Откъс от книгата "Пространство на варианти" - книга първа от тетралогията "Транссърфинг на реалността" на Вадим Зеланд
За нулева точка в координатната система на изкривяването можем да смятаме безусловната любов. Както знаете, при нея не възникват отношения на зависимост и тя не създава излишен потенциал. Но такава любов рядко се среща в чист вид. Към чистата любов се прибавят примеси главно от правото на притежание, зависимост и надценяване. От правото на притежание е трудно да се откажеш - да притежаваш предмета на любовта си е напълно естествено и, общо взето, нормално, докато не премине в две крайности.
Първата крайност е желанието да притежавате предмета на любовта си, а той изобщо не ви принадлежи и дори не подозира за вашето желание. (Разбира се, на вас ви е ясно, че имам предвид не само физическия аспект на притежанието.)
Това е класическият случай на несподелената любов. Тя винаги е пораждала много страдания. Но тук механизмът не е толкова прост, колкото може би ви се струва.
Появяват се разни гаднички предположения: страх, опасение, неприязън, равнодушие. А и защо трябва да ви обичат?
Край, това вече не е любов, а отношение на зависимост и във вас вече се зараждат отрицателни емоции.
И така, на едно място се намира предметът на любовта ви, а на друго - вие, и искате да го притежавате, т.е. създавате енергиен потенциал. Може да се предположи, че този потенциал ще привлича желания предмет към вас, също както въздушните маси от област с високо налягане се устремяват към област с ниско. Да, ама не!
На равновесните сили им е безразлично как ще бъде достигнато равновесието, затова могат да изберат друг път - да отдалечат още повече предмета на вашата любов, а вас да неутрализират, т.е. да разбият сърцето ви. На всичкото отгоре при най-малките неуспехи още повече ще драматизирате ситуацията („той/тя не ме обича!"), ето защо подобни мисли ще ви прехвърлят върху такава жизнена линия, където ще сте твърде далеч от взаимната любов.
Колкото по-силно е желанието за притежаване или за споделена любов, толкова по-голямо е действието на равновесните сили. Разбира се, ако те изберат насока, сближаваща ви с възлюбения/възлюбената, историята ще има щастлив край. Още със зараждането на любовта може лесно да се определи насоката на действие на равновесните сили: ако нямате търпение да постигнете взаимност, а от самото начало нещо не върви, значи наложително е рязко да смените тактиката. А именно - да обичате, без да търсите награда, тогава можете да примамите неустойчивите колебания на равновесните сили и да ги накарате да работят за вас. В противен случай ситуацията лавинообразно ще излиза от контрол и ще бъде почти невъзможно да се промени нещо.