Автор Тема: Какво ще стане, ако нищо не стане?  (Прочетена 32109 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Eon

  • Гост
Отг: Какво ще стане, ако нищо не стане?
« Отговор #45 -: Юли 09, 2006, 12:21:09 pm »
Айде да мине 2012 и тогава ще говорим...

Неактивен Rokambol

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 75
Отг: Какво ще стане, ако нищо не стане?
« Отговор #46 -: Юли 09, 2006, 12:23:20 pm »
        Ако цялата Вселена е един велик организъм, ако всичко е във всичко, ако аз съм вие и вие сте аз, както
казва Айк и много други тогава ние трябва да се освободим от всяка осъдителна дума и мисъл. Все едно да
съдим себе си: този бил тъп, онзи бил друг и т.н. Ако добием детинско смирение, значи сме постигнали успех. Това е! :D

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Отг: Какво ще стане, ако нищо не стане?
« Отговор #47 -: Юли 09, 2006, 12:29:33 pm »
И да забравим тази дума "вина", защото никой и за нищо не бива да се чувства виновен, ние сме това, което сме. Както казва Оберон, водещ трябва да е личният морален кодекс на всеки и убеждението, че Аз съм Ти, Ти си Аз.
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Отг: Какво ще стане, ако нищо не стане?
« Отговор #48 -: Юли 09, 2006, 14:09:10 pm »
Още не съм започнал да чета "Холографската вселена"...
Но от гледната точка, която имам, възоснова на представата ми за холографност, квантова теория, мултимерност и от твърдението на Йога "Всичко пожелано на Земята трябва да се сбъдне, тогава ще настъпи освобождението"....Та поради тези, аз смятам, че всички варианти ще се реализират едновремено, на различни плоскости(реалности) от Творението.
Най-високо издигналите се ще могат да осъзнават всичките вариантности(реалности). Всеки според нивото си ще осъзнава повече или по-малко. Неизвисените ще си останат на същото ниво още известно време. Като и те постепено ще се извисят. благодарение на знанията препращани им от по-издигнатите, бидейки те самите мост през измеренията.
Животните ще са на всички нива - те зависят от нас, поне до постигането на собствено-лично индивидуализирано съзнание (себеосъзнаване).
То и сега е така, и пак не всеки го осъзнава и приема.
Вината - за мен е неудовлетворение от избраното действие и желание за промяната-корекцията му. Това е една от причините за реинкарнацията. Другата е личното съгласие да се помогне на другите да преживеят различни варианти на избора си придобивайки по-богата опитност. От тази гледна точка нема зло и добро - има личен избор(съгласие) за взаимопомощ. Това, че съм избрал (примерно) да преживея опитноста за принудително отнемане на живота ми, съгласилия се да ми съдеийства няма вина, той има заслуга, и заслужава благодарноста ми за обогатяването ми с още нещо. Така стои въпроса и с всички "лоши" постъпки, от една по-висша гледна точка.
Изборите от този, и не само от този род, правим преди да станем човеци  с тяло на Земята. Булото на забравата е благословия-необходимост, за да бъде преживяването истинско - т.е. чистота на опита неповлиян от очаквания резултат.
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Отг: Какво ще стане, ако нищо не стане?
« Отговор #49 -: Юли 09, 2006, 14:10:46 pm »
      Ванга: „ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ДОБРИ И ДА СЕ ОБИЧАМЕ, ЗАЩОТО БЪДЕЩЕТО ПРИНАДЛЕЖИ НА ДОБРИТЕ ХОРА И ТЕ ЩЕ ЖИВЕЯТ В ЕДИН ПРЕКРАСЕН СВЯТ, КОЙТО СЕГА НИ Е ТРУДНО ДА СИ ГО ПРЕДСТАВИМ!”
;) :D ;D



Да, така е - трудно е защото никой не може да понсе силата на доброто, на истинската човешка доброта. Имено така ще живеем някой ден, но кой би могъл да си го помисли сега, ...
Да допълнЯ - ТРЯБВА ДА СМЕ СМЕЛИ В ТЕЗИ ВРЕМЕНА КОГАТО СМЕ ПОДЛОЖЕНИ НА ИЗПИТАНИЯ, ЗАЩОТО СИЛАТА СВЪРШВА ТАМ, КЪДЕТО ЗАПОЧВА СТРАХА...
« Последна редакция: Юли 09, 2006, 14:14:12 pm от ultrafutur »
musica universalis

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Отг: Какво ще стане, ако нищо не стане?
« Отговор #50 -: Юли 09, 2006, 14:11:30 pm »
Айде да мине 2012 и тогава ще говорим...

