желания и др. По този начин той може въобще да не възприеме импулсите идващи от духовната му същност. Той не вижда нейната светлина, а само наслояванията върху своята психика, и именно те определят действията му, вместо висшия му аз.
...Човек в повечето случаи действа силно повлиян от външни фактори, обществено мнение, общоприетото от средата, традиции, внушения, навици, зависимости и т.н. (не ми се навлиза в подробности). Това не е човешката същност. Последната можем да разберем, като се абстрахираме от изброените неща, които я заглушават. Все едно да се опитваш да гледаш през опушено стъкло. Светлината си е светлина, и една малка част ще премина през стъклото, но тя ще достигне до нас силно изкривена и отслабена. В случая с престъпника: неговото съзнание е замърсено подобно на опушеното стъкло поради различни причини, като например средата в която е израснал, възпитание, предразположения от миналото, незадоволени желания и др. По този начин той може въобще да не възприеме импулсите идващи от духовната му същност. Той не вижда нейната светлина, а само наслояванията върху своята психика, и именно те определят действията му, вместо висшия му аз.
...Човек в повечето случаи действа силно повлиян от външни фактори, обществено мнение, общоприетото от средата, традиции, внушения, навици, зависимости и т.н. (не ми се навлиза в подробности). Това не е човешката същност. Последната можем да разберем, като се абстрахираме от изброените неща, които я заглушават. Все едно да се опитваш да гледаш през опушено стъкло. Светлината си е светлина, и една малка част ще премина през стъклото, но тя ще достигне до нас силно изкривена и отслабена. В случая с престъпника: неговото съзнание е замърсено подобно на опушеното стъкло поради различни причини, като например средата в която е израснал, възпитание, предразположения от миналото, незадоволени желания и др. По този начин той може въобще да не възприеме импулсите идващи от духовната му същност. Той не вижда нейната светлина, а само наслояванията върху своята психика, и именно те определят действията му, вместо висшия му аз.
Може би защото висшия аз първи се е навил да участва в тази игра и да се прояви точно в това общество, среда, родители, приятели и т. н., където ще може да изгради престъпни наклонности.Висшият аз на нищо не се е навил. Целта на всички прераждания е да може човек да издигне самосъзнанието си до нивото на висшия аз. След това въобще няма да има нужда от прераждания (в плътно тяло). Важни са единствено тази опитности, които прибавят нещо към висшия аз. Средата в която се въплъщаваме зависи много и от кармата ни. Ако се създават условия предразполагащи ни към престъпления то те са или кармични или са изпитания, но и в двата случая се очаква да преодолеем и да не им се поддадем. Ако последното се случи просто повтаряме всичко отначало. Хората изживяват някои опитности по хиляди пъти. Значи не е важно просто да изживеем опитността.
Защо не допуснем, че всяка една опитност е желана?
Ако душата искаше да кисне в блаженство едва ли щеше да си прави този труд да се проявява в материалното.
Може би защото висшия аз първи се е навил да участва в тази игра и да се прояви точно в това общество, среда, родители, приятели и т. н., където ще може да изгради престъпни наклонности.Висшият аз на нищо не се е навил. Целта на всички прераждания е да може човек да издигне самосъзнанието си до нивото на висшия аз. След това въобще няма да има нужда от прераждания (в плътно тяло). Важни са единствено тази опитности, които прибавят нещо към висшия аз. Средата в която се въплъщаваме зависи много и от кармата ни. Ако се създават условия предразполагащи ни към престъпления то те са или кармични или са изпитания, но и в двата случая се очаква да преодолеем и да не им се поддадем. Ако последното се случи просто повтаряме всичко отначало. Хората изживяват някои опитности по хиляди пъти. Значи не е важно просто да изживеем опитността.
Защо не допуснем, че всяка една опитност е желана?
Ако душата искаше да кисне в блаженство едва ли щеше да си прави този труд да се проявява в материалното.
Да, човекът включва висшият аз, но въпросът е дали в настоящето може да бъде съзнателен като такъв. В бъдеще ще може със сигурност. Едно животно не може да мисли като човека, защото умственото му тяло не е достатъчно развито (организирано), за да може съзнанието да се фокусира на това ниво. По-същия начин за да може човек да действа съзнателно като душа (висш аз), е необходимо това, което в езотериката наричат „будхи“ да е претърпяло определено развитие.
1.Не издигането да ниво на висшия аз е важно - ти ОТ САМОТО НАЧАЛО СИ ВИСШИЯ АЗ ! А е важно чрез тази ти форма ТИ да се сдобиеш с преживявания за себе си.
2.ВСЯКА ОПИТНОСТ прибавя нещо към висшия аз.Всяка опитност прибавя по нещо, но не задължително към висшия аз. Твърдите предмети потъват във водата, да не говорим за въздуха. Мястото на камъните е на земята, а не на небето и природните закони съвсем естествено ще ги поставят на мястото им. До висшия аз може да достигне само това, което му съответства.
2.ВСЯКА ОПИТНОСТ прибавя нещо към висшия аз.Всяка опитност прибавя по нещо, но не задължително към висшия аз. Твърдите предмети потъват във водата, да не говорим за въздуха. Мястото на камъните е на земята, а не на небето и природните закони съвсем естествено ще ги поставят на мястото им. До висшия аз може да достигне само това, което му съответства.
Спорт - Здраве написаното от теб предполага извода, че след като надмогнем егото, ще изявим висшата си същност или Божественият Аз.
Айде почна се с тъпните на Коелю :P
Според мен е тъпо да се заменя нещо.
Чудесно ще е, ако се впрегне алтруизма в услуга на егоизма.Тогава вече всички ще са доволни, а самите ние - още по-доволни.
Според мен човек може да е алтруистичен само тогава, когато е не достатъчно досетлив.Защото, аз например, когато помагам на някого, когато някой ме е помолил за нещо и аз съм се отзовал, правя го с пълното съзнание, че правя услуга или се отзовавам на молба и го правя с пълното съзнание, че този човек ще ми е благодарен.Алтруистът също осъзнава тези неща. Въпросът е че мотивацията му за да помогне не произтича от това, че ще получи нещо в замяна (благодарност, положителна карма или нещо друго), а от полезността на действието.
Именно.Какво означава полезно действие? Полезно за кого? В големия пла нна нещата полезно и вредно се размиват в сива смес и алтруизмът просто губи почва под краката си.Въпреки, че осъзнавам двузначността на това, което ще кажа, ти отговарям така - това, което е полезно за цялото. Не за отделния индивид, а за всички заедно. Аз харесвам примера за алтруизъм с клетките в тялото - как те вземат само толкова хранителни вещества, колкото са им необходими, за да живеят така, че да са полезни за тялото.
Алтруизмът и егоизмът са си две човешки качества, които са присъщи на всеки от нас.Просто човек не може да ги изпитва едновременно, те се редуват ;)
Алтруизмът и егоизмът са си две човешки качества, които са присъщи на всеки от нас.Просто човек не може да ги изпитва едновременно, те се редуват ;)
Не е така според простата психология.
Това не са две качества, а два нюанса на едно качество - според простата психология.
:) Спорт-Здраве4 и marhs, стигнахте ли до консенсус по темата АЛТРУИЗЪМ и ЕГОИЗЪМ, дали са като ОМРАЗА и ЛЮБОВ или могат да съжителстват заедно? :hi:
Какво значение има дали е подсъзнателна или не е, след като я използват, инстинктивно или не? Нали за това говорим?
Факт е, че алтруизмът, егоизмът, омразата и любовата са просто качества на личността (егото) и поради тази си природа са условни, т.е.Факт е, че личността не е способна на безусловна любов и алтруизъм. Докосвайки се до тези качества, личността ги оцветява със собствения си егоизъм и те разбира се губят своята първоначална чистота. Иначе алтруизмът и любовта са качества на човешката душа и на това ниво са абсолютно неегоистични. Когато хората успеят да прехвърлят съзнанието си от нивото на личността до нивото на душата, ще бъдат способни на неегоистична любов. Дотогава в любовта им винаги ще бъдат примесени в определено съотношение, според развитието на конкретния човек, егоистични и надличностни елементи.
обичам защото,....мразя поради тези причини...
:) Именно това е и моето мнение, че АЛТРУИЗМА е свързан с безвъзмездното ДАВАНЕ. Онова при което нищо не очакваш, при което винаги си там където си полезен!Какво значение има дали е подсъзнателна или не е, след като я използват, инстинктивно или не? Нали за това говорим?
Но аз продължавам да твърдя (като Марк Порций Катон старши-знаеш ли кой е?), че алтруизЪМЪТ и егоизмът не могат да се изпитват едновременно от един човекЪ в единЪ моментЪ. :yes: Може да се редуват като преживявания, но не и едновременно. :P
А Алди (Алдонея) да каже мнението си по въпроса.Щом сме я заинтересували с нашта приказка ;)
Значи, ако отговори алтруистът "аз правя това и това, защото ИСКАМ ..., или ИМАМ НАМЕРЕНИЕ ..., или СМЯТАМ, ЧЕ ... и т.н. без никакво значение какво ще добави, той е егоист, защото ТОЙ прави това, със своето ЕГОИСТИЧНО решение.Това е твоята представа за алтруизма. За мене тази представа е почти изцяло погрешна. Алтруистът иска, има собствени намерения и собствено мнение. Но за разлика от егоиста той не се поставя в центъра на нещо повече от него самия. Егоистът експлоатира средата в която живее в своя полза, опитва се да подчини другите на собствените си желания и стремежи. Алтруистът хармонизира собствените си желания и стремежи със загриженост към останалите. Загриженост не в смисъл, че ще върши всичко вместо тях, а че ще се стреми да поддържа оптимални условия те сами да го направят.
Така, че действително алтруистът по определение е кошерен индивид, който постъпва без да знае защо. Това е най-краткото определение, към което се стремят алтруистите. И сега, след като имаме определението, трябва да попитаме алтруистите няма ли да преминат към реализация. Май пак ще им трябва някаква технология, за да постигнат целта. И понеже завършеният алтруист не знае какво прави, ще се наложи някой егоист да дойде и да им даде технологията. А такъв винаги се намира.
Той същия им е дал и идеята за алтруизма, впрочем.
Някой смята ли, че практически (извън езотеричното философстване),ще успее да приложи тези утопични, безусловни модели?
Тогава ще прилича на кубче лед, което има стремеж да стане локва без да се стопи и без да изгуби своето преживяване на...кубче лед.
Алтруистът може да преодолее инстинкта си за самосъхранение, тъй като поставяйки другите пред себе си, при необходимост може да се окаже способен да се пожертва за тях. Не, че няма инстинкт за самосъхранение, но съпричастността и загрижеността към другите е по-силна. Тук трябва да се има предвид обаче, че фанатиците също са в състояние да преодолеят инстинкта си за самосъхранение, а и не само фанатиците. Въобще всеки човек в замъглено състояние на съзнанието може да стигне дотам. Алтруистът обаче го прави не под влиянието на илюзии и заблуди, а в състояние на чисто и ясно съзнание, осъзнавайки своите действия и последствията. Допълнителен проблем е, че много фанатици се представят за алтруисти.
