"Не, историята на българите е друга... - отвърна ми и остави изрисувания лист настрани. - Историята им е съвсем друга - с неохота повтори той.
- Чела съм - казах аз, за да го насоча към темата, която отдавна ме вълнуваше - за римски хронограф от 4 век, който твърди, че българите произлизат от Зиези - един от синовете на Сем, първият син на Ной.
- Ной и синовете му са живели на Земята около 3000 г.пр.н.е. Знае се, че от Сем са произлезли 25 племена. Едно от тях е поело на изток, и дълго време е живяло в съседство с българите. След време двете общности се сливат.., но все пак не от това племе произлизат българите...
Румен направи пауза - така и не разбрах нежеланието му да продължи по тази тема. Ограничи се само в няколко изречения, които по-скоро предизвикаха нови въпроси, вместо да дадат отговор на зададения преди малко от мен.
- Историята на българите започва е един Премъдър Човек. Името му е Баорг. Хората, които живеели с този мъдрец по-късно ги наричали баорги, барги ... Това е коренът на българите ... - Румен изглеждаше като човек, който прави публично признание за нещо много лично, нещо, пазено в строга тайна. Беше навел главата си, сякаш искаше да скрие онази допълнителна информация, изписана върху лицето. Стъпваше внимателно по думите - като по горещи камъни. Внимаваше...
Реших да пробвам изпитан ход в журналистиката - да задавам "отговори", докато интервюираният се освободи от притеснението.
Баорг е бил един от последните девет Премъдри Човека на Земята - тези, които са живели на Балканския полуостров?
Не, Баорг е от много по-ранно време и няма нищо общо с деветимата Премъдри... - Румен продължаваше да крие лицето си и сред дълбока въздишка допълни - Бил е тук по времето, когато на Земята е нямало войни и злоба между хората, през оня 2000 годишен период, когато всичките Премъдри Човеци и хората са живеели на Земята без никакви проблеми помежду си. Това е времето на Баорг - 17000 до 15000 г. пр.н.е.
Румен вдигна очите си. Погледът му допълваше казаното. Но все пак подчерта:
Благодарение на Премъдрия Баорг, българите носят проявеното познание за Великия Свидетел в себе си... Носели са го, защото са имали Разбиране за него!
Великия Свидетел... Частицата на Господ в нас...
- Да, частицата на Господ в нас...
Стоях смълчана и вглъбена в себе си... След време го попитах:
- Какво било познанието, което са давали Премъдрите на хора та от онова време?
- ...Спри да пишеш! Това се предава само устно! - ...!!!
Добре, ще ти кажа най-важното. Великият Свидетел или частицата на Господ в нас идва с Името!
Кое име? Което ни дават родителите след като се родим?
Не, не това име..."
Ти си това-2 - Румен Чорбаджийски