Всъщност намерих името му в 4-5 кратки публицистични материали. Понякога дейността на Антон Рачев ме предизвикваше да кажа нещо. Ето малка илюстрация от 21 ноември 2003 година:
„ПОСЕГНАХА И НА ЗНАМЕТО
Отначало провъзгласиха равнопоставеност на всички религии и вероизповедания в България. Сектите станаха равни с Православната Църква. Ислямът засенчи Християнството, бахайци, кришнаити и сатанисти започнаха да се ползват със статута на закриляни от държавната власт субекти. Извратени цигани заснеха хомосексуални сношения в църква.
После се захванаха с Азбуката. С нашата Българска Азбука. Пречела им. Била грозна, нецивилизована. Варварска. Комунистическа. Недемократическа. Трябвало някоя по-така писменост. Латиница например. Латиница в нейния англосаксонски вариант. И по възможност с арамейско звучене.
Последва езикът. Нашия Български език. Някой си Молла поиска този гаден отвратителен гяурски език да бъде обявен извън закона. Като начало поне в Родопите. А после из цялата страна.
В България на 21 век се рушат църкви и се строят джамии. Индивиди със сериозни психически отклонения биват представяни като изразители на Тенгрианската Вяра. Азбуката ни отстъпва по всички фронтове, нейното място се заема от надписи на латиница, арабски и иврит. Българският език започва все по-рядко да се чува. Засега официално е забранен само в Министерския съвет, но се очаква разширяване обхвата на забраната. Не можеше, не беше нормално да не дойде ред и на Знамето. На нашето Българско Знаме, осветено от кръвта на стотици хиляди Български герои-мъченици.
Антон Рачев от Русе, така нареченият Русенски Фюрер, известен патриот и българомразец в своя интернетски сайт предлага да изхвърлим този мръсен парцал, оцветен в бяло, зелено и червено и да го заменим с гордия арийски флаг. Законите мълчат. Властта мълчи. Българите, доколкото са останали Българи на тая нещастна земя – и те мълчат. Националното знаме, ползващо се със специална закрила във всяка държава и при всеки народ е подложено на гавра и никой не реагира. Никой думичка не казва в защита на Знамето. Няма ли някой да се сети, че България все още е наша, Българска? Няма ли най-сетне някой да хване тоягата!” Установявам, че винаги допускаме огромна грешка, когато откажем да се хванем за тоягата.
***
Историята с Антон Рачев не приключи дотук. През 2006 година в Интернет форума на в-к „Атака” се появи някой си „Фелдмършал”, който сипеше заплахи и клевети, лепеше епитети. Знаете го и няма да ви обяснявам кой е. Любопитното е, че тоя „Фелдмършал”, на име Калоян Христов също е от Русе, и по негово собствено признание е добър приятел и почитател на „Фюрера” Рачев. После се появи и някакъв „Самвоин”, също от дружинката на Рачев. С риск да стана досаден ще попитам дали някой помни коя наричаше „моя приятелка” г-н другаря „Самвоин”? Една госпожа, която обича да пуска пипалата си навсякъде. Сега виждам, че в играта се е включил и самият „Фюрер”. При това не само се е включил, ами излиза от името на Движение „Воини на Тангра”. Преди излизаше с името „Децата на Тангра”, което пък на свой ред бе взел от едноименната стихосбирка на моя стар приятел Иван Коев от Велинград. Уточнявам: Коев и Рачев не се познават лично. А пък Иван Коев доколкото знам, няма добро мнение за Рачев. Е, вече нема лабаво, налага се да обясня как стоят нещата, за да избегна недоразуменията. И да спестя нашите евентуални недоразумения с хора, имащи добро мнение за нас, които биха ни объркали с това политическо недоразумение Антон Рачев, наречен „Русенския Фюрер”. Ако титлата не му харесва, да се обърне към вестниците, които му я лепнаха.