Воъбще кога ще започнеш да използваш аргументи?Когато пожелая. За мене е много по-важно всеки сам да си намери аргументите „за“ или „против“. Логиката е хубаво нещо когато разполагаш с достатъчно базисна информация с която да работиш. Когато не разполагаш с такава информация, започваш да правиш предположения и догадки, а логиката се превръща в спекулиране. „Шаблоните“ от своя страна са универсални истини, които ако бъдат осъзнати в дълбочина, могат да помогнат на човек да се ориентира във всяка ситуация. Но това осъзнаване, колкото и да е лесно на пръв поглед е извън способностите на аналитичния ум. Последният лесно комбинира, сравнява, класифицира и извършва други действия с информацията, но не може да вникне в същността и, подобно на човек, който се опитва да разбере какво е живота правейки дисекция на дадено животно.
Обсъдих този въпрос с една колежка с подходящата натура, която й позволява разбиране по темата(зодия Лъв с есцендент Скорпион).
И както си и знаех, тя забеляза нещо много интересно.
Алтруизмът се проявява при липса на инстинкт за самосъхранение.
Знае се от множеството публикации, че според календара на маите за декември 2012-та се предвижда края на света.Още на това второ изречение спрях с четенето. Не е вярно, че маите предвиждат края на света през декември 2012г.. Според тях тогава свършва един цикъл от живота на Земята.
ЦитатЗнае се от множеството публикации, че според календара на маите за декември 2012-та се предвижда края на света.Още на това второ изречение спрях с четенето. Не е вярно, че маите предвиждат края на света през декември 2012г.. Според тях тогава свършва един цикъл от живота на Земята.
Егото е една защитна стена.Много е добра ,а аз я имам и тя е доста голяма и силна.Четейки вашите мнения в мен се зароди една мисъл/въпрос.В зората на демокрацията(каменната ера)какво ли е било егото на древните ловци.След дълго чесане на задните си части се запитах-какво ли е била най голямата победа в тия времена на ловеца с копие.И СТИГНАХ до извода че най-голямата победа на тогавашния ловец е- не че е убил поредното животно да се нахрани, а се е сетил да го опитоми.Наблюдавайки живота около мене виждам модерни ловци които неспирно се ръчкат с копия(думи) и се питам дали нейде отгоре древните ловци не се червят от срам заради нас.Не знам дали това мое разсъждение има връзка с темата, но това ми дойде на акъла.Живи и здрави. :hi:
О, чудесна тема!
Негово величество ЕГО-то. Аз пък един ден потърсих думата из интернет като "егология", тъй като и аз обичам науката, стига де не стига да вкоравяване и фанатизъм...и намерих само за някакъв си дето идентифицира някакви петна по хората и пр. ...глупости (така поне на мен ми се стори) и нищо друго!!!
Това, че говорим за егото като отделно от нас показва, че интуитивно хората чувстват, че те не са егото си. Също така интуитивно усещат, че всичките им проблеми неминуемо се преплитат с егото.
То е стражарят, детективът, който по 24 часа в денонощието зорко следи да пази рамката в която умът е натикал съществото ни. Той пази от евентуални обиди, от евентуални разкрития, показващи, че ние не сме то. И от главното разкритие, че пазейки него, не правим добро на себе си!
Неговите интереси са точно обратните на нашето същество.
Във всеки конфликт без никакво изключение - от дребно неразбирателство до кървава война, във всяко насилие, във всяка трягедия неминуемо, неизбежно, но скрито (неосъзнато) стои то - егото.
И точно тази неосъзнатост прави възможно това. В мига в който то бъде осветено = осъзнато неговата власт над човека ще приключи и човекът ще се превърне в това, което винаги е бил - бог.Стига преди това да не е избързал да се самоубие. Защото егото натам тласка.То би пожертвало човека, само и само да остане скрито и ако някой вземе много да го ровичка и да попроглежда то се активизира и почва да го тласка към самоубийство.
Трябва да се създаде наука - егология, защото това ще бъде началото на края на егото.
Днес погледнах последните публикации във форума и силно впечатление ми направи , че във всяка тема някъде се намесва "егото" като обяснение за всички беди на света. Не съм психолог, въпреки че съм я изучавала един семестър, ама доколкото си спомням Аз е Его, т.е. личността.Кое обаче най-много ме изуми?!Това, че всеки говори за егото си така, сякаш за нещо, което не им принадлежи, което не е част от тях, а нещо абстрактно, нещо си там, за което обаче знаят много - как пречи, какво прави и т.н. С риск и аз да бъда причислена към феновете на науката (в доста случаи я предпочитам и си служа с нея) , искам да тук да обясня защо според мен е грешка да говорим за част от същността ни като нещо отделно.
Фройд определя структурата на психиката по този начин: То-Аз-Свръх Аз. То е желанието, несъзнаваното; Аз е съзнаваното, разума; Свръх Аз е антипод на То; съвестта. Когато То (несъзнаваното) набере прекалено голяма сила, то пременава прага на несъзнателното и достига до Аз. То може да стане осъзнато, но Свръх Аз-а може да се включи ако желанието не отговоря на моралните приниципи и да бъде подтиснато.
Трите центъра са необходимо важни, Аз (егото) е една малка част от вас. То-Аз-Свръх Аз трябва да работят в синхрон, да няма конфликт.Опитах се да намеря табличка...
(http://www.thespiritwiki.com/images/a/ac/Iceberg.jpg)
Както виждате, в най-горната част, която е най-малка е съзнателното, под него е подсъзнателното, след което следва несъзнателното. Няма да нужда ви обяснявам какво означава тази таблица,достатъчно ясна е.Е, според Вас каква е ролята на Аз-а?! :)
Предлагането на бързи, експресни и безболезнени пътища е е отново трик на егото ако може така тези пътища да го позаобиколят. То вече се е примирило че е разкрито, но сега прилага друга тактика. Адски е хитро.Например един негов любим трик е "духовността като цел".Този трик не е на егото, този трик е на лукавия който желае да те заблуди чрез желанието твоето его, но егото не е само личността на даден човек. Именно там е целта, т.е елиминирането на личността, чрез изкушението на егото и накрая се получава следното:
Съвсем не е случайно че не си щастлив, нито удовлетворен.Как пък разбра, че не съм щастлив?
Отдваш го на какво ли не, но никога не подлагаш на съмнение представата си.От известно време спрях да я подлагам на съмнение. Това е пагубно, понеже знам кой е източника на въпросното съмнение и какво представлява то.
Като я затвърдиш хубаво тази представа ставаш толкова предвидим, че ставаш скучен дори на себе си.Напротив на себе си малко трудно ще стана скучен. Не съм аз човека имаш грешка. ;)
И пак не ти хрумва да я подложиш на съмнение, да пробваш алтернативни начини на поведение, мислене, действане.....все по-предвидим, все по-закоравял....ставаш стар.Тука вече ме разби. С уважение.... не е това начина. Но все пак е един опит за бягство от себе си или промяна на мирогледа но не и за преодоляване на егоизма или за израазяване на същността.
Какво изобразява линията preconseious на илюстрацията?
И в подобни случаи на конфликт какво се прави - нърси се компромисен вариант. Хайде да разгледаме може ли да има изобщо такъв? Или е поредният сапунен мехур на егото.
Компромис №1: Излез за малко, но само за малко и се върни да работиш. Излизам, обаче ни е напрегнато, защото "съм за малко", работата стои и чака, времето лети и намалява, трябва да внимавам за времето, гледам си часовника , не смея да се отпусна за да се наслаждаам, все едно затворник, който са му дали за малко да излезе. Удоволствието го няма. Егото доволно потрива ръце "видя ли?! какво толкоз, напразно толкова искаше да излизаш, виждаш, че не е кой знае какво, нали? Айде сега се хващай за работа" Колко мило!!!
Компромис №2. Решавам, че ще свърша работата и тогава ще изляза. Обаче пусто не мога да се съсредоточа, все навън гледам, разсеяна съм, става ми нервно, бързам, обаче допускам грешки и все повече нервнича...минават часове, аз съм вече толкова раздразнена, че ми се е отщяло да излизам, освен това слънцето се скри, облаци се появиха, стана хладно, вятър задуха...абе къде ще излизам вече...и ..какво да правя навън...? Егото пак потрива ръце "Видя ли?! Какво толкова се беше юрнала да излизаш? Я си стой вкъщи, и се занимавай с нещо важно от което ще имаш полза един ден"
.И при двата компромисни варианта съм като насрана (с извинение). Все едно са ми резнали крилцата.Сега ни работата стана както трябва, ни желание вече имам за цветенца и птички. Еба ти скапания живот! Какъв му е смисъла на тоя живот?!
Но и аз не смятам да продължавам темата защото няма никакъв смисъл.Според мен има смисъл. И как досега е имала смисъл, а сега няма?
Е там е цялата трагедия, че "Аз"-а си въобразява, че може да решава!Донякъде съм съгласен, но не е точно така. Точно Аз-а трабва да реши. Но не АЗ като нещо отделно, а АЗ-а като ключов елемент. Не трябва да се разделят понятията. Аз-а е все едно да имаме готов пъзел, да го развалим и да вземем една частица от него, след което да и препишем всички качества на нея. Но тя има само едно качаство, и то е да завърши пъзела защото без нея не става тя е поледният елемент всичко се съгласува с нея. За 'То' нещата стоят по подобен начин, а свръх Аз-а е този който следи дали се спазват правилата. ::)
Но знаете ли, ще дойде ден, когато може би никой няма да си спомня кое е било естественото. Може би няма да има и естествени ябълки, или хората вече няма да знаят, че ябълките са били на дърво, което е било засадено в земята, ще си мислят, че ябълките растата в магазините. А може и така да пише в учебниците на децата тогава. Натам върви всичко - тотално откъсване на човека от естествените неща и превръщането му в супер-консуматор.
Не ме кефи Кабалата. Тънко и по еврейски се изопачават някои неща. Уж казва верни работи. А само 95 % е вярно, 5 % грешно. Но тия 5% са достатъчни да обърнат колата или да я пратят по напълно противоположния път.
"Природата се стремяла да достигне човек по съвършенство"
Издига се човека като супер култ, и то над природата. Това е голямо зло.
По-скоро човека трябва де стреми да влезе в синхрон и хармония с природата и нейните сили.
За да се отървем от Егото трябва да премахнем ЦЕЛИТЕ в живота си, а за да нямаме цел не трябва да мечтаем! Е, питам аз що за живот е това без мечти, без цел и кого устроива това???
Този въпрос и мен доста ме е занимавал. Моите наблюдения са, че със всяко следващо поколение се проявява на все по-ранна възраст. Разбира се това е индивдуално.
Освен това съм забелязала, че появата му (и силаа му) са свързани с някакви грешки в семейната среда, зависи в родителите колкое силно егото и пр.
