Въпреки протестите законът за досиетата запазва тайни
Протестиращи събират подписка край парламента и освиркват не само депутатите от управляващото мнозинство06.12.2006
Народното събрание реши да не се разсекретяват досиетата на определени лица, когато разкриването на тайната може да се превърне в заплаха за националната сигурност на България или за живота на някого.
Бъдещият председател на Комисията за разсекретяване на документите, която ще бъде избрана от депутатите, ще решава кои са лицата и случаите.
На второ четене в чл. 32 на закона за досиетата бе добавен следният текст: "Документите на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, които нямa да се разкриват и публично оповестяват, се регистрират в отделен архивен фонд, който е под пряко разпореждане на председателя на Комисията за разсекретяване на документите".
Текстът беше приет със 144 гласа "за", 44 "против и един въздържал се.
За да не бъде разкрит или публично оповестен документ, съответната служба за сигурност ще внася мотивирано предложения в комисията, като тя ще се произнася с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преди гласуването депутатът от НДСВ Минчо Спасов заяви, че приемането на такава поправка е в нарушение на правилника за дейността на Народното събрание.
Остро реагира опозицията. Депутатът от СДС Христо Кирчев каза от трибуната, че "тези документи се крият най-вече от българските граждани". "За какви големи тайни говорим, които се знаят от целия свят, а само българското общество не ги знае?", каза Кирчев.
Депутатът от ДСБ Николай Михайлов пък попита "коя е тази митична личност, която ще бъде председател на комисия и която ще получи толкова голяма власт, за да се разпортежда с един архив, който дори няма да се публикува ?".
Той напомни твърдението на ДСБ, че натискът за гласуване на този текст е дошъл от президента Георги Първанов и хората около него.
В 9 часа със скандирания "Отворете досиетата!" стотина протестиращи пред парламента, сред които бяха и популярни журналисти и общественици, посрещаха депутатите. Те събират подписи с искане на пълно разсекретяване.
Сред по-известните лица бяха журналистите Лили Маринкова и Христо Христов, актьорът Йосиф Сърчаджиев, политолозите Иван Кръстев и Евгений Дайнов, социологът Андрей Райчев, режисьорът Евгений Михайлов.
Инициаторите на гражданската акция "Чисти гласове" призоваха за пълно отваряне на архивите и приемане на Закона за архивите на Държавна сигурност по начина, по който той беше внесен.
Според журналиста Асен Григоров, цитиран от БТА, общественото присъствие е много важно не само за това как днес ще се гласува законът, а и за това как после ще бъде избрана бъдещата комисия за досиетата и най-вече кой ще бъде председател на тази комисия.
"Защото паралелният архив, който се създава с новия текст в закона, ще бъде на разпореждане само и единствено на председателя", допълни той. В този смисъл това е ключова фигура и трябва да се постави искането председателят на комисията да бъде ясна и безспорна гражданска фигура, смята Григоров.
По думите му следващата стъпка на гражданския натиск трябва да бъде насочен към избора на председател на комисията. Той ще се избира от парламента и трябва да се приеме с възможно най-голямо мнозинство, а не да бъде просто гласуван от тройната коалиция, допълни журналистът.
Според него пропагандните тези, на хората, които са против отварянето на всички досиета са били, че никой не се интересува от тази тема.
"Събирането тук на фигури с присъствие в обществото и силни лични позиции показва, че интересът е жив и наистина има обществена енергия за пълното отваряне на архива на ДС", каза той.
Григоров допълни, че неговите очаквания са били да се съберат 20-30 души, а реално са се събрали над 70. По думите му има известна неяснота колко души ще бъдат скрити - 50, 150 или 300. Много е важно кои са тези хора, смята той.
Медийният експерт Георги Лозанов, който бе сред протестиращите, каза, че според него още от самото начало управляващите не са имали намерение да отворят досиетата докрай.
Те са възнамерявали във всички случаи да оставят вътре в тази информация и в архива на ДС анклав, който да не добие публичност, да не влезе в гражданска употреба и в него са същинските връзки на съвременната политическа класа, допълни той.
"Имаше консенсус в обществото, този консенсус беше изразен в законопроекта и ако беше приет текстът, внесен от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, това действително щеше да е едно радикално решение на въпроса за ДС и за нашите връзки с миналото", каза Лозанов. Според него процесът е бил спрян, за да се даде време за пазарлъци и натиск.
Подкрепящите инициативата имаха възможност да изразят това и в организирана подписка "Журналисти и публични фигури за пълно разкриване на досиетата на ДС". Преди да се разотидат протестиращите, към нея се бяха присъединили 120 души.
При идването на Волен Сидеров някой извика: "Лумпен!" и "Нещастник!".
Това накара лидерът на "Атака" да се развика: "Кого наричаш ти така, бе? Веднага да се извиниш!". До входа на сградата го съпроводиха викове "Фашист" и "КГБ".
Лидерът на ГЕРБ Цветан Цветанов и председателят на сдружение ГЕРБ Душана Здравкова се подписаха под искането за отваряне на досиетата, но въпреки това бяха бурно освиркани. Чуха се викове: "Не е морално полицай да присъства тук". Цветанов и Здравкова обаче разговаряха с хората и ги поуспокоиха.
Председателят на парламентарната група на Коалиция за България Михаил Миков бе посрещнат с викове "Мафия", а народния представител от ДПС Йордан Цонев - с "Турско мекере!". Хората се опитаха да се нахвърлят върху Цонев, но полицаи го обградиха и не позволиха сблъсък.
Депутатите Борислав Китов, Милен Велчев, Илияна Йотова, Димитър Абаджиев, Младен Червеняков, бяха освиркани на влизане в парламента.
www.netinfo.bg