Интересни наблюдения наистина. По първия въпрос аз също откривам противоречие между ал. 2 и 3 от чл. 1 на Конституцията, но то съвсем не се състои в това, че едновременно хем цялата власт произтича от народа, хем пък се изразява чрез отделните институции, както ти си отбелязал. Според мен проблемът се крие в това, че цялата власт трябва да произтича от народа и съответно държавни органи трябва да служат като изразител на тази обща воля, но едновременно с това самият принцип на многопартийност, или т. нар. политически плурализъм, гарантира един безкраен парадокс, а именно че винаги ще има такава част от обществото, която да е недоволна от политиката, водена от избраниците на другата, по-голяма част от обществото, която за разлика от първата е успяла да излъчи свое представителство в парламента. А за да са "всички доволни", то трябва някак си и всички хора да следват идентични политически виждания, ако не и напълно еднакви, което ще рече обаче, че ще остане само една партия, която да изразява тези виждания на населението, и ще се стигне до естествен "монопол на властта", или с други думи до тоталитаризъм, което пък е в пълно противоречие с алинея 3.
По втория ти въпрос - истината е, че извадките от Конституцията, които си дал, не предполагат забрана на дългосрочни проекти за развитие на страната, защото тези проекти не е необходимо да са свързани с някаква идеология. Идеологията не е наука (думи на моя професор по Обща теория на държавата), докато учението за политиката (политологията) е наука, сиреч да не се смесват двете понятия и политиката може да се осъществява стига само да има общи ценности, които преобладават в обществото, без да е необходима национална идеология. Дадена идеология може да следва всеки човек според личните си виждания и в своя личен живот, но това си е негов избор. Мрачният спомен от времето на тоталитаризма е основният виновник да се стигне до ал. 2 от чл. 11 от Конституцията. Индивидуалното самоопределяне трябва да става не според национална идеология, а например според етническата принадлежност или друг подобен принцип. Никой не ти забранява чрез липсата на всеобща идеология ти да се наречеш например "българин", а ако някой човек има нужда в това отношение от идеологията като посредник, значи твърде много му липсват едни вече отминали години...
И последно, тази "шапка", за която говориш често, може да се открие в обединителната роля на президента в днешно време, при все че демократичните принципи не позволяват той да има правомощия над всички институции, както в твоя пример се сочи, че някои монарси могат. Националният суверенитет принадлежи на народа, а президентът е по-скоро символ на единството на нацията, но не изразява сам по себе си суверенитет. Търси израз на суверенитета в Парламента, нему се пада тази част. Основните насоки за развитие на нацията се коренят в общосподеляните принципи на съвременното (а и не само на него) общество, които най-обобщено се съдържат в Преамбюла на нашата Конституция и които са там най-вече с намерението да останат за дълго време като ръководни, неизменяеми ценности, сиреч нещото, помагащо ни за създаването на дългосрочните планове!
P. S. Позволих си да направя това не много кратко словоизлияние въз основа на скромните си общи познания, които съм придобил като студент по право.