Ако семейната атмосфера е хармонична, или казано по друг начин ако детето палучава достатъчно любов (а това може дасе случи само при положение, че родителите не са егоцентрични) тогава егото не е болезнено (т.е. свръхсилно).
Детето е задоволено, чувства се обичано, спокойно е, не му хрумва още да се самоопределя, да се сравнява с някой друг, да се самоопределя дали е достатъчно "добро".
Но ако родителте са блокирани от своето его, автоматично детето чувства дефицит на нещо и егото му се стимулира и разраства.Детето не се чувства добро, почва да се сравнява и самоопрделя именно по тази причина.
А според психолозите егото на бебето се припокрива със всичко около него, т.е. бебето не прави разлика между себе си и света, когато мрдне с ръка за него светът е мръднал.
Струва ми се, че малко смесваш нещата.
Именно при родители, които заемат важни длъжности, добре осигурени са материално и пр. вероятността егото им да е силно, съответно децата им да са в дефицит на любов е по-голяма.
Ако има обич възпитание на практика не е нужно, защото всичко се научава по въздуха, без усилие от ничия страна.Не е баш така.
Защото ако не те накарам, другите майки ще помислят, че моето дете е егоист и че аз не съм никаква майка ако не направя нещо.По скоро: За да дадеш пример на децата как трябва да постъпват, че трябва да се учат да дават, а да не са свидливи. Другото са предразсъдъци, кой какво.
Нали целта е да е силно и голямо?Така е но зависи в какво се заключава неговата сила и големина защото това са относителни качества.
:)
Наистина ли смяташ, че майките за това възпитават децата си?Ами да се е надяваме да. Но ако направим една анкета. Отрицателният отговор ще преобладава.
Интересно ми е защо някой винаги се обижда, като му се каже, че е егоист? Нали това говори за добре гледано и охранено его. Егото би трябвало да се радва, ако му се каже подобно нещо. Нали целта е да е силно и голямо?Нисшето его винаги се стреми да представи навиците и зависимостите, като желания на самия човек. За да повярва човек, че това е неговата собствена воля, а не просто една зависимост, нисшето его трябва да остане скрито в сянка и да дърпа конците от там. Ако бъде забелязано рискува човекът да разкрие истинската природа и произхода на желанията, които смята за свои и обикновено е готов на всичко за да ги оправдае. Тъмните действат по същия начин. Те са силни, когато не ги виждаш. Пряката светлина унищожава тъмнината. Силата им е в човешките слабости. Същото се отнася и за нисшето его в човека – неговата сила са нашите слабости. То няма нужда да е силно, а човекът да е слаб. Нисшето его реално е единствено една сянка от нашето минало. Утвърдени мисловни модели, модели на поведение и реакция, инстинкти и всякакви други автоматизми – това е нисшето его. Просто то е като един канал, който сме изкопали и водата вече си следва линията на най-малко съпротивление, но в строго определена посока, ограничаваща човешката свобода.
:)
:i_am_so_happy:Много хубав пост, но има една неточност - прав е Танграта! Жените си падате по пуяците! За вас жените важи - "Не пей ми таз песен любовна, а ми покажи книжка спестовна"!!! Алибаба няма жена която да не се е омъжила по сметка!!!!!! Няма такава!!!! Това обаче е друга тема!
Абсолютно си прав, но няма 2 вида самочувствие, има самочувствие и самомнение.
Самомнението може и да имитира самочувствие но рано или късно лъсва всичко.
И специално във връзка с един твой пост отпреди време в който питаше защо да се стремиш към духовно развитие, след като жените не харесват такива мъже ще ти кажа, че това не е вярно. Истинското значение на духовното развитие да достигнеш все по-близо до себе си, да се почувстваш, да почувстваш силата си и връзката си с цялата вселена. А не да трупаш разни качества, които се смятат за притежание на духовния човек и така пак да трупаш в егото си.
Мога да ти кажа, че няма жена, която да не е привлечена като нощтна пеперуда от светлина от мъжкото самочувствие. Именно за това е имало в историята почти уродливи мъже, които са привличали жените като с магнит.
Самочувствието е самородно злато, самомнението - менте.
@Iris, :) :) :) Истинското его е душата (истинската самоличност), това е егото, от което Буда се е освободил/трансцедентирал.Висшето аз, наистина е душата. Доколко Буда го е трансцедентирал и какво всъщност означава да го трансцедентираш е безсмислено да се обсъжда. Това е нещо, което може да бъде разбрано само ако се преживее и може да бъде частично обяснено единствено директно от човек, който го е преживял. Аз не съм привърженик на доктрината за Анатман в Будизма. По-скоро съм на страната на Йога, където на човешката индивидуалност се отъждествява в своята същност с Брахман. С други думи човешката същност не е шунята (пустотата, Буда-природата), а е едно с Бога, но не губеща своята индивидуалност (Атман), която е вечна, безкрайна, съвършена и неизменна. Атман е в същността на Висшия аз, но все пак не е висшия аз. Последното е само частично развиващо се (еволюиращо) проявление на Атман във времето и пространството.
...
Къде е егото според вас? Според мен е в ума, не в душата.Умът е инструмент. Той може да служи както на душата, така и на нисшия аз. Освен това мисълта, такава каквато обикновено я осъзнаваме, свързана с мозъка, е твърде бледо подобие на свободната от физическата материя и от астрала мисъл.
От един спор до друг, от една представа до друга, която отрича първата и пр. И тогава ще се предадем. Когато се предадем....тогава може би започва истинското пътуване.Затова все повтарям, когато стигнете до тотален срив не бързайте да се отписвате.Интересното тепърва предстои.
Темата е изпълнена само с теоретични напъни, (никой не сподели как се е освободил от Егото си, от мислите си и т.н.) кой ще надговори другият замеряйки го с цитати и "дълбокомислени" фрази!
Истините са прости и кратки!
Това е много важно, защото на един етап егото (сбора от илюзиите ни)ни внушава, че ако пръдължаваме да се ровичкаме в себе си можем да се шизофренираме или да си загубим ума и да полудеем.
Митко, ти колко време можеш да седиш безмълвен? :)
И малко дзен:
Колко време можеш да бъдеш безсмъртен?! ;D
И простата истина , според мен, е че не можеш да избягаш от себе си. Единственото е да се осъзнаеш и приемеш възможно най-бързо.Да приемеш, че носиш огромна гама от емоции,заложени са неочаквани възможности в теб. Всичките ти мръсни и святи желания идват от дълбокото ти същество. Това си ти. Имам чувството, че повечето хора искат да заличат егото си,заради другите. Ами аз може би имам нужда да бъда себе си, ако ще и лоша да бъда. Може би имам нужда от тези преживявания, които егото ми дава. Въобще темата за егото се е превърнала в някаква мода, всеки иска да го маха, убива, заличава, кастрира.Брррр...
Митко, ти колко време можеш да седиш безмълвен? :)
Религията се компроменира,науката също и хората няма за какво да се хванат.
Напротив, "да бъдеш себе си" се има предвид да действаш без его. Без да съдиш самия себе си, или да си мислиш другите как те съдят. Съденето е Егото. Но може би имаме различни определения за "Его".
Ето просто и ясно - трябва да бъдем СЕБЕ СИ! Да не си въобразяваме, че можем да се освободим от Егото, то ни е вродено (защо ли). Егото ще стане незабележимо когато изчезне дуалноста, а кога ще стане това щом Бог е създал нашият дуалистичен свят?
Ами в същия този форум ставаше въпрос за изопачаване на данните за глобалното затопляне от водещи учени, които дезинформират поради някакви икономически интереси на тези, които им спонсорират науката. За науката толкоз.
За религията - било е време когато там хората са намирали някаква твърда почва под краката си, имали са вяра. Днес стана по-скоро мода, курсове по йога, курсове по рейки и по тантра, курсове по медитация за по-голяма успешност в живота, от дрега страна се хванали гуша за гуша тези дето вярват в Мохамед, с другите дето вярват в ...не знам си кого, готови да се унищожат взаимно, спорове до безобразие коя е ПРАВИЛНАТА религия и кой е правилният бог, трети ходят с някакви екзалтирани физиономии, припяват и ти натикват някакви дебели книги в ръцете, та трябва да се спасяваш с бягство, някакъв дето имал публичен дом ли, стриптийз бар ли, какво беше, стана архонт и не знам си докъде стигна по политическата стълбица...още обяснения ?
Но може би имаме различни определения за "Его".
Но може би имаме различни определения за "Его".
:yes: Точно това се опитах да обясня на Алибаба, че имаме различни определения за его. Предпочитам понятията от психологията и по-точно Фройд и тях използвам. Затова и не можем да се разберем. Съденето би следвало да идва от Свръх Аз.
Алибаба опиши ми хипотетична личност без его!
Аз не мога да си изградя такъв образ, макар, че имам доста развинтена фантазия!
Айде пак Фройд, Фройд та Фройд, все едно всичко в психологията на личността започва и свършва с него.
Напълно съм съгласен с ThreeFacesАлибаба опиши ми хипотетична личност без его!
Аз не мога да си изградя такъв образ, макар, че имам доста развинтена фантазия!
Това е causa perduta.
Личност и его са по -скоро синоними.
Определението за его е само едно и то е самоосъзнаване (осъзнаваш се като отделна личност).
Но доста хора тук имат желание да се борят с егото си, т.е. нещо не се харесват като самоосъзнати.
Това е парадокс...толкова добре се справят с изразяването на личното си мнение.
Тангра, точно това е! Себе си си, когато не си егото си.Да не съдим не е ли по-различно от констатация? Не е ли това констатация когато казваме този е по-добър, този по-умен с това не определяме ли къде сме ние, не може ли да се приеме като сравнение! Ето ти отричаш Фройд, не си съгласна с този или онзи участник в дискусията, е питам с твоите думи "Коя си ти, че да изказваш мнение" С какво например ограбвам розата когато и се възхищавам и споделям възхищението си!
А искам да ви попитам дали сте мислили на понятиего "съдене" , "не съди, за да не бъдеш съден"? Кой си ти та ще преценяваш кой е готин или не е? Човекът не е експонат, той е процес, развитие, възможност за разгръщане...той трябва да има правото да бъде във всеки миг свободен да твори себе си! Дори когато му казваш най-страхотния комплимент ти го ограбваш! Ей това се опитайте да разберете.
И после си помислете колко сте способни да гледате нещата и хората всеки ден около вас без подобни преценки
Освободих се от егото Още преди няколко години. Беше трудно и свързано с много лутане, депресии.Сега съм щастлив човек.Аз съм първия!
Ако имате нужда от съвет - насреща съм. :praising:
Ако знаеше колко бъркаш и в какво дълбоко неведение си ще се изплашиш!!
Знаем за много неща, но можем да възприемаме все по-малко. Сетивата ни започват да се приучват вместо да възприемат и преживяват спонтанно света, да го описват и да го бутат в описа (в картотеката), а когато се наложи да вадим от там заготовки.