о, колко наивност има в това твърдение... ;) ;D :D
musica universalis

Eon

  • Гост
Отг: Какво ще стане, ако нищо не стане?
« Отговор #51 -: Юли 09, 2006, 15:00:37 pm »
Аз мисля да го преживея, затова така говоря... ;D

Що бе Ultra нямам ли шансове да оцелея...недей така  :-[

Неактивен ssass

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 71
  • Днес ще го докажа,а утре ще го опровергая
Отг: Какво ще стане, ако нищо не стане?
« Отговор #52 -: Юли 09, 2006, 17:37:07 pm »
Цялата работа с календара на маите ми се струва много измислена.Единственото,което говори по някакъв начин за някакво пророчество или предвиждане на събите ,е това,че са си направили труда да наравят календар за хиляди години ,а не за 100-200 примерно.Както днес историята говори за тяхният народ такъв календар е безмислен,така де,изчезнали са.

Не съм много наясно с тая тема.По-точно с това дали в календара умишлено е изчислена годината  2012 или просто дотам може да
се измерва с него.

Ама то сички календари са за неопределено време ... А бе що пиша като не зная. :D
« Последна редакция: Юли 10, 2006, 11:20:39 am от ssass »
Хаоса за едни е ред за други. „Summa sedes non capit duos.“ "Homo proponit, sed dei disponit." Пиян,

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Отг: Какво ще стане, ако нищо не стане?
« Отговор #53 -: Юли 09, 2006, 19:35:46 pm »
изчисляването на годината 2012 е на базата на хилдолетни цикли от време, наречени галактически години или нещо такова.. Идеята на маите е била, от позицията на друг такъв ключов етап, да изчислят проекцията му във времето - неговата повтаряемост или цикличност, съобразно лунните и слънчевите цикли са нагласили нещата във времето, и така...
"Налучкали са"... ;) ;D   
musica universalis

Oberon

  • Гост
Отг: Какво ще стане, ако нищо не стане?
« Отговор #54 -: Юли 10, 2006, 09:48:37 am »
Идеята на Маите е била друга. Не само да изчислят края на Петото слънце, а и да се опитат да го забавят. Цялата идея е , че те помнят последния планетарен катаклизъм и страха се е отпечатал в цялата им култура....

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Отг: Какво ще стане, ако нищо не стане?
« Отговор #55 -: Юли 10, 2006, 12:34:34 pm »
В правдивото размишление за предстоящата ТРАНСФОРМАЦИЯ трябва
 - да бъде преодолян страхът от смъртта и
 - да бъде преодоляно желанието за задържане на преходните неща.
В основата на всяко съпротивление срещу промяната са именно тези две тенденции на съзнанието, които, между другото, подготвят именно такава промяна. Страхът от смъртта и стремежът към задържане (неумиране) позволяват на нещата да зациклят, да се израждат във все по-изкривени форми и в последна сметка да стават неживотоспособни. Точно такова нещо се случва с настоящата "съвременна", "прогресивна" и "напредничава" цивилизация, която стремглаво се приближава към своя Самокрай дори от чисто материалната гледна точка на един атеист. Не е трудно да си представим такъв крах при положение, че всичките усилия на тази цивилизация са напрегнати към удържане на един изкуствен и неадекватен към човешките потребности стандарт, който трябва прекомерно да удовлетворява съвсем тесен кръг от "избранници", а останалите маси на невежеството да възпитава към покорство и робски труд, с надеждата за 14 дни платен годишен отпуск с почивка на къмпинг. Надеждите, които се отдават на науката към подобряване на това състояние и към извеждане на човека в нови хоризонти на израстване, бяха оправдаеми през епохата на Просвещението, когато научните академии се тресяха от идеите на Хуманизма и възторжено се заклеваха в името на човешкото благоденствие. Днес, знаем, тези академични сили са далеч по-"пресметливи" и никоя научна идея не се изследва, не се открива, не се публикува и не се прилага, ако не бъде преведена по удовлетворителен начин пред коремите на същите тези индустриални гиганти, които едновременно бяха проклинани и възпявани в ранната революционно-социалистическа литература. И така, дори от чисто материална гледна точка виждаме такива упорито поддържани грешки, които приближават сигурната гибел на статуквото във вида му от днешния ден. Просто логиката на естествеността не може да удържи толкова уродлива пропаганда и фалш да останат неразкрити. А в този разсъдлив атеизъм приказките на маите (и не само на тях, защото такъв общочовешки край се описва от цялата религиозна и окултна традиция) могат да се видят като едно неведомо по произхода си потвърждение.

