Защо?
Там ли са най-големите неграмотници, или просто там изискванията са по-големи? ;D
Вярно, за правописа. В един форум даже баннаха някаква юзерка, защото систематично поправяше правописните грешки на останалите.
Беше се приело като заяждане, нетолерантност и негативизъм.
В тая връзка може би ще е добре, ако някой види някаква правописна грешка, да я спомене в края на поста си, но без обиди, подигравки и негативизъм. Критиката трябв да е винаги позитивна ...
Мисля си, само спазването на няколко основни приниципа биха оправили повечето от правописните грешки. С много малко усилие хората биха могли да се научат на много.
Един от тези принципи е образуването на глаголите. В българския има производни глаголи, които се образуват от представка + основен глагол.
Наставките най-често са: "по-", "из-", "на-", "под-", "раз-", "про-", "пре-", "о-", "у-", "от-"
(без претенции за изчерпателност, пиша тези, за които се сещам)
Очевидно, за да е правилно написан даден глагол, ще трябва представката да е изцяло изписана, а после и корена (който най-често е също глагол) да е изписан.
При даден глагол не винаги се използват всички представки. Но това всеки нормален българин лесно би отсял. (хмм, ето още една представка - "от"
Така например при глагола "чета", като се сложат представките
"по-", "из-", "на-", "под-", "раз-", "про-", "пре-", "о-", "у-", "от-"
става
"почитам", "изчитам", "начитам", "разчитам", "прочитам, "отчитам"
Очевидно с "под", "о", "у" галгол няма.
Интересни изводи??
Няма глаголи с представка "рас"(-събличам), или пък "ис-"(-смуквам)
или пък "пот" (-чертавам)
Няма и "ра-" (-събличам)
Също така е "раз-крепостявам", "въз-ставам", "въз-приемам", "въз-намерявам"
(ето още една представка - "въз-")
Един от трудните моменти е да определиш кога е "о" и кога "у".
Например казва се "о-пикая", "о-сирам", "о-бърквам", "о-заптявам", "о-чертавам", "о-писвам"
но пък се казва "у-душавам", "у-мъртвявам", "у-бия", "у-мия", "у-шия", "у-веря","у-пътвам", "у-смирявам", "у-висвам", "у-лисвам".
Хрумва ми предположението, че "о" се ползва, когато действието се прави наоколо, като кръг.
А "у" се ползва, когато действието се завърши успешно. Акцента се пада на приключването.