Оригиналността изчезва, защото оригиналността се случва в момента на чистото въприятие, но няма нищо оригинално да бъркаш в "шкафа" и да вадиш готови описания, изрази, начини на реагиране.
...в думите "да станете като децата" ясно си личи че човекът първо ще загуби детското състояние и после може да се върне към него, но това няма да е връщане в еволюцията или регрес, а ще бъде еволюция на съзнанието.
Мощна, огромна сила, най-голямата сила в природата. И тогава ...нещо започва да осуетява този танц, нещо неприятно досадно започва да се проявява с глупости като "не съм достатъчно мускулест, тя няма да ме хареса", "носът ми е крив, циците са ми малки и той ще се разочарова", "Ами ако....не се получи", " жените са неверни, тя ще разбие сърцето ми и ще ме зареже", "мъжете мислят само за секс, ще се възползва и ще ме зареже", "той няма работа и доходи...", "тя е доста дебеличка и не е достатъчно умна", "сега с този/тази само ще изтренирам какво е секс за да съм готов/готова за истинският", "сега само ще се забавлявам, пък има време да мисля за СЕРИОЗНИ неща" и още хиляди подобни условности...които съсипват танцът мажду мъжът и жената. Ако не бяха те...още при първият такъв осъществен чист танц мъжът и жената биха могли да възвърнат чистото си детско състояние завинаги.
...
И естествено е, че първият сериозен конфлект ще е свърдан със секса, гениалното откритие на Фройд, който обаче от там не е и помдърнал.
Тук обаче на тази почва има огромно поле за работа за всеки един човек, който може да отсее глупостите ограничаващи го от преживяването на секса, като прекрасен танц на енергии (това е Тантра)...не да заяви "любовта наранява" и отричайки се да се зарине в ежедневие, работа и не знам си какво само и само да заглуши нагона си....а да поведе битка за изчистване на любовта от простотиите...любовта и секса се превръщат във вълшебна врата (Сезам отвори се). Но това не е единствената врата. Има и други....както се казва в Дзен - всяко едно действие може да се превърне във врата. Смъртта също. Но Любовта е толкова естествена, зящото работи с подкрепата на самата природа....използващ инстинкта като гориво и двигател, като трамплин....използваш сексуалната енергия като най-мощната трасформираща сила...за това се смята, че Тантра е най-прекият път. Но и битката е с много мощен интензитет.
Темите за егото, секса, любовта, съзнанието са преплетени, разделянето им е изкуствено, защото е само в умовете ни.
един свят на чистата радост от живота, изначална и вездесъща хармония между тяло и дух.Пак си мисля, че зависи от целта. За някои хора това е може би е раят.
Нито преданоотдадените монаси, нито вмирисаните философи, нито продажните психолози, нито най-безхаберните разгулници са отдали живота си на този съкровен миг, защото и тях ги е страх да не загубят себе си - онова себе си, което непрекъснато ги кара да се съмняватВярно е но това неможе да се каже за всички и на 100% поне до края на миналия век. Всичко произтича от безверието и безлюбието, както и зародишът да грехът които неможе на практика да да бъде отстранен.
самоизпитват и самоунижават...вътрешноТук целта може да е смирението което е носещ камък от стената с крайъгълният камък, а не страхът, че ще загубят себе си.
Не се отказвам ЗА ДА.....а отказвам се - живея.Ааа.. сега се сетих това ще е рецептата за вечният живот. :)
За целта - не забравяй кой поставя целите! Умът (и егото разбира се).
Съвършенството не може да е цел.
Любовта не може да е цел, дори без-его състоянието отпада като цел. Целта отпада.
Ти се отричаш. Отказваш се. Цел не съществува. Ти си свободен едва тогава. - ..... когато си се отказал от всичко ти живееш истински.
На егоцентризмът на българина е помогното от чужди
Неговият егоцентризъм е бил (повтарям) НАЛОЖЕН
Егоцентризмът е склонност да превърнеш себе си в център на света. Егоцентризмът е нормално явление у детето до към шест-седемгодишна възраст. През този период се осъществява постепенна диференциация между Аза и външния свят, но мисленето остава преди всичко субективно: детето гледа на явленията и на проблемите, които изникват пред него, единствено от своята гледна точка. Например то казва: "Виж, татко, луната върви с мене", или, ако го попитат дали има братче и то отговори утвърдително, на въпроса: "А братчето ти има ли братче?", отговаря: „Не." Тази нагласа може да се запази у някои субекти с интелектуална недостатъчност или със забавено афективно развитие, при страдащите от неврози, които са неспособни на "децентриране" (да се поставят на мястото на друг човек). Егоцентризмът не трябва да бъде приравняван с егоизма, който означава прекалена любов към себе си.
Егоцентрикът има относително мерило за качествата, винаги спрямо някой друг "аз съм по-красив от едикого си"- грешно!
За егоиста не важи поговорката "не сакам на мен да е добре, а на Вуте да е зле". Това важи за егоцентрика- абсолютно погрешно!
Егоцентрика не го прави с лоша умисъл. Той просто не се поставя на мястото на другия и "не се усеща" на моменти, касаещи отношенията му с други хора. Независимо дали в негова полза или вреда.Това го знаем. Вече си дал пример със себе си.
Бъркаш, аз съм егоист, но изобщо не егоцентрик.Егоцентрика не го прави с лоша умисъл. Той просто не се поставя на мястото на другия и "не се усеща" на моменти, касаещи отношенията му с други хора. Независимо дали в негова полза или вреда.Това го знаем. Вече си дал пример със себе си.
Бъркаш, аз съм егоист, но изобщо не егоцентрик.Ако си егоист, както каза ще кажа едно:
Напротив, аз съм точно обратното на егоцентрик, защото непрекъснато и по много се поставям на мястото и от гледната точка на най-различни хора. Затова и мога да анализирам доста добре, и доста различни ситуации.
Мога да дам хиляди доказателства, но няма смисъл.
Но егоизма си аз го осъзнавам отчасти, и го включвам в анализите си. Но не виждам тебе какво те бърка моя егоизъм Wink И съм далеч по-малко егоист, отколкото повечето хора. Поне се стремя да не вредя на никого. Гледам да опазя, това което Бог ми е дал, като живот, тяло, материални неща и тн.
Докажи ми, че заслужаваш нещо повече от мен и аз ще ти дам
когато казвам, че егоцентризмът е бил наложен на българите имам предвид, това което казах, че българите бяха ПРИНУДЕНИ (беше им НАЛОЖЕНО) да живеят при абсолютно измеслени условия, нямащи нищо общо с реалността при КОМУНИЗМА. В измислени условия няма как да не се отплеснат нещата в грешна посока.
Развитието е по спирала. Едно дете, бебе не се осъзнава като нещо отделно от всичко останало. То е едно със вселената, помества ръката си и светът се помества. То не осъзнава различията, разграниченията, не осъзнава отделността на нещата. Но нали всички духовни учения ни казват точно това? Че нещата само привидно са отделни? Че всичко е едно, че ние сме едно с другите и вселената.
С формирането на егото детето ще се сблъска с разграничението като феномен, ще осъзнае грениците, различията....само за да разбере на един по-късен етап, етап на зрялост и осъзнаване на илюзорността на егото, че тези граници, разграничения и отделности са привидности, МАИЯ.
Но зрелият човек ще осъзнае това. Т.е. той ще се върне към състоянието на детето, но СЪЗНАТЕЛНО. Съзнанието ще е еволюирало.
Момичета,
Грешно ви е определението - Що е то его!! Многото теория ви обръква! "Егото е желанието, стремежа да се постигне целта поставена от душата така, че да се осигури доминираца роля на индивида в заобикалящата го реалност" Паалла - Хоол
Друг, съвсем друг е въпроса как ще действа Егото с помоща на егоизъм насочен навън (ефекта на пуяка вижте ме кой съм, може да се стигне до краен егоцинтризъм!! Жените си падат по това изразяване на Егото) и с егоизъм насочен навътре оформящ скрита личност (може да развие склонност към изграждане на свой собствен свят и да се откъсне от действителноста)! Ако Егото изключи егоизъма от арсенала си то личноста в развитието си тръгва по пътят на алтруизъма!!!
Това са трите пътя водещи до крайности! Истинският път обаче е средният - според Буда
И ще го кажа най-сетне направо, че нямам време за недомлъвки.
НЕОСЪЗНАТОТО ЕГО Е УБИЦ!
ОСЪЗНАТОТО ЕГО В НАС Е ПЪТ КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО.
А ако влезеш и видиш,че няма баклава и си кажеш,че най-вероятно е така,защото в магазина е свършила,но ти си си виновен,че не обичаш мазни баници,та затова ще си тръгнеш кротко и ще потърсиш в някой по-далечен ей-така,щото просто си свикнал сам да си угаждаш и да не очакваш това от другите?Тогава си щастлив човек, егото ти е в норма, не е болно от рак. Поздравления!!
Или пък заради разположението на Меркурий,водещо до изригването на Исландски вулкан самолетите не са летяли и нямало как да донесат от любимата ти турска баклава,тъй че запряташ ръкави и спретваш една... :)
Това какво е? :)
Но трябва да се разпознават нещата още в зародиш, а не когато са станали вече сериозна сила.Хм.
И "АЗ СЪМ ЕГОЦЕНТРИК" никак не е лошо като начало. Защото без това самопризнание не можеш да започнеш даже да работиш по осъзнаването. Ако отричаш егото си как ще го трансформираш. Ти ще бягаш от истината до тогава, докато то стане толкова мощно, че ....тогава вече ще си принуден. Или ще те кара на самоубийство или ще те кара на посегателства над околните.
Следва логичният ми въпрос- каква е разликата между сила и мощност? Кое от двете може да те убие? И понеже е даден пример с "пипане"- защо му е на някой да ми пипа егото? Аз на никой не го пипам. Само включвам мрежата и си сварявам чай.За разлика между сила и мощност моля справка в учебника по физика.
Ultra, прав си...но
"Егото е желанието стремежа към определена цел, но целта се определя от душата и контролира от СЪВЕСТА!Напълно съм съгласен с Ирис! Вместо да се борим с Егото, тоест да игнорираме реалноста е по-добре и по-лесно да му променяме ценностите!
Когато си отидем там отвъд - в къщи, не анализират Егото, а душата, по-точно мотивите за едно или друго решение!" Паалла - Хоол
Re:За Егото
« Отговор #412 -: април 01, 2010, 02:52:43 »
Момичета,
Що е то его!! Многото теория ви обръква! "Егото е желанието, стремежа да се постигне целта поставена от душата така, че да се осигури доминираца роля на индивида в заобикалящата го реалност" Паалла - Хоол
Хайде вместо да се дърляме да уточним дефиницията: Що е то Его!!!
Като цяло съм съгласен. Според теб има ли нещо общо кръвната група на човека за скоростта на излизане от затвора на автоматизма и инстинкта? Защото съм чел, че хората с нулева кръвна група са първичните (ловците), могат да дават на всеки кръв, но могат да получават само от себеподобни (нулева отрицателна или положителна кръвна група).