Вторият въпрос е този за тоталността или частичността на края. Дори чисто материалистичната наука ни учи, че едно нещо не може просто така да спре да го има - то винаги трябва да продължи да съществува, но може би неузнаваемо преобразено, под съвсем друга форма. В по-духовните концепции тази идея се решава чрез свободата и всеобщността - ако съществува едно намерение, то не може просто да бъде прекъснато, а трябва напълно да се изяви. Ето защо (тук ортодоксалистите ще настръхнат), дори намерението на Сатана да стане всевластен господар на света, като унищожи Бога, е изпълнимо от дълбото-все-любивата реалност: разпъването на Христос и Неговата кончина е най-страховит и величав момент от християнството, страхливо закриван от скорошната камбанена вест за възкресение. Ако обаче се вслушаме в познатите думи "Смерти у смерть поправъ", можем да изведем един много тънък окултен елемент. В краткия миг на смъртта Бог е мъртъв. Няма Бог. Евангелията илюстрират това с настъпването на тъмнина и трус. Окултните школи тук добавят разказа за стрелването на божествената Душа към дълбините на ада, към самото дъно на тартар, където забива едничкото си останало в сърцето на Сатана. Божествената Душа забива в демона Своята любов. Тогава смъртта изпада в дълбоко противоречие: на най-зловещия акт е отговорено с най-добронамерения. "Смерти у смерть поправъ" означава нещо, което ние ще предадем като "със смърт смъртта усмърти". Съгласете се, да убиеш Бога би било една крайна постъпка, след която не може да има каквото и да било. И именно чрез постигане на този краен край, се преминава от другата страна - откъм началото. Смъртта се простира до такава степен, че смъртоносното й въздействие се простира върху нея самата; смъртта умъртвява себе си, а като резултат се ражда Животът: воистина возкресе!

Специално на grey препоръчвам да натисне ето тук. Разбира се, поканени могат да се чувстват и всички останали!  :)


Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Oberon

  • Гост
Отг: Какво ще стане, ако нищо не стане?
« Отговор #56 -: Юли 10, 2006, 12:47:34 pm »
Хитро :)
Проблема е, че страха от Смъртта е заложен във всеки от нас. Дали по програма, дали това е функция на Душаата да си има тяло, може би Душата е паразит и си иска тялото...Така или иначе, страхът от смъртта е заложен във всеки от нас в голяма или малка степен. Всеки се страхува от смъртта. Аз например също, но пък мен ме гложди любопитството какво има Отвъд. Винаги съм знаел, още от съвсем малък..че след Смъртта трябва да има нещо и може би стремежът да разбера това нещо ми действа като розови очила и самия край не изглежда за мен толкова стряскащ. Неприятното е, че може би завинаги губим любитие нам същества. не знам...
Според Толкин, Първичния дух на злото, противоположността на Илуватар, а именно Мелкор ( демек Сатаната ) е всял страх от смъртта у хората, още докато са били заспали и неродени покрай брега на едно езеро...Представям си как, преди много време когато Земята не е била готова да ни посрещне, как един злокобен глас пее в мрака и напява на душите неродени как да се страхуват от своя край....

Оберон

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Отг: Какво ще стане, ако нищо не стане?
« Отговор #57 -: Юли 10, 2006, 13:18:26 pm »
Страхът от смъртта е дошъл много след акустирането ни на Земята - тогава, когато се е скъсала връзката на човека с универсалното Единство и той се почувствал сам, изолиран. Ето защо сега е толкова важно да си възобновим телепатичната мрежа - средство, с което отново мчожем да осъзнаем единността на нещата и да видим обстоятелството, че със смъртта нищо не изчезва, а близките ни пак са "тук".
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Oberon

  • Гост
Отг: Какво ще стане, ако нищо не стане?
« Отговор #58 -: Юли 11, 2006, 17:35:01 pm »
Мисля, че човека е бил създаден на Земята, а не е дошъл отнякъде.
Ама като се замисля, може и да си прав. Ако беше създаден тук, с оглед на условията на планетата и тн, може би нямаше да е толкова бъгъв. Обаче има и друг вариант: някой дошъл, огледал и си казал, че може да направи същество, което да живее в тези условия. Обаче, създавайки това същество другаде, а не на Земята, някой от параметрите са били забравени...Мдам, идейно. Обаче, все си мисля че ние произлизаме от мамуните с подходящата намеса на чужд разум. Говоря за хомо сапиенс. Казвайки чужд разум, не визирам извънземен. Лемурийци или Атланти....

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Отг: Какво ще стане, ако нищо не стане?
« Отговор #59 -: Юли 12, 2006, 16:37:41 pm »
Това с маймуните е такава дирижирана измама, че направо по-добре да се направим, че никой не я е споменавал. Фактът, че хората не са направени да живеят на Земята (поне не такава, каквато я познаваме днес), е видим от обстоятелството, че хората си строят жилища, обличат се, нуждаят се от обработена храна. Това показва, че те имат нужда от друга среда, от каквато нямаше да се нуждаят, ако тук беше естественото им обитание. И освен това да не забравяме, че лемурийците и особено атлантите също са хора - те не са друг вид... Значи, произходът ни е заровен още по-надълбоко.
« Последна редакция: Юли 12, 2006, 16:39:30 pm от flyDragon »
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27