Наскоро един приятел написа, че ключовете на Вселената са в ръцете на онези, които няма да ги използват. Когато го видях написано, едва тогава успях да завърша за себе си отговора на въпроса защо този филм е колкото прекрасен, толкова и опасен. Защото той е именно един от онези ключове, за които още не сме готови да използваме, а когато сме готови, няма да имаме нужда от тях.
На първо гледане филмът предизвиква една радостна еуфория и как иначе - цялостната му структура, всички участващи, обстановката... всичко е АБСОЛЮТНО позитивно. А едно от нещата, които сякаш най-много ни липсват в днешно време, е точно позитивният поглед към нещата, вътрешната положителна нагласа към себе си, към другите и към света, която дава сили да се справим с ВСИЧКО. Или поне на мен ми липсва това, за другите няма как да знам. Та, след тоя филм специално аз пращях от позитивизъм и енергия за живот. Даже си мислех, че спокойно мога да си ползвам филмчето като антидепресант в случай, че изпадна в нужда
Преди това друг приятел беше споделил с мен, че филмът е прекалено материален, комерсиален, само за пари говорят и т.н. Да, така е. Филмът е направен като за американци. Говори се за пари, къщи, коли и жени. Но все пак, за да може да прецени човек дали тая пуста тайна работи, му трябват някакви материални измерители. Та, по този параграф комерсиализмът все някак може да се преглътне, а и нали всеки вижда онова, което иска или до което е дораснал... За съжаление обаче това е най-дребният "кусур" на филма. Най-страшното в цялата работа е, че покрай някои неоспорими истини, се пробутват и много осакатени идеи, както и съвсем откровени лъжи и внушения. Едно от нещата, които са си чиста манипулация е твърдението, че човек може да промени само своя свят, но не и света навън и че не можем да влияем на хората около себе си. Непрекъснато се внушава - гледай си в паничката, важното е ти да си добре, а другите не са твоя грижа. Светът е такъв, какъвто е, ти си ходи там на сафарита, изкачвай си върхове, радвай се на жЕвота, не е твоя работа какво става извън онова късче свят, където присъстваш в момента. Имаше един, който пък направо убедено заяви, че позитивната мисъл била хиляди пъти по-силна от негативната. Един вид, можем цял ден да си мислим всякакви гадости, но вечерта като кажем едно "Отче наш", прекръстим се три пъти и се ухилим, вече всичко е наред.
И изобщо, филмът някак внушава, че всичко е една игра и ние си играйкаме, дошли сме, за да черпим от живота с пълни шепи - пари, коли, къщи... Вселената е изобилна. Някак се измества фокуса от сърцето към ума, който само това чака - да му се даде карт бланш да твори все нови и нови илюзии. Човек и без друго е затворник в своя свят, избрал си е някаква роля и си я играе цял живот. Но вместо да бъде хванат за ръчичка и поведен към истинското себе си, му се дава един каталог, от който да избира нови и нови дрънкулки за измислената си роля, измислената си фантазия, измисления си живот, вместо да се отърси от всичко това и да погледне света с истински очи, необременен от чужди представи, модели, наслагвания, внушения и лъжи... И никъде във филма не се спомена, че светът в момента е такъв, точно заради способността на хората да привличат онова, за което си мислят. Никъде във филма не се спомена, че човек първо трябва да поеме своята отговорност към онова, което създава и че преди да започне да се изявява като ТВОРЕЦ, първо трябва да завърши вътрешното си развитие. Защото докато не го е направил, той е като едно дете, на което сме дали да си играе с кибрит. Достатъчно е да се огледаме около себе си, за да разберете за какво говоря. Всичко около нас, цялата тая гадост, сред която живеем, цялата тази мъка, мръсотия, болка, войни, мизерия и глад, са наше дело. Създали сме ги, защото сме започнали да създаваме, преди да сме се осъзнали като същата тази Вселена, която сега ни учат как да ползваме като каталог за поръчки...
Мога още много да напиша по въпроса, но не знам има ли смисъл... И все пак, смятам, че филмът е повече полезен, отколкото вреден. Може и да е твърде голям фатализъм, но си мисля, че щом този филм е стигнал до някого, то в това си има някакъв смисъл и то ползотворен. Пък и нали всички възприемаме нещата избирателно и всеки вижда свои си неща. Кой знае колко неща във филма не съм видяла, а и колко ли неща съм видяла, които изобщо не са там... Все пак, аз си взех от него онова, което ми трябваше тогава - позитивизъм. Припомних си за пореден път, че човек е един бог в развитие и че мога всичко, стига да поискам. Това ми е достатъчно засега.