Интересно ми е, защото в казармата, когато ми точиха кръв за отпуска ми казаха, че имам нулева положителна кръвна група. :)
Благодаря!
Когато създава се душата един от признаците за зрелоста й е обособяването на нейната НЕ-индивидуалност...
И Ошо не се е изживявал като вестоносец, а като гуру!
Когато създава се душата един от признаците за зрелоста й е обособяването на нейната индивидуалност,
Променил си смисъла на казаното от мен! Не честно нали?Когато създава се душата един от признаците за зрелоста й е обособяването на нейната НЕ-индивидуалност...
Митко, ще ти припомня нещо - имахме с теб един разговор за това кой се мисли за учител и кой не (надявам се да си спомняш) и ти ми каза дословно "Учителят го правят (създават) хората около него"
Сега си противоричиш, това, че някакви хора са ходели по петите му и са искали да им обяснява туй онуй, искали си неговите интерпретаци.....
Обаче ако вземе да им отговаря на въпросите и молбите рано или късно ще го нарочат че се мисли за гуру.......
Хайде вместо да се дърляме да уточним дефиницията: Що е то Его!!!Надуване :)
Един учител не може да носи отговорността за всеки, неговата задача не е да се нагърби с чуждите отговорности, като магаре под дисаги..................
................Мотивът на Учителя не е дори да учи хората, а да сподели това, което сам знае (поне така аз мисля)
В тази книжка на Николай Райнов за Исус той се спира на този въпрос - как Исус е осъзнал, че този народ докато ЧАКА обещаният му месия няма да мръдне от мястото си и за това е поел върху себе си да спре тази....карма и да прекъсне това чакане, което само ги спира.Алибаба , ти "закопа" напълно делото на Иисус с този си пост !
Брейй!
Сега пък ГО закопах! Казвам версията на Николай Райнов в която намирам, че не е лишена от смисъл.
Накрая ще излезе, че АЗ съм го и разпнала.
........................................Нека да преключим по този въпрос , по добре ми отговори на този
А сега по темата , един въпрос.В кой индивид така нареченото его е в по голямо "количество" , в женският или в мъжкият ?
Ха ха...и аз така казвам :)Стига ми и това което ти ми каза ;).
Само, че разликите са не само количествени, а и качествени между мъжкото и женското его.
Мога ли да кажа какво казва дон Хуан по този въпрос? :)
Ха ха...и аз така казвам :)
Само, че разликите са не само количествени, а и качествени между мъжкото и женското его.
Мога ли да кажа какво казва дон Хуан по този въпрос? :)
А вие оправихте дефиницията за егото и сега преминахте на бистрене къде е повече.Tangra, ами на някой им е ясно за какво става дума и почват вече да го измерват количествено.А като чета поста ти, изобщо не изоставаш ;).
Ами зависи какво включваме под пакета 'его'. При жените има повече егоцентризъм, а при мъжете има повече егоизъм (интровертен и екстровертен).
Най-сетне някой да обърне внимание на разликата между егоИЗЪМ и егоЦЕНТРИЗЪМ.
Много съществена разлика.
Учиш го да бъде егоист ?Не.Уча го да уважава чуждото,както и да отстоява своето и да не позволява да го третират като растение.
Учиш го да бъде егоист ?
Първо благодаря ти за това, което каза и за смисъла с които го каза ! Второ моето мнение попринцип е че няма лошо и добро, всичко е едно и просто различните хора го възприемат по различен начин ! Лично за мен его-то е лошо нещо ;)Учиш го да бъде егоист ?
Егоист не е лоша дума. Въпросът е да си умен и толерантен егоист, но ти едва ли ще вникнеш веднага в този смисъл.Поне опитай.
Ако един човек е истински самостоятелен, самодостатъчен и независим той ще излезе от сферата на тези отношения.
Хей много сте кървожадни бе! Ошо в книгите си казва как да се отървем от егото си, но защо Ошо не е убил своето, а!!:) Да има его ,индивидуалност, но те пък са следствие на ЖЕЛАНИЯТА. Така, че има желания има следствия и ЕГО. При липса на желания къде е ЕГО-то? Вероятно желанията са проблема! :hi:
Когато създава се душата един от признаците за зрелоста й е обособяването на нейната индивидуалност, а индивидуалност без его не може да има! Следователно егото е функция на индивидуалноста ни! Е сега, защо искаш да убиеш това което си, толкова ли се мразиш!
Душата пожелава - Егото изпълнява чрез активното съзнание, без да подбира средствата! Само съвеста може да озаптява и контролира Егото!!!!
Да има его ,индивидуалност, но те пък са следствие на ЖЕЛАНИЯТА. Така, че има желания има следствия и ЕГО. При липса на желания къде е ЕГО-то? Вероятно желанията са проблема!
Да, това е много важно нещо, което казваш Митко.
В живота около НЕ-то има създаден един изкуствен облак от негативизъм.
Около ДА-то също има създаден един изкуствен облак от позитивизъм.
...............................
А каква е разликата между духа и душата?Духът е енергията на душата.
А как действа секса?
Сексът е.............................
А нещо да кажете за егото и секса? ;)
Духът е АЗЪТ,Не се изказвай неподготвена!
душата е движещата сила или по прасто казано,душата е свита в Кундалини,когато се издига нагоре и стигне до върхът на главата /теменна чакра/ тогава се освобождава Духът-Азът от материята/природата/.
Бъдете здрави
КАКВА Е ВРЪЗКАТА С КАЧВАНЕТО НА КУНДАЛИНИ!!!!!!!
И то искам някой с практика и опит да го обясни.
Смятам твърдо, че целомъдрието използвано за духовно извисяване е нещо крайно и като такова вредно, а и невярно!
Ще ти кажа колко съм целомъдрен,когато реша нещо от сърце и дам заповед към вселената,въпроса ми се решава на мигът,но изпробвал съм абсолютно всички начини и достигнах до истината,която е много проста,колкото повече даваш толкова повече получаваш,
колкото повече вземаш толкова повече ти се отнема,или още по опростено моят принцип е да не натоварвам ни природата ни света във всички негови измерения.
Не се сърдя,сръднята е слабостта на глупака
Зависимата природа на еготоМоже да се поразсъждава върху думите на този мъдър човек ;)
В основата си кармата е резултат от духовното невежество на егото, което се заблуждава, че е независима единица. Докато се намира в това състояние на невежество, то се върти в затворения кръг от смърт и прераждания в измеренията на реалността, управлявани от закона за причината и следствието.
Дори и на материално ниво идеята, че сме независими, е несъстоятелна. Ние не правим сами материята на телата си, а сме зависими от посредничеството на родителите си, които са ни създали. Не можем да съществуваме без въздух, вода и храна. Като бебета зависим от любовта и грижите на други хора. Способността ни да живеем като членове на човешкото общество зависи от съзнанието ни за дисциплина и социални морални норми. От генетична, физическа и интелектуална гледна точка е ясно, че човек не може да съществува самостоятелно, а постоянно зависи от други фактори.
От духовна и нематериална гледна точка съществуването на всяко създание на този свят е абсолютно зависимо от Божите действия. Именно това християнството нарича „делата на Светия дух". Самото съществуване на материалния свят се поддържа от взаимната зависимост между различните духовни измерения. А като човешки същества, независимо дали го съзнаваме или не, ние живеем в постоянна зависимост от астралното и причинното измерение.
Физическият ум и физическото тяло са взаимно зависими - единствено въз основа на този факт ние функционираме като цялостни същества. Умът и тялото в астралното и причинното измерение също са взаимно свързани, но контролът на ума върху субстанцията на съответното измерение е различен по степен.
Всеки се ражда без его.По-голяма глупост скоро не бях чувала :(
Така пишат по умните книги и вие/ние се учим от тях.Всяко горделиво его казва "Аз съм най хубавото его" или всеки отделен индивид си мисли Аз съм най хубавият всички други са брак,ето така работи егото,което е самовлюбена субстанция подлежаща на изкореняване.когато на човек му писне от неговите прищявки и реши да го отхвърли,тогава то ще исъхне и ще отпадне като черупка.
Така пишат по умните книги и вие/ние се учим от тях.Всяко горделиво его казва "Аз съм най хубавото его" или всеки отделен индивид си мисли Аз съм най хубавият всички други са брак,ето така работи егото,което е самовлюбена субстанция подлежаща на изкореняване.когато на човек му писне от неговите прищявки и реши да го отхвърли,тогава то ще исъхне и ще отпадне като черупка.Да вземеш да прочетеш още книжки, защото това е вярно:
Всеки се ражда без его.По-голяма глупост скоро не бях чувала :(
:) А какво е съвестта, дали не е една от мимикриите на ЕГО-то??? :hi:Душата пожелава - Егото изпълнява чрез активното съзнание, без да подбира средствата! Само съвеста може да озаптява и контролира Егото!!!!
Да има его ,индивидуалност, но те пък са следствие на ЖЕЛАНИЯТА. Така, че има желания има следствия и ЕГО. При липса на желания къде е ЕГО-то? Вероятно желанията са проблема!
Така, че има желания има следствия и ЕГО. При липса на желания къде е ЕГО-то? Вероятно желанията са проблема!
А какво е съвестта, дали не е една от мимикриите на ЕГО-то??
Тя, съвеста не взима под внимание нашите желания; не се интересува от нашите нужди, какво ни е изгодно и какво не; не се притеснява, че ще ни накара да се чувстваме зле, че заради нея можем да загубим достойнството си, уважението на хората. Тя ще ни остави да се разкъсваме от тревоги и притеснения, ще ни потопи в дълбока депресия, ще обърка ума ни с ирационалните си изисквания, ще ни докара безсънни кошмарни нощи; ще срине самочувствието ни, ще пречи на кариерата ни, ще ни спъва по йерархическата стълбица, ще ни прави неспособни да се борим в живота; тя може и в затвора да ни вкара, може да ни докара дотам, че да посегнем и на живота си... Най-странното е, че тя не е най-ожесточеният ни враг, нито коварна зла вещица, а най-ценният ни дар от Бога Съвестта.http://www.pravmladeji.org/node/637
Съвестта е осъзнаване за нравствените ценности и норми такива, каквито са те за Бога.
Тя е същата сила, която накара Адам да се скрие от Бога (Бит. 3:7-10), която гони Каин до края на земята (Бит. 4:14), която накара Саул да плаче от срам (1Цар. 26 гл.), Давид горко да се кае, а книжниците и фарисеите да оставят прелюбодейката ненаказана. Тя докара твърдия като камък ап. Петър до сълзи (Мат. 27:5), тя направи възможно обръщането на Закхея (Лука 19:8), на блудницата (Лука 7:38), предизвика разкаянието на разбойника на кръста (Лука 23:40-41).
