Ами аз сега ще разказвам за санскрита, пък ти ще подхванеш разяснението на ватанския.
Като стана въпрос за речници и учебници, скоро ще сложа такива на нашия сайт, та да си ги тегли който иска. Подреждам още сайта и не съм стигнал до тях. Иначе там го има текста, за който става въпрос, както и възстановката на същият, с която се занимавам от доста време.
Но да продължа по-нататък с разказа си. Сведенията за самият санскрит са доста противоречиви, както и дървото на езиците, което са сътворили учените. Едно от важните неща е, че не се знае как е възникнал. Просто се е появил от някъде. По това се различава от иероглифите например. За тях е описана цялата история на възникването им. От възловото писмо, преминало в клиновидно и оформило се в иероглифи. Според различни сведения от онова време, един от последните хора, които са знаели този език е Сидхарта или тъй наречения Буда. Та по неговото време, преди 2500 години се прекъсва използването на санскрит. Казвам ви това като пояснение, да не се надявате, че можете да намерите учебник по санскрит в оригинал или пък че хората които живеят в Индия знаят или използват този език. Там се говорят много диалекти на хинди. Въпреки това хинди съдържа елементи от санскрита и символи от деванагари шрифт, които могат да бъдат от полза при търсенето на санскрита.
Когато започна да търся нещо, аз се опитвам да стигна до източника. Та така направих и с този текст. Започнах да търся оригинала, за да прочета какво пише там. Допусках че може да има разминавания в написаното там и в това, дето съм чел до този момент. Всъщност излезе че няма оригинал и никой от как се знае текста, от хиляди години до сега, не е заявявал, че го е виждал. В Индия има хиляди преписи от средновековието насам, но открих един, който е общоизвестен и даже се смята като оригинал. Намира се в Англия, в една фондация, попаднал там по някаква случайност. Фондацията е медицинска и просто е събирала колекция от древни текстове, без нито да ги превеждат, нито да изследват. А колекцията им е доста внушителна - около 60 000 текста.
И така, качих го на компютъра този текст, увеличих го, защото е писан много нечетливо и започнах да го преписвам, естествено пак на деванагари шрифт. Първото нещо което ми направи впечатление беше, че символите не са свързани помежду си, а са написани отделно един от друг. Това беше неочаквано, тъй като символите се пишат свързано с черта отгоре им. Един учен ми каза, че в средновековието се пишело отделно символите един от друг, но се оставяло празно място, колкото един символ, така както пишем ние печатно. Това си беше лъжа от негова страна, но аз веднага отворих текста да проверя дали е така. Както си и знаех предварително, такова нещо нямаше. Навсякъде разстоянието беше еднакво между символите.
От тук веднага възникна въпроса - след като няма ясно очертани думи, а само срички, как тогава са превеждали и интерпретирали този текст? Така възникна и една от теориите ми, в чиято посока търся.
Възможно е това, което наричаме думи преди да са били като сегашните изречения, а сричките да са били като сегашните думи.
А текста е във формата на срички, които са съставени от една или няколко съгласни и винаги една гласна...