Време е да обясня защо се спрях на думата „плъх”. Защото в българското народно съзнание лица, занимаващи се с нещо като политика и носещи вреда, са плъхове. Някога във в-к „Демокрация” нарекоха „канален плъх” тогавашния министър-председател Любен Беров и той си затрая, защото съзнаваше откъде идва думата. Преди него се носеше вица за плъха, видян в Народното събрание. Някакъв го посочил и викнал: „Плъх, плъх!”. Друг предложил: „Убийте го, убийте го!”. А трети се събудил и почнал да вика: „И сина му, и сина му!”. Става дума за Тодор Живков и сина му Владимир. Има и още, но да не ви отегчавам. Народна традиция, нищо повече.
А защо трябва да се спирам на темата „Рачев”? Защото нещата са сериозни и изобщо не са лични. Личното е, че още през 1999 година Антон Рачев заяви, че е взел всичко, което може да се вземе от Ангел Грънчаров, и че Ангел вече е изчерпан и като знание, и като интелект. После през 2005 година същите думи бяха повторени от Силвия Мирчева. Обаче това лично поне на мен не ми изглежда много лично. Посочвам еднаквостите при агентите, еднаквото им мислене и еднаквото им самочувствие. Еднаквата им школовка. За всеки случай да го знаете, ако ви се случи да се сблъскате с такива. Личното е, че вече три месеца властите отказват да изплащат болничните на жена ми. Все нещо било забравено, нещо било пропуснато и така я караме. В тази страна, където отдавна няма държава законите се спазват само когато е изгодно на управляващите плъхове. Ядосан съм, признавам си. Но ядът не бива да ме отклонява от мисълта за общото, за националното. Помислете кога се активизира агентът на Бриго? След моите последни публикации. Някоя от темите да е посветена на него? Не е. Да каже какво го е подразнило. Да каже, ама няма да каже, щото тогава ще му лъсне голия… голото чело. Хайде, като е националист да обясни защо се дразни, когато някой от нас напада терористичната организация ДПС. Активизира се в момент, когато въпросите за Косово, за бъдещите балкански автономии, за враговете и евентуалните съюзници на България, за бъдещето на цялата нация особено се изострят. Виждате какво става. ДПС извършва атентати, получаваме сведения за ритуални убийства, така нареченото „правителство” започва да се държи все по-нагло и вече никой даже не имитира поне привидно зачитане на законите. Да забелязвате отстояване на принципи у някоя партия? Да забелязвате поне един политик, който по три пъти на ден да не си мени мнението? Тези цинисти, тези двукраки животни, кръстоска между циници и ционисти не са даже човеци, какво остава да бъдат ръководители на народ като българския! Добре, де, тях сме ги отписали отдавна. Но нима България не може да роди нищо свястно? Може! Хайде сега върнете се назад и ще видите, че като изключим доверието към дядото на Хасан, Движение „Воини на Тангра” вече десет години стои на едни и същи позиции. Именно това се постарах да подчертая, когато в новите си материали включих значителен брой писани от мен стари текстове. Не знам дали вие сте го забелязали, ама в някои чужди държави са го забелязали. Поне така подочух. Някой, забравих кой точно бил рекъл нещо в смисъл, че отношението на Русия към организации като нашата е ирационално. И че това отношение следва да се промени. Знам, че сме били назовани поименно, знам, че вече са си обърнали погледите към нас. Знам, че ледовете почнаха да се топят. Крайно време беше! Скоро ще напуснем своите окопи и ще се впуснем в разгара на битката за България. Не за Русия, не за Сърбия, не за Гърция или Румъния. А за нас, за нашия народ и за нашата земя. Че в сегашния исторически момент интересите ни съвпадат с държави, с които не винаги сме били приятели, е съвсем отделен въпрос. Ние не мразим народите, дори когато се опълчваме срещу политиката на техните ръководители. Ние воюваме за своето! Отсреща са алчните ръководители на Турция, САЩ и Израел, под тяхна диктовка се извършва геноцид над българите. Разбира се, че ще застанем на страната на армиите, воюващи срещу нашите врагове. И тогава те, цинистите почват да пращат своите плъхове с цел да превземат или потопят кораба ни.
Е, ще си го дадем ли нашето малко корабче на чуждите плъхове?
12 март 2008 година
Ангел Грънчаров – Елтимир