За жалост ние, грешните хора, общуваме със своята съвест като с досад/ен/на съпруг/а. Тя ни предупреждава, съветва, възпира, припомня ни нашите грешки и слабости... а ние се опитваме да я излъжем, да се измъкнем от укоряващия й поглед. (Не е изключена и по-груба сила, за да я накараме да замълчи.) Но съвестта всъщност е най-ценното, което имаме, най-верният ни другар. Тя е делът от бащиното ни имане, който Бог ни е дал, за да не оскъдеем в далечните земи. Тя е споменът за дома на Отца ни и носталгията по него. Съвестта е копнежът по едно свръхемпирично благо; поривът да правим каквото зависи от нас, за да се сбъдне молитвата ни: “да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята” (Мат. 6:10); поривът да претворяваме с живота си злото в добро, а доброто в още по-добро.
На пръв поглед съвестта като че ли действа против нас. Всичките ни физически и психически сили са се впрегнали да работят за нашето благо, а съвестта ни разстройва, разколебава, кара ни да действаме непрагматично, неразумно, дори в наша вреда. Затова я уважаваме, но не я обичаме особено. Тя ще ни възпира да вземем нещо материално или позиция в обществото, ако така ще ощетим другиго или ако средствата са непочтени. Ще ни подтиква да жертваме силите си, времето си, удобството си, за да помогнем на някого. Ще ни заставя да пренебрегнем интересите си в името на по-висша идея или общото благо. Ще ни съветва да признаем вината си, въпреки риска да си спечелим нечии упреци, разочарование и неуважение. Ще принуди някой сам да се предаде в полицията... Съвестта ще действа противно на Егото ни, който ще ни успокоява: правиш каквото можеш, другите са по-лоши, той си го заслужава, ти просто нямаш избор. Ще действа и противно на чувствата ни, като ни изпълва с горест и тревоги, противно дори на инстинкта ни за самосъхранение.
Всъщност съвестта се противопоставя на егоизма ни, на низостта ни във всичките є форми и проявления. Противопоставя се на грешните ни избори, на вредните ни наклонности, на прищевките ни. Изобличава ни, за да ни подтикне към покаяние, за да очистим душата си от всичко скверно и върнем мира в нея. Съвестта всъщност брани най-същинското, най-истинското ни “аз” Божия образ. Тя е “инстинктът за самосъхранение” на божественото начало в нас от посегателствата на злото.
Съвестта е паметта за идеалния образ, който Бог е вложил в нас като потенция и цел, за да пазим този образ от изкривяване, за да го извайваме. Тя следи съответстват ли нашите мисли, намерения, постъпки и чувства на този идеален образ, или не. Ако съответстват, в душата ни царува мир и духовна радост, ако ли не усещаме смущение, тревожност и не се успокояваме, докато не върнем отново в сърцето си мира на чистата съвест.
.............. а съвестта е мерилото, което ни показва доколко това, което сме в момента, се доближава до това, което трябва да станем, и ни подтиква да продължаваме да се усъвършенстваме духовно.
Съвестта е памет за Бога и за божествения живот в нашето грешно съществуване, памет за това как се живее по Бога и с Бога. Тя е непрекъсваемата пъпна връв между отдалечилия се от Създателя си човек и Бога.
Ако човек не живее в съгласие със съвестта си, целият му вътрешен свят става раздвоен и отслабен. Не може да заглуши гласа й, но и не съумява да живее според съветите й. “Желание за добро” има у него, но да го върши “не намира сили” (вж. Рим. 7:18). Съзнанието за собственото му недостойнство и слабост може да го доведе до разбиране и съчувствие по отношение слабостите на другите и до дълбокото смирение изразено с думите “а ти кой си, който съдиш другиго?” (Як. 4:12). Но може да се получи и друго. Вместо да се стремим да се издигаме към изискванията на съвестта си, да започнем да снижавамe нея към своето равнище, да тълкуваме превратно съветите є, да ги изопачаваме, да ги нагаждаме към утилитарните си разбирания и егоистични желания. У немощните във вярата съвестта се осквернява под въздействието на демоните (вж. 1Кор. 8:7) и може да ги подтиква към небогоугодни, душепагубни деяния (вж.1Кор. 8:10). Вероятно това има предвид ап. Павел с определенията “лукава съвест” (Евр. 10:22), “жигосана съвест” (1Тим. 4:1-2), “осквернени ум и съвест” (Тит. 1:15). Стигаме и дотам, че да оправдаваме своята отмъстителност, злоба, гордост, коравосърдечност, позовавайки се на съвестта си “моята съвест ме задължава”, “моята съвест ми позволява” или “не ми позволява”. Продължаваме да се съветваме със съвестта си и да говорим за нея, но все повече губим представа за истинската й природа.
Божественото най-добре се отразява в спокойните води на чистата съвест. Като звездно небе в притихнало езеро. Чрез чистата съвест в нас започва да действа Божията светлина, която ни освещава, просиява във всичките ни дела и ни кара още тук на земята да предвкусваме блаженството на Царството Божие.
:) mitko ,не допускаш ли, че именно така наречената съвест която според теб е коректив на ЕГО-то би могло да е свръх-ЕГО. Защото все пак има сигнатура на желание, па макар и да е за корекция? :hi:Привет Алдонея!
:) mitko ,не допускаш ли, че именно така наречената съвест която според теб е коректив на ЕГО-то би могло да е свръх-ЕГО. Защото все пак има сигнатура на желание, па макар и да е за корекция? :hi:Алдонеа,то така погледнато и цялото сътворение е резултат от"сигнатура на желание"..Съвеста няма нищо общо с егото..камо ли пък свръх-его..Даже си мисля,че съвеста понякога се явява своего рода опозиция на егото.Поне при мен де..
Арри..кво общо има нашето съществуване с Христос?Със или без него,все щеше да си ни има....
Само си представете,ако Христос е имал егото на днешните хора,дали изобщо ще съществуваме :).
Арри..кво общо има нашето съществуване с Христос?Със или без него,все щеше да си ни има....
Само си представете,ако Христос е имал егото на днешните хора,дали изобщо ще съществуваме :).
:)Здравейте,:yes: Да фройд, а ти как ще ни опишеш срещите си с ЕГО-то? :hi:
В основата на учението на Фройд стои възгледът, че човешкото поведение произтича от антагонизъм между различните части на личността. Той разделя човешката психика на три части (инстанции) - То, Аз и Свръх Аз. Графично моделът може да бъде представен, като вертикал, в чиято най-долна част се намира То.
В най-горната част на вертикалната се намира Свръх Аз-ът (аналог на съвестта).
Аз-ът е единствената инстанция на психиката, той е критичният разум.
Тази част от егото (То) олицетворява вродените инстинкти и се подчинява на принципа на удоволствието. Това е импулсивната, неосъзната част на човешката психика, която не признава норми (забрани или изисквания), нито реалност (време и пространство) и е движена само от принципа на удоволствието и непосредственото, безпрекословно удовлетворение на биологичните потребности. Често е в конфликт със Свръх-Аз -а, център на нормите и ценностите, наложени от средата, обществото или моралните изисквания. Свръх-азът цензурира, ограничава и потиска импулсивните нагони на себе-то.
Третата инстанция - на Егото - се оформя през петата-шестата година от индивидуалното развитие. В него, казано образно, се "съдържат" т.нар. психични защитни механизми. Всяка личност борави с определен индивидуален набор от такива защитни механизми. Част от тях са примитивни, други са невротични и незрели, и най-сетне се отработват и зрелите механизми на психична защита. Взаимоотношенията между трите структури на личността могат да се опишат най-общо по следния начин. То иска, Свръх-азът забранява и от това страда Азът. Тоест, когато се появи някакво инстинктивно желание у човека, то влиза в противоречие с овътрешностените норми, съдържащи се в Свръх-аза, и Аз-ът трябва да намери някакво решение, съобразено и с двете позиции, които са принципът на удоволствието и принципът на нравствеността. Доста често обаче Азът не се справя в адекватното потискане на желанията поради незрялост на защитните механизми. Тогава непреработената нагонна енергия може да обуслови засилване на вътрепсихичното напрежение, дължащо се на натрупаното неудовлетворение.
Това са уики-цитати от психоанализата на Зигмунд Фройд.
А Бог има ли его?Където има желание има и его!! Бог твори с желание, не по принуда нали?
не допускаш ли, че именно така наречената съвест която според теб е коректив на ЕГО-то би могло да е свръх-ЕГО. Защото все пак има сигнатура на желание, па макар и да е за корекция?Здравей aldonea, :)
Да фройд, а ти как ще ни опишеш срещите си с ЕГО-то?Колкото до това - трудно е човек да бъде винаги в средата /средния път/.
Не мисля, че планините са живи същества. Че из някои от тях има свещенни места, да, но това няма нищо общо.
Ако твърдим това, трябва и да кажем, че всеки камък и цялата Вселена са също живи. Няма място, което да не е проникнато от енергия.
А българите ... не знам. Едно време и аз вярвах, че са нещо много особено. Сега вярвам само отвреме на време. От доста време живея в град, където има хора от почти целия свят. Не намирам нищо, с което българите да превъзхождат останалите. Нито с морал, нито достойнство, нито с физически качества, нито с духовни, нито с начин на живот, нито с някакви умения, нито с интелигентност.
Да, в някои неща сме добри, например мисленето, математиката, логиката, но не и превъзхождащи всички. Арабите и индийците са не по-зле. Даже може би по-добре.
Ако има някакви скрити качества, които ни правят по-велики, те ще трябва да са много скрити, и да не се забелязват хич.
Само едно е ясно забележимо - претенции без покритие, и его на примадона, във всяка област. Дали ще е като си търсят работа, дали ще е като си търсят мъж или жена и тн.
Понякога това его наистина може да накара някой да се напъне и да се докаже, и наистина да успее много, но това е по-скоро изключение отколкото правило.
(Разбира се не всички народи са еднакви, и ние далеч не сме най-зле, има и много по-зле от нас, но мисълта ми беше, че не сме някакви супер извънземни и най-добри в нещо си)
Смъртта на егото е тази за която се говори в религиите!
А не физическата смърт.
Библия, ГЛАВА 18:
"3. и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;..."
Децата също имат его.Безспорно.
Какво имаш предвид под това, че егоистите са много повърхностни и нямат дълбочина?
Примери може ли?
Наскоро една позната с бебе на няколко месеца беше споделила, че бебето и вече започнало да хитрува и като се обърне към нея плаче, а в следващата секунда като се обърне към някакъв гостенин се смее. Това ако не е его, какво е?
Егото произлиза главно от първичните инстинкти. Глад, жажда, болка, инстинкт за самосъхранение (страх, срам), желание за секс, желание за доминиране. Всеки се ражда с тия инстинкти. Те са най-дълбоките и най-старите възможни. Не се учат от родителите. Как би било възможно!?
Съгласен съм с почти всичко. Добър разбор. Горе долу съвпада с това, което и аз мисля. Единствено не съм съгласен, че децата всичко научават след раждането.
Това разделение на потребности и желания за мен е субективно. И не е валидно. Та това са най-съществените желания... Утре може заради твоето желание за глад някой да умре. Или заради твоето желание за секс някой да направи аборт и да няма деца. Или пък да намрази живота и да се самоубие. Винаги чрез задоволяването на тия "потребности" ние рискуваме да нараним останалите. И това НЕ Е хармонията-единство на всички твари, за която ти говориш.
Има два варианта: или детето идва с "нещо" на тоя свят /дали в резултат на прераждане - вариант, който лично аз не поддържам - по простата причина, че какво се случва след смъртта ние не знаем - и както тези, които твърдят, че има прераждане НЕ могат да го докажат, така и тези, които твърдят че няма - СЪЩО не могат да го докажат. Това е просто една хипотеза!/...Искам само да попитам, имали ли сте въможност да наблюдавате близнаци, примерно до 3 годишна възраст и после примерно в юношеска? И ако сте имали какво сте забелязали при тях ?
Или детето идва като "чист лист хартия" на този свят и всички около него започват да се състезават в зацапването на този лист и покриването му с писания. Образование, формиране на характер, информация, която често наричаме знание, всички чувства за дълг, чест, морал и т.н. Всичко това нахлува там. А самият зацапан лист, като вижда че хората смятат неговата „мръсотия” за добродетел, я смята за нещо ценно. Това е един пример за това, което ние наричаме „човек”, към който често добавяме такива думи като гений и талант. И въпреки всичко нашият „гений” може да има лошо настроение през целия ден, ако не си намери чехлите до леглото, когато се събуди сутринта или ако се пореже, докато се бръсне.
Искам само да попитам, имали ли сте въможност да наблюдавате близнаци, примерно до 3 годишна възраст и после примерно в юношеска? И ако сте имали какво сте забелязали при тях ?Нали няма проблем да си говорим на ти? :)
Питам това не случайно, а моето мнение е че всеки се ража със собствения си характер и его и ..... всичките останали екстри, след това ги доразвива според възможностите си.
Julius, на места разсъждаваш задълбочено и точно, но на други доста неправилно, на база на грешни изводи. Липсват ти някои ключови переспективи.Изключвам ги именно защото са хипотези. :) Иначе ще си говорим чисто хипотетично.
От една страна говориш за чист лист. Като визираш единствено липсата на прераждания. Което дори ти самия каза, е хипотеза. А ако има? Тогава какво за чистия лист?
От друга страна говориш за индивидуалност, формирана и наследена.
Нима наследената индивидуалност не е точно това за което говорим!?
Нима инстинктите не са наследена индивидуалност?!
А защо тези хипотези трябва непременно да се изключват. Дали тази наследена индивидуалност не се застъпва с хипотезата за минали прераждания и натрупани опитност и лична настройка?
(един момент, но не единствен е, че не голямата бройка на съвременните хора е причина в недоимъка на ресурси. Генетично инстинктивно е заложено жените да харесват и искат да са със само 10% от най-силните и властни мъже. И това не зависи от количеството на популацията. Просто като има под ръка по-хубав да ги оплоди, за какво им е изобщо по-лошия!? Това е смисъла на половото общуване. Е за останалите 90% какво остава? За тях остава да проявят егото си. И мотивите са чисто инстинктивни.)
Пак казвам, не чети само моя синтез, а прочети цялото есе. Защото има много други съществени моменти.
Всички доводи, които даваш, за красивата жена, за грозната, богатата. Са верни. Логиката им е вярна. НО ТОВА Е САМО ЕДНАТА СТРАНА НА НЕЩАТА. Едната гледна точка. Но има и друга. Това, което казвам (мисля), не е че егото не се възпитава и развива от обществото и родителите. А че не е САМО това. Има и вродена част.
Трик-Въпрос: Съществуват ли животински видове у които има его (според твоето определение). Кои? Защо? Кога се проявява? Кой го възпитава у тях?
Друг Трик-Въпрос: Кога за 1 път в човешкото общество се е появило това его, и неговото насаждане от родители и общество. Можеш ли да опишеш точно тоя момент в историята. Какви са били хората, как са живели? Богове ли са били, пещерни хора ли, животни ли?
При морски котки 1/6 от самците оплождат 5/6 от всички самки. Останалите са принудени да се правят, че нямат кой знае каква нужда от това... Тези диспропорции са още по-големи при морските лъвове - при тях 4% от самците осъществяват 88% от съвокупленията!Те имат ли скъпи коли, скъпи къщи? Красиви ли са външно?
Теорията на Дарвин, въпреки продължаващите (поради същата тази неприязън) и до днес опити за опровергаване, като че ли трайно и безвъзвратно е приета от научната общност и голяма част от образованите хора приемат напълно естествено теорията за това, че водят произхода си от маймуните.
И въпреки това, мисълта, че едно или друго чувство по съществото си е инстинктивен повик, предизвиква така както и преди бурни протести, голяма част от които нямат рационално обяснение. При което коренът на тази неприязън е в подсъзнателното неприемане на родството ни с маймуните.
Например, гените на човека и гените на шимпанзето съвпадат повече от 95%. При това става въпрос за видообразуващите признаци — не само да особеностите на структурата на органите, но и за поведението и навиците (начини за лов, методи на защита, брачни ритуали и много други).
Инстинктите на маймуните ще живеят в нас, дотогава, докато ние с вас се числим към подвид примати, защото те трайно са записани в нашата генетична памет.
Инстинктът, който кара жената да се гримира, например, изобщо не й дава обяснение защо тя трябва да прави това.1. "Инстинктът за гримиране" наследство от маймуните ли е??? :)
С известно обобщение може да се каже следното: всички жени харесват едни и същи мъже...
... Ако на вас ви харесва един мъж, то вероятността той да се харесва не само на вас е много голяма. Ако ли пък не харесвате един мъж, то е много вероятно той да не се харесва на нито една жена, никога.
Егото си е даденост на човешкото същество и човека без него неможе да съществува ;), пръква се със него и с него си умира.
Егото си е даденост на човешкото същество и човека без него неможе да съществува ;), пръква се със него и с него си умира.
1. Защо го приемаш за даденост?
2. Защо мислиш, че човек без него не може да съществува?
3. Защо мислиш, че се ражда с него?
4. Само тук съм съгласен /при това частично/ - с его умират онези, които не са успели да се избавят от него.
Май много станаха въпросите... :)
Да почнем от там какво според теб е Его? Кажи ми ти какво влагаш в този термин.
Отговора е толкова прост, събира се в съчетанието на две букви АЗ.Точно това ти е грешката... :)
Точно това ти е грешката... :)Възможно е, но е възможно и другото че old4 знае какво е така нареченото истинско АЗ, а от друга страна това е едно обикновено словосъчетание ;).
Оттам и изводите.
Егото няма нищо общо с истинския АЗ.
Възможно е, но е възможно и другото че old4 знае какво е така нареченото истинско АЗ, а от друга страна това е едно обикновено словосъчетание ;).Ти пишеш, че дългите постове били политика, философия, не знам какво си... :)
Аз казах, но ти не искаш да чуеш ;).Възможно е, но е възможно и другото че old4 знае какво е така нареченото истинско АЗ, а от друга страна това е едно обикновено словосъчетание ;).Ти пишеш, че дългите постове били политика, философия, не знам какво си... :)
А всъщност ти нищо не каза.
Аз казах, но ти не искаш да чуеш ;).Ами съжалявам, но не мога да те разбера. :) Напиши ми го по-ясно. С по-прости думи.
Аз казах, но ти не искаш да чуеш ;).Ами съжалявам, но не мога да те разбера. :) Напиши ми го по-ясно. С по-прости думи.
Зарежи философските увъртания (мога да не знам, ама мога и да знам...) и лингвистичните анализи.
Julius, писах ти го толкова простичко, ти не си съгласен, аз пък никого не убеждавам...
Мдаа, твоето его е засегнато ;), ето какво пише в уйкипедията за егото и аза (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F) ;).А аз ще кажа съвсем простичко, че егото е причината човека да казва АЗ а когато каже АЗ СЪМ ......Това за свръх АЗовете 100% ще трябва да се говори и за свръх егото.Друго ми е чудно ако нямаме това което наричаме его какво ще стане с човека, какъв ще бъде живота му?
Ок, и понеже не обичам да оставям хората с погрешно впечатление /да си мислят, че обичам да се заяждам, като им казвам че грешат, а не им казвам защо мисля така/, ще ти кажа защо Егото НЕ Е = АЗ-а!
Една от най-големите илюзии в живота на човека е илюзията за неговия Аз! Всъщност той като такъв НЕ СЪЩЕСТВУВА!
Мдаа, твоето его е засегнато ;)Добре, щом така мислиш. :)
А аз ще кажа съвсем простичко, че егото е причината човека да казва АЗ а когато каже АЗ СЪМ...
http://indigota.com/index.php?topic=181.0;wap2Благодаря Мите, от това човек може да научи нещо.
И понеже темата е ''За Егото'' , и реших тук да попитам нещо.Егото и самочувствието синоними ли са :-X?
Не съм търсил в речниците.Ама според мен са едно и също нещо.Едни казват-самочувствие в тавана,други-его като катедрала.За мен,его=самочувствие.
Не съм търсил в речниците.Ама според мен са едно и също нещо.Едни казват-самочувствие в тавана,други-его като катедрала.За мен,его=самочувствие.
И искаш да си промениш мнението?
Не съм търсил в речниците.Ама според мен са едно и също нещо.Едни казват-самочувствие в тавана,други-его като катедрала.За мен,его=самочувствие.
И искаш да си промениш мнението?
НЕ,по-скоро да го потвърдя.
Не съм търсил в речниците.Ама според мен са едно и също нещо.Едни казват-самочувствие в тавана,други-его като катедрала.За мен,его=самочувствие.
И искаш да си промениш мнението?
НЕ,по-скоро да го потвърдя.
Тогава защо не отвориш тема за това, което мислиш.
Дайте синоним на самочувствие на гола основа ;).
Непозна, а и късите отговори не са ти в стила ;).Дайте синоним на самочувствие на гола основа ;).
Себеоценка =)
Дайте синоним на самочувствие на гола основа ;).http://vbox7.com/play:559c2762
Дайте синоним на самочувствие на гола основа ;).
;D хахаха..... абсолютно вярно, а може ли да се каже надуто его?Дайте синоним на самочувствие на гола основа ;).
-Гола вода (сменяш само съществителното, ударението във вода е на о-то) ;D
Дайте синоним на самочувствие на гола основа ;).:) Его... Смятам,че именно Его-то ни прави тази услуга да оценяваме всичко , което ни заобикаля. :hi:
Дайте синоним на самочувствие на гола основа ;).:) Его... Смятам,че именно Его-то ни прави тази услуга да оценяваме всичко , което ни заобикаля. :hi:
от активното ни съзнание и съвеста ни!Тва само за просветените се отнася.. ;D
О, иронията е неуместна бих казал! Иронията се употребява само кагато не можеш да обориш с доводи опонента!Цитатот активното ни съзнание и съвеста ни!Тва само за просветените се отнася.. ;D
И изрусените щях да кажа... ;D
Егото, лъжливия АЗ на личноста.
:) Игнориране и по физически белези ли усещам? :lol: Или ДОБРЕ ОТГЛЕДАНО ЕГО? :hi:Цитатот активното ни съзнание и съвеста ни!Тва само за просветените се отнася.. ;D
И изрусените щях да кажа... ;D
Може и да избивам комплекси от къде знаеш... ;D
Може и да избивам комплекси от къде знаеш... ;D:) Не се чувствам засегната, просто насочих разговора именно в посока ЕГО. Едва ли без наличието на ЕГО щяхме да си пишем каквото и да било. Именно ЕГО-то е онова, което изказва мнение, съди, преценява и т н т.
Именно ЕГО-то е онова, което изказва мнение, съди, преценява и т н т.Зависи от интереса и състоянието на пишещия(изказващия мнението си хуманоид) но почти винаги е така.
А дали е така?
Ще сме над живота във физическо тяло. Ще го гледаме от позицията на висшия аз. Ние пак можем да си живеем във физическо тяло, но ценностите ни и отношението ни към света ще са съвсем различни. Целите ни и мотивите ни няма да са обусловени от нищо свързано с материалния свят.Когато човек осъзнае, че нищо случващо се в материалния свят не може да го засегне реално по какъвто и да е начин, той е свободен от кармата си, въпреки всичко, което му се случва. Последното се случва, но то не се случва на него. Той може да усеща радостите и болките на тялото, но не е обвързан с тях. Това в последните изречения разбира се е една по-далечна перспектива, но за да стигнем до нея трябва да я познаваме.Ирис, мисля си, ако спрем да реагираме на случващото ни се /вследствие на кармата ни/, тя ще престане да определя бъдещите ни постъпки и чувства, т.е. ще сме нещо като "претръпнали" към живота и от нищо няма истински да ни заболява. Следователно кармата ни ще се обезсмисли като нещо, което цели да ни създаде емоционална опитност...и тогава сигурно ще спрем да се прераждаме, защото ще се обезсмисли цялото действие...Нещо като да ти блъскат двойки и забележки в училище, а ти да си се усмихнал блажено насреща им...Накрая ще се откажат...и ще те помолят да не идваш вече... ;D
Митко просто го приеми - с възрастта по-кадърните от теб се увеличават на брой.Тъжно но е факт, прав си! Много от пишещите във форума са по-умни и по-добре жонглирайки с думите (някои си опияняват от това), но не са помъдряли. Мъдроста идва с опитноста натрупана през времето! Ще помъдреете и ще разберете, че истината не е осъзната, докато не я изкажете с едно две изречения!
Ирис, мисля си, ако спрем да реагираме на случващото ни се /вследствие на кармата ни/, тя ще престане да определя бъдещите ни постъпки и чувства, т.е. ще сме нещо като "претръпнали" към живота и от нищо няма истински да ни заболява. Следователно кармата ни ще се обезсмисли като нещо, което цели да ни създаде емоционална опитност...и тогава сигурно ще спрем да се прераждаме, защото ще се обезсмисли цялото действие...Нещо като да ти блъскат двойки и забележки в училище, а ти да си се усмихнал блажено насреща им...Накрая ще се откажат...и ще те помолят да не идваш вече... ;DИмам няколко простички въпросчета, дано не страдаш от духовно високомерие като някои и ми отговориш!
Ще си позволя няколко думи. Първо, добре е да разграничим чувствата от емоциите. Емоциите, както написа, са спонтанни, стихийни, докато чувствата са нещо постоянно, дълбоко, неизменно. При изразяването на емоция човек владее всичко друго, но не и енергиите си. За каква свобода на избора говорим в този случай?
При чувствата човек владее енергиите си, направлява ги чрез волята си, докато при емоциите става точно обратното – емоциите засенчват и изместват човешката воля и разумен избор. Освобождението от прераждане няма нищо общо с преставането да мислиш и да вземаш решения. Освобождението означава да си овладял напълно мислите и емоциите си, т.е. ти да решаваш в каква посока ще се проявят.Владея Чи енергията си, мога да я насочвам в която част от тялото си пожелая и какво от това, че мога да поддържам физическото си здраве, като емоционалното съм го изгубил? Какво искам - В мен да бушуват емоции и чуства (не страсти) и в същото време въпреки тях да вземам правилни решения, тоест нивото ми за осмисляне, осъзнаване на преценката да бъде високо! Да мислиш не е достатъчно, трябва да изживееш резултатите от твоите мисли емоционално!!!!!!!!
И докато емоциите са ненужни във висшите светове и е необходимо да бъдат заменени от духовните чувства, то мисълта (разбира се също причистена от наслоявания като предразсъдъци и мисловни шаблони) е основополагаща за живота във висшите светове, тъй като там всичко се осъществява чрез нея.Живот без емоции равно на съществуване! Аз искам да живея, а не да съществувам! Ще се прераждам винаги, защото тук на Земята ми харесва (чуство) повече!
Колкото до виновността на егото, това са глупости. Това делене е само условно. Човека е едно цяло, всъщност той е нещо над различните си съставни части, чрез които само проявява отделни свои аспекти.:hi: :hi:
Значи трябва да бъдем като другите? Щом те приемат, че светът е свършил щом любимият им футболен отбор загуби мач, това да правим и ние. Или пък щом те се радват извън всякаква мярка (разбирай до степен радостта да замъгли разума им) и ние също като тях. Пишеш за консуматорите. Ами то именно емоциите се използват най-често в рекламите и в другите методи за стимулиране на покупките. И защо въобще трябва да бъдем консуматори? Вече разграничих чувствата и емоциите, но ще направя разграничението от още една гледна точка: чувствата могат да бъдат изпитани независимо от обстоятелствата, докато емоциите са пряко свързани с конкретни условия от обкръжението. Ако можеш да се радваш, не защото нещо в света около тебе се е случило, а просто ей така защото сам си господар на себе си и сам определяш дали да се радваш или да тъгуваш, това вече е чувство. Радостта е естественото състояние на духа и именно потапянето му във външното обкръжение, желанието на човека да получи щастие в това обкръжение е причина за човешките страдания. В духа няма отрицателни емоции. Те са резултат от излизането на човека извън себе си. Емоциите могат да бъдат положителни и отрицателни, но не и чувствата. Критерий за любовта, загрижеността, добронамереността, състраданието, искреността и др. под. никога не могат да са нито сълзите, нито усмивката, а още повече техните крайни проявления. Те са отвъд отделния момент, отвъд конкретната ситуация. Не е нужно всички да знаят, че те присъстват в тебе. Иначе това няма да е нищо повече от показност. Достатъчно е ти да знаеш това.
Приятелю Ирис,
Аз владея емоциите и чуствата си съвършенно! Направих тази грешка навремето и ги овладях, за съжаление грешhttp://forum.xnetbg.com/index.php?action=post;quote=219817;topic=7612.660;num_replies=662;sesc=d37610d576058fddf0932a1e284064d0ката се оказа непоправима (превърнах я в бъдещо кармично проблемче)! Моята половинка когато й избият чивиите ме нарича кютук. Защо ли?
Когато се роди внука бабите се прегърнали и плачат от радост, сватанака отиде в съседната стая, но когато се върна очите му бяха зачервени, само, аз "великият" стоях настрана и наблюдавах ситуацията като .....!
Когато почина майка ми - знаех какво да правя, но емоцията я нямаше, абе "....."!
"Да овладееш чуствата и емоциите си означава да ги пропъдиш (изкорениш) от душата си! Не повтаряйте моята грешка!
Въпрос: Кого устройва факта да бъдем безчуствени консуматори?
Оставете емоциите и чуствата да клокочат и бушуват във вас! Колкото повече чуства и емоции, толково повече и по-силни енергии! Колкото повече емоционалност толкова повече сме човеци, а не биороботи и оттам по-мили Богу!Човечността се изразява в реални действия. Емоциите, както положителните, така и отрицателните, никога не водят до положителни резултати. Чувствата – да, но емоциите... Именно емоциите правят от човека кукла на конци. Колко успяват да се контролират в моменти на паника или на силна ненавист, или на силна еуфория. Пак повтарям нека да не бъркаме астралните емоции, които междувпрочем винаги са егоистични, с надличностните (но не и безличностни, защото все пак ние сме тези, които ги изявяваме) духовни чувства.
...Освобождението от прераждане не се постига в резултат на пресищане от земния живот, от омръзване и т.н., а от осъзнаване на неговата преходност. Приключването на кармата също само по себе си не води до освобождение. За последното човек трябва да престане да поражда нова карма, чието отработване може да стане само в плътно физическо тяло. Индивидуалността не се губи, а просто се осъзнава правилното и отношение с всичко съществуващо. Сливането с Бог не е като сливането на две капки вода, или на капка вода с океана. Сливането е осъзнаване от страна на капката, че тя е съставена от същата тази вода, от която е съставен океана. Сливането е състояние на съзнанието, нямащо никакво отношение към пространствените местоположения и разстояния. Външно човек може по нищо да не се отличава от другите хора, но вътрешно да е постигнал това осъзнаване.
Наистина, какво става с нас, когато достигнем ниво, при което сме се преситили от земния живот, изпитали сме всичко и вече не ни е интересно, а сме успяли да си изчистим и кармата? Сливане с Бог – това смърт за индивидуалността ли е? Къде пребивава душата след смъртта? И що за индивидуалност е тази индивидуалност, която след „пълен кръг” се заличава, след сливането си с Бог? Излиза, че нас ни няма – никога не ни е имало, няма ни и няма и да ни има, че театър е не само живота в 3D, а и живота и индивидуалността на душата, че и на духа, който сме. И излиза, че единственото, което имаме е една илюзия, носеща адреналин, сълзи и сополи, тук – таме и малко също толкова илюзорна радост...Сън в съня в съня в съня....и нищо повече. Зловещо.
Емоциите, както положителните, така и отрицателните, никога не водят до положителни резултати. Чувствата – да, но емоциите... Именно емоциите правят от човека кукла на конци.Чак пък Никога. Резултатите зависят от целите. Ако имаме различни цели ще имаме и различни резултати, елементарно е. Емоциите са състояния, те са показател и израз на на нашите психологични състояния.
Резултатите зависят от целите, ама не напълно. Резултатите са последствията от действията ни. Доколкото действията ни се обуславят от целите, то и резултатите зависят от тях. Често обаче между цели и резултати се получава огромно разминаване, т.е. това което желаем и това, което се получава на практика.Емоциите, както положителните, така и отрицателните, никога не водят до положителни резултати. Чувствата – да, но емоциите... Именно емоциите правят от човека кукла на конци.Чак пък Никога. Резултатите зависят от целите. Ако имаме различни цели ще имаме и различни резултати, елементарно е. Емоциите са състояния, те са показател и израз на на нашите психологични състояния.
Кое му е отрицателното на това човек да се повесели, да се посмее да се порадва, да вдигне адреналина дет се вика или да си поплаче на саме? И в този смисъл разликата м/у чувства и емоции каква е, къде е и от какво